Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на 26.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
Вероника Георгиева , като разгледа
докладваното от съдията Дилова, гр.д. № 3971
по описа на съда за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът *** ЕАД е
подал искова молба против К.Г.К., в която
се твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника по което е образувано ч.гр.д. 2292/19г. Твърди се, че съдът е
издал заповед за изпълнение връчена на ответника, който в срока по чл. 414от ГПК е депозирал възражение и съдът е
разпоредил на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането. Твърди се, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и не е заплатил
използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 650,22лв– главница, за периода 01.10.2016г-28.02.2019г. и
69,04лв.– лихва за забава върху главницата, за периода 02.12.2016-03.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и да
го осъди да заплати направените по делото разноски.
Ответникът в дадения
едномесечен срок е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. В
съдебно заседание се явява лично и изразява становище, че не е ползвал топла
вода и парно.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца *** ЕАД. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи
вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил
в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 2292/19 по описа на ПлРС
.
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***ЕАД
на потребители в гр.Плевен, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на ***ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г
на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим
имот- апартамент на ***. С оглед изложеното по-горе съдът намира, ответникът има качеството на потребител, тъй
като е собственик на недвижим имот в топлоснабдена
сграда.
Видно от заключението
на ВЛ, което съдът е кредитира като
вярно, обективно и компетентно е, че в „Т.П.“ ЕАД е регистриран абонат с аб.№ 26473 потребител К.Г.К. на адрес ***. Видно от същото
е, че неплатеното задължение за периода
01.10.2016г.- 28.02.2019г. е в размер на 650,22 лв,
формирано от ТЕ за отдадена сградна инсталация за
периода 01.10.2016г. - 28.02.2019г. на стойност 147,13лв сума за отопление без ИРУ, сумата 206,45 лв
сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация,, сума 266,93 лв за БГВ, сума за услуга за
дялово разпределение 29,71 лв. ВЛ е установило, че лихвата за забава върху
сумата 650,22 лв
за периода01.10.2016г.- 28.02.2019г. е в размер на 69,04 лв.
Предвид представените
доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество. С оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на
изискуемостта на част от вземанията на *** ЕАД гр. Плевен към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че
посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са заплатени от
ответника. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 650,22лв–
главница, за периода 01.10.2016г-28.02.2019г. и 69,04лв.– лихва за забава върху
главницата, за периода 02.12.2016-03.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената
разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от
Наредбата за заплащането на правната
помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С
оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумите 25 лв представляваща държавна такса,
120 лв направени разноски за ВЛ и сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед разпоредбите
на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 25лв представляваща
държавна такса, както и сумата 50 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е направил
искане за разсрочено плащане на задължението. Съдът намира, че искането е
направено несвоевременно, и по делото не са представени доказателства
относно имущественото състояние, доходи
и здравословно състояние на ответникът, за да може съдът да прецени налице ли
са предпоставките на чл. 241 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че К.Г.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на кредитора *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със
законен представител *** – изп. директор сумите,
както следва: 650,22лв– главница, за периода 01.10.2016г-28.02.2019г. и
69,04лв.– лихва за забава върху главницата, за периода 02.12.2016-03.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2292/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на "Топлофикация-Плевен"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***
сумата 50 лв представляваща държавна такса, 120 лв направени разноски за ВЛ и сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение , представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК К.Г.К., ЕГН **********,*** да
заплати на"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***
сумата 75 лв разноски направени в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: