Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260031/1.9.2020 г. 01.09.2020г. , гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав
в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №703/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на А.Т.А. *** , ЕГН:********** против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 1904321 на ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
електронният фиш , изразяващи се в
допуснати процесуални нарушения при издаването му.Оспорва се както извършеното
нарушение ,така и годността на
техническото средство ,с което е
установена превишената скорост.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована ,чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита нарушението за безспорно установено при
спазване условията и реда за използване
на автомотизираната система.В тази връзка се
иска ЕФ да бъде потвърден и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К № 1904321, жалбоподателят е санкциониран ,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 19.01.2018г. в 15.53 часа в гр.Ямбол, ул.“Гр.Игнатиев“ до гробищен парк посока към с.Кукорево при ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място е управлявал МПС „Опел Астра“ с рег. № У 9629 АС със скорост 72 км. час, като нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 525.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото веществено доказателствено средство- видиозапис ,както и веществено доказателство- снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените доказателства-докладна записка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и възражение УРИ 000-4274/06.07.2020
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” и липсата на дата на съставяне не е съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Като неоснователно се приема
възражението на жалбоподателя ,че не са налице законовите предпоставки за
издаване на ЕФ, предвидени в чл.189,ал.4 от ЗДвП, а именно нарушението да е установено и заснето с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител ,т.е в случаите когато има
стационарно монтирано техническо
средство, предварително позиционирано и
на автоматичен режим.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е
издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015
г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми
обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се санкционират чрез издаване на ЕФ не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС ,съответстват на изискванията, посочени в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в
хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения
по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което
е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването
на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн.
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата , издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на
чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, ,функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.
Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал
се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че
АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени
по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Системата е
работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл.9 от
Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи
уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен
от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е
осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на
измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Неоснователно е и възражението ,че
участъка от пътя , на който се осъществява
контрол по спазване на правилата за движение ,чрез автоматизирани
технически средства или системи следва да бъде обозначен със пътни знаци.Това задължение на контролните
органи е въведено за първи път с изменението на чл. 165 от ЗДвП, обнародвано
в ДВ, бр. 19 от 2015 г., с което са
създадени нова точка 8 на ал. 2 с горното съдържание и ал. 3 на същия член.Впоследствие обаче с изменение на чл.
165 от ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 54 от
05.07.2017 г., т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е отпаднало законовото
изискване контролните органи да обозначават чрез поставянето на пътни знаци и
да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл.21, от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал и видеозаписа, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от снимковия материал и видеоклипа се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата ,че мястото на
констатиране на нарушението не е в
границите на населеното място.От изисканата и приложена по делото справка и
схема от ОПУ –Ямбол се установява ,че пътен знак Д 11 „Край на населеното място“ е поставен след
района на „Гробищен парк „ в посока гр. Елхово и след контролирания участък.
Правилно ЕФ е бил издаден на
жалбоподателя, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. ЕФ му
е бил връчен по предвидения от закона ред и той имал възможността да се
възползва от правото си по чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се
управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е
съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в
полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната
система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под
таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при
измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости под 100 км/час.
Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост
е приета стойност от 72 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече
от 21 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП е
правилно избрана и приложена.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение
в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателката.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№ 1904321 , издаден от ОД на
МВР – Ямбол, с който на А.Т.А. *** , ЕГН:********** ,на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА, А.Т.А. с посочени по-горе данни, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: