№ 31
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100902304 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2304 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр.
София за откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят излага твърдения, че наличното имущество на дружеството, формирано от
други вземания в размер на 281,56 лева не било достатъчно за покриване на задълженията
му към доставчици, възлизащи на 481056,51 лева, поради което било неплатежоспособно.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
1
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 2 лева, внесен изцяло, с основен предмет на дейност търговия.
От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР се установява, че молителят „С.Ф.”
ЕООД не притежава права на собственост върху недвижими имоти. Справка в
централизираната база за собственост върху МПС установява, че дружеството не е
регистрирано и като собственик на ППС, като притежаваните права върху ППС са
разпоредени през 2017 г. - много преди депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ.
В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в
производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното.
Балансовото число на дружеството бележи постепенен спад в периода 2016 г. – 2020 г.
от 690000 лева до 88000 лева, като към 22.11.2021 г. то е 0 лева. В обследвания период от
2016 г. до момента, развитието на балансовата структура на дружеството може условно да се
раздели на 3 периода – от 2016 г. до 2018 г. включително, когато отчита положителни
финансови резултати и структурата на активите и пасивите е равномерно разпределена,
предвид дейността на дружеството – продажби на дрехи на дребно, последван от периода
2019 г. – 2020 г., когато дружеството отчита извънредно високи загуби, което влошава
балансовата му структура и третият период, определен от междинния отчет към 22.11.2021
г. до изготвяне на заключението (04.01.2022 г.), когато балансовото число е 0 и общо
активите са нула, собственият капитал - отрицателен, изцяло финансиран от задължения към
доставчици.
Активът на дружеството в периода 2016 г. – 2018 г., когато видно от отчетите му то е
активно и функционира нормално, е равномерно разпределен – в началото на периода
дълготрайните активи са 40 % (273000 лева), а краткотрайните активи са 60 % (417000 лева),
които краткотрайни активи са почти изцяло стоки – 50 % от актива. Това предполага една
балансирана структура на актива, която е обезпечена едновременно с материална база и с
краткотрайни, ликвидни активи, съсредоточени основно в стоки, чиято продажба е и
основният източник на приходи на дружеството. През тези 2 години до 2018 г.
дълготрайните активи намаляват както като абсолютна стойност, така и като пропорция от
актива, което се дължи както на амортизацията им, така и на продажба на ДМА, а
краткотрайните активи, въпреки че се увеличават като пропорция, намаляват като
абсолютна стойност, тоест активът плавно и тенденциозно се преструктурира в по-ликвиден,
но същевременно се свива като обем и общият актив в този първи период намалява от
690000 лева на 414000 лева.
През втория условен период 2019 г. – 2020 г., дружеството отбелязва извънредно
големи загуби, които допълнително свиват балансовото число, респективно и общия актив.
В този период основният актив стават паричните средства, което перо достига 84 % от
общия актив. В третия период – към и след 22.11.2021 г., дружеството не разполага с
никакви активи.
Собственият капитал на дружеството е нула в началото на 2016 г. и в периода 2016 г. –
2018 г. се увеличава с регистрираните положителни финансови резултати (печалби)
ежегодно, като не се отчитат разпределяни дивиденти или увеличаване на собствения
капитал по друг начин. Така, към края на 2017 г. и 2018 г. той достига най-високото си ниво
от 77-78000 лева и пропорция от 19 %, което означава, че към края на 2018 г. около 1/5 от
финансирането на дружеството е със собствени средства. През втория условен период 2019
2
г. – 2020 г. дружеството отчита извънредно високи загуби, съответно минус 381000 лева към
края на 2019 г. и минус 173000 лева, което освен че заличава напълно собственото
финансиране, довежда собствения капитал до силно отрицателни стойности, което прави
дружеството свръхзадлъжняло и изцяло неавтономно, с тенденция към влошаване.
Причината за отчитането на тези извънредно високи загуби в двата отчетни периода,
видно от отчетите за приходи и разходи произхожда от една страна от по-ниските приходи,
но тъй като те така или иначе са с тенденция за намаляване през обследвания период, по-
скоро големите отрицателни резултати се дължат на определени пера в разходите, чието
процентно съотношение спрямо общия разход е извънредно завишено, а именно разходите
за външни услуги през 2019 г., които са в размер на 291000 лева, или 56 % от общия разход,
при пропорция от общия разход за предходните години между 12 % и 20% на това перо, а от
оборотната ведомост е видно, че 263000 лева от тези разходи, са разходи за консултантски
услуги, което на фона на затихващата през 2019 г. дейност е извънредно високо и
икономически неоправдано. През 2020 г. пък са отчетени 131000 лева разходи за
амортизация, в по-голямата си част от обезценка на активи, който разход представлява 68 %
от общите разходи за годината, при стойности между 3 % и 7 % за предходните години. Така
логично се достига до кумулативен финансов резултат за периода 2016 г. – 2020 г. е минус
477000 лева.
Задълженията на „С.Ф.” ЕООД (пасивът, намален с размера на собствения капитал) в
периода 2016 г. – 2018 г., реципрочно на описания по-горе отчетен ръст в същия период на
собствения капитал, намаляват както като пропорция, така и като абсолютна стойност. За
цитирания период задълженията (външното финансиране на дружеството) е концентрирано
основно в задължения към доставчици, които варират между 53 % и 73 % от общия пасив.
През периода 2019 г. – 2020 г., поради превръщането на собствения капитал в отрицателна
стойност, в резултат на реализираните загуби, съответно задълженията на дружеството
превишават 100 %, за да компенсират отрицателната стойност на собствения капитал и
дружеството става свръхзадлъжняло. Отново задълженията са концентрирани предимно в
задълженията към доставчици, като те нарастват двойно от 2018 г. до 2019 г. като
номинална стойност от 260000 лева на 512000 лева. Като пропорция от финансирането на
дружеството, те пък са съответно 183 % през 2019 г. и 565 % през 2020 г.. Към 22.11.2021 г.
дружеството изцяло компенсира отрицателния си собствен капитал със задължения към
доставчици, които към тази дата са единственият кредитор на дружеството. През целия
обследван период задълженията имат почти изцяло краткосрочен характер, което в
комбинация с нарастването им над 100 % или влизането в свръхзадълженост, допълнително
влошава ликвидния профил на молителя.
В периода 2016 г. – 2020 г. краткотрайните активи нарастват като пропорция, но като
абсолютно число/номинална стойност, те намаляват. Тази тенденция при актива,
комбинирана с намаляване на собствения капитал до отрицателна стойност, както и почти
изцяло краткосрочният характер на задълженията, са двете взаимодопълващи се
предпоставки, които задължително предполагат влошаване на ликвидността. Обобщено,
през обследвания период краткотрайните активи намаляват като стойност при насрещно
увеличаващи се над 100 % пасиви, почти изцяло с краткосрочен характер. Единствено през
2017 г. коефициентът на обща ликвидност е бил близо до минималната изискуема стойност
от 1 – 0,98, като през всички останали периоди е по-малко от 1 – 0,70 към 31.12.2016 г., 0,89
– към 2018 г., 0,32 към 2019 г., 0,15 към 2020 г. и 0,00 към 22.11.2021 г., т. е. с ясно очертана
тенденция да намалява.
3
В първия условен период 2016 г. – 2018 г. собственият капитал се увеличава със
стойността на регистрираните положителни нетни финансови резултати (печалби). Въпреки
това, най-ниската стойност на коефициента на задлъжнялост е 4,32 през 2017 г., което
означава, че привлечените средства са 4,3 пъти повече от собствените средства, с които се
финансира дружеството. Този най-благоприятен като стойност коефициент на задлъжнялост
в обследвания период обаче е значително по-висок от референтния от около 1 и по-малко от
1.
Считано от 2019 г., през 2020 г. до 22.11.2021 г. коефициентът е отрицателен, поради
отрицателния собствен капитал, което означава, че за този период дружеството е
свръхзадлъжняло и задълженията му са над 100 % от актива, тъй като компенсират
отрицателната стойност на собствения капитал.
В контекста на реципрочността между двата коефициента, коефициентът на
автономност също е с най-благоприятна стойност в периода на нарастване на собствения
капитал – 2017 г. и 2018 г., когато стойността му от 0,23 е значително по-ниска от
препоръчителната стойност от около и над 1.
По всички разчетни сметки има постоянни движения, тоест задълженията се
разплащат и обслужват редовно, като единствено изключение прави счетоводна сметка
401.2 Доставчици от чужбина, по която салдото значително нараства през 2019 г., а през
2020 г. при първоначално салдо от 473855,45 лева, за цялата година има разплатени
приблизително едва 400 лева от задълженията. При преглед на аналитичността по сметката
вещото лице е установило, че фигурират задължения по фактури от 2016 г., 2017 г., 2018 г. и
2019 г., които не е ясно дали са изискуеми, но следва да се отбележи, че фигурират и
фактури издадени преди между 1 и 5 години.
От предоставените документи от НАП е видно, че за обследвания период дружеството
няма протоколи от проверки и ревизии. Дружеството няма задължения към държавата,
кредиторите му са изцяло частноправни субекти, в по-голямата си част чуждестранни
дружества.
Общата сума на задълженията е 481056,55 лева, от които 474332,23 лева са към
доставчици от чужбина, а 6724,32 лева са към доставчици от страната. Тези задължения не
могат да бъдат обслужени. Според счетоводните баланси на дружеството, към 22.11.2021 г.
то не разполага с никакви активи, като същото се потвърждава, от инвентарните книги и
оборотните ведомости. От предоставените от НАП справки-декларации по ЗДДС, ведно с
дневниците им за покупки и продажби е видно, че към данъчен период м. 03.2021 г. са
извършени 2 продажби, съответно по фактура 87/04.03.2021 г. към „Б.“ ЕООД с основание
„Продажба на оборудване за маг“ за сумата от 4795,88 лева с ДДС и по фактура
88/08.03.2021г. с основание „Продажба на компютри, телефон“ за сумата от 2520 лева с
ДДС, които продажби вероятно представляват разпореждане с активите, които са видни към
31.12.2020 г. от записите в инвентарните книги.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „С.Ф.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
4
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство
по несъстоятелност поради наличието на това състояние не е релевирано.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, сам молителят
признава, че отчитаните задължения към доставчици са с краткосрочен характер.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
5
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието
на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните
запаси. В настоящият случай „С.Ф.” ЕООД не разполага изобщо с материални запаси, тъй
като същите са амортизирани и бракувани. В никой момент от изследвания период
коефициентите за ликвидност на дружеството не са съответствали на референтните
стойности. Може обаче да се приеме, че към 31.12.2017 г. е налице стабилизиране на
икономическото състояние на дружеството с достигане на показателя за обща ликвидност на
стойност от 0,98, която е незначително по-ниска от препоръчителната стойност 1.
Тази финансово-икономическа картина след 2017 г. бележи единствено влошаване,
което ясно е очертано в приетото заключение на СФИЕ. При това положение, е налице
трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която
невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото
производство и няма обективни причини, които да обуславят преодоляването ѝ.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „С.Ф.” ЕООД е спряло
плащанията на задълженията към доставчици от чужбина, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се
признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на
6
неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че още към 31.12.2018 г. показателят за обща ликвидност е под
референтната стойност от 1, а именно 0,89, като краткосрочните активи на „С.Ф.” ЕООД не
са били достатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения. Затова като
начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2018 г., към която
затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на временни
затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е преодоляно до
приключването на устните състезания.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата
6000 лева, указано им с определение от 25.11.2021 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „С.Ф.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати
в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да
бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище гр. София и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2018 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр.
София.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „С.Ф.” ЕООД, ЕИК
7
*******, със седалище гр. София.
СПИРА производството по т. дело № 2304/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „С.Ф.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: *******, BIC код на Б.Н.Б. –
BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София.
ОСЪЖДА „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, на основание чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250
(двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8