Р Е Ш
Е Н И Е № 260243
гр.
Сливен, 09.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5488
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание: чл.
124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника.
С
исковата молба на ищцата Л.М.П. е предявен положителен установителен иск против
Д.К.Т., с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцата
сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане в
следствие на некачествено извършена козметична услуги на 22.02.2018 година на
ищцата от ответницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата, за които има издадена
заповед за парично задължение № 482/14.06.2019 година по ЧГД № 754 по описа на РС - Н . З. за 2019 година.
Твърди
се, че на 22.02.2018 година в козметичния салон на Д.К. лично от нея била
извършена процедурата мезотерапия на Л.М.П.. По твърдение на ищцата процедурата
не била успешна, тъй като вместо да се подобри вида на кожата, същата се
влошила, а като следствие на манипулация по лицето и шията останали видими
белези, за отстраняването на които се наложило да потърси помощ при дерматолог.
Негативният резултат от процедурата бил видим още вечерта на 22.02.2018 година,
като П. веднага е уведомила Т. за проблема. Сочи се, че Д.Т. се свързала за съвет
с д-р П. ***, при която е била извършила курса за провеждане на такива
процедури. Твърди се, че след като
описала проблема на д-р Л. от реакцията й, ответницата Т. разбрала, че е
допуснала грешка. Тя е предложила на Л.П. да я свърже с д-р Л. за последващо
лечение, като дори мъжът, с което е
живяла на семейни начала е превозил П. за първото й посещение при д-р Л..
Сочи
се, че основното лечение на П., което продължило близо една година, било
проведено от д-р Л., но се наложило провеждане и на други процедури, които с
цел спестяване на средствата за транспорт (тъй като ежемесечно ходела поне два
пъти до София) П. провела в гр. С.З..
В
тази връзка се твърди, че П. е ходила на процедури при д-р Д. К. - К., където е
заплатила 700 лева. Отделно от това, поради съмнения за некротизиране на
епидермиса била направена цветна снимка в дерматологичната клиника на д-р Х.
- "Леге Артис" в гр. С.З.,
която се съхранявала на хардуерно устройство там.
Твърди
се, че през време на лечението си П. не е срещнала никакво друго съдействие от
страна Т., която след като я е свързала с д-р Л. е спряла да отговаря на
обажданията й.
Сочи се още, че за описаният по-горе проблем Л.П.
***. Образувана била проверка и след като е констатирано, че Т. е нямала
необходимата квалификация да извършва такава процедура козметичният й салон бил
затворен от РЗИ.
Твърди
се, че за лечение на резултата от неправилното извършената от Т. процедура, Л.П.
направила следните разходи, представляващи имуществени вреди, а именно - на д-р
Л. е заплатила 1570 лева, на д-р К.-К. - 700 лева, в клиника "Леге
Артис" - 65 лева за снимка, за транспортни разходи за ходене до С. и С. З.
- 500 лева.
Прави
се уточнение, че претенцията от 2500 лева обхващала само претърпените от Л.П.
имуществени вреди, представляващи заплатено лечение в размер на общо 2335 лева
и частично за извършени разходи за транспорт във връзка с лечението на 165 лв.
В
законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се изразява
становище, че искът е неоснователен. Излагайки възраженията си оспорва
твърденията в исковата молба, очертаващи фактическата обстановка, като сочи, че
в по - голямата си част не отговарят на истината, а в останалата - е силно
изопачена. Според изложеното в отговора, ищцата е била клиент в козметичния
салон в един продължителен период от време, но никога не е имала оплаквания за
качеството на извършваните услуги, нитоза квалификацията на ответника. Едновременно
с посещенията си в салона на Д.Т., ищцата е посещавала и други козметични салони,
където са й извършвани различни по вид козметични процедури.
За
пръв път ищцата заявила пред ответника, че има някакво притеснение във
връзка с последната проведена й процедура „мезотерапия“, на 08.03.2018 година - две
седмици, след процедурата, в който период от време тя е претърпяла и операция
по отстраняване на жлъчката. Тогава ответницата е била на път
за Лондон и не е имала възможност да се види с ищцата. Свързала се е по телефона
с д-р Л., която я е уверила, че всичко е наред, но ако ищцата има някакви
въпроси и притеснения, може да я посети, като няма да й бъде отказана
консултация и помощ, при нужда.
Ищцата
първо заявила, че не иска да ходи сама и че ще чака ответницата да се върне от Лондон, после
помолила някой да я закара до С., т.к. операцията й била съвсем скоро и не била в
състояние да шофира. Ответницата приела да помогне, от добри чувства
и приятелско отношение, като мъжът й Севдалин откарал ищцата до кабинета на д-р
Л..
След
проведен преглед, д-р Л. не е констатирала каквито и да било проблеми по кожата
на лицето на ищцата, които да са следствие от процедурата „мезотерапия“. Ищцата
обаче е поискала да й бъдат извършени други рутинни козметични процедури - поставяне
на филъри за подмладяване на кожата, за които нищо не е заплатила, тръгвайки си
от кабинета на д-р Л. без да я уведоми и без да плати.
Действително
ищцата е подала сигнал до РЗИ Сливен и е предизвикала проверка в козметичния
салон на ответницата. Не отговаряло на истината твърдението в исковата
молба, че салонът е бил затворен от РЗИ. Проверката не е констатирала
извършване на нерегламентирани дейности в салона.
Сочи
се още, че ответницата притежава необходимата квалификация и опит за
извършване на козметични процедури, включително и мезотерапия, тъй като е преминала
теоретично и практично обучение по „Мезотерапия AMESON“ и притежава
съответния сертификат.
Ответницата счита, че не е
допуснала каквато и да било грешка при извършване на козметичните процедури на
ищцата, за което да дължи обезщетение на същата.
Претендира
се отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба.
Становище по същество няма изразено.
Ответникът,
редовно призован в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който подържа
възраженията си изложени в отговора на исковата молба и претендира за
отхвърляне на исковите претенции. Подробни съображения излага в представена по
делото писмена защита.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът
Л.М.П. е подала на 11.06.2019 година заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Д.К.Т., за сумата 2 500 лева,
представляваща обезщетение за непозволено увреждане в следствие на некачествено
извършена козметична услуги на 22.02.2018 година на ищцата от ответницата.
Въз
основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение заповед
№ 482 от 14.06.2019 година по частно гражданско дело № 754 по описа на РС - Н. Ц. 2019 година, за сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за
непозволено увреждане в следствие на некачествено извършена козметична услуги
на 22.02.2018 година на ищцата от ответницата, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 11.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и
направени по делото разноски в общ размер на 400 лева, от които както следва:
50.00 лева - държавна такса и 350.00 лева - адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал
възражение за недължимост на сумите по нея.
В срока
по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Д.К.Т.
притежава сертификат, даващ й право да я
извършва дейност на козметик и да прилага процедура „Мезотерапия",
по метода „Микронидлинг" .
Страните
не спорят относно факта, че на 22.02.2018 година на ищцата Л.М.П. от ответницата
Д.К.Т., е извършена процедура „Мезотерапия", по метода
„Микронидлинг".
Около
седмица след така приложената и процедура, ищцата е била подложена на
хирургическа интервенция, а около две седмици след процедурата „Мезотерапия", по метода
„Микронидлинг", Л.М.П. се е свързва по телефон с Д.К.Т. с оплакване, че
процедурата не била успешна и вместо да се подобри вида на кожата, същата се
влошила, като вследствие на тази манипулация по лицето и шията останали видими
белези.
Ответницата
Д.К.Т. не е разполагала с възможност лично да провери какво е състоянието на
ищцата, заради което се свързва се с доктор Л., разпитана по делото като
свидетел с молба да извърши консултация.
Доктор
Л. извършва консултацията и констатира, че има еритемни папули по кожата -
предимно по бузите и единични по челото и брадичката, с размери между 1 и
На
06.03.2018 година на доктор Л. са изпратени контролни снимки, от които е
установила, че оплакванията все още са видими, но не толкова активни - смалили
са се, но ги е имало.
