РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. ***, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220101229 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във р. с чл.110
от ЗЗД
Постъпила е искова молба от К. Б. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес ******,
настоящ адрес ******, чрез адв.Д. К. Д. - АК Стара Загора против Ж. П. Н. ЕГН **********,
с постоянен адрес ******, настоящ адрес ****** с правно основание по чл.124, ал.1 вр. с
чл.439, ал.1 от ГПК и чл.110 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че живеела от 1989г. в жилище, представляващо апартамент с площ
от 87,60 кв.м. /ведно с изб.помещение № 1 от 15,6 кв.м, тавананско помещение № 2 от 23
кв.м/ и гараж от 12,50 кв.м., находящо се в ******. Същото било придобито по време на
брака в режим на СИО с ответника чрез правна сделка, обективирана в нот.акт № 24, том II,
дело № 532/ 1992г. на НЗРС. Страните били бивши съпрузи и бракът им бил прекратен с
Решение № 75/ 08.06.2009г. по гр.д.№ 64/ 2009г. на НЗРС, което било в сила от 03.07.2009г..
Ползването на семейното жилище след прекратяването му било предоставено на мъжа.
В деня на бракоразводното дело съпругата изнесла част от личните си вещи на
таванското помещение и го ползвала при необхоД.ст /живеела извън страната/, били в добри
отношение и съпругът ползвал апартамента и гаража. Повече от 15 години никой не бил
отправял покана по реда на чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетение или други действия, с които да
иска да го ползва, да го освободи и да го предаде до 08.08.2024г., когато ответникът подал
жалба вх.№ 4160/2024г. до РП Сливен, ТО ***, че се е самонастанила в жилището и отказва
да го напусне.
Твърди се, че ответникът преди 2020г. е заживял с друго лице на квартира в гр.***, а
1
извън гр.*** в друг имот, негова лична собственост – ½ ид.част от къща с двор, находящ се в
******.
Седем години след развода си ищцата дарила на 09.11.2016г. своята ½ ид.част от
жилището на своите синове П.Ж.Н. и К.Ж.Н. с нот.акт № 39 том IV рег.№ 3801, дело № 578/
2016г. на нотариус Ж.Д.а с рег.№ 534 на НК, вписан в Служба по вписвания *** с нот.акт №
23 том XII дело № 1987/ 2016г., като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху дарявания имот. От тогава 2016 година до момента на 2024 година били
изминали повече от нови осем години.
Ищцата твърди, че на 29.08.2024г. получила на настоящия си адрес в гр.*** Покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 3453/ 26.08.2024г. по образуваното срещу нея изп.дело №
379/2024г. по описа на ДСИ при РС ***. С нея била поканена като длъжник да предостави
ползването на семейното жилище, находящо се в ****** в полза на ответника – взискател по
посоченото изпълнително дело. С ПДИ й бил връчен препис от изпълнителен лист от
19.08.2024г., издаден въз основа на влязлото в сила на 03.07.2009г. съдебно решение № 75/
08.06.2009г. по гр.д.№ 64/ 2009г. на НЗРС. Ако не изпълнела доброволно задължението си в
двуседмичен срок, ДСИ щял да пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.
Причината за образуването на настоящото гражданско дело било поведението на
ответника, който се снабдил с изпълнителен лист и образувало изпълнително дело срещу
ищцата. Предявяването на иска по чл.439, ал.1 от ГПК е способ за защита по образуваното
срещу нея изпълнително дело при липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. В случая изпълнителното основание било съдебното решение по
бракоразводния процес, а изпълняемото право на взискателя по образуваното ИД №
379/2024г. на ДСИ при НЗРС било да иска от длъжницата К. Н. да му предостави ползването
на семейното жилище. Тя счита, че „вземането“ на ответника, което е установено със
съдебно решение, е изтекло по давност – съгл.чл.117, ал.2 от ЗЗД „срокът на новата давност
бил всякога пет години“ и съгл.чл.110 от ЗЗД „С изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“. Това налагало
извода, че на 04.07.2014г. – 5 години след влизане на решението в сила вземането /искането/
на Ж. Н. да му се предостави ползването на жилището срещу К. Н. се е погасило по давност.
След влизане в сила на Решение № 75/ 08.06.2009г. по гр.д.№ 64/ 2009г. на НЗРС, послужило
като изпълнително основание, настъпил нов непреклудиран от силата на присъдено нещо на
решението факт. С изтичането на 5 годишния давностен срок и погасяването на вземането
на материалното право се изключвала възможността за реализиране и на изпълняемото
право. Законната последица от това било при уважен отрицателен иск по чл.439, ал.1 от ГПК
– обезсилване на изпълнителния лист, с който било удостоверено правото на принудително
изпълнение на погасеното изпълняемо право и прекратяване на образуваното изпълнително
дело.
Ищцата, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439, ал.1 от ГПК и чл.110 от ЗЗД да признае
за установено по отношение на Ж. П. Н., че К. Б. Н. не е била осъдена и не следва да
2
предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в ******, за което е бил издаден
изпълнителен лист на 19.08.2024г. по влязло в сила на 03.07.2009г. Решение № 75/
08.06.2009г. по гр.д.№ 64/ 2009г. на НЗРС и е образувано изп.дело № 379/ 2024г. по описа на
ДСИ при НЗРС, поради погасяване на изпълнителното основание по давност.
С молбата са направени доказателствени искания да бъдат изискани и приложени
като доказателство гр.дело № 64/2009г. на НЗРС и изп.дело № 379/2024г. на ДСИ при НЗРС,
както и особено искане да бъде спряно изпълнението по изп.дело № 379/2024г. на осн.чл.389
и сл. във връзка с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, по което съдът се е произнесъл с отделно
определение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Според него твърденията и претенциите на
ищцата са неоснователни и са резултат от превратно тълкуване на закона, където ключовият
въпрос не бил дали погасителната давност е 5 години, а от кога започва да тече. Съгл. чл.114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и за този
тип вземания /свързани с евентуално нарушение на признати/установени със съдебно
решение субективни права/ изискуемостта настъпвала от момента на осъществяване на
нарушението, респ.от момента на откриването му. Ищцата не оспорвала факта, че ползвала
процесното жилище, същевременно обяснявала, че не ползвала, защото била в чужбина.
Ответникът твърди в писмения отговор, че тя отскоро го ползвала и за това погасителната
давност започвала да тече от момента на нарушаване на субективното й право, а не от
постановяване на решението. За това няма как да е изтекла давността.
Не оспорва и не се противопоставя на доказателствените искания на ищцата да се
изискат и приложат към настоящото производство гражданското и изпълнителното дело на
РС ***. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски при отхвърляне на
иска.
Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към ИМ
такива, което искане съдът намира за основателно с оглед изясняване на фактическата
обстановка по делото. Ответникът не възразява да се приемат писмените доказателства към
молбата и да се изискат гражданското и изпълнително дело на НЗРС.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че било образувано
изпълнително производство, в рамките на което била изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 3453/ 26.08.2024г. по изп.дело № 379/2024г. по описа на ДСИ при РС
***. С нея била поканена като длъжник да предостави ползването на семейното жилище,
находящо се в ****** в полза на ответника – взискател по посоченото изп.дело. С ПДИ й
бил връчен препис от изпълнителен лист от 19.08.2024г., издаден въз основа на влязлото в
сила на 03.07.2009г. съдебно Решение № 75/ 08.06.2009г. по гр.д.№ 64/ 2009г. на НЗРС. Ако
не изпълнела доброволно задължението си в двуседмичен срок, ДСИ щял да пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК. Ищцата счита, че с изтичането на 5 годишен
давностен срок се е погасило вземането на материалното право, което от своя страна
3
изключва възможността за реализиране и на изпълняемото право. Ответникът твърденията
на ищцата, че е изтекла погасителната давност, защото започна да тече не от момента на
постановяване на съдебното решение, а от момента на нарушаване на субективното й право.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че от 2016г., процесният
апартамент се обитава от ищцата, К. Н., докато ответникът Ж. Н. го е бил
напуснал/показанията на свид.З.И. и свид.Д.М./. От показанията на свид. Ж.Р. се установява,
че от началото на 2017г. тя заживяла с ответника на семейни начала на квартира, извън
процесното жилище.
В дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения, ответникът заявява, че „…Ищцата
постоянно е ползвала жилището, от както са се развели. Винаги била имала ключ и винаги
го ползвала. Ходила в Италия, но се връщала и се прибирала в жилището. Постоянно си
била в жилището. Самият той от 2015г. или 2016г. бил напуснал жилището. Не бил отправял
към ищцата финансови претенции по реда на чл.31, ал.2 от ЗС.
От така събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК във връзка с
чл.110 от ЗЗД.
Съдът намира искът за основателен и доказан, по следните съображения:
В тежест на ответника е да докаже, че има валидно учредено право на ползване върху
посоченото жилище, т.е. да установи всички негови елементи, които съставляват
съдържанието му и че не са настъпили нови факти, преклудирани от СПН на съдебното
решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. В тежест на ищеца бе да докаже
твърденията си, които водят до изключване или погасяване правото на принудително
осъществяване на учреденото в полза на ответника, ограниченото вещно право на ползване
върху процесния имот.
Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено.
Правото на ползване е противопоставимо на всички, включително и на собственика
на вещта. Вещното право на ползване съгласно чл. 59 ЗС се прекратява с изтичане на срока
за който е учредено, със смъртта на ползвателя, ако не се упражнява в продължение на 5 г., с
погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение.
Предявяването на иск за обезщетение за неупражнено вещно право на ползване
прекъсва давността за погасяване на това ограничено вещно право, поради неупражняването
му в продължение на повече от пет години в хипотезата на чл. 59 ЗС/ Решение № 335 от
15.01.2014 г. по гр. д. № 1369 / 2012 г. на Върховен касационен съд/.
Във връзка с наведените от страните доводи за началото и края на предвидения в
закона 5г. давностен срок, погасяващ правото на ползване, настоящият състав счита, че
следва да се има предвид следното:
Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го
упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ефект. Погасителната
давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и принудително
4
осъществяване на правото. Съгл. чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато
вземането стане изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при
облигационните права, за които е предвиден срок за изискуемост.Съгл. чл. 114, ал. 2 когато е
уговорено , че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
които задължението е възникнало. В процесния случай, с влизане в сила на бракоразводното
решение № 75/08.06.2009г. по гр.д.№ 64/2009г. на НЗРС, е учредено право на ползване в
полза на ответника, т.е. е започнала да тече предвидената в закона давност за упражняване
на това ограничено вещно право.
След като е започнала да тече давността е възможно да се появят такива факти, които
представляват пречка от правна и от др. гледна точка носителят на субективното право да го
упражни. В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при настъпването на
които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителната
давност. За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е
необхоД. да е налице притезание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да
тече, но да не е изтекла напълно. Такива обстоятелства по настоящето дело не бяха
установени.
Съгласно чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: при обстоятелства от които личи, че
носителят на субективното право проявява активност да го упражни, но това не става
поради лошото имуществено състояние на длъжника, са дава възможност чрез прекъсване на
давността да се осуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна
защита. Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено
притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла. Основания за прекъсване е:
а)признаването на вземането от длъжника; б) с предявяването на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство; в) друго основание е предприемането на
действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемат след
издаване на изпълнителен лист. Изпълнителното дело се образува по молба на притежателя
на неосъщественото притезание, който е взискател по делото. Съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава, че изтеклият срок до
прекъсването загубва своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече
от настъпването на основанието за прекъсване. От приложеното изп.дело № 379/2024г. на
НЗРС става ясно, че ответникът е предприел действия по принудително осъществяване на
притезанието си през 2024г., когато е издаден изп.лист от 19.08.2024г. по гр.д.№ 64/2009г.,
т.е. 15 г. след като му е учредено процесното право на ползване.
В тази посока, твърденията на свид. Ж.Р., че той многократно е отправял изявления
до ищцата, че няма право да пребивава в имота, не могат да се възприемат като действия,
които прекъсват погасителната давност, още по-малко като предявен иск за обезщетение за
неупражнено вещно право на ползване, който отново да доведе до прекъсване на давността
за погасяване на това ограничено вещно право, поради неупражняването му в продължение
на повече от пет години, в хипотезата на чл. 59 ЗС и чл.110 от ЗЗД. Нещо повече, в открито
съдебно заседание, свид. Р. твърди, че от началото на 2017г. с ответника живеят заедно на
квартира извън процесния имот, т.е. отново имаме период повече от 5 г., през който същият
5
не е упражнявал предоставеното му право на ползване, доколкото изп.лист за принудително
осъществяване на притезанието му е издаден на 19.08.2024г.
В чл.59 от Закона за собствеността и в аналогичната разпоредба на чл.110 от Законът
за задълженията и договорите е предвидено, че с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Налага извода, че към
момента на издаване на изп.лист по процесното гражданско дело № 64/2009 г. на НЗРС, за
принудително осъществяване на учреденото право на ползване, погасителната давност за
притезанието е била изтекла.
С оглед на изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, разноски се дължат на ищцовата страна за адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лв.
и 30,00 лв. за държавна такса. Отправено е искане за присъждане на разноски и следва да му
бъдат присъдени направените такива в общ размер на 1 030,00 лева съгласно представения
списък чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Б. Н. ЕГН ********** с
постоянен адрес ******, настоящ адрес ******, чрез адв.Д. К. Д. - АК Стара Загора,че НЕ
ДЪЛЖИ предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***,******,
постановено с Решение № 75/08.06.2009г. по гр.д.№ 64/2009г. по описа на Районен съд-***
на Ж. П. Н. с ЕГН **********, с адрес: ******, живущ в гр.*** ******, като погасено по
давност.
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист от 19.08.2024г., издаден във връзка с Решение №
75/08.06.2009г. по гр.д.№ 64/2009г. по описа на Районен съд – ***, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20242220400379 по описа на СИС при Районен съд – ***.
ОСЪЖДА Ж. П. Н. с ЕГН **********, с адрес: ******, живущ в гр.*** ****** ДА
ЗАПЛАТИ на К. Б. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес ******, настоящ адрес ******,
направените по делото разноски в размер на 1 030.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в законна сила на настоящето решение, препис от
него да се изпрати на СИС при РС – ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6
7