№ 2124
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110130873 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Л. И. П. против Ю.Л. с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение в размер на
21962,04 лева за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г. Ищецът твърди, че
бил служител на ответника на длъжност „отговорник спомагателни дейности“
с брутно месечно възнаграждение от 3660,34 лева. Ищецът бил трудоустроен,
като съгласно Експертно решение №0022 от зае. № 010 от 17.01.2022 г. на
ТЕЛК към „Ю.Л. бил с 60 % трайно намалена работоспособност. С Акт за
прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР-Зап.-4/24.02.2022 г., от ответника, трудовото
правоотношение било прекратено поради престой. С Решение № 3123 от
13.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 12334 от 2022 г. по описа на СГС това
уволнение било признато за незаконно и ищецът бил възстановен на работа.
На 25.03.2024 г. ищецът се явил на работа за заемане на длъжността, като му
било съобщено от г-н Х.М., Ръководител „регионално звено“ в „Б.“, район И.,
че заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение - „Отговорник
спомагателни дейности“ била съкратена. Впоследствие длъжността била
отново създадена, но с променена длъжностна характеристика. Заедно с
новата длъжностна характеристика, му било връчено и предизвестие, както и
Акт за прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-4/27.03.2024 г., с който трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Ищецът счита, че този акт бил незаконосъобразен. С новата длъжностна
характеристика не се изменяли функциите на заеманата от ищеца длъжност, а
се създавала изцяло нова длъжност, поради което това основание за
прекратяване на трудовото правоотношение не било приложимо. Новата
длъжностна характеристика била влязла в сила на 27.03.2024 г., т.е. след
1
датата на връщане на ищеца на работа. Ищецът бил трудоустроен, а
разпоредбата на чл. 333 КТ не била спазена. Твърди се злоупотреба с право,
както и наличие на дискриминация. Ищецът моли съда да уважи исковете,
претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор
на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не
оспорва фактите на наличие на трудово правоотношение с ищеца на
посочената длъжност, прекратяването на същото, възстановяването на ищеца
на работа и повторното прекратяване. Прави възражение за изтекъл давностен
срок според чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца, счита, че то било 3480,34 лева. Счита, че приетата
от него нова длъжностна характеристика за посочената длъжност не създавала
нова трудова функция, била приета по целесъобразност и не подлежала на
съдебен контрол. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на злоупотреба с
право както и дискриминация. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, изпращат
представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител
към ответника на длъжност „отговорник спомагателни дейности“, че
трудовото правоотношение е било прекратено с Акт за прекратяване БТГ-
ЕИ/ЧР-Зап.-4/24.02.2022 г., че с Решение № 3123 от 13.06.2023 г., постановено
по в. гр. д. № 12334 от 2022 г. по описа на СГС това уволнение било признато
за незаконно и ищецът бил възстановен на работа, считано от 25.03.2024 г., че
с Акт за прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-4/27.03.2024 г. правоотношението
било отново прекратено. Като безспорни в хода на процеса бяха обявени и
фактите, че трудовото му възнаграждение за месец ноември 2021 г. е било
2533 лева, а към месец януари 2022 г. е било 3660,34 лева.
По делото е приложен препис от заявление вх. № БГТ-ЕИ-Вхд. № 30 от
20.03.2024 г., (л. 125 от делото), с което ищецът е заявил желанието си да бъде
възстановен на предишната си длъжност при ответника, след като
прекратяването на трудовото правоотношение с Акт за прекратяване БТГ-
ЕИ/ЧР-Зап.-4/24.02.2022 г. е било обявено за незаконно с Решение № 3123 от
13.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 12334 от 2022 г. по описа на СГС.
Самото решение е представено като доказателство по делото (л. 59 до л. 75).
Представени са и преписи на длъжностна характеристика за заеманата от
ищеца длъжност: първата е приета на 17.02.2014 г. (л. 122 – л. 124 по детоло),
а втората е приета на 27.03.2024 г. (л. 188 – л. 121 от делото). В тях детайлно са
изложени трудовите функции, отговорности и изисквания към процесната
длъжност. Представен е и препис от фиш за заплата (л. 154 от делото), от
които се установява, че за месец 11.2021 г. трудовото възнаграждение на
ищеца възлиза на общо 3480,34 лева, от които 2533 лева – основна заплата и
947,34 лева – клас прослужено време. Видно от представения по делото
препис на трудова книжка (л. 114 от делото) след прекратяването на трудовото
правоотношение на 25.03.2024 г. до момента на приключване на съдебното
дирене, ищецът не е полагал труд по друго трудово правоотношение.
Представените по делото преписи от други документи, съдът намира за
ирелевантни към предмета на делото.
Като свидетел по делото беше разпитана М.Б.В. – служител на
ответника на длъжност „Човешки ресурси“ от 1994 г. Заявява, че познава
2
ищеца. Бил служител на ответника. Започнал като „счетоводител“, след това
„главен счетоводител“ и последната му длъжност била „отговорник
спомагателни дейности“. При възстановяването му, пристигнал с дъщеря си.
Тя му била придружител, тъй като той бил в лошо здравословно състояние. Не
пазел добре равновесие и затова му определили офис с още двама служители,
в близост до санитарно помещение. По негови думи около месец бил прекарал
в реанимация, имал мозъчен инсулт, след това и инфаркт. След
възстановяването му била разкрита щатна бройка за заеманата от него
длъжност. Към датата на възстановяването тази щатна бройка вече била
разкрита. След възстановяването на ищеца било предложена друга длъжност,
различна от „отговорник спомагателни дейности“. Предложили му „касиер
домакин на стол“, която била предназначена за хора с ТЕЛК. След отказа му
открили щатна бройка за друга длъжност „отговорник спомагателни
дейности“. Това се случило, тъй като той отказал да заеме друга предложена
длъжност след възстановяването си на работа. Той отказал длъжността
„касиер домакин на стол“, а не отговарял за длъжността „отговорник
спомагателни дейности“, тъй като през годините тези изисквания се
променяли. Трябвало да има техническо образование, а той нямал. Не се било
появило в този момент това изискване да има техническо образование. Имало
го и преди. Ищецът бил при заварено положение, когато го съкратили, а след
това не отговарял на условията при възстановяването и сам се отказал. Още
докато работел за ответника се изисквало техническо образование, но той бил
при заверено положение. Ищецът не бил извършвал почти нищо в звеното на
ответника в И.. За нищо не отговарял, по-скоро искали да го насочат да
замества касиера на стола, но той физически не бил в състояние и ако
изпаднело нещо, което можел да свърши, му го възлагали. В цялото дружество
„Б.” ЕАД имало звена в И., Б., В., Ч., П. и на други места. Викала се външна
фирма за извършване на такива ремонтни дейности: поправка на врата, на
панти, на съоръжения, системи – тях не ги извършвал служител. Ответникът
разполагал с механо-шлосери, които извършвали дребните ремонти. За
смяната на прозорци и врати викали външни фирми. Служителите, които се
заминавали с такива поправки, имали техническо образование. През 2022 г.
изменили длъжностните характеристики на всички служители, защото се
променили много неща при ответника. Нямали друг „отговорник
спомагателни дейности“, но променили длъжностните характеристики на
други работници. При възстановяването, Л. П. се запознал с новите
изисквания, изчел ги и дал писмен отказ, че не иска да заема длъжността
„касиер домакин на стол“ и че не отговаря на условията за „отговорник
спомагателни дейности“. Още когато се върнал с решението на съда го
запознали с изискванията на длъжността. Първо му предложили да заеме
длъжността „домакин на стол“. Новите длъжностни характеристики се
променяли на централно ниво. Връчили на ищеца измененията в новата
длъжностна характеристика, когато се явил на работа. Подготвили
документите и му ги дали, всичко станало за един ден.
След анализ съдът намира, че показанията на този свидетел следва да
бъдат кредитирани с доверие, с изключение показанията му, че техническо
образование е имало и преди последното изменение на длъжностната
характеристика. В тази си част показанията противоречат на приложените
писмени доказателства – двете длъжностни характеристики, от които е видно,
че техническото образование е въведено с втората такава от 27.03.2024 г.
Като свидетел по делото беше разпитан и К. А. М. – служител на
3
ответника. Заявява, че познава ищеца. Бил началник отдел ИТО -
Информационно и Телекомуникационно Обслужване. На тази длъжност
работел от 2022 г. Знае, че трудовото правоотношение с Л. П. било
прекратено. Преди прекратяването той бил на длъжност отговорник
спомагателни дейности. При оптимизиране на персонала през 2022г. бил
освободен. Имало колега, който бил дисциплинарно освободен и след делото,
което спечели, го възстановили на същата длъжност. Свидетелят бил и
председател на синдикалната организация и при такива случаи имал допир до
колеги на дружеството и затова имал информация за трудовите спорове между
него и служителите. Работел в ЮЗЕР-И. (югозападен експлоатационен район)
и отговарял за комуникациите. Преди уволнението ищецът се занимавал
основно с поддръжка по сградата, заявки, поддръжка дотолкова, че влизал в
контакт с фирмите. Влизал в контакт с фирмата, която доставяла материали.
Не бил извършвал поправки на ел. инсталации. В момента никой не заемал
неговата длъжност. Техническа поддръжка, дребни ремонти се извършвали от
механо-шлосерите и външни фирми. След 2022 г. и до момента механо-
шлосерите извършвали текущи ремонти и поддръжка на сградата. В
дружеството имало и други служители на длъжност отговорник спомагателни
дейности. Такава имало и в гр. П.. Изпълняващият я служител бил с
икономическо образование. Казвал се Д.С..
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
На първо място съдът намира направеното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на правото на иск на основание чл. 358,
ал. 1 т. 2 КТ за неоснователно. Действително тази разпоредба урежда
двумесечен срок за оспорване на прекратяването на правоотношението, но в
случая той е спазен. Акт за прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-4/27.03.2024 г. е
връчен на ищеца на същата дата и от нея е започнал да тече двумесечният
срок, които изтича в края на 27.05.2024 г. На тази дата исковата молба е
изпратена до съда, видно от пощенското клеймо на плика, находящ се на л. 89
от делото. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Поради
изложеното съдът намира, че давността не е изтекла и спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ответника поради липса на
необходимото образование за изпълнение на длъжността. Безспорен между
страните е юридическият извод, че определянето на образователните
изисквания за заемане на дадена длъжност е прерогатив на работодателя,
който не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност. Съгласно
константната съдебна практика след сключването на трудовия договор между
страните по преценка на работодателя /неподлежаща на съдебен контрол/,
съобразно нуждите на производството, могат да се предявяват нови
изисквания на заеманата от работника или служителя длъжност. При
положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови
изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация
работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. За да е налице основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на
изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при
запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с
4
въвеждането на нови изисквания за образование или професионална
квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или
отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото
правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. След анализ на двете длъжностни
характеристики съдът счита, че такава промяна на трудовите функции е била
налице. Съгласно първата длъжностна характеристика от 17.02.2014 г.
основната функция на длъжността „отговорник спомагателни дейности“ е да
подпомага и да организира административната дейност в ЮЗЕР – И., докато
във втората е добавена изцяло нова трудова функция – да отговаря за
поддръжката на административната сграда на ЮЗЕР – И.. Поради
включването на тази изцяло нова функция, са добавени и нови трудови
задължения, вече не с организационен или административен характер, а с
технически такъв – извършване на ремонти, поддръжка на електрически
мрежи, осветителни тела, В и К и отоплителни инсталации. Добавено е и
задължението да се замества една изцяло различна длъжност – Касиер,
домакин на стол. Тези нови задължения съвсем естествено обосновават и
новото изискване на наличие на техническо или инженерно образование. От
лице, от което до 26.03.2024 г. се изисква единствено да подпомага общо
дейността на ЮЗЕР – И. и да организира административната дейност, считано
от следващия ден вече се изисква да отговаря за цялостната техническа
поддръжка на сградата – електрификация, отопление и канализация – както и
да се запознае с изцяло нова длъжностна характеристика за длъжността
Касиер, домакин на стол. В случая става дума за добавяне на качествено нови
и различни от досегашните трудови задължения, а не просто за детайлизиране
на вече съществуващи, както се твърди в отговора на исковата молба. Поради
изложеното съдът намира, че признакът промяна на трудовите функции на
длъжността /изцяло или отчасти/ е изпълнен и ответникът не е следвало да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
По отношение на наведеното с исковата молба твърдение за злоупотреба
с право, съдът намира, че съгласно постоянната практика – така Решение № 71
от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 192 от
14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., ГК и др., съдебният
контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и
преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от
страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато
се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства
да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни
казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е
оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно
доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
/допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана
целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не
доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за
заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението за злоупотреба с право. С оглед преценката за
наличие за злоупотреба с право като анализира цялостната фактическа
обстановка по делото, съдът намира следното: ищецът е постъпил на работа
към ответника; изпълнявал е добросъвестно своите задължения; трудовото му
5
правоотношение е било прекратено поради престой; това прекратяване е било
признато за незаконно; въпреки това след влизане в сила на съдебното
решение, на ищеца е била предложена друга длъжност – „касиер домакин на
стол“; на 26.03.2024 г. – шест дни след подаването от негова страна на
заявлението за възстановяване – длъжностната характеристика на длъжността,
на която е бил възстановен, е била изменена, като ищецът не отговаря на
новото изискване; на другия ден трудовото му правоотношение отново е
прекратено, този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 поради липса на
образование. За пълнота следва да се посочи, че това основание не е сред
изрично посочените в чл. 333, ал. 1 КТ, уреждащ специална защита за някои
категории работници, към които спада и ищецът – факт, който е бил известен
на ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Не
на последно място, видно от мотивировката на Решение № 3123 от 13.06.2023
г., постановено по в. гр. д. № 12334 от 2022 г. по описа на СГС,
работническата защита, уредена в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и неизпълнението на
задълженията на ответника, свързани с нея е било основание за признаване
прекратяването на трудовото правоотношение от 24.02.2022 г. за незаконно и
от този съд е установено наличие на злоупотреба с право при това предходно
прекратяване на трудовото правоотношение. В заключение, съдът намира за
доказано твърдението на ищеца за злоупотреба с право от страна на ответника.
Като се вземе предвид и факта, че на ищеца е предложена различна от
заеманата длъжност, явно целта е при възстановяването му на работа, да може
отново да бъде прекратено трудовото правоотношение с него. Изменението на
трудовите функции и свързаното с него изискване за притежаване на
техническо образование са направени, за да може трудовото правоотношение
на ищеца да бъде прекратено именно на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и по
този начин да бъде заобиколено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като
ответникът е знаел, че ищецът е лице, ползващо се със защита по силата на
тази разпоредба.
Направеното възражение за наличие на дискриминация съдът намира за
неустановено, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи
възрастта или здравословното състояние на ищеца да е било причина за
изменението на длъжностната характеристика или за прекратяване на
трудовото правоотношение.
В заключение настоящата инстанция намира искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за доказан и основателен.
С оглед на това основателен е и вторият иск на ищеца на основание чл.
344, ал.1, т. 2 КТ, като същият следва да бъде възстановен на длъжността
„отговорник спомагателни дейности“.
Предявения от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също
е доказан по основание. По отношение на размера му и спора между страните
по този въпрос, съдът намира, че съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 225, ал. 1 КТ е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение. Съдебната практика – така Решение № 665 от
11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о., ГК, и др. определят като
брутно трудово възнаграждение, това, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението. Безспорно е между страните и от приложения фиш
6
за заплата се установява, че този месец е бил месец ноември 2021 г. От този
фиш се установява и размерът на това възнаграждение – 3048,34 лева. По този
начин общият размер на обезщетението възлиза на 20882,04 лева. До този
размер искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер от 21962,04 лева. Въпреки че съдът се съгласява със
съображенията, че при този изход на делото, заплатените от ответника
обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ подлежат на връщане, в
отговора на исковата молба не е направено искане за такова присъждане, нито
възражение за прихващане, така че същите няма как да бъдат върнати в
рамките на този процес.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца бяха доказани такива на стойност 1400 лева – адвокатско
възнаграждение. Съобразно с уважената част от исковете, следва да му бъдат
заплатени 1369,19 лева. От ответника бяха сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото съдът определя на 200 лева. Съобразно с отхвърлената
част от исковете следва да му се заплатят 9,84 лева. Съгласно чл. 78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50
лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
сумата от 835,28 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ.
С оглед предмета на делото – присъждане на обезщетение за оставане
без работа, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да
постанови предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378
от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Л. И. П., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. *** с Акт за прекратяване БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-
4/27.03.2024 г., издаден от Ю.Л., ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр. *** на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Л. И. П., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност „отговорник спомагателни дейности“ към Ю.Л., ЕИК: ***.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: *** да заплати на Л. И. П., ЕГН ********** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 20882,04 лева – обезщетение за
времето, през което той е останала без работа за периода от 28.03.2024 г. до
28.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над тази сума до
първоначално претендирания размер от 21962,04 лева.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: *** да заплати на Л. И. П., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1369,19 лева – адвокатско
възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. И. П., ЕГН ********** да заплати на Ю.Л., ЕИК: ***
сумата от 9,84 лева – юрисконсултско възнаграждение.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ю.Л., ЕИК: *** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева – държавна такса по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева – държавна такса по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и сумата от 835,28 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 10.02.2025 г., на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта му, с която Ю.Л., ЕИК: *** е осъдено да заплати
на Л. И. П., ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ сумата от 20882,04 лева – обезщетение за времето, през което той е
останала без работа за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от
10.02.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8