Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Камелия Александрова разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело №2552 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „С.22“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Беласица“ № 4, ет.2,ап.2,
представляван от управителя К.Д.К. подадена чрез адв. Г. против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 205-ФК/02.11.2022 г. издадена от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски
обект – заведение за бързо хранене „SMASH BURGER“ находящ се в гр.Варна, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 6 стопанисван от
дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. Заповедта се
оспорва с доводи за допуснати нарушения на материалния закон и противоречие с
целта на закона и принципа за съразмерност съгласно чл.6 от АПК- основания за оспорване съгласно чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Сочи се на нарушаване на целта за
налагане на принудителни административни мерки съгласно чл.22 от ЗАНН.Моли за отмяна на заповедта. Поддържа жалбата в представен
писмен отговор. Претендира сторените разноски по делото съгласно представен
списък.
Ответната страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП , чрез главен юрисконсулт Андонова в писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред
съда е ДОПУСТИМО.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваната в производството заповед е
издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с констатации от проверка, извършена на 31.10.2022 г. в търговски обект по смисъла на пар.1,т.41 от ДР на
ЗДДС – заведение за бързо хранене „SMASH BURGER“ находящ се в гр.Варна, ул. „Цанко Дюстабанов“ №
6 стопанисван от „С.22“ ООД. На 31.10.2022 г. в 13,20 часа е извършена контролна покупка от проверяващите органи на SMASH BURGER с единична цена 8,50 лв., SMASH CHORIZO с единична цена 9,50 лв., 2 броя айран с единична цена
1,00 лв. и картофи с единична цена 2,50 лв., всичко на обща стойност 22,50 лв. За
платената в брой покупка не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация ФУ, нито касова бележка от кочан. След легитимация на органите по
приходите от наличното в обекта фискално устройство е изведен КЛЕН за
31.10.2022 г., от която е видно, че няма регистрирана продажба на стойност от
22,50 лв. в 13,20 часа на 31.10.2022 г. Установено е, че фискалното устройство
не е актуализирано с новото часово време. Установена е също така разлика между
разчетената касова и фактическа наличност в размер на 17,00 лв. Резултатите от
проверката са обективирани в протокол
сер. АА № 0061500/31.10.2022 съставен в присъствието на управителя на
дружеството К.Д.К.. Предвид констатираното нарушение е съставен АУАН, сер. АN № F684041/08.11.2022 г. от главен
инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП. На основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка „запечатване“ на търговския обект, в който е установено нарушението, за
срок от 14 дни и е забранен за същия срок достъпа до него на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС. В заповедта са
изложени мотиви относно продължителността на срока на мярката, че при
продължаване на това нарушение за фиска биха произлезли вреди от неустановени
приходи, които биха могли да бъдат значителни и труднопоправими.
По валидността на акта:
При извършване на служебната проверка за
валидност на оспорения административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р., актовете за нарушение се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП (л.2 от адм. преписка), изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП (л.1 от адм. преписка) в т.1. началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по
чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното лице в
случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради което
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци,
водещи до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта и съответствието й с целта на закона:
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Видно от съдържанието на Протокол за
извършена проверка серия АА № 0061500/31.10.2022 г. е установено осъществено от обективна и
субективна страна нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на
продажбите , а именно, за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 , във вр. с
чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./,
във връзка с чл.118 от ЗДДС. За този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С
разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на
имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна
мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”.
От доказателствата по делото се установява,
че в обект стопанисван от дружеството, при извършена контролна покупка не е
била регистрирана извършена продажба на стойност от 22,50 лева. В случая е наложена ПАМ с превантивна цел - да
се предотврати извършването на други нарушения. Прилагането на мерките за
административна принуда има три основни цели- преустановителна, превантивна и
обезпечителна.
Превантивните принудителни административни
мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни (а в
нормативно установените случаи – и на други) правонарушения и вредните
последици от тях. Основание за прилагане на превантивна административна мярка
поради нейния предотвратяващ характер не може да бъде извършено, нито дори
започнало правонарушение, а опасността от правонарушение. Тази опасност трябва
да е явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена. Опасността трябва
най-напред да е явна и несъмнена – изводът за нейната наличност да се гради на
положително установени факти на обективната действителност. Освен това
опасността трябва да е реална и конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не
абстрактна и предполагаема. Накрая опасността трябва да е и непосредствена – с
достатъчна степен на вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична
и далечна (отдалечена по време и с малка степен на вероятност).
Кога е налице такава явна, несъмнена,
реална, конкретна и непосредствена опасност е въпрос на преценка и установяване
във всеки отделен случай. При това тежестта за доказването й пада върху
административния орган, овластен да приложи принудителната мярка – както във
фазата по издаването на акта за прилагане на мярката, така и във фазите по
обжалването на този акт по административен или съдебен ред (в зависимост от това предвижда ли нормативната
уредба за дадена категория принудителни административни мерки обжалване и по
административен ред, или само по съдебен ред).
В настоящия случай са събрани достатъчно
доказателства, които обосновават необходимостта от налагането на мярката.
Проявеното отношение на незачитане на установения ред за отчитане на
продажбите, предполага извършването и на други административни нарушения .
Фактическият състав на нарушение се установява от събраните с административната
преписка документи и данните от посоченият
по-горе протокол за извършена проверка. Достатъчно ясно е индивидуализирана
покупката, за която е извършено плащането. Фактът , че за извършеното плащане
не е издаден фискален бон не е оспорен от жалбоподателя като
ирелевантни са причините, които са довели до този резултат. Протоколът за
извършена проверка е официален документ, който има материална доказателствена
сила, като съдържанието му не е било оспорено в съдебното производство.
След като е осъществен фактическият състав
на административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото
такова ще влезе в сила). Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Липсата на други констатирани нарушения, свързани в отчитането на продажбите, е
ирелевантно за законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и
обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Разликата между разчетената
касова наличност и фактическата касова наличност е индиция и за други
неотчетени чрез издаването на касов документ продажби.
При издаване на заповед за налагане на ПАМ
следва да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6 АПК, като
съгласно него административните органи следва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Съгласно чл.186, ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ органът действа в условията на
оперативна самостоятелност, видно от използвания в разпоредбата израз "до
30 дни". За да не се отнема правото на защита на нарушителя и с оглед
възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган,
същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността
на наложената ПАМ.
Настоящият състав намира, че определеният
със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява съразмерен спрямо целта, за
която актът се издава.
При определяне на
продължителността на мярката, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. В процесния случай в оспорената заповед при
определяне продължителността на срока на ПАМ изрично е посочено, че са взети
предвид местонахождението на обекта (до училище- обществено място, което
предполага посещение на значителен брой хора/, като е съобразена и установената
разлика между фактическата и касовата наличност в размер от 17,00 лв. Именно
тези фактически установявания на проверяващите следва да се възприемат, като
индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават
фискални касови бележки, което от своя страна води до отклонение от данъчното
законодателство.
Настоящият състав
счита, че срокът на оспорената заповед за налагане на ПАМ е определен предвид
установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на
закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за
спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 - дни е в рамките
на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са
изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на
съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на
наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на
организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита
оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска.
Изложените мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно
конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС.
Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна
административна мярка и при обща преценка за тежестта на нарушението и
неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният
орган е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в
рамките под средната продължителност, поради което липсва твърдяното от
жалбоподателя нарушение на принципа на съразмерност.
Предвид изложеното
, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски в
настоящото производство има ответника. Разноските следва да се присъдят в размер на 100(сто) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и
съобразно сложността на делото.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2
от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „С.22“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Беласица“ № 4, ет.2,ап.2 представляван от управителя К.Д.К. подадена чрез адв.
Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
205-ФК/02.11.2022 г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „С.22“ ООД, ЕИК *********
е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
– заведение за бързо хранене „SMASH BURGER“ находящ се в гр.Варна, ул.
„Цанко Дюстабанов“ № 6 стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него
за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „С.22“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Беласица“ № 4, ет.2,ап.2 представляван от управителя К.Д.К. да
плати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 ( сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: