№ 4384
гр. Варна, 05.12.***5 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № ***53110101220 по
описа за ***5 година
Предявени са от Е. Т. В., ЕГН:**********, гр. Варна, ул. „****“ № 12, ет.
3, ап. 6, чрез адв. Р. Ж. при Адвокатска колегия - гр. Варна, против „****”
ЕООД, ЕИК ****, гр. Варна, ул. „****“ №12, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ, чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца, извършено от работодателя със Заповед №
Z00000000***/ 28.01.***5г., да бъде възстановена ищцата на предишната й
длъжност „Машинен инженер“, в „****“ ЕООД, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа в размер
на 6469,00 лева за периода 29.01.***5г. - 29.07.***5г. ведно със законната
лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата работила в ответното дружество
въз основа на Трудов договор на длъжност „Машинен инженер“, с код на
длъжността-3313 НКИД, 2144 6049 НКПД, считано от 22.01.***5г. Твърди, че
договорът с № TD **********/ 20.01.***5г., бил сключен за неопределено
време, за работа на пълен работен ден - осем часа дневно, при петдневна
работна седмица.
Основното й месечно трудово възнаграждение било договорено в размер
на 1077,00 /хиляда седемдесет и седем/ лева, или Минималната работна
1
заплата за страната. Твърди, че било уговорено и допълнително месечно
трудово възнаграждение, в размер на 0,6 % върху основното, за всяка година
трудов стаж и професионален опит, придобит на същата, или сходна
длъжност, или професия. Твърди, че срока на изплащане на трудовото
възнаграждение бил до 25-то число на месеца следващ този, за който се
дължи. Бил договорен платен годишен отпуск, в размер на 20 дни. Твърди, че
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение било
уговорено в размер на 30 /тридесет/ дни, еднакъв за двете страни по трудовия
договор.
Твърди, че трудовото й правоотношение било прекратено, считано от
29.01.***5г., със Заповед на Работодателя с № Z00000000***/28.01.***5г.,
връчена на 29.01.***5г. Твърди, че процесната Заповед за уволнение не
съдържа посочено правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, но като причини за прекратяването Работодателят е посочил
„Отправено писмено предизвестие до Работодателя“. Отбелязано било също
„Други условия: НЕСПРАВЯНЕ С ПОСТАВЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ!“
Счита уволнението си за незаконосъобразно, поради което го оспорва
пред съда, с молба за отмяната му.
Твърди, че заповед № Z00000000***/28.01.***5г., е немотивирана, не
отговаря на изискванията на закона. Същата не сочи валидно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че посоченото
„Отправено писмено предизвестие до Работодателя“ не отговаря на
действителността. Твърди, че нито е отправяла предизвестие, още по - малко е
отразявала, че няма да спази срока на предизвестието.
Твърди, че другото „условие“, посочено в заповедта - НЕСПРАВЯНЕ С
ПОСТАВЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, също не е вярно. Твърди, че Работодателят
не й е връчил Длъжностна характеристика, с отбелязана дата на връчване и
неин подпис, каквото е изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 от Кодекса на Труда,
поради което приема, че няма как да не се справя с поставени задължения, тъй
като няма уточнени такива. Твърди, че в рамките на седем дни, които
отработила при ответника, задължения на „Машинен инженер“ така и не й
били възложени.
Оспорва като неясно основанието за прекратяване на трудово
правоотношение „Несправяне с поставените задачи“!
Твърди, че след уволнението си останала без работа, поради което
претендира обезщетение, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, вр. чл. 225 ал. 1
2
КТ, за периода 29.01.***5г. - 29.07.***5г., в размер на 6469, 00 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата. Твърди, че брутното й трудово
възнаграждение, което да служи за база за определяне на процесното
обезщетение, е в размер на MPЗ за страната /или в размер на основното
месечно трудово възнаграждение/ - 1077, 00 лева, за м. Януари ***5г., тъй като
няма пълен отработен месец при ответника.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „****“ ЕООД, ЕИК ****, чрез адвокат **** Ч. Н. - САК, с който
се оспорват исковите претенции като приемат, че процесната Заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение № Z00000000***/28.01.***5 г.
Изтъква се, че Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
Z00000000***/28.01.***5 г. е с правно основание по чл. 71, ал. 1 КТ /До
изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие/, изрично вписано в заповедта.
Твърди се, че ищцата е отказала да получи Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № Z00000000***/28.01.***5 г. и същата и е
връчена при отказ. Изтъква се, че същата заповед е изпратена до адреса на
ищцата, но тя е отказала да я получи.
Оспорва се истинността на приложената от ищцата Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, като се твърди, че тя не е
подписана от управителя на ответното дружество и не изхожда от него.
Не се оспорва сключването между страните на процесният трудов
договор.
Твърди се, че издадената от ответното дружество Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № Z00000000***/28.01.***5 г. не
е обжалвана от ищцата и е влязла в сила.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез адв. Р. Ж. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв.
Иван Н. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
3
Видно от приобщения към доказателствения материал по делото Трудов
договор № TD1000011180/20.01.***5 г. ищцата Е. Т. В. е назначена на
длъжността “Машинен инженер”, с Код по НКПД: 21446049 в “**** ЕООД.
При сключването на договора, с изрично уговорен в полза на работодателя
срок за изпитване до 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ и
Наредба № 5 от 29.12.2002 г., е изпратено уведомление до НАП, като видно от
приложената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
КТ, с № 30Е001808265 от 22.01.***5 г. на НАП, е изпратено 1 брой
уведомление за сключени договори за ЕГН: **********, Е. Т. В. с първи
работен ден на ищцата в дружеството 22.01.***5 г.
С исковата молба ищцата е посочила, че трудовото й правоотношение
било прекратено, считано от 29.01.***5г., със Заповед на Работодателя с №
Z00000000***/28.01.***5г., връчена на 29.01.***5г. Твърди, че процесната
Заповед за уволнение не съдържа посочено правно основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, но като причини за прекратяването
Работодателят е посочил „Отправено писмено предизвестие до Работодателя“.
Отбелязано било също „Други условия: НЕСПРАВЯНЕ С ПОСТАВЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ!“
Във връзка с изложеното от ищеца ответникът е оспорил истинността на
представената от ищцата заповед и сочи, че уволнителната заповед,
представена от ищцата, не е документ, изхождащ от представляваното от
управителя дружество **** и не е подписан от него.
Излага, че на 29.01.***5 г. на Е. Т. В. е връчена при отказ, оформен с
подписите на свидетелите на връчването: Антония **** и ****, изготвената
Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение №
Z00000000***/28.01.***5 г„ която прилага. След отказа на ищцата да я
получи, служителката не изчакала и оформянето на трудовата й книжка.
Въз основа на направеното възражение с Протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание от 03.06.***5г. съдът е открил
производство по установяване истинността на приложената на л. 41 по делото
оригинал на заповед № ***/28.01.***5г., представена от ищцата в частта
относно положения подпис за изпълнителен директор от името на ****.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова
експертиза по делото въз основа на проведено изследването на оригинала на
Заповед №************/28.01.***5г. към трудов договор ТД
TD1000011180/20.01.***5г. приложен на л.41 от делото се установява от
вещото лице, че подписът в полето „Изпълнителен директор: /****/ в
4
процесната заповед не е изпълнен от **** с ЕГН: **********.
Допуснати до разпит по делото са двама свидетели Д. М. Д. и **** за
установяване на сочените от страните обстоятелства.
Първата, допусната до разпит в полза на ищцата, споделя пред съда, че е
работила в „****“ ЕООД, но от месец март ***5г. е напуснала дружеството.
Излага, че за периода, за който ищцата Е. е работила в „****“ я познава.
Посочва, че е изготвила заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на Е., но без да й я връчва. Посочва се от свидетеля, че
заповедта била връчена от друг колега ****, тъй като тя нямала такива
правомощия. Посочва също, че под изписаното име на **** тя не е положила
подписа, както и че не може да посочи кой е поставил подписа. На
свидетелката й било наредено от г-н Калайджиев да я изготви, след което била
предадена на Илиев да й я връчи неподписана от управителя. Не може да
посочи пред съда кога заповедта й е връчена.
Свидетеля **** излага пред съда, че работила в „****“ от 2013г. до
***5г. Е. започнала работа във фирмата на 22.01.***5 г. Св. заемала длъжност
експерт международно сътрудничество, доставяла оборудването и
консумативите, които фирмата продавала в България. Фирмата сключвала
стандартни договори със служителите си, както на ищцата. Е. била сътрудник
в търговския отдел. Било предвидено да се занимава с търговската част, тоест
конкурси. Седмица след като постъпила на работа, управителят на фирмата
взел решение да я освободи в срока на изпитване. Е. работила една седмица
във фирмата. Посочва се, че във фирмата при издаване на заповеди за
прекратяване на трудово правоотношение се изготвят от счетоводния отдел и
се връчват на служителя в присъствието на управителя. Счетоводния отдел
подготвят документ, който се издава от ТРЗ програмата, подписва се от
управителя и се връчва след това на служителя. Връчването се извършва от
счетоводителя в присъствието на управителя. Посочва се още, че във
въпросния ден в стаята с управителя, там където трябвало да й се връчи
заповедта, били свидетеля **** и колегата ****, когато Е. дошла и й бил
представен документа. Посочва, че в счетоводството била изготвена
заповедта, конкретно това извършила Д. Д.. По това време 28.01.***5 г. само
Д. работила в кабинета. Тя била сама в канцелария и изготвила заповедта. Д.
свалила заповедта, тъй като счетоводството било на 3 етаж, а действието се
развило на 1 етаж, като заповедта била подписана от управителя. След това
дошла Е., за да я получи. След като я изчела, отказала да я подпише и приеме,
при което напуснала мястото. След това тази заповед била изпратена по
5
куриер до адрес. На мястото на отказа присъствали освен св. ****, така също
и колегата ****, управителя и Д. Д.. След това заповедта била изпратена по
куриер. Пратката била върната като неприета.
Установява се от приобщените към отговора на исковата молба
доказателства, че екземпляр от заповедта е изпратен на Е. Т. В., препоръчано
чрез пощенски оператор Спиди, видно от приложената Товарителница №
62973181709 на Спиди, до постоянния адрес на ищцата.
Установява се, че в законоустановения 7 - дневен срок от прекратяване
на трудовия договор, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от КТ и Наредба №
5 от 29.12.2002 г. е изпратено уведомление за прекратяване на трудовия
договор до НАП, като видно от приложената Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, с № 30Е001868184 от 31.01.***5 г., на
НАП е изпратено 1 брой уведомление за прекратяване на ЕГН: **********, Е.
Т. В.. От приложена справка от електронната страница на НАП е виден код
“01” за вид прекратяване, който съответства на прекратяването на трудов
договор в изпитателния срок с приложеното от работодателя правно
основание по чл. 71, ал. 1 КТ, изрично вписано в заповедта, съгласно
Приложение № 1, т. 17 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е
самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят
иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява
съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата
е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори както при договор
за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната,
в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в
рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване
съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната,
в чиято полза е уговорен срокът. Само ако не бъде прекратен до изтичане на
срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като
срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка
на страните/.
За да докаже исковата си претенция, ищецът следва да установи
6
съществувалото трудово правоотношение между за неопределено време
между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
длъжност и ответникът се е задължил да заплаща на ищеца трудово
възнаграждение; че в процесния период, за който се претендират трудови
възнаграждения ищецът реално е полагал труд при ответника; прекратяване
на трудовото правоотношение на твърдяното основание, размера на
последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си
без работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не
е получавал възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото на уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ /без
предизвестие, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е
уговорен/, изрично вписано в заповедта, че е било налице към момента на
уволнението, както и възраженията си срещу основателността на оспорените
искове.
