Определение по дело №391/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 118/ 19.08.2011 г., постановено по гр.д. № 216 по описа за 2011 г., Момчилградският районен съд е изменилразмера на присъдената издръжка на детето Д. М. Х., с ЕГН *, платима от нейния баща М. К. Х. от С., О., обл.К., кв.В., У. № *, с ЕГН *, чрез майката и законен представител З. М. О. от С., О., обл.Х., с ЕГН *, като я е увеличилот 35,00 лв. на 65,00 лв., считано от 19.04.2011 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата. Съдът е отхвърлилиска за разликата до пълния предявен размер от 200,00 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е ответника-баща М. К. Х. да заплати по сметка на Момчилградския районен съд сумата от 43,20 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, и е постановилпредварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата З. М. О., действаща като майка и законна представителка на малолетното дете Д. В депозираната частична въззивна жалба същата твърди, че не е доволна от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, респ. в частта за разноските. Изтъква, че първоинстанционният съд действително бил констатирал, че нуждите на детето са нараснали заради възрастта му, но бил пропуснал да констатира поскъпналия за тези години живот; както и че съдът бил поставил увеличаване на издръжката в зависимост само от възможностите на бащата, без да съобрази нуждите на детето, които били водещи. Жалбодателката твърди, че не било нито законно, нито справедливо само тя-майката да носи тежестта на издръжката. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и с ново заменящо решение да осъди бащата М. К. Х. да изплаща месечно по 200.00 лв. издръжка на детето Д.

В законовия срок по делото не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия- баща М. К. Х..

В съдебно заседание, жалбодателката редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, Х. редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл. 150 от СК . От контекста на исковата молба се установява, че искането е за изменение на присъдената с решение № 129/ 17.06.2005 г., пост. по гр.д. № 92/2005 г. по описа на Момчилградския районен съд, ежемесечна издръжка, която бащата, ответник в производството, М. К. Х. е бил осъден да изплаща на малолетното си дете Д. Искането е мотивирано с настъпила промяна в обстоятелствата, при които същата е била присъдена, а именно промяна в икономическите условия и стандарт на живот, повишена възраст и нужди на детето.

От приложените и приети от първоинстанционния съд, писмени доказателства- заверени копия от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0140/20.10.2004 г. на Община Златоград и от цитираното решение № 129/ 17.06.2005 г., пост. по гр.д. № 92/2005 г. на Момчилградския районен съд, се установява, че от съвместното съжителство на страните З. М. О. и М. К. Х. на 17.10.2004 г. е родено дете на име Д М Х, и че бащата М. Х. е осъден да заплаща на малолетното си дете Д ежемесечна издръжка в размер на 35.00 лв., чрез нейната майка и законна представителка З. О., считано от 15.03.2005 г . и до настъпване на причина, изменяща или прекратяваща издръжката.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, с който е изменил първоначално присъдената издръжка от 35.00 лв. на 65.00 лв., считано от 19.04.2011 г. , първоинстанционният съд е приел, че нуждите на детето са нараснали с оглед нарасналата му възраст през изтеклия шестгодишен период. Решаващият съд правилно е съобразил, че освен нуждите на детето обаче, от значение за размера на дължимата се издръжка са и възможностите на бащата. В този аспект по делото ответникът е приложил и решаващият съд е приел писмени доказателства, установяващи факта на ново съвместно съжителстване на рождения баща на детето Д., М. Х. с друга жена, от което съжителстване са родени още две деца - на 6 г. и на 8 месеца, и че бащата не притежава недвижими имоти. От прочита на отговора на исковата молба се установява, че бащата признава, че няма постоянна работа, но е активно търсещ работа, че работи като общ работник и успява да реализира õоходи за да издържа децата си и жената, с която живее на съпружески начала.

По делото пред настоящата въззивна инстанция е представен социален доклад, изготвен по местоживеене на детето от Д. „. П., гр. Х. От прочита на същия се установява, че детето Д. е ученичка в първи клас. И че благодарение на труда на майката и съжителстващият с нея на семейни начала мъж / същите обработват тютюн /, детето Д. и нейната сестричка, която е на 5 години, се отглеждат при добри жилищни, комунално битови и хигиенни условия, и потребностите на детето Д. от храна и подслон се задоволяват адекватно.

В хода на тези констатации, настоящата съдебна инстанция, действаща в качеството си на въззивна такава, намира предявената частична жалба за частично основателна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че относно правоотношенията, предмет на настоящото производство, е приложима разпоредбата на чл.150 от действащия СК. Текстът на цитираната разпоредба гласи, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разбира се и в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава. В аспекта на изложеното е безспорно, че ответникът в производството, бащата М. Х. е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Д, чрез нейната майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на 35 лв., считано от 15.03.2005 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същите. В производството безспорно се установяват причини, водещи до изменение на така определената издръжка, в частност установява се промяна и в двете кумулативно формулирани предпоставки. Налице е трайна промяна в нуждите на детето както с оглед възрастта му, така и с оглед нарасналите му в този аспект потребности – детето е на 7 години и вече е ученичка в първи клас. Безспорно промяната в потребностите на детето е обусловени и от променените в икономическите условия в страната като цяло. В казуса промяната в цитираната първа предпоставка се предполага и от влязлата в сила нова законова рамка. Разпоредбата на 142, ал.2 от СК, предписва, че размерът на минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-нисък от 1/4 от размера на минималната работна заплата. В периода между постановяването на първоинстанционното решение, предмет на този въззивен контрол и датата на постановяване на настоящия съдебен акт, а именно, считано от 01.09.2011 г., размерът на минималната за страната работна заплата е завишен на 270 лв. Изложеното предполага, че не може да има размер на месечната издръжка на едно дете по-нисък от 67.50 лв. И тъй като към настоящия момент е налице определен размер на месечната издръжка в размер по-нисък от минимално законово изискуемият се, а именно от 65 лв., се налага неговото изменение и в частност неговото завишаване. В този ход на мисли е налице и промяна във възможностите на даващия издръжката, рожденият баща на детето Джансу има от свое ново съвместно съжителстване с друга жена още две свои рождени деца, на които също дължи издръжка. Като обсъди изложеното настоящата инстанция намира, че един размер от 70 лв. ще е законово обоснован, съобразен със завишените потребностите на детето и разбира се с възможностите на бащата.

При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично не са поискани, такива не се и следват.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 118/ 19.08.2011 г., постановено по гр.д. № 216/2011 г. на Момчилградския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. М. О. от С., О., обл.Х., с ЕГН 85110960, като майка и законна представителка на малолетното си дете Д. М. Х., с ЕГН *, иск с правно основание чл.150 от СК, за разликата от 65 лв. до 70 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА М. К. Х. от С., О., обл.К., кв.В., У. № *, с ЕГН *, да заплаща на малолетното си дете Д. М. Х., с ЕГН *, чрез нейната майка и законен представител З. М. О. от С., О., обл.Хасково, с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер още на 5 лв. над увеличения с първоинстанционното решение размер от 65 лв. /или в окончателен размер от 70лв./, считано от 19.04.2011 г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменящи или прекратяващи същата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА М. К. Х. от С., О., обл.К., кв.В., У. № *, с ЕГН *, да заплати по сметка на КОС, допълнителна държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер още на 7.20 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.