№ 548
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция,
след като с Решение № 6697/10.11.2022 г. на АССГ, XVII кас.състав е било
отменено Решение № 2308/23.06.2022 г. на СРС, НО, постановено по НАХД
№ 4531/2022 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Производството е образувано е по жалба на Н. Д. Х. от гр. София,
АДРЕС“, ХХХ, чрез пълномощника му- адв. Г. от САК срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 225зз-363 от 08.04.2022 г., издадена от полицейски
орган при 01 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от
ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата се отправя искане към съда да отмени атакуваната заповед за
задържане като незаконосъобразна, постановена в противоречие на
материалния закон.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят Н. Х.,
редовно уведомен, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Г.,
която в дадения ход по същество на делото пледира съда да уважи жалбата и
да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваната заповед за
задържане като незаконосъобразна. Подробни аргументи за това излага в
представени писмени бележки.
Жалбоподателят Х. излага аргументи, че от обжалваната заповед за
задържане не ставало ясно каква е фактическата и правна връзка между него,
1
като задържано лице и посоченото в заповедта деяние по чл.325, ал.1 от НК,
за което било образувано ДП № 589/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР.
По –нататък жалбоподателят сочи, че на всички присъстващи на място
полицейски служители е била известна неговата самоличност и че е попитал
същите на какво правно основание се изисква от него да им представи своя
документ за самоличност. След като полицейските служители не му
отговорили на този въпрос, той отказал да им покаже личната си карта. На
инкриминираната дата жалбоподателят Х. твърди, че е дал интервю по
телевизията и е останал на мястото дълго време, като по никакъв начин не е
пречел на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения.
По изложените съображения отправя молба към съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени оспорената заповед за задържане.
Ответникът –полицейски орган при 01 РУ - СДВР, редовно призован
се представлява от пълномощника си –юрк.В.. Последният в дадения ход по
същество оспорва основателността на жалбата. Счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на законово
предоставените му правомощия, при спазване на административно –
производствените правила и в съответствие с приложимото материално
право, поради което отправя искане към съда да се произнесе с решение, с
което да потвърди заповедта за задържане, като правилна и законосъобразна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт – заповед за задържане на рег. № 225зз-363 от
08.04.2022 г., издадена от полицейски орган при 01 РУ – СДВР, на Н. Д. Х. на
основание чл. 72, ал. 1, т.1 и т.4 от ЗМВР е наложена ПАМ "Задържане за
срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е
посочено “хулиганска проява по чл.325, ал.1 от НК във вр. с ДП № 589/2022
г., гр. София, АДРЕС; установяване на самоличност“.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било
връчено копие от нея.
Към административната преписка са представени копия от докладна
записка и удостоверение рег. № 513-р-37276/26.04.2022 г. от СДВР за
длъжността на ответника К., Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-363
от 08.04.2022 г., издадена от полицейски орган при 01 РУ - СДВР – София,
извадка от книга за задържани лица; протокол за обиск на лице; декларация;
писмо от С. № 11782/01.06.2022 г.; квитанция за внесена държавна такса и
адвокатско пълномощно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1
2
АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са
посочени името, длъжността и местоработата на издалия я служител,
посочено е правното основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т.1 и т. 4 ЗМВР,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва пред съда
законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане.
Жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.1 и т. 4 ЗМВР – лице,
за което има данни, че е извършило престъпление и поради невъзможност да
се установи самоличността му, доколкото при извършване на полицейска
проверка не е представил на полицейските служители документ за
самоличност. В този смисъл фактическото основание за задържането е ясно,
конкретно и подробно описано, при което жалбоподателят още от този
начален момент е бил наясно с фактическите му параметри. С оглед на това
възраженията в съответната насока са неоснователни. Неоснователно е и
оплакването, че като наказателен адвокат жалбоподателят бил познат на
всички полицейски служители от 01 – РУ – СДВР. Освен това посочените в
заповедта правни основания се подкрепят и от подробната докладна записка
по случая.
Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че предмет на
разглеждане и преценка в производството пред първоинстанционния съд не е
дали има извършено престъпление или административно нарушение от
задържаното лице, а дали издадената заповед е законосъобразна от външна
страна, издадена ли е от компетентен орган, както и съдържа ли
необходимите реквизити и имало ли е основание за нейното издаване. Ето
защо, съдът няма да коментира дали поведението на жалбоподателя Х., който
е хвърлил червена боя по стената на посолството на Руската федерация
осъществява състав на административно нарушение или на престъпление, тъй
като в случая изискването е да са налице "данни" за осъществено
престъпление, които могат да са писмени или устни /в този смисъл
вж. решение № 11905 от 08.10.2014 г. по адм. дело № 906/2014 г. на ВАС и
др. /, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
съпричастно към него, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с
оглед на тяхното изясняване, което е напълно достатъчно, административният
орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
Освен това, жалбоподателят е задържан след приключване на интервюто,
което е дал за националната телевизия, в което е обяснил мотивите за своето
поведение, което изразявало акт на граждански протест срещу войната в
Украйна, и след като не е предоставил документ за самоличност, а не защото
е нарушил обществения ред. В действителност нормата на чл.72, ал.1, т.4 от
ЗМВР препраща към чл.70, ал.1 от същия закон, но няма практика това
изрично да се посочва като правно основание в заповедта за задържане. В
случая разпоредбата, въз основа на която е издадена заповедта е достатъчно
конкретно посочена - за установяване на самоличност. Предвид това
3
фактическото и правно основание на заповедта са ясно, точно и
недвусмислено формулирани. Относно мотивната част на заповедта,
относима е и константната съдебна практика, обективирана в ТР № 16/1975 г.
на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 г. на
ВАС. При това настоящият съдебен състав прецени, че процесуални
нарушения при издаването на атакуваната заповед не са допуснати,
респективно, че същата е процесуалноправно законосъобразна. Заповедта за
задържане освен това е издадена и в съответствие с изискванията на
материалния закон. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР регламентира
хипотезата на задържане за срок до 24 часа при невъзможност да се установи
самоличността на лицето в случаите и по начините, посочени в чл. 70 ЗМВР.
В случая от писмените доказателства се изясни, че полицейските органи са
предприели извършването на полицейска проверка спрямо Х. поради
демонстрирано от последния поведение по хвърляне на червена боя по
стената на Руското посолство, предвид което е била налице хипотезата на чл.
70, ал. 1, т. 3 ЗМВР - проверка по установяване самоличността на лице при
осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност.
Наред с това, неоснователно е и възражението за несъответствие на
процесната заповед с целта на закона. В случая за прекомерност на
задържането не може да се говори, доколкото от заповедта е видно, че
задържането е продължило от 14:35 часа до 18:26 часа на 08.04.2022 г.,
което ориентировъчно е времето, необходимо на полицейските служители да
се придвижат до районното управление и да извършат справка за
установяване самоличността на жалбоподателя, след което да бъдат надлежно
оформени и документите, съпътстващи издадената заповед за задържане.
Последната е била издадена в полицейското управление след установяване
самоличността на лицето, доколкото обективно би било технически
невъзможно да бъде издадена преди или в момента на фактическото
задържане, доколкото е било необходимо именно установяване на данните за
самоличността на лицето, които да бъдат вписани. Ето защо, настоящият
съдебен състав прецени, че времето, през което е продължило задържането
съответства на целта на закона и не надхвърля необходимото за постигане
целта на задържането. При това следва заключението, че принудителната
административна мярка, приложена от административния орган, действащ в
условията на оперативна самостоятелност, в случая е била изцяло съобразена
както с целта на закона, така и с практиката на ЕСПЧ относно принципа за
прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС. Доводите в обратна насока не следва да
бъдат споделени.
В заключение следва изводът, че оспорената заповед е законосъобразна,
не са налице основания за отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същата следва да бъде уважена в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
4
размер на 100 /сто/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. Х. срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 225зз-363 от 08.04.2022 г., издадена от полицейски орган при 01 РУ –
СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР му е наложена
принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА Н. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС“, ХХХ
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5