Установи се по делото по несъмнен начин, че страните в производството
са били и страни по валидно учредено въз основа на Договор с № TD
**********/ 20.01.***5г. трудово правоотношение с уговорен в полза на
работодателя изпитателен срок от шест месеца. Със заповед на работодателя
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
Z00000000***/28.01.***5 г. трудовоправната връзка между страните е
преустановена, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Съгласно цитирания законов текст до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. В конркетния случай 6 месечният срок не е изтекъл, тъй като
договорът е сключен на 20.01.***5г. с дата на постъпване на работника на
22.01.***5г., а е прекратен с заповедта считано от 29.01.***5г.
Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели
да провери годността на работника да се справи с възложената работа. В
рамките на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка
удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на
задълженията му. Преценката на работодателя се извършва свободно, не се
мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде
счетен за незадоволителен от работодателя, той може да прекрати
законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да
е необходимо да мотивира решението си /вж. решение № 11/24.01.2012 г. по
гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о. на ВКС/. Срокът за изпитване започва да тече от
7
момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и
уговореното за изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка
/така решение № 156/16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., I. г. о. на ВКС/, в
настоящият случай считано от 22.01.***5г.
Изводът на съда е, че уволнението е извършено законно, доколкото е
спазена формата и процедурата, поради което искът за отмяната му следва да
се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловеният им характер, като
неоснователни следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 и по ал. 2
КТ.
По делото се установи по несъмнен начин от ангажираното експертно
заключение по назначената СПЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, пълно, ясно, неоспорено от страните и кореспондиращо с цялата
доказателствена съвкупност, че в Заповед №************/28.01.***5г. към
трудов договор ТД TD1000011180/20.01.***5г. приложен на л.41 от делото
подписът в полето „Изпълнителен директор: /****/ в процесната заповед не е
изпълнен от **** с ЕГН: **********, т.е. правна сила по отношение на
страните работник и работодател има представената от ответното дружество
„****” ЕООД, ЕИК **** Заповед № Z00000000***/28.01.***5 г. Установява се
от свидетелските показания на свидетеля ****, че посочената Заповед №
Z00000000***/28.01.***5 г. е връчена редовно на ищцата при направен отказ
на адресата да получи книжата. Последната потвърждава верността на
удостоверителните връчването изявления. Със същото правно основание /чл.
71, ал. 1 КТ/ законосъобразно е оформена и трудовата книжка на ищцата,
предаването и получаването на която трудова книжка е удостоверено с подпис
и без каквито и да било възражения от страна на упълномощения
представител на Е. Т. В. - адвокат Р. Ж. върху протокол от 06.02.***5 г., също
приет като доказателство по делото.
Предвид изложеното, по делото се доказа, че процесното трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № ZO0000000***/28.01.***5 г.,
връчена при отказ, а не с представената от ищцата заповед. Прекратяването е
сторено на основание чл. 71, ал.1 от КТ, като това прекратяване е извършено
при наличието на законните предпоставки - от страна по трудовия договор, в
чиято полза е уговорен срокът за изпитване и в рамките на уговорения
шестмесечен срок. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен. Приложената от
8
дружеството по делото заповед не е обжалвана и следователно не са налице
предпоставките за уважаване на предявените по настоящото дело искове.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, чийто размер възлиза на 3540 лв., от които 3240 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.02.***5г. и
300 лв. заплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно-почеркова
експертиза. Страните не са възразили по отношение претендираните
адв.възнараждения.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. В., ЕГН:**********, гр. Варна, ул.
„****“ № 12, ет. 3, ап. 6, чрез адв. Р. Ж. при Адвокатска колегия - гр. Варна,
против „****” ЕООД, ЕИК ****, гр. Варна, ул. „*****“ №12, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от
КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено от работодателя със
Заповед № Z00000000***/28.01.***5г., да бъде възстановена ищцата на
предишната й длъжност „Машинен инженер“, в „****“ ЕООД, както и да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа в
размер на 6469,00 лева за периода 29.01.***5г. - 29.07.***5г. ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. Т. В., ЕГН:**********,
гр. Варна, ул. „****“ № 12, ет. 3, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „****” ЕООД,
ЕИК ****, гр. Варна, ул. „*****“ №12 сумата в общ размер от 3540.00 лева
/три хиляди петстотин и четиридесет лв./, представляваща сторени по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от
9
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10