РЕШЕНИЕ
№ 823
гр.Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20215300102945 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. А., с ЕГН
********** и настоящ адрес- ***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Б.З.,
против Г. Д. М., с ЕГН ********** и адрес- ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.45 ЗЗД.
От ищеца са изложени твърдения, че *** г. посетил с приятелката си А.К.Д. нощен
бар „***“, намиращ се в ***. Непосредствено до тях в заведението били настанени
ответникът М. и компанията му. Твърди се, че около 02:00 часа Г.М. и лицето Ц.П. влезли в
словесен спор с А.К.Д., намесили се и охранители на заведението. До този момент А. стоял
и само наблюдавал спора, когато безпричинно бил изритан от М. с крак в торса. Докато един
от охранителите се опитвал да успокои А.Д., ищецът се приближил към тях. Виждайки го,
М. го сграбчил за тениската с две ръце, дръпнал го силно, от което А. загубил равновесие и
паднал на земята. Докато бил повален, М. и други лица от мъжки пол от неговата компания
му нанесли удари с юмруци и ритници в областта на главата, гръдния кош и долните
крайници. След като преустановили нападението срещу него, ищецът се опитал да се
изправи, но щом стъпил на левия си крак, усетил силна болка и седнал. На мястото
пристигнали екипи на *** и екип на ***. А. бил откаран в ***, а впоследствие приет по
спешност в ортопедично отделение на ***, където бил опериран и изписан на дата
03.06.2019 г.
По нохд № 4694 / 2021 г. по описа на РС – Пловдив, XXI н.с., ответникът Г.М. бил
осъден за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че
в съучастие като извършител е причинил на А.А. средна телесна повреда, изразяваща се в
1
счупване на малкопищялната, голямопищялната кост на лявата подбедрица и разкъсване на
лигамент, поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия трайно затрудняване на
движенията на долния ляв крайник. Освен това, при първоначалните медицински прегледи
се установило, че на ищеца са причинени още- контузия на главата и тялото с лекостепенно
сътресение на мозъка, контузия на лявата очна ябълка, кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, кръвонасядане на конюктивата на дясна очна ябълка, кръвонасядания и
охлузвания на гръдния кош, кръвонасядания и охлузвания на горните крайници и
кръвонасядане на ляво бедро.
Твърди се, че към настоящия момент А. продължава да търпи негативите от
полученото увреждане и все още не е възстановил в пълен обем силата и движенията в
увредения крайник, оплаква се от болки при по-продължително натоварване на крака, както
и когато времето е студено и/или влажно. Тъй като ответникът М. категорично отказва да
заплати на пострадалия каквото и да е парично обезщетение за причинените неимуществени
вреди, то за А. се породил правен интерес от иницииране на настоящия исков процес.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди Г. Д. М., ЕГН **********, да заплати на А.С.А., ЕГН **********, сумата от 35 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат от причинената му средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната, голямопищялната кост на лявата
подбедрица и разкъсване на лигамент, поотделно и в съвкупност причинили на пострадалия
трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Д. М., ЕГН **********, не е
подал отговор на исковата молба. В хода на устните състезания заявява, че оспорва размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно
завишен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд № 4694/2021 г. на
ПРС, че с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 21.10.2021 г., е
одобрено постигнатото между подсъдимия М. и РП- Пловдив споразумение, с което
настоящият ответник се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2
вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК- за това, че на *** г. в ***, в съучастие като
извършител с неустановени извършители, е причинил другиму- на А.А. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната, голямопищялната кост на лявата
подбедрица и разкъсване на делтовиден лигамент, поотделно и в съвкупност причинили
трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник. За извършеното престъпление
на подсъдимия е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и шест
2
месеца.
Представена е по делото медицинска документация, от която се установява
състоянието на ищеца след инцидента, станал на *** г. Видно от лист за преглед на пациент
в С*** и допълнителен лист към него, ищецът е бил прегледан на *** г., направени са му
изследвания и са проведени консултации със специалисти- очни болести, ЛЧХ и СОТ,
записана е диагноза- счупване на външен /латерален/ малеолус. Установява се от епикриза,
издадена от ***, Ортопедично отделение, че на ***г. ищецът е приет в медицинското
заведение, където му е извършена оперативна интервенция- открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, тибия и фибула, изписан е на 03.06.2019 г. с подобрение.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение №550/04.06.2019 г., издадено от
лекар в Отделение по Съдебна медицина при ***, в което е посочено, че при извършен
преглед на ищеца А. е констатирано- счупване на малкопищялната кост в долна трета,
счупване на голямопищялната кост в долна трета, разкъсване на делтовидния лигамент,
контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка лека степен, контузия на лявата очна
ябълка, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, кръвонасядане на конюктивата на
дясната очна ябълка, кръвонасядания и охлузване на гръдния кош и по горните крайници,
кръвонасядане на ляво бедро.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., чието
заключение съдът възприема като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните. От него се установява, че при станалия на *** г. инцидент на ищеца е причинено:
счупване на външния глезен на лявата малкопищялна кост, в долната трета, счупване на
задния глезен на лявата голямопищялна кост в долна трета, разкъсване на делтовидния
лигамент, контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, лека степен, контузия на
лявата очна ябълка, кръвонасядания на долния клепач на лявото око и на конюктивата на
дясната очна ябълка, кръвонасядания и охлузване на гръдния кош и по горните крайници,
кръвонасядане на ляво бедро. Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от
умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали в процеса на лечение. Оздравителният процес при такъв вид травми обичайно
продължава около 3-4 месеца при благоприятен ход, като в случая липсват данни за
усложнения. Според заключението, към момента на изготвяне на експертизата би трябвало
да са възстановени напълно мускулната сила и обемът на движенията в лявата глезенна
става на пострадалия.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат
на процесния инцидент по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията
на свидетелите- К.М.Д. и И.С.Р..
Свидетелят Д. научил за инцидента, станал на *** г., от дъщеря си А., която била
приятелка, а понастоящем е съпруга на ищеца. Когато отишъл на мястото на инцидента, А.
вече бил откаран от екип на Спешна помощ в болница. Видял го след изписването му от
болничното заведение, бил с гипсиран крак, оплаквал се от болки по цялото тяло, имал
3
синини. А. бил с гипс около 3- 4 месеца, не можел да се придвижва самостоятелно, ползвал
патерици около 5-6 месеца. По време на оздравителния процес бил в невъзможност да си
върши работата на *** и това го изнервило.
Свидетелят Р. депозира аналогични показания. Твърди, че знае за инцидента през м.
***, при който пострадал А.А.. Посетил ищеца след изписването му от болницата,
състоянието му било тежко, имал силни болки, бил трудно подвижен. В продължение на
месеци не можел да си гледа ***, което наложило свидетелят да помага.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Основателността на предявения иск, намиращ правното си основание в
горепосочената норма, се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност за виновно лично поведение, а именно- извършването от ответника
на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние и причинени вреди, които
да са в причинно- следствена връзка с противоправното деяние.
В случая не е спорно и се установи от приложеното нохд № 4694 / 2021 г., че с влязло
в сила определение от 21.10.2021 г. на Пловдивски районен съд е одобрено споразумение
по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, с което ответникът Г. Д. М. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за
което му е наложено съответното наказание.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, съгласно чл. 383, ал. 1
НПК, има последиците на влязла в сила присъда, с оглед на което на основание чл. 300 ГПК
е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо, следва да се приемат за доказани обстоятелствата относно авторството,
противоправността на деянието и вината на ответника М.. Със сила на пресъдено нещо
следва да се приеме за установено и причиняването на ищеца на описаните в присъдата
увреждания- счупване на малкопищялната, голямопищялната кост на лявата подбедрица и
разкъсване на делтовиден лигамент, поотделно и в съвкупност причинили на същия трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник, и представляващи средна телесна
повреда по см. на НК, доколкото са елемент от обективна страна на престъплението, в
извършването на което е признат за виновен ответникът.
С оглед констатациите в заключението на СМЕ и показанията на свидетелите К. Д. и
И. Р., които следва да се кредитират като непротиворечиви и отразяващи непосредствените
им възприятия, се налага извод за доказаност на причинени на ищеца неимуществени вреди
в резултат на осъщественото увреждане. Същият е претърпял, вследствие на получената
телесна повреда, интензивни болки и страдания, оперативна интервенция, бил е в
невъзможност да се придвижва самостоятелно за продължителен период от време.
4
Оздравителният и възстановителен процес по отношение на увреждането на долния ляв
крайник е продължил около 3- 4 месеца, пострадалият се е нуждаел от помощта на близки
при извършване на ежедневните му дейности.
От заключението на допуснатата СМЕ и приетата медицинска документация се
установява, че в резултат на неправомерното поведение на деликвента на А.А. са причинени
и други увреждания, но същите не следва да коментират, тъй като на обезщетяване в
производството, образувано по депозираната искова молба, подлежат единствено тези
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца във връзка с
настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се ограничава до посоченото от
самия ищец в исковата молба, а именно до причинената в резултат на неправомерното
деяние средна телесна повреда.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Обезщетението, дължимо за причинените вреди, следва да се определи по
справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая-
вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
По делото се установи, че при инцидента от *** г. на ищеца е причинена описаната в
присъдата средна телесна повреда, през възстановителния период същият е търпял
вследствие на нея от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са отшумели, причинената травма е наложила оперативно лечение, ползване на
помощни средства, довела е до неудобства в ежедневието, необходимост от чужда помощ.
Имайки предвид така установените обстоятелства, съобразявайки още времетраенето на
оздравителния процес /около 3- 4 месеца/, икономическите условия в страната към
правнорелевантния момент, както и съдебната практика във връзка с размерите на
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в случаите на причинено сходно
телесно увреждане и период на възстановяване, съдът намира, че за справедливото
обезщетяване на настъпилите за ищеца вредни последици в резултат на противоправното
деяние е необходима сума от 15 000 лв. Над тази сума до заявения размер от 35 000 лв.
претенцията се явява завишена, доколкото не се доказват трайни увреждания или сериозни и
необратими промени в психическото здраве на ищеца. Освен това, според заключението на
СМЕ, оздравителният период е протекъл нормално, без данни да е имало усложнения.
С оглед на горното, предявеният иск ще се уважи в посочения размер от 15 000 лв.,
като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 35 000 лв. - ще се
отхвърли.
Съгласно чл.84, ал.3 вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането- *** г. до окончателното му
изплащане.
5
Ищецът не е направил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Ответникът не е заявил искане за разноски.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по
делото по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Пловдив дължимата за производството
държавна такса в размер на 600 лв., както и сумата от 107,14 лв., представляваща изплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислени
съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. М., с ЕГН ********** и адрес- ***, да заплати на А.С.А., с ЕГН
********** и настоящ адрес- ***, ***, сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вследствие на непозволено
увреждане, осъществено от ответника на дата *** г., неимуществени вреди- болки,
страдания и неудобства в резултат на получена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на малкопищялната, голямопищялната кост на лявата подбедрица и разкъсване на
делтовидния лигамент, поотделно и в съвкупност причинили трайно затрудняване на
движенията на долния ляв крайник, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв.,
считано от *** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер
от 35 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Д. М., с ЕГН ********** и адрес- ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 600 /шестстотин/лв. -
дължимата за производството държавна такса, както и сумата от 107,14 /сто и седем лв. и
четиринадесет ст./лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислени съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6