№ 344
гр. гр. Димитровград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610101037 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че ищцата упълномощила адвокат Д. Н. Г.
да води гражданско дело и заведе иск с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД против ЗД „Армеец“ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от настъпилото на 19.08.2015 г. застрахователно събитие–
ПТП на автомагистрала Марица между лек автомобил марка/модел „Р.Е.“ с
рег. № Х ***** КА и лек автомобил марка/модел „Д.л.“ с рег. № СТ ***** КА.
Въз основа на исковата молба било образувано гражданско дело № 1253 по
описа за 2020 г. на Pайонен съд гр. Димитровград, което приключило с
постановено неприсъствено решение по делото, с което иска, предявен от
ищцата, бил отхвърлен като недоказан. След направена справка ищцата
установила, че били проведени заседания по делото на 04.02.2021 г.,
04.03.2021 г. и на 17.03.2021 г., на които адвокат Д. Г. не присъствал, нито е
подал молба за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, за да се избегне
постановяване на неприсъствено решение. Адвокат Д. Н. Г. имал сключена
застрахователна полица № 211420261000008 от 16.06.2020 г. по задължителна
застраховка „ професионална отговорност на адвокати“ в „ДЗИ - Общо
Застраховане“ АД, което и обуславя правния интерес от водене на настоящото
дело. Претендира да се осъди ответното застрахователно дружество да й
заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в общ размер
1
на 4831.00 лева, от които 3609.00 лева представляващи цената на предявения
иск по г.д.№1253/20г. по описа на РС-Димитровград и вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от изгубената възможност да получат претендираното
обезщетение, сумата 1222.00 лева-имуществени вреди от заплатени разноски
по същото дело, от които 800.00 лева-адвокатско възнаграждение и 122 лева-
разноски по делото за заплатена ДТ и 300.00 лева-определени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 13.8.2024 година, съдът е заличил поради смърт
ищецът по делото Й. Г. Г. , ЕГН ********** — бивш жител на с.Г.и., общ.Д.,
обл.Хасково, починала на 18.05.2024 г. и е конституирал като ищец по делото
В. Г. В. ЕГН ********** , с.Г.и., община Димитровград.
По делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който се
твърди, че се оспорва твърдението на ищеца за наличие на предпоставки за
ангажиране на отговорността на адв. Г., като считат, че същият не е
осъществил виновно неизпълнение на професионалните си задължения по гр.
д. 1253/2020 г. по описа на РС - Димитровград и не е причинил твърдените
вреди, с оглед на което оспорват твърдението, изложено в исковата молба, за
наличие на предпоставки за ангажиране на отговорностга на застрахователя на
професионaлната му отговорност. Считат, че не са налице елементите от
фактическия състав, необходим за реaлизиране на професионална деликтна
отговорност на адвоката. Оспорват нaличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на адвокат Димитьр Г. на договорно основание. Оспорват
твърдението за извършени неправомерни действия или бездействия от страна
на адвокат Димитьр Г.. Оспорват настъпването на вреди в патримониума на
ищеца, както и наличието на причинно следствена връзка между действията
на адвокат Димитьр Г. и твърдените от ищеца вреди. Оспорват твърдението на
ищеца за възлагане на процесуално представителство гр. д. 1253/2020 г. по
описа на РС Димитровград от страна на Й. Г. Г. на адвокат Димитьр Г.. С
исковата молба не били представени никакви доказателства за възлагане на
такова. Не са представени договор за правна помощ, пълномощно и
доказателство за заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Ищецът не сочи никакви доказателства, че на адвоката е възложено
представителство по делото, както и че същият е бил ангажиран и е имaл
задължение да се яви в посочените в исковата молба заседания. Отделно от
2
горното, дори в хода на настоящото съдебно производство да бъдат
ангажирани доказателства за възлагане на процесуалното представителство по
гр. д. 1253/2020 г. по описа на РС - Димитровград, следвало да се има предвид,
че ангажираният адвокат не е обвързан и не би могъл да гарантира
постигането на определен резултат по отношение на изхода на делото. Дори
ищцата да е представлявана в производството по гр. д. 1253/2020 г. по описа
на РС - Димитровград, като тя или неин представител се бяха явили в
проведените съдебни заседания, по никакъв начин не можело да се направи
заключение, че претенцията на Й. Г. Г. би била приета от сьда за основателна.
Напротив, всичко изложено в представеното с исковата молба съдебно
решение, водело до обоснован извод за неоснователност на претенцията по гр.
д. 1253/2020 г. по описа на РС - Димитровград. Съгласно чл. 239 ГПК Съдът се
произнася с неприсъствено решение когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в сьдебно заседание и от представените с исковата молба и отговора на
исковата молба доказателства може да се направи заключение за вероятна
основателност или неоснователност на иска. Вземайки предвид представените
с исковата молба доказателства и направените от ответника възражения и
оспорвания,както и събраните в хода на производството по негово искане
доказателства, Съдът е приел, че претенцията по гр.д. 1253/2020 г. по описа на
РС — Димитровград е неоснователна. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл.
239 ГПК на сьда е дадена възможност да отхвърли искането за произнасяне на
неприсъствено решение, в случай че не са налице достатьчно данни за да
направи заключение за основателността на предявения иск. В конкретното
дело обаче, са били налице всички предпоставки за произнасяне,като от
представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, са
били налице достатьчно данни за да се направи заключение за
неоснователност на исковата претенция, а искането за постановяване на
неприсъствено решение е направено и от двете страни. Видно било от
протокол от проведено на 04.03.2021 г. открито сьдебно заседание, с исковата
молба, процесуалният представител на ответника, е направил искане Съдът да
се произнесе с неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, което искане е
намерено за своевременно и основателно. Предвид това, дори и да е налице
упълномощаване на адвокат Димитьр Г. за представителство по делото, то
неявяването му в проведените съдебни заседания не би могло да се разглежда
3
като виновно бездействие.. Разпоредбата на чл. 240 ГПК дава възможност за
защита срещу неприсъственото решение. Няма данни това право да е
упражнено от Й. Г. Г., с оглед на което, ако се установи, че за нея все пак са
настъпили вреди, то същите са последица от собственото й бездействие.
Оспорват претенцията за лихви от датата на увреждането. От текста на
исковата молба не ставало ясно коя дата ищецът приема за дата на
увреждането. Независимо от тази нередовност на исковата молба, следва да се
има предвид, че застрахователят дължи лихва от датата на уведомяване, а не
от датата на увреждането. До момента на получаване на исковата молба,
застрахователят не е уведомен нито от ищеца, нито от застрахования за
настьпване на застрахователно събитие.Правят възражение за изтекла
погасителна давност за част от лихвите, поради изминал пернод, пo-дълъг от 3
години. Поради липса на виновно противоправно поведение от страна на
застрахования адвокат, липса на настьпили вреди и пряка причинно
следствена връзка между извършваната от него дