№ 341
гр. Бургас, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя Кр. Георгиева
Членове:Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20252100601549 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 23-25
НК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. Емил Христов - БАК,
защитник на осъдения П. И. Д. с ЕГН: **********, против Определение № 2591 от
03.11.2025 година по НЧД № 3027 по описа за 2025 година на Районен съд- Бургас, с
което съдът по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е извършил съдебно групиране на
присъдите по НОХД № 5074/2024 г., НОХД № 727/2025 г. и НОХД № 2793/2025 г. и
трите по описа на РС-Бургас и е наложил на Д. едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим. Със същото определение съдът по реда на чл. 24 НК е увеличил така
определеното общо най-тежко наказание с още 2 месеца до общ размер от 9 месеца.
С жалбата се изразява несъгласие единствено що се касае до приложението на
чл. 24 НК. Посочва се, че осъденият не е с висока степен на обществена опасност, вече
е изтърпял общото наказание от 7 месеца и евентуалното му връщане в затвора за 2
месеца не би постигнало целените резултати. Именно поради това се иска изменение
на първоинстанционното определение, чрез отмяна на приложението на чл. 24 НК.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага
определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че
1
правилно РС-Бургас е приложил разпоредбата на чл. 24 НК.
Защитникът на осъдения - адв. Емил Христов – БАК заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.
Осъденият П. И. Д. редовно призован – не се явява и не взима отношение по
същество.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не
са налице основания за отмяната или изменението на първоинстанционния акт поради
следните съображения:
Производството пред БРС е протекло по реда чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл.
23-25 НК по повод предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на
общо наказание на осъденото лице П. И. Д. измежду три от осъжданията му, а именно:
1. Със споразумение по НОХД № 5074/2024 г. на БPC, влязло в сила на
16.12.2024 г. е осъден на наказание 7 месеца лишаване от свобода, за деяние
извършено на 01.11.2024 г.;
2. Със споразумение по НОХД № 727/2025 г. на БPC, влязло в сила на
05.03.2025 г., е осъден на наказание 7 месеца лишаване от свобода, за деяние
извършено на 29.10.2024 г.;
3. Със споразумение по НОХД № 2793/2025 г. на PC - Бургас, влязло в сила на
19.08.2025 г., е осъден на наказание 7 месеца лишаване от свобода, за деяние
извършено в периода от 01.08.2024 г. до 18.09.2024 г.
На 03.11.2025 г. било проведено открито съдебно заседание, приключило с
постановяване на атакуваното определение, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 1
НПК, вр. с чл. 23-25 НК РС-Бургас определил на Д. едно общо най-тежко наказание
измежду цитираните по-горе в размер на 7 месеца „Лишаване от свобода“, приложил
чл. 24 НК и го увеличил с 2 месеца, до общ размер от 9 месеца, определил
първоначален „строг“ режим за изтърпяването му и приспаднал изтърпяната до
момента част от всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, включително и
времето през което Д. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК във връзка с
деянията, предмет на осъжданията. За да приложи чл. 24 НК районният съд е посочил,
че Д. е лице с висока степен на обществена опасност, многократно осъждан, но
въпреки това упорито извършващ престъпления свързани с неизпълнение на заповеди
за защита от домашно насилие. Поради това първоинстанционният съд е преценил, че
единствено с приложението на чл. 24 НК биха могли да се постигнат целите на
наказанието по чл. 36 НК.
При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е
постановен при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.
Тези мотиви не страдат от непълноти или противоречия, а изводите на първата
инстанция са правилни и почиват на точното приложение на закона.
На първо място следва да се посочи, че закономерно РС-Бургас е приел, че са
налице условията на чл. 25, вр. с чл. 23 НК за определяне на едно общо наказание
измежду трите осъждания, цитирани по-горе, съпоставяйки от една страна датите на
извършване на всяко от деянията по посочените осъждания, а от друга страна, датите
на влизане в сила на всяко от осъжданията. При избор на конкретен вариант за
2
групиране, отново правилно районният съд е посочил, че в случая е възможен вариант,
при който и трите осъждания формират само една група, който се явява и най-
благоприятен за Д., поради което и съвсем законосъобразно съдът е определил и
наложил едно общо най-тежко наказание измежду осъжданията по НОХД №
5074/2024 г., НОХД № 727/2025 г. и НОХД № 2793/2025 г. и трите по описа на РС-
Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца.
Относно горните факти няма никакъв спор между страните. Единствените
възражения на защитата са съсредоточени около приложението на чл. 24 НК, но не
биха могли да се споделят от настоящия състав. Това е така, доколкото както правилно
е посочил РС-Бургас - приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е
предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед определените
наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления - не могат да се
постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на наказанието с извършеното (Решение
№ 192/08.06.2009 г. по н.д. № 85/2009 г., н.к., ІІ н.о. на ВКС). В конкретния случай,
настоящият състав, подобно на РС-Бургас счита, че Д. се явява лице със сравнително
висока степен на обществена опасност, изводима от многократните му осъждания. До
момента той е осъждан с общо 13 влезли в сила съдебни акта (и веднъж е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК), като е изтърпявал и
ефективно наказание „Лишаване от свобода“ в пенетенциарно заведение. Въпреки това
не личи Д. да се е поправил или превъзпитал, което се доказва от факта, че само
няколко седмици след излизането му от Затвора на 20.07.2024 г. той е извършил трите
деяния, предмет на горецитираните осъждания. Всичко това сочи на престъпна
упоритост и липса на доказателства за реално поправяне или превъзпитаване, което
налага спрямо него да се действа по-решително и с по-голям интензитет на
държавната принуда, за да бъде поправен и превъзпитан, както и да му се отнеме
възможността да извършва престъпления в един по-продължителен период от време.
С оглед горното съдът счита, че правилно РС-Бургас е приел, че целите на
наказанието не могат да се постигнат без най-тежкото наказание от 7 месеца
„Лишаване от свобода“ да бъде завишавано по реда на чл. 24 НК. Увеличението с 2
месеца до общ размер от 9 месеца „Лишаване от свобода“ е в съответствие на
наказанието с извършеното и е съобразено с ограниченията по чл. 24 НК, като е в
рамките от ½ от най-тежкото наказание, без да надминава общия сбор от трите
наказания.
Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е съобразен с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС и правилно е определен като „строг“.
На последно място правилно РС-Бургас е приложил разпоредбите на чл. 25, ал.
2 и чл. 59 НК, като е приспаднал от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца изтърпяната до момента част от всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността, включително и времето през което Д. е бил задържан по реда на ЗМВР
или НПК във връзка с деянията, предмет на осъжданията.
Поради горните обстоятелства и след извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или
отмяна, поради което и то следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2591 от 03.11.2025 година по НЧД № 3027
по описа за 2025 година на Районен съд- Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178 НПК
на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4