РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. гр. Хасково, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200847 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „СИСА – 71“, град Хасково срещу
Наказателно постановление № 26-2300207 от 25.09.2023 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател е
наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000
лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление, което било
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 52, ал. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 - 7 от ЗАНН, довели до порочни действия на наказващия
административен орган, както и при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се в подадената жалба, че било налице несъответствие между
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, а деянието било
несъставомерно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят
„СИСА – 71“, град Хасково, редовно призовани, изпращат упълномощен
представители по делото – адв. В.Ч. от АК - Хасково, който в съдебно
заседание заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество
развива подробни и конкретни съображения за нейната основателност,
свързани с индивидуализацията на субекта на нарушение и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото
представител – юриск. С.М. оспорва жалбата и в представени писмени
бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата.
Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като също
отправя искане за присъждане на разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде
уважена, моли за присъждане на разноски в полза на другата страна в
минимален размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 20.06.2023 г. била извършена проверка в обект: кафе - аперитив в
град Хасково, ул. „Найчо Цанов“ № 1, парк, стопанисван от „СИСА - 71“,
град Хасково от Н.Т.Д. и Е.И.Л., двамата на длъжност гл. инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково. След като възприели и
преценили, че работодателят не бил изпълнил задължението си заплащане на
възнаграждение за работници и служители в увеличен размер за работа през
време на официални празници, дали предписание, обективирано в т. 4 от
Протокол за извършена проверка № ПР2323794 от 27.06.2023 г.,
работодателят да изплати дължимото се трудово възнаграждение на
2
работника/служителя Н.А.А. за положения труд през 2 – ра смяна в
проверения обект на националния празник 3 Март 2023 г. /Ден на
освобождението на България от османско иго/ в размер на не по – малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение съгласно изискванията на чл.
264, във връзка с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок на изпълнение
07.07.2023 г.
Протоколът с дадените задължителни предписания бил връчен на
„СИСА – 71“, град Хасково на 20.06.2023 г., чрез управителя на дружеството
С.С.В., според отразеното в приложената към констативния протокол
разписка.
На 08.08.2023 г. била извършена от свид. П. К. Г.-Н., инспектор в ДИТ –
Хасково и К. А. К., гл. инспектор в ДИТ – Хасково последваща проверка във
връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство и дадените
предписания, в присъствие на С.С.В., упълномощено от управителя лице, в
хода на която, както и в хода на извършената на 11.08.2023 г. проверка по
документи в ДИТ – Хасково констатирали, че липсвали писмени документи,
удостоверяващи изпълнение към 08.07.2023 г. от страна на работодателя на
даденото предписание в т. 4 от Протокол за извършена проверка №
ПР2323794 от 27.06.2023 г. При поискване с Призовка, изх. №
2307384/08.08.2023 г. от работодателя били представени ведомости за заплати
за месец юни 2023 г. и месец юли 2023 г. /периода след прилагане на
принудителната административна мярка – предписание/, от които било
прието, че работодателят не бил начислил и изплатил трудово
възнаграждение на Н.А.А. за положения труд през 2 – ра, на националния
празник 3 Март 2023 г. /Ден на освобождението на България от османско иго/
в размер на не по – малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение
съгласно изискванията на чл. 264, във връзка с чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда. В хода на проверката били представени и Заповед № 9/30.06.2023 г., с
която е наредено изплащането и е определен размерът на трудовото
възнаграждение за работа през на националния празник 3 Март 2023 г. /Ден
на освобождението на България от османско иго/ в размер на не по – малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение съгласно изискванията на чл.
264, във връзка с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда на Н.А.А., но липсвали
доказателства за заплащане по някой от установените способи на това
възнаграждение.
3
Въз основа на тези констатации и след като достигнали до извод за
допуснато нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, срещу „СИСА -
71” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Бояна
войвода“, ЕИК: *********, на дата 31.08.2023 г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 26 – 2300207 от свид. П. К.
Г.-Н..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на С.С.В., упълномощена от законния представител на
дружеството с Пълномощно, с нотариално заверен подпис на
упълномощителя, рег. № 3468/11.08.2023 г. и на съдържанието, рег. №
3469/11.08.2023 г. на Нотариус, рег. № 660 по Регистъра на Нотариалната
камара с район на действие РС - Хасково, която след предявяването му, го
подписала, без в съответната графа да впише обяснения или възражения.
Екземпляр от съставения АУАН бил връчен чрез упълномощеното лице на
същата дата – 31.08.2023 г., според отбелязването в приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са постъпили в рамките на законовия срок от връчване на
екземпляр от него.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил процесната
административна санкция на „СИСА - 71” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, ул. „Бояна войвода“, ЕИК: *********.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. К. Г.-Н. и К. А. К.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на
извършване на процесните проверки – първоначална и последващи и
констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с процедурата
по съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
4
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда който не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв, а в чл. 416, ал. 5 КТ е
предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена
имуществена санкция на „СИСА - 71“ ЕООД, град Хасково, като липсва
съмнение относно качеството „работодател”, е обявено от закона за
наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и по – конкретно, при издаване на
наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт без
обсъждане на доводи по същество. Действително, съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му в присъствие на
физическото лице – пълномощник, изрично овластен от законния
представител на дружеството - жалбоподател, като възражения от
пълномощника на управителя на жалбоподателя по делото в обратна насока
всъщност не се и отправят. С връчване на екземпляр от съставения АУАН,
чрез упълномощеното лице, е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която
дружеството - жалбоподателя не се е възползвало. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му,
но по съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити. Както е възприето в Решение № 167 от
03.10.2017 г., постановено от Административен съд – Хасково, по КАНД №
138 по описа на съда за 2017 година, сред задължителните реквизити на
наказателното постановление са индивидуализиращите данни на нарушителя.
По аргумент от чл.57, ал.4 от ЗАНН, спрямо юридическите лица, това следва
5
да са: наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК. Тъкмо защото 9
– значният и определен от Агенцията по вписванията при първоначалното
вписване на юридическото лице единен идентификационен код е
идентификационен номер, задължителен за търговците, клоновете на
чуждестранен търговец, юридическите лице с нестопанска цел и клоновете на
чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, вписани в Търговския
регистър на Република България и остава непроменяем до заличаването му,
този единен идентификационен номер е уникален и има за предназначение
еднозначно и безпротиворечиво да индивидуализира посочените по-горе
субекти.
В случая, безспорно от съдържанието на АУАН се установява, че е
повдигнато административно обвинение на „СИСА - 71” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: град Хасково, ул. „Бояна войвода“, ЕИК: *********,
но в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административнонаказващият орган е наложил административна санкция на
„СИСА - 71” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.
„Бояна войвода“, ЕИК: ********* и макар юридическо лице с посочения в
санкционният акт ЕИК в действителност съществува, то е с коренно различно
наименование, седалище и адрес на управление, различна е и правно –
организационната форма от дружеството, по отношение на което е отпочнато
административно – наказателното производство и са направени действия по
привличане към отговорност – „ЕРГОДОМ“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Манастирски ливади“, бул./ул.
ул. „Луи Айер“ № 73, ет. 1, ап. 1, адрес на електронна поща: ********@***.**.
Допуснатото несъответствие в този реквизит на наказателното
постановление, съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, водещо като последица до отмяна на санкционният акт
на процесуално основание, без обсъждане на доводи по същество, тъй като
води до неяснота относно субекта, който е осъществил състава на
нарушението и чиято отговорност се цели да бъде ангажирана и бива
обективно ангажирана. Оттук, ограничава се, както правото на защита, така и
възможността за осъществяване на съдебен контрол на акта. Недопустимо е в
това производство нарушението, дори да се приеме, че е допуснато в резултат
на техническа или фактическа грешка, да бъде отстранявано чрез извеждане
по логически или тълкувателен път на елементи от индивидуализацията на
6
санкционирания правен субект, в какъвто смисъл е и последователната и
трайна практика на Административен съд - Хасково. Единствената последица
и резултат от този анализ е, че наказателното постановление, като
незкаоносъобразно подлежи на отмяна от съда без обсъждане на доводи от
съда, макар, че изложените са в пряка връзка при формиране на волята на
наказващия орган и на съда относно индивидуализацията на субекта на
нарушението, касаещ решаването на въпроса за авторството на деянието.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в тежест на
организацията, в която е наказващият орган следва да бъдат възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен от
жалбоподателя адвокат. Същите са уговорени в размер на 600 лева и
действително сторени, с оглед представените доказателства, но следва да
бъдат присъдени в минимален размер, съгласно нормата на чл. 18, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения. Съгласно ал. 2, на чл. 63д ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В конкретната хипотеза, делото е приключило в
едно съдебно заседание, а случаят не се различава с фактическа и правна
сложност в степен по – голяма от обичайната за съответния вид
производства, поради което и възражението на насрещната страна за
прекомерност би могло и следва да бъде споделено, а разноските - възложени
именно в минималния установен размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-2300207 от 25.09.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково да заплати на
7
„СИСА - 71” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.
„Бояна войвода“, ЕИК: ********* сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
8