№ 1763
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506698 по описа за 2021 година
С Решение № 20069082 от 16.03.2021 г., постановено по гр. д. №
65225/2016 г. на СРС, ГО, 58 състав, съдът е осъдил С. Д. АЛ. с ЕГН
********** да заплати на „н.с.а.” ЕАД, ЕИК **** сумата 3 685,81 лв. -
представляващи общо на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 236, ал. 2
вр. чл. 228 ЗЗД наемна цена за периода м. 11.2014 г. - м.01.2016 г.; по чл. 79,
ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро вр. чл. 228 ЗЗД консумативни
разходи за периода м.03.2015 г.- м.01.2016 г. за ел. енергия, вода,
топлоенергия, както и такса смет за първото и второто тримесечие на
2015 г., дължими по силата на сключен между страните на 13.02.2013 г.
договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 1503,
находящ се в гр. София, ул. „****, НСК „****; законната лихва върху сумата
3 685,81 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба
(15.11.2016 г.) до окончателно заплащане; сумата 1 898,06 лв. - договорна
лихва по т. 10 от договора за забава, от която сума: договорна лихва в
размер на 1 404,56 лв. относно наемната цена и за забава в периода от
изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г.; договорна
1
лихва за забава в размер на 107,15 лв. относно ел.енергия и за забава в
периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г.;
договорна лихва за забава в размер на 328,75 лв. относно топлоенергия и за
забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до
14.11.2016 г.; договорна лихва за забава в размер на 32,38 лв. относно вода и
за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до
14.11.2016 г.; договорна лихва за забава в размер на 17,41 лева относно
такса смет и за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно
задължение до 14.11.2016 г., както и сумата 1 481,36 лв. - съдебни разноски.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, в която са уважени обективно
съединените искове при квалификацията на чл. 232, ал. 2, пр.1 и пр.2 от ЗЗД,
е останал ответникът С.А., който чрез особения си представител адв. К., в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност,
нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му.
По-конкретно поддържа, че съдът не е взел под внимание, че исковете са
оспорени по основание и размер, както и направеното възражение за
изтекла давност. Искането към въззивната инстанция е да отмени
решението и отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски
пред въззивната инстанция.
В депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор
въззиваемата страна „н.с.а.” ЕАД, чрез юрк. Р., оспорват въззивната
жалба по съображенията подробно изложени в него. Моли решението да
бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. №
1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само
въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
2
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето
на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Обжалваното решение е постановено при правилно изяснена от
първоинстанционният съд фактическа обстановка за наличието на валидно
възникнало между страните облигационно правоотношение по Договор за
наем на недвижим имот № 13-000463-1/13.02.2013 г. за апартамент № 1503,
с площ от 71.77 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „****, НСК „****.
От представения по делото Договор за наем от 13.02.2013 г., се
установява, че е сключен от „н.с.а.” ЕАД, от една страна, в качеството му
на наемодател и С. Д. АЛ., като наемател с предмет възмездно ползване на
процесния имот срещу месечна наемна цена от 280 лв., като всяка година
месечната наемна цена се увеличава със средногодишния инфлационен
индекс за страната /чл. 6.2/. Отделно от месечния наем наемателят дължи
заплащане на такса в размер на 3 лева на месец за асансьор /чл. 8.3/ и на
всички консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот, в
това число и такса смет. Уговорено е в чл. 10 от договора, че при забава на
плащането на дължимия наем и консумативи наемателят дължи лихва в
размер на 0,1% за всеки просрочен ден. При това, с оглед предмета на спора,
за наемателя са се породили следните правни задължения: да заплати
уговорената наемна цена и сторените за ползването на наетата вещ
разноски, съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
3
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че
ответникът е заплатил претендираните суми за наем и консумативи,
поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което
обоснован е извода на СРС, че искът за заплащане на наемно
възнаграждение и консумативи се явява основателен.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза пред СРС, се установява, че задължението на
ответника е в размер на 6 074,66 лв. общо главници и лихви, но с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, правилно първостепенния съд
е уважил претенциите до претендираните от ищеца размери, а именно:
главница - 3 685,81 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно заплащане на задължението,
както и за договорна лихва в размер на 1 898,06 лв.
Относно възражението на ответника, че част от задължението му е
погасено по давност настоящият съдебен състав намира следното:
Давността за вземането за главница е тригодишна, тъй като същото
е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадена на
15.11.2016 г. Следователно погасени по давност са вземанията, дължими
преди 15.11.2013 г., каквито в настоящият случай не се претендират,
поради което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
С оглед изхода на делото пред СГС на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 100 лв. – юрк.възнаграждение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20069082 от 16.03.2021 г., постановено
4
по гр. д. № 65225/2016 г. на СРС, ГО, 58 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА С. Д. АЛ. с ЕГН ********** да заплати на „н.с.а.” ЕАД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. –
юрк.възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5