На
08.03.2018 година ищцата поискала от ответницата съдействие, за да може да
отиде на преглед при доктор Л., понеже има скорошна операция и не може сама да
шофира. Тогава ответницата е предложила, приятелят и да я закара до С., защото
тя самата е извън страната и няма възможност да го стори лично.
Ищцата
отива на преглед и започва физиотерапии, като според доктор Л., оплакванията са
изчезнали в рамките на 2-3 терапии подред.
На
16.03.2018 година, ищцата е посетила козметичния салон, в който е ползвала
услугите на свидетелката С.К., която в показанията си заявява, че не е забелязала
нищо особено.
През
месец април посещава салона на другата свидетелка В.О., която в показанията си
заявява, че е видяла някакви синини и предполага, че може да са от терапията.
На
18.05.2018 година, ищцата е на преглед при доктор Л., на който се установява,
че има хлътвания на местата на преминалите папули, които са повърхностни.
Ищцата е заявила, че за нея са козметични притеснения и е поискала попълването
им с хиалоронова киселина - инжектирана на място.
На
29.05.2018 година, при следващия преглед при доктор Л. е установено, че нещата
са приключили (според показанията й). Ищцата обаче е продължила да съобщава, че
не се чувства подобрена. За
това и е извършена процедура Мезотерапия на цялото лице и хидратация за подобряване
на общото визуално състояние. Всички разходи за всички извършени от доктор Л.
процедури до тази дата са поети от ответницата Д.К.Т..
На
05.06.2018 година ищцата е посетила център „Леге Артис" в С. З., където са
и направили образна диагностика, във връзка с появата на белези и червени петна
по лицето, след инжектиране на неизвестни вещества, с цел разкрасяване. Ищцата
и там е заявила, че желае да ползва услуги за подобряване на следите.
Това
посещение и образната диагностика е направено седмица след извършените две процедури от доктор Л., мезотерапия и
хидратация за подобряване на общото визуално състояние.
На
07.06.2018 година ищцата се явява на контролен преглед при доктор Л., при който
е констатирано, че няма никакви
проблеми с предходните и оплаквания. Въпреки това ищцата е
поискала извършването на процедура - фракционипан лазер, заявявайки на доктор Л.,
че желае да бъде обгрижвана доста активно против стареене, защото не се чувства достатъчно млада.
Във
връзка с това нейно желание на 26.06.2018 година на ищцата е направена
стандартна инжекционна мезотерапия за освежаване, след която ищцата си тръгва
без да заплати за това.
След
това урежда финансовите си отношения с доктор Л. и продължава да я посещава
периодично, при което са и правили антиейдж процедури, лазери, филъри и
корекция на устни (два пъти).
Ищцата
е посещавала кабинета и на доктор К. в С. З., което е ставало след месец юли 2018 година.
От медицинската документация при доктор Л. се
установява, че филърите са поставяни на ищцата след 14.08.2018 година.
Данните за
извършените дермотологични процедури от доктор Л. и доктор К., както и
относно извършеното в клиниката на доктор Х. е отразено и в заключението на вещото лице.
Вещото лице при представяне на заключението разяснява, че
употребявайки термина ремисия, има предвид, че операция се прави в спокойно
състояние, а не в обострено състояние, в смисъл на възпалителен процес, като
посочва, че предоставените и от доктор Х. снимка сочат за наличието на
възпалителен процес. Разяснява, че по време на операция, ако има някакви обриви
по кожата се правят консултации със съответни специалисти, правят се
изследвания и се установя дали става въпрос за алергична реакция, възпалителна
и изобщо се установява каква е причината. Застъпва становището, че не е
възможно да се приеме, че състоянието което се вижда на снимките е следствие на
извършената от ответницата процедура, защото между двата момента са се случвали
и много други процедури и терапии. Във връзка с това на последния конкретно
зададен й въпрос вещото лице д-р М.Д.М. ясно и недвисмислено отговаря, че при
мезотерапия, проведена с микронидлинг това, което се очаква като реакция на
кожата от медицинска гледна точка е леко зачервяване и леки папули и обождания,
които преминават за няколко дни, а при иглена мезотерапия – по-дълбока
мезотерапия, каквато е приложена от д-р Л. на 29.05.2018 година от медицинска гледна точка могат да се получат
червени възловидни образувания и хипопигментация, каквато се виждат на
снимките.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са прецени
за допустими, относими и
безпротиворечиви. Кредитира експертното заключение и показанията на
свидетелката д-р Л. изцяло. Позова се на останалите свидетелските показания,
дотолкова доколкото са в унисон и съответствие с хронологията на приетите за
установени факти и в съотношение помежду
си не си противоречат и допринасят пряко или косвено за установяване на правно
релевантни факти и обстоятелства.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК са допустими, но разгледани по същество са неоснователни
по следните съображения:
В случая основните доводи за неоснователност на исковите
претенции са обосновани с възражения за неосъществяване на деликтното основание
от, което ищецът Л.М.П. твърди, че произтича вземането му спрямо ответника Д.К.Т..
Приема се, че сумите, за които е издадена заповед № 482 от 14.06.2019 година по
частно гражданско дело № 754 по описа на
РС - Н.З. за 2019 година не се дължат,
тъй като ответникът оспорва вземанията на ищеца, като това негово твърдение
представлява отрицателен факт и по правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищцовата страна следвва при условията на пълно и пряко
доказване да установи съществуването на вземанията си за посочения период.
Наред с това по правило, за да се ангажира деликтна
отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице виновно и противоправно
поведение в резултат на което, като пряка и непосредствена последици да са
причинени вреди. Всички тези елементи следва да са налице кумулативно, като
липсата на който и да е от тях изключва възможността за ангажиране на деликтна
отговорност. Единствено вината се
презумира съгласно чл . 45, ал. 2 от ЗЗД, а всички останали елементи следва да
се докажат от ищеца. В случая от събраните по делото доказателства в това число
и свидетелските показания и експертно заключение не се установява по безспорен
и категоричен начин, че ответника Д.К.Т. е извършила противоправно действие,
което да е причинило на ищеца Л.М.П. твърдяните имуществени вреди, които
да са пряка и непосредствена последица от виновно и противно поведение на
ответника. Авторството на деянието и елемента противоправност в процесния
случай не са установени и по тази причина не са налице условията за ангажиране
на отговорността на ответника на
деликтно основание. Налага се извода, че не са ангажирани доказателства, от
анализа на които да може да се да се приеме за установено съществуването на
вземанията на кредитора – ищец на твърдяното деликтно основание.
Предвид изложеното
установителният иск за дължимост на главницата е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло. Следва да се отхвърли и претенцията за законната лихва върху главницата
за периода след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и за разноските по частното гражданско дело, тъй като не се установи дължимост
на посочената първа.
По тези съображения ответникът
не дължи на ищеца сумите, за които срещу него на основание чл. 410 от ГПК по ЧГД № 754 по описа на РС - Н.З. за 2019 година е издадена заповед № 482 от 14.06.2019 година .
По правилата на процеса,
на ответника се следва присъждане на направените по делото разноски в размер на
сумата 600 лева, платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.М.П. с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Д.К.Т., с ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него
на основание чл. 410 от ГПК по ЧГД № 754 по
описа на РС - Н.З. за 2019 година е
издадена заповед № 482 от 14.06.2019 година за
изпълнение на парично задължение за сумата 2 500 лева / две хиляди и
петстотин лева /, представляваща обезщетение за непозволено увреждане в
следствие на некачествено извършена козметична услуги на 22.02.2018 година на
ищцата от ответницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.06.2019 година до окончателното изплащане на сумата, както и направени по
делото разноски в общ размер на 400 лева /четиристотин лева/, от които както
следва: 50.00 лева /петдесет лева/ - държавна такса и 350.00 лева /триста и
петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА " Л.М.П. с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Т., с ЕГН: ********** *** сумата 600 лева /шестстотин лева/ направените по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: