№ 1875
гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220100288 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата Г. Д. Д. – редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на
ищцата – адв. Е. И. с вх. №28406/17.10.2025 г., с която моли, в случай че не са
налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото.
Ответникът „*я“ ЕООД – редовно призован, не изпраща представител. От
пълномощника на ответното дружеството „*я“ ЕООД – юрк. З*а е постъпила
молба с вх. №28471/20.10.2025 г., с която е заявено, че поради процесуална
ангажираност нямат възможност процесуален представител да се яви в
насроченото с.з. Моли делото да бъде разгледано в отсъствие на представител
на ответното дружество, и в случай, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, да бъде даден ход на делото.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично в съдебната
зала.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилата молба от процесуалния представител
на ищцата – адв. Е. И. с вх. №28406/17.10.2025 г., с която заявява, че няма
възражения по доклада. По отношение на ССчЕ, е заявено становище, че
същата оспорва заключението на вещото лице, тъй като ответното дружество
не е предоставило коректна информация на вещото лице, досежно
извършените плащания, както и е изразено становище, че доколкото вещото
лице е посочило, че в ГПР е включена възнаградителна лихва и такса
разглеждане, като моли съдът да допусне и назначи допълнителна ССчЕ, по
която вещото лице да съобрази и изложеното в договора за кредит, и да
1
отговори на въпроса: „Колко е размерът на ГПР по договора?“, като при
извършване на изчисленията да съобрази, че съгласно процесния Договор за
кредит, таксата разглеждане се дължи изцяло при подписване му, независимо
от последващото и разсрочване, както и че същата не се намалява в случай на
предсрочно погасяване, а се дължи в пълен размер. Моли се съдът да допусне
и назначи СТЕ, като вещото лице извлече всички данни от счетоводния
софтуер на ответното дружество досежно всички плащания по процесния
договор, като ги представи в табличен вид. Моли съдът да допусне и назначи
повторна ССчЕ по въпрос №3, посочен в исковата молба след изготвяне и
приемане на СТЕ. Моли се също така, съдът да изиска от БНБ, отдел „ЦКР“
справка за помесечното движение на кредита, които данни ответното
дружество следва да подава съобразно ЗКИ. Заявява, че няма други
доказателства и доказателствени искания. Моли се съдът, в случай, че делото
бъде обявено за решаване, да уважи предявените искове, като основателни и
доказани. Претендира се присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение /за всеки един от предявените искове/ - 960,00 лева с ДДС.
Съдът ДОКЛАДВА и постъпилата по делото молба от пълномощника на
ответното дружеството „*я“ ЕООД – юрк. З*а с вх. №28471/20.10.2025 г., с
която е заявено, че се поддържа отговора на исковата молба и другите
подадени от ответното дружество молби по делото, както и че няма
възражения по проекта за доклад. Заявено е становище, в случай, че са налице
предпоставките за даване на ход по същество, като се моли съдът да отхвърли
предявените искове по основание и размер като неоснователни и недоказани
по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва се
като прекомерна претенцията на ищеца разноски, като се моли съдът да я
отхвърли, тъй като чл. 38 от ЗАдвокатурата не бил приложим, като се сочи, че
ищецът не бил материално затруднено лице. Сочи се съдебна практика в тази
насока и допълнителни съображения защо съдът следва да присъди
възнаграждение на адвоката на ищеца, което да е значително под минималния
праг на Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и да е не повече
от 250 лева. Претендира се присъждане на разноски по делото, съобразно
представения списък на разноските. Моли се да бъде изпратен протоколът от
проведеното открито съдебно заседание по е- мейл. Към молбата са
приложени Списък на разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ НЕ СА НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА НА ЧЛ.
145, АЛ.3 ОТ ГПК, А ИМЕННО ДА ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ
СПОГОДБА, тъй като не се явяват процесуалните представители на страните.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 т. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 55 от ЗЗД.
В подадената искова молба от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П*
чрез Е. И., БУЛСТАТ *, съдебен адрес: гр. *, против: „*Я“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * представлявано от И*ва, с цена на първи
главен иск: 1275,78 лева, цена на евентуален иск: 156,94 лева, цена на втори
главен иск: 50,00 лева се твърди, че на 20.07.2023 г. ищецът бил сключил с
ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 18,00%, годишен процент на разходите -
2
48,62%. Твърди се, че съгласно договора заемателят дължал такса за
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 156,94
лева, която той следвало да престира заедно с месечната погасителна вноска.
Счита се, че уговорката в договора за заплащане на такса за разглеждане е
нищожна, като неравноправна, при твърдение, че тази такса е била уговорена
в договора, едва след като е била направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било
известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Твърди се, че таксата
е била във фиксиран размер - 156.94 лв., липсвало каквато и да била
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради
което се счита от ищеца, че клаузата има неравноправен характер по смисъла
на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и че с нея се целяло неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е била извършена конкретна
услуга, че тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит,
който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на
кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Сочи се, че по изложените съображения, такса за разглеждане била
излязла в разрез с добросъвестността. Предвидено било тя да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин водела до скрито оскъпяване на
кредита. Сочи се още, че по същество тя била добавка към възнаградителната
лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото
именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този
смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Твърди се, че
договорена при тези условия тя представлявала допълнителна облага-печалба
към възнаградителната лихва. Сочи се, че било нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, следвало да са включени в посочения в
договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не
отговаряли на действителните параметри по договора, както и че чрез
уговореното в клаузата за такса разглеждане в договора се въвеждал още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Твърди се, че
съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В този смисъл, макар да е била предвидена като такса
разглеждане в договора, сумата визирана в договора представлявала
предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на
потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Твърди се, че клаузата в
договора предвиждаща такса разглеждане противоречала на добрите
търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Твърди се, че такава разпоредба е
в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което била и нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че поради невключването на такса
разглеждане в посочения в потребителския договор размер на ГПР,
3
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял
на реализирания, увеличен със скрития добавък от такса разглеждане. Твърди
се, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ат. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер
на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че нищожността на неравноправната клауза в
договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната
сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ат. 1, т. 10 от ЗПК, както
и че не било изпълнено и изискването по чл. 11, ат. 1, т. 9 от ЗПК в договора да
бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил
заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на
добросъвестността. Твърди се още, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен
точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за
потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение. Освен това се посочва, че по силата на
чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което
ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е
следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва,
прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.
Моли се съдът да прогласи нищожността на договор за кредит от 20.07.2023г.,
като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит, в условията на евентуалност да прогласите нищожността на клаузата
от договор за кредит от 20.07.2023г., предвиждаща заплащане на такса
разглеждане, като противоречаща на принципа на добрите нрави, както и да
осъди ответното дружество да върне недължимо платена сума от 50,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Формулирано е доказателствено искане за допускане
на съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице след запознаване с
материалите по делото да даде заключение по поставени въпроси. Сочат се
доказателства.
Във връзка с подадена молба от ищцата с вх. №4682/17.02.2025 г., чрез
нейния процесуален представител, с която иска от съда да бъде освободена от
внасянето на ДТ, съдът, след извършване на необходимите справки, с
Определение № 971/26.03.2025 г. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободил
ищцата Г. Д. Д. от внасянето на ДТ.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника „*я“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Соф* представлявано от управителя Ро*в, чрез юрисконсулт
З*а, в което е заявено становище по допустимостта на иска, като исковете се
считат за изцяло недопустими и се моли съдът да прекрати настоящото
4
производство. По основателността на иска е заявено становище, че се
оспорват предявените искове по основание и размер, и че същите се считат за
неоснователни. Заявено е, че не се оспорва и се моли да бъде отделено като
безспорно с доклада по делото, че на 20.07.2023 г. е сключен Договор за
кредит № L327220 („Договора за кредит“) между *я ЕООД като кредитор и
ищеца Г. Д. Д. като кредитополучател за сумата от 1000.00 лева, със срок на
погасяване 15 месеца при фиксиран ГЛП 18 % и ГПР 48.62 %. Твърди се, че
Договорът за кредит е бил сключен от разстояние при спазване изискванията
на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право, както и, че Клиентът е
кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите
лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид
кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита.
Твърди се, че Кредитополучателят е потвърдил Декларация за обработка на
личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по
чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Общите условия/Рамково
споразумение на *я ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. Сочи
се, че на основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат
обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно
Рамково споразумение на *я ЕООД за предоставяне на парични потребителски
кредити, както и, че на основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (чл. 7.14 на Рамково
споразумение), страните са приели, че изявленията им при кандидатстване,
сключване, изпълнение и прекратяване на Договор за кредит помежду им,
подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат
значението на саморъчно подписани изявления. Твърди се, че ЗПК допуска
договор за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този
случай, съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя СЕФ
съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Твърди се, че
Договорът за кредит вкл. преддоговорната информация, Общите
условия/Рамковото споразумение са били подписани електронно, написани са
били на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на
ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗПК неразделна част от всеки
Договор за кредит са и общите условия, като се твърди, че в случая това е
било Рамковото споразумение, което е било подписано електронно между
страните на 20.07.2023 г. и изрично посочено в Договора за кредит като
обвързващо кредитора и кредитополучателя. На следващо място се твърди, че
таксата за разглеждане била такса за допълнителна задължителна услуга, която
не била свързана с усвояване или управление на кредита, а именно:
определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв
е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както
и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на
кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски
данни периодично, извършване на допълнителни справки др. Твърди се, че
таксата за разглеждане е бил изрично посочен разход в кредитната
документация, който разход е бил включен в ГПР (общите разходи за кредита).
Твърди се, че настоящото дело не било в хипотезата „скрито оскъпяване“, тъй
като, на първо място се сочи, че таксата за разглеждане е била изрично
посочена в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити в част II „Описание на основните характеристики
на съответния кредит“ в т. 6. Обща сума, която следва да заплати потребителя
/Общият размер на кредита /главница заедно с лихвите и разходите, които
могат да възникнат във връзка с кредита на клиента. Твърди се че било
5
посочено изрично, че кредитополучателят следвало да заплати таксата за
разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора, в т.ч. нейния
размер общо и по месеци. На второ място се сочи че таксата за разглеждане е
била изрично посочена в погасителния план по Договора за кредит и че
същата е била изрично конкретизирана по размер и месечни вноски. На трето
място се твърди, че таксата за разглеждане е била включена в ГПР по
Договора за кредит, като оскъпяването на *я ЕООД по Договора за
кредит/ГПР включвал фиксиран ГЛП (лихвата посочена като точен процент в
кредитната документация), както и таксата за разглеждане, която също била
посочена в точен размер. Твърди се, че таксата за разглеждане на *я ЕООД е
била разход, който е бил включен в ГПР по кредита, това бил разход за
допълнителна услуга, защото бил посочен по размер и включен в ГПР.
Твърдви се също така, че таксата не била „скрито оскъпяване“, след като е
била посочена в кредитната документация. Твърди се, че таксата за
разглеждане, бидейки включена в ГПР е част от общите разходи по конкретния
кредит и тъй като ГПР по кредита с включената в него такса бил в рамките на
законовите изисквания, се счита от ответното дружество, че няма „разрез с
добросъвестността“. Твърди се че било видно от гореизложеното, че искът за
нищожност на таксата за разглеждане бил неоснователен по основание и
размер и следвало да бъде отхвърлен.
На следващо място се оспорват твърденията за неравноправния характер
на таксата за разглеждане на основание чл.144, т.9 ЗЗП, като се твърди, че в
договора за кредит изрично е била уговорена такса за разглеждане като
същият отговарял на всички законови изисквания по ЗПК, тъй като на клиента
са били предоставени всички изискуеми от закона реквизити, с които той се
бил запознал, приел и съгласил, подписвайки ги, с което доводите на ищцовата
страна се считат от ответното дружество за неправилни и неверни. Сочи се, че
съгласно Общите условия ГПР включва общите разходи по Кредита за
клиента, настоящи или бъдещи (включително лихви и такса за разглеждане),
произтичащи от усвояването на кредита, че лихвеният процент за ден се
изчислявал като 1/365-та част от годишния лихвен процент, както и, че
изчисляването на първоначалния ГПР се извършвало при сключване на
Договора за кредит или неговото изменение (вкл. лихвения процент, валиден
към този момент). Твърди се, че при изчисляване на общата сума на кредита и
на ГПР се считало, че Кредитът се усвоява незабавно и изцяло от Клиента, че
Договорът остава в сила до крайната дата на погасяване на сумата и че
Страните надлежно ще изпълняват задълженията си по него. Твърди се, че в
настоящия случай таксата за разглеждане е била включена в ГПР и ГЛП и е
била в рамките на законовия максимум. Сочи се, че се прилага разпечатка от
calculator.bg, от която било видно, че таксата е била включена в ГПР по
кредита. Твърди се, че ЗПК не ограничавал кредитора да има допълнителни
задължителни услуги (освен ограничението на чл. 10, ал. 2 от ЗПК), когато
тези услуги са били включени в ГПР, както било по процесния кредит, както
и, че кредиторът можел в рамките на законовия праг на ГПР да избере начина
за формиране на своята печалба между отделните елементи (лихва и
допълнителни услуги). Изложено е становище, че на самостоятелно
основание, дори таксата за разглеждане да била нищожна, тази нейна
нищожност не водела до нищожност на Договора за кредит, поради което
основният иск (за нищожност на целия договор за кредит) следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен. На следващо място е заявено, че се оспорва, че
ищецът е „материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38 от
6
ЗАвдокатурата, като с оглед доказване на това възражение е формулирано
искане за служебно изискване на справки от НОИ за сключени трудови
договори от ищеца и платени осигуровки за последните 12 месеца назад.
Моли се съдът да остави без разглеждане като недопустими,
респективно да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
искове от Г. Д. Д. с ЕГН **********, по които е образувано настоящото дело.
Моли се съдът да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, тъй като чл. 38
от ЗАдвокатурата не бил приложим. Отделно е заявено твърдение, че
претенцията за разноски е прекомерна, като се сочи, че ищецът не бил
материално затруднено лице. Сочи се съдебна практика в тази насока и
допълнителни съображения защо съдът следва да присъди възнаграждение на
адвоката на ищеца, което да е значително под минималния праг на Наредбата
за минимални адвокатски възнаграждения и да е не повече от 200 лева.
Претендира се присъждане на разноски по делото, съобразно представения
списък на разноските. Претендира се присъждане на съдебни разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. Формулирани са
доказателствени искания, с оглед доказване, че ищецът няма качеството
„материално затруднено лице“, като се моли съдът да изиска служебна
справка от НАП и НОИ за сключени трудови договори от ищеца и за платени
осигуровки за последните 12 месеца, като се твърди, че подадена декларация,
че лицето е „материално затруднено“ е с невярно съдържание с цел
заобикаляне на законовото изискване адвокатското възнаграждение да се
плати в действителност, за да бъде претендирано по делото. Сочат се
доказателства. Посочена е и банкова сметка, по която може да се плати
присъдената сума, а именно: IBAN: BG*, Пощенска банка АД, *я ЕООД
По отношение на ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съдът УКАЗВА
на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест за установяване и
доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи
претендираните си права, а ответникът носи доказателтвената тежест за
доказване на неговите възражения изложени в писмения отговор. Ответното
дружество следва да докаже, че процесният договор за кредит сключен между
страните на 20.07.2023 г. е бил сключен при стриктно спазване изискванията
на ЗПК и ЗЗПотр.
Съдът, с Определение №1730 от 02.06.2025г., е приел представените към
исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства. Указал е на
ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от него факти и обстоятелства обосноваващи съществуването на
претендираните му права, а ответникът следва да докаже обстоятелствата
обосноваващи неговите възражения. Допуснал е по делото да бъде изслушана
съдебно- счетоводна експертиза , като вещото лице след запознаване с
данните по настоящото дело и извършване на необходимите проверки да
отговори на въпросите поставени в доказателствената част на исковата молба
при депозит за възнаграждение платим първоначално от бюджета на съда.
Определил е за вещо лице Б. Д.. На основание чл. 143 ал.3 ГПК е указал на
страните възможността да уредят спора си чрез медиация или друг способ за
доброволно му разрешаване и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 21.10.2025 г. от 9:30 часа, за която дата и час е
разпоредил да се призоват страните. Препис от Определението е връчен на
страните, като на ищеца е връчен и препис от писмения отговор на ответника
и приложените доказателства.
7
Съдът следва да се произнесе по направените от страните
доказателствени искания, по които не се е произнесъл към настоящия момент,
като в отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане да
бъде изискана служебна справка от НАП и НОИ за сключени трудови
договори от ищцата, с оглед твърдението й че същата е „материално
затруднено лице“, което твърдение се оспорва от ответната страна. Съдът
счита, че това искане е допустимо, но неоснователно, и като такова следва да
се остави без уважение, тъй като със свое Определение № 565/18.02.2025 г.,
съдът е разпоредил да се извърши служебно справки в НОИ, НАП и АВп., за
установяване на данни за доходите на ищцата. Тези действия съдът е
предприел във връзка с депозираното от ищцата искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК
за освобождаването й от внасяне на ДТ, поради което съдът не счита, че по
делото следва да се извършат повторни такива справки. Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна да бъдат
изискани справки от НАП и НОИ касателно доходите на ищцата Г. Д..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпилото по делото заключение на
извършената съдебно-счетоводна експертиза, което е депозирано от вещото
лице Б. Д. с вх. № 27668 на 13.10.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА
Б. С. Д.: – на 54 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Представила съм заключение, което поддържам.
От ответното дружество ми е представена информация за цялото
движение по кредита, в т.ч. усвояване и погасяване, като информацията
изглежда като хронологична справка от счетоводна сметка, по която са
отразени всички постъпили суми и платени с тях задължения. Има една
разлика от 19 стотинки, за това, което те са отразили като платено и това,
което е отразено като погасено, за което съм поискала от тях допълнителна
информация, но не е изпратена такава, и понеже една от вноските е платена на
по-късна дата, мога само да предположа, че това е начислена наказателна
лихва за забава, но не мога да бъда сигурна, защото нямам такава информация.
Но разликата между това, което по счетоводни данни са предоставили като
платено и погасено е само 19 стотинки.
Не мога да кажа дали предоставената информация е коректна – ако те, са
имали други плащания, може би трябвало е да поискат справка или да
представят доказателства за тези плащания, за да може да поискаме
информация от ответното дружеството, че отразените счетоводни записвания
не съответстват на вноските, които ищцата е направила. По делото не са
представени такива документи, няма как да знаем дали всичко е отразено
коректно в счетоводството.
8
А по отношение на изчисленото ГПР, в моето заключение ГПР е
изчислено на база индивидуалния погасителен план към договора, а той е
изготвен така, че в месечната погасителна вноска е включена главница, лихва
и такса за разглеждане, която по договор е 156,94 лв., разсрочена на 15 вноски,
с месечни погасителни вноски е в размер на 10,47 лв. на месец, или в самия
погасителен план, който се съдържа в договора за кредит вноската е опредЕ.
85,42 лв., и ГПР е изчислено на база вноската посочена в погасителния план,
тоест в тази вноска, която по договор се търси месечно от 85,42 лв. е включена
и главница, и лихва, и такса.
Договорът за кредит е на лист 38, към него има погасителен план
Приложение едно. В него са месечните погасителни вноски, които са към
самия договор за банков кредит са с месечна вноска в размер на 85,42 лв.,
която включва главница, лихва и такса. Това е моето становище, че
независимо, че в договора за кредит са записали, че такса за разглеждане се
дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата
бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план приложен към индивидуалния договор за кредит, то си е
посочено в самия договор какъв е размерът, как се разсрочва и колко е
месечната вноска с такса за разглеждане, и при изчисляването на ГПР
посочено в договора е взета предвид и таксата за разглеждане, тоест включена
е при определяне на ГПР. Като в експертизата ми, по задача втора на стр. 4 е
изчислен ГПР без включена такса за разглеждане.
При изчисляване на ГПР с включена такса за разглеждане в настоящата
експертиза е взет предвид погасителният план Приложение 1 към Договора за
кредит, в който таксата за разглеждане е разсрочена на 15 месечни
погасителни вноски, и по този начин включвайки таксата за разглеждане в
месечната погасителна вноска, която е в размер на 85,42 лв., в Договор за
кредит отразеният годишен процент на разходите по кредита е изчислен на
база месечната погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса за
разглеждане, така, както е опредЕ. за издължаване от страна на заемателя в
погасителния план към договора за кредит. Лично мое мнение е, че не е
основателно да се сложи в първата вноска и да се изчислява ГПР, тоест при
усвояване, тъй като в самия договор си е записано, че тя се възстановява с
дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, и това е взето
предвид. Така е записано в договора, че бива възстановена от клиента с
дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Това е на страница
първа от договора, под основни условия. И така е направено в погасителния
план – включена е в дължимите месечни вноски и ГПР, който е посочен в
договора в размер на 48,62 е изчислен точно на тази основа при месечна
погасителна вноска от 85,42 лв., която включва главница, лихва и такса.
Нямам какво да добавя към заключението. Освен това, че ако претендират, че
не са отразени правилно вноските при „*я“, би следвало те да кажат по какъв
начин е погасявано, дали с вноски през Изипей“, да представят вносни
бележки, да си поискат от там информация, за да може да бъде извършена
проверка.
СЪДЪТ след като изслуша на вещото лице, счита, че представеното
експертно заключение е обосновано, компетентно изготвено и към настоящия
момент не възникват съмнения относно неговата правилност, поради което
същото следва да се приеме по делото. По отношение искането на ищцовата
страна за допускането по делото на допълнителна ССчЕ, съдът счита, че към
9
настоящия момент не е налице необходимост от изслушването на такава.
Искането си да бъде назначена допълнителна ССчЕ ищцата мотивира с това,
че е налице необходимост от това да се изчисли колко е размерът на ГПР по
договора, като при извършване на изчисленията да се съобрази, че съгласно
процесния договор за кредит таксата за разглеждане се дължи изцяло при
подписването му, както и че същата не се намалява, в случай на предсрочно
погасяване, а се дължи в пълен размер. Съдът не следва да уважи искането на
ищцовата страна, доколкото в самия договор за кредит сключен между
страните на 20.07.2023 г. изрично е записано, че таксата за разглеждане се
дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата
бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, което обстоятелство е отразено в самия погасителен план.
При това положение, съдът счита за безпредметно по делото да бъде
назначавана и извършвана допълнителна ССчЕ, за да се отговори на
поставения от ищцовата страна въпрос. Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в
размер на 300лв. съгласно представената справка-декларация, които да се
изплатят от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна по делото да
бъде назначена и извършена допълнителна ССчЕ.
Съдът следва да се произнесе по направените в молба вх. №
28406/17.10.2025 г. искания от ищцовата страна, по които не се е произнесъл
към настоящия момент.
В посочената молба ищецът твърди, че оспорва представената от вещото
лице експертиза, тъй като ответното дружество не е предоставило коректна
информация на вещото лице досежно извършените плащания. В тази връзка, и
след като изслуша обясненията на вещото лице, съдът намира, че следва да
даде указания на ищцовата страна, в едноседмичен срок считано от
получаване на съобщението да представи доказателства за всички извършени
от него плащания по процесния договор за кредит, в случай, че твърди, че
такива са били извършени, но не са били отразени коректно в експертното
заключение на вещото лице.
По отношение искането да бъде назначена съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице да извлече всички данни от счетоводния
софтуер на ответното дружество, досежно всички плащания по процесния
договор и да ги представи в табличен вид, съдът счита, че към настоящия
момент не следва да допуска това доказателствено искане, тъй като не е
налице необходимост за това.
По отношение на третото искане – да бъде изискано от БНБ, отдел
„ЦКР“ справка за помесечното движение на кредита, които данни ответното
дружество следва да подава съобразно ЗКИ, съдът намира това искане за
допустимо и основателно, и като такова същото следва да се уважи. Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА НА ИЩЦОВАТА страна, в едноседмичен срок считано от
10
получаване на съобщението, да представи доказателства за всички извършени
от ищцата Г. Д. Д. плащания по Договор за кредит сключен между страните на
20.07.2023 г., с оглед твърденията на ищцовата страна, че ответното дружество
не е предоставило коректна информация на вещото лице за извършените
плащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна по делото да
бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКА от БНБ, отдел „ЦКР“ справка за помесечното движение
на кредита – Договор за кредит № L327220/20.07.2023 г. сключен между „*я“
ЕООД и Г. Д. Д. с ЕГН: **********.
Съдът счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което същото следва да се отложи за
друга дата. Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.11.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните следва да се считат за уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищцата с указанията дадени от съда в
днешното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:04
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11