РЕШЕНИЕ
№ 2626
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20251110207093 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-49604 от 30.04.2025г. по описа на
ОПП СДВР от Ж. С. В. с ЕГН ********** чрез адв. С. С. с адрес в гр. С., ж.к.“М. *“ , бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 4268218, издаден от
СДВР, с който на жалбоподателя в качеството на законен представител на „К.“ ЕООД е
наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява и не се
представлява.
В жалбата се излага искане за отмяна на ЕФ, поради изтекла давност.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище от процесуален представител на АНО, в което се
изразява мнение за неоснователност на жалбата и е направено възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Ж. С. В. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К N 4268218, издаден от СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което
има право на жалба, поради което е допустима.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Лек автомобил марка „Ф.”, модел „Т.“ с ДК № *** е собственост на ''К.'' ЕООД с
ЕИК ***, представлявано от управителя Ж. В..
Срещу Ж. В. е бил издаден електронен фиш серия Серия К N 4268218 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на *** г. в
** часа в гр. С., бул.''С.'' до № * с посока на движение от бул. ''Р.'' към ул.''Г.'' при ограничение
на скоростта 50 км.ч. за населено място, автомобил марка „Ф.”, модел „Т.“ с ДК № *** бил
установен да се движи със скорост от 74 км/ч.
Скоростта на лекия марка „Ф.”, модел „Т.“ с ДК № *** била измерена с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 613.
Електронният фиш бил връчен на Ж. В. на 17.04.2025г.
Жалбата е подадена в срок на 30.04.2025г.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по изложените в нея съображения.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството е настъпило
обстоятелство , което обезсмисля анализа на релевантните факти.
Видно от обжалвания електронен фиш нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е извършено на 15.12.2020г.
С оглед липсата на правна уредба в ЗАНН на института на абсолютната погасителна
давност към случая е относима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.
Съобразно същата , независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока,
предвиден в чл. 80 от НК.
Към вида на предвидените за процесните нарушения, наказания е относима
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва
по давност с изтичането на три години.
От изложеното следва, че при извършено нарушение на 15.12.2020г. абсолютната
давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е настъпила на 15.06.2025г., съответно
възможността за административнонаказателното преследване е погасена.
2
Изложеното обуславя единственото възможно действие от страна на съда, а именно:
отмяна на процесния ЕФ.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, каквито се претендират.
Представен е договор за правна защита и съдействие , в който (т. II) е посочено, че
адвокатът осъществява процесуално представителство по горепосоченото дело безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, тъй като клиентът е негов близък.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа(Наредбата), дължимото в случая възнаграждение е в
размер от 1000 лева от
С решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 СЕС приема, че Наредбата
противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални
размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди
разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба.
Съдът счита , че адвокатско възнаграждение , дори в неговия минимален размер от
1000 лева е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените
процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на въззивната жалба.
Предвид това, съдът намира, че следва определи възнаграждение в размер на 100
лева.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 4268218, издаден от
СДВР, с който на жалбоподателя в качеството на законен представител на „К.“ ЕООД е
наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С. с ЕГН ********** в качеството му на
процесуален представител на Ж. В., сумата в размер на 100 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4