РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Търговище, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20243530200567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "МОЮР" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.“България“ № 36, ап.23,
представлявано от управителя М. Е. против НП № 25-2400066/03.06.2024 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище, с
което на жалбоподателя, в качеството му на работодател за извършено
нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във вр. чл.75а, ал.5,
във вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на
4000 лева. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, липса на компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган. Освен това се счита, че нарушението е
маловажно с оглед степента и тежестта на нарушението, като се твърди, че
случаят е с ниска степен на обществена опасност. С оглед изложеното се иска
отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Р. Н. от АК - Бургас, чрез който се поддържа жалбата и
се иска отмяна на наказателното постановление по изложените съображения.
1
Претендира се и присъждане на направените в хода на производството
разноски.
Въззиваемата страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Търговище, редовно призована, се представлява от ст. юриск. Р. Х., която
оспорва жалбата. По същество моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "МОЮР" ЕООД, ЕИК *********, е търговско
дружество, представлявано от управителя М. Е..
На 23.04.2024 г. и на 30.04.2024 г. е извършена проверка по документи от
Д. И. Ю. - ********** и Х. М. Х. - ********** в Дирекция "Инспекция по
труда" - Търговище при Изпълнителна агенция „Инспекция по труда", за което
е съставен Протокол № ПР2413746/30.04.2024 г. От събраните при проверката
доказателства е установено, че „МОЮР" ЕООД, в качеството си на местен
работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е
извършило нарушение, доколкото на 30.01.2024 г. е приело предоставяне на
работна сила от чужденеца М. Б., ЛНЧ **********, гражданин на трета
държава - М. Б. (по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ). Последният
нямал право на достъп до пазара на труда в Република България, поради това,
че има само разрешение за продължително пребиваване в Република България
на основание чл.24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ). Прието е, че е нарушен чл.8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност. С писмо вх. № 24034560/05.04.2024 г., ВПД началник
група „Миграция“ ст. инсп. при ОД на МВР - гр.Разград е уведомил директора
на Дирекция „ИТ“ - гр.Търговище, че чужденецът М. Б. с ЛНЧ ********** е
със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България на
основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и че „МОЮР“ ЕООД в нарушение на чл.8,
ал.1, т.2 от ЗТМТМ е назначил чужд гражданин – законно пребиваващ на
територията на Република България. От жалбоподателя е изискано пълното
трудово досие на работника М. Б.. При извършената проверка на
представените документи е констатирано, че за посоченото лице, гражданин
на трета държава - М. Б., по смисъла на параграф 1, т.4 от Допълнителните
разпоредби на ЗТМТМ, не е представено разрешение за работа. От трудов
договор № 035/29.01.2024 г., се установява, че същият е сключен с М. Б. на
основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, като последния е
назначен на длъжност „****************", при условията на пълно работно
2
време - 8 (осем) часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на *****
на месец. Съгласно договора, работникът се е задължил и е постъпил на
работа на 30.01.2024 г. От заповед за командировка в чужбина от 30.01.2024 г.
се установява, че работодателят е командировал М. Б. от 30.01.2024 г. до
29.01.2026 г. до държава: „Белгия, Германия, Франция, ЕС" със задача -
„извършване на транспортни услуги съгласно договор", с право на дневни
пари 54 евро на ден. Съгласно отчетна форма за отработени дни и отсъствия за
месец януари 2024 г. работникът М. Б. е постъпил на работа на 30.01.2024 г.,
има за посочения месец отразени отработени 2 дни. От разчетно - платежна
ведомост на „МОЮР" ЕООД се установява, че за месец януари 2024 г., за
лицето има отразени отработени 2 дни и начислено трудово възнаграждение в
размер на 84.82 лв., със сума за получаване - 65.82 лв., платена по банков път.
След изискана с писмо изх. № 24030847/18.04.2024 г. от ТД на НАП Варна -
офис Търговище информация, с писмо вх. № 24045305/23.04.2024 г.
директорът на ТД на НАП Варна - офис Търговище е уведомил Дирекция
„ИТ“ - гр.Търговище, че за лицето М. Б. има данни за подадени декларации
обр.1 от работодателя „МОЮР" ЕООД за месец януари 2024 г. и за месец
февруари 2024 г., че декларациите са подадени в срок, както и че
работодателят е внесъл дължимите за лицето социални и здравни осигуровки.
От представеното от жалбоподателя разрешение за пребиваване №
**********, издадено на **********, се установява, че М. Б. е с разрешено
продължително пребиваване, с валидност до 21.11.2024 г.
Въз основа на извършената проверка и след връчена покана на
30.04.2024 г. на „МОЮР“ ЕООД, е съставен Акт № 25-2400066/08.05.2024 г. от
Д. И. Ю., на длъжност ********** при Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Търговище, в присъствието на свидетелите – Х. М. Х. и Н. С. К., на
дружеството – жалбоподател. Със същия е прието, че въз основа на всички
събрани по преписката доказателства, „МОЮР“ ЕООД, в качеството си на
местен работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ), е извършил нарушение, тъй като на 30.01.2024 г. е приел
предоставяне на работна сила от чужденеца М. Б. с ЛНЧ **********,
гражданин на трета държава - М. Б. (по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на
ЗТМТМ), който няма право на достъп до пазара на труда в Република
България, поради това, че чужденецът има разрешение за продължително
пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.10 от Закона за
чужденците в Република България. За дата на нарушението е посочено -
30.01.2024 г., а за място - предприятието „МОЮР" ЕООД в гр.Търговище.
Нарушението е констатирано на 30.04.2024 г. в офиса на Инспекцията по труда
в гр.Търговище. С извършеното е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.8,
ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В АУАН няма
вписани възражения от страна на нарушителя. Управителят на дружеството –
жалбоподател – М. Е. е отказал да подпише Акта, като отказът му е
удостоверен с подписа на един свидетел – Г. Д. К.. В указания в чл.44, ал.1 от
3
ЗАНН срок, не са направени допълнителни писмени възражения срещу
констатираното нарушение. Въз основа на АУАН, за извършеното нарушение,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище на основание
чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във вр. чл.75а, ал.5, във вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е
издал против „МОЮР“ ЕООД Наказателно постановление № 25-
2400066/03.06.2024 г., с което му е наложил имуществена санкция в размер на
4000 лв. НП е връчено на управителя на дружеството на 04.07.2024 г., след
извършен превод на съдържанието му от български на турски език и обратно.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства – протокол за извършена
проверка № ПР2413746/30.04.2024 г.; призовка на основание чл.45, ал.1 от
АПК; товарителница с № СL008757459ВG на „Български пощи" ЕАД;
идентификационна карта; писмо с вх. № 24034560/05.04.2024 г. - ОД на МВР -
гр.Разград; трудов договор № 035/29.01.2024 г., сключен с М. Б.; заповед за
командировка в чужбина от 30.01.2024 г.; отчетна форма за отработени дни и
отсъствия за месец януари 2024 г.; разчетно - платежна ведомост на „МОЮР"
ЕООД за месец януари 2024 г.; писмо с изх. № 24030847/18.04.2024 г. до ТД на
НАП Варна - офис Търговище; писмо с вх. № 24045305/23.04.2024 г. от ТД на
НАП Варна - офис Търговище; разрешение за пребиваване № **********,
издадено на **********; обяснение по чл.402, ал.1, т.2 и т.3 от КТ от
30.04.2024 г.; пълномощно с рег. № 462/20.01.2022 г.; покана изх. №
24042934/30.04.2024 г., ведно с разписка за получаване; заповед № 3-
0085/24.01.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели - свид. Д. И. Ю., свид. Х. М. Х. и свид. Н. С. К..
Съдът възприема в цялост приобщените писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни и относими, и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Същите се
подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели – свид. Д. И.
Ю. (**********), свид. Х. М. Х. и свид. Н. С. К. - свидетели при съставяне на
акта, чиито показания съдът кредитира като обективно и безпристрастно
дадени. От посочената доказателствена съвкупност по категоричен и
несъмнен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано
лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
В рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от
ЗАНН съдът извърши цялостна проверка на оспорения акт, при която прие, че
при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
4
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, в
съответствие с разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, подписан е и от свидетел,
който е удостоверил с подписа си отказа на представляващия дружеството –
нарушител да подпише акта (чл.43, ал.2 от ЗАНН). Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в
предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище, в съответствие
със Заповед № 3-0085/24.01.2023 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.София. Направеното
в него описание на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво административно
задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Надлежно
са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, датата и мястото
на извършването му, като са описани в пълнота и съответните доказателства.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни направените с жалбата
доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за липсата на компетентност на актосъставителя и на лицето,
издало наказателното постановление. Съгласно нормата на чл.79, ал.1 от
ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи, като чл.67, ал.1 от ЗТМТМ възлага на
министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по
спазването на закона, а ал.2 предвижда специализираната контролна дейност
да се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", приет с ПМС № 313/05.10.2022 г. (Правилника), се уреждат
устройството, дейността, съставът, структурата, функциите и организацията
на работа на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.21, ал.1 от
Правилника, при и по повод изпълнение на служебните си задължения
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на
5
труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за
насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове,
които възлагат контрол на Агенцията, а съгласно ал.2 - правомощия на
инспектор имат ръководителите на административни звена в
специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност
инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията,
назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от
изпълнителния директор. Съгласно нормата на чл.23, ал.1, т.3 от Правилника -
при установяване на нарушение на законодателството контролният орган
съставя актове за установяване на административни нарушения и образува
административнонаказателно производство. В конкретния случай, свид. Д. И.
Ю. е „**********“ в Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище, поради
което същата е разполагала с правомощия по силата на чл.21 от Правилника, а
така също с нужната компетентност за съставяне на АУАН. Съгласно чл.5, ал.2
от Правилника, изпълнителният директор ръководи агенцията, а по ал.3 -
може да предоставя на служители на агенцията отделни свои правомощия в
съответствие с нормативните актове. Така, със Заповед № 3-0085/24.01.2023 г.
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр.София е оправомощил директорите на Дирекции „Инспекция по
труда“ с правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на
чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във връзка с издаване и подписване на наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения по
ЗТМТМ от служители от ръководената от тях Дирекция „Инспекция по
труда“, поради което съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Търговище.
От трудов договор № 035/29.01.2024 г. с лицето М. Б., се установява, че
същият е постъпил на работа в „МОЮР“ ЕООД на 30.01.2024 г., поради което
и проверяващите, а в последствие и наказващия орган правилно са приели за
дата и място на извършване на нарушението – 30.01.2024 г. в предприятието
на жалбоподателя. Нарушението е било констатирано след извършена
проверка по документи, за която на 30.04.2024 г. бил съставен протокол, в
офиса на Инспекцията по труда в гр.Търговище. АУАН е издаден на 08.05.2024
г., а оспореното НП на 03.06.2024 г. В тази връзка се явява неоснователно и
6
посоченото от процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо
сроковете на извършената на 23.04.2024 г. и 30.04.2024 г. проверка и на
развилото се административнонаказателно производство.
Посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства съдът намира, че са
квалифицирани правилно като нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, поради следното:
Съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ) - право на достъп до пазара на труда нямат работници –
граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително
пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10,
14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България, а съгласно § 1,
т.4 от ДР на ЗТМТМ, по смисъла на този закон "гражданин на трета държава"
е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на
държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария.
Според чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на
работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или
е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2
000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Съответно в
чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, е предвидено, че наказанията по ал.1 и 2 се налагат и
в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от
чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.
Тълкуването на така посочените по-горе разпоредби налага да се
приеме, че субект на процесното нарушение може да бъде само физическо или
юридическо лице, което има качеството на работодател, а изпълнителното
деяние, което трябва да бъде осъществено, за да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, е предоставяне на работна сила
при условията на чл.8, ал.1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара
на труда.
Между страните няма спор, а и от трудов договор № 035/29.01.2024 г. се
установява, че дружеството-жалбоподател "МОЮР" ЕООД, с ЕИК *********
7
има качеството на "работодател" по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса на
труда на лицето М. Б., с ЛНЧ № **********, както и "местен работодател" по
смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, тъй като осъществява дейност на
територията на Република България и е регистриран по българското
законодателство.
По несъмнен начин се установи, и че лицето М. Б., с ЛНЧ №
**********, роден на ******, е чужденец, гражданин на трета държава по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, доколкото е гражданин на М. Б.. Видно от
писмо с вх. рег. № 24034560/05.04.2024 г. от ВПД Началник група „Миграция“
при ОД на МВР – гр.Разград, М. Б. е законно пребиваващ на територията на
Република България чужденец на основание чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ, съгласно
която разпоредба разрешение за продължително пребиваване могат да
получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 и са получили право
на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си
на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за
издръжка в страната. Въз основа на издаденото на М. Б. разрешение за
пребиваване № **********/********** обаче, същият обаче няма достъп до
пазара на труда като работник - гражданин на трета държава, изрично
посочено в нормата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Няма други данни наетия от
„МОЮР“ ЕООД по трудово правоотношение работник М. Б. да е получил
достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство.
Лицето М. Б. е постъпило на работа на 30.01.2024 г. в „МОЮР“ ЕООД
като „****************“ и съгласно заповед от 30.01.2024 г. е било
командировано за периода от 30.01.2024 г. до 29.01.2026 г. в страни от
Европейския съюз (Белгия, Германия, Франция, ЕС) за извършване на
транспортни услуги. Приетата от проверяващите, а и от наказващия орган
дата на нарушението е правилно определена, доколкото извършването е
започнало още с постъпването на работа на чуждия гражданин и престиране
на работна сила от негова страна в полза на работодателя „МОЮР“ ЕООД, а и
към датата на извършената проверка от служителите на Дирекция "ИТ"
работодателят е продължавал да осъществява изпълнителното деяние на
посоченото нарушение, тъй като именно чужденец е предоставял работната си
сила за него в нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.
Съдът е дал възможност на управителя на дружеството - М. Е. да даде
8
обяснения във връзка с нарушението, но доколкото юридическите лица носят
обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на извършеното нарушение. От друга страна,
субективната увереност на представляващия дружеството - жалбоподател, че
не е обвързан със задължението за знанието на закона, не може да наложи
извод за липсата на извършено нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се доказа по несъмнен начин
извършеното нарушение, както и участието на нарушителя в него, поради
което приема, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на „МОЮР“ ЕООД и е наложил
санкция по чл.75а, ал.5, във вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
При извършване на проверка за правилното приложение на материалния
закон, при определяне на наказанието за така извършеното нарушение от
"МОЮР" ЕООД, съдът съобрази санкционната разпоредба на чл.75а, ал.5, във
вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, с която се предвижда имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лв. за работодател - юридическо лице, когато се
предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от чужденец, който няма
право на достъп до пазара на труда, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание. В конкретния случай наказващият орган е наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 4000 лева, която е над минимално
определения размер от 2000 лева. При извършената служебна проверка, съдът
намира, че независимо че наказващия орган е посочил, че има констатирано
нарушение относно още едно лице, по делото не са ангажирани доказателства
за това конкретно нарушение или за други нарушения на трудовото
законодателство от страна на „МОЮР“ ЕООД, които да са били установени с
влезли в законна сила актове. Не се констатират и други отегчаващи
отговорността на дружеството обстоятелства, поради което настоящият състав
счита, че целите на наказанието по чл.12 ЗАНН могат да се постигнат и с
налагане на минималния размер от 2000 лева на предвидената в закона
имуществена санкция.
С оглед горепосоченото, обжалваното НП следва да бъде изменено
единствено в санкционната си част, като наложената имуществена санкция на
„МОЮР“ ЕООД следва да се намали от 4000 лева на 2000 лева.
По направеното от страна на процесуалния представител на „МОЮР“
9
ЕООД възражение, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, съдът счита, че
извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Засегнатите в случая обществени
отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници - граждани
на трети държави сочат, че конкретното нарушение има отношение към
престирането на труд в Република България на гражданин на държава извън
Европейския съюз, като към полагането на труд от такива лица се изисква
спазването на допълнителни нормативни изисквания, които имат императивен
характер. Посочената правна регулация доказва важността на засегнатите
обществени отношения, поради което и осъщественото деяние съдът приема,
че не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид. В пълна степен са засегнати обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.75а, ал.5, вр. чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, като липсват и данни административното нарушение да е било
отстранено след установяването му. С оглед на изложеното, съдът намира, че
наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
От страните по делото са направени искания за присъждане на разноски.
С оглед изхода на делото и липсата на основания за отмяна на НП, съдът
намира за основателно искането за присъждане на разноски в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Търговище (в тази връзка – ТР № 3/1985
г. по н.д. № 98/84 г. на ОСНК на ВС, определение № 2369/01.04.2021 г. по дело
№ 2503/2021 г. на АССГ, определение № 10316/24.11.2023 г. по дело №
10493/2023 г. на АССГ и др.). Наказващият орган по делото е представляван
от служител с юридическо образование – ст. юриск. Х., поради което в полза
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Търговище следва на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-2400066/03.06.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Търговище, с
което на "МОЮР" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М. Е., седалище
10
и адрес на управление гр.Разград, бул.“България“ № 36, ап.23, за извършено
нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във вр. чл.75а, ал.5, във вр.
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4000
(четири хиляди) лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 4000 лева на 2000 лева.
ОСЪЖДА "МОЮР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, бул.“България“ № 36, ап.23, представлявано от
управителя М. Е. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Търговище, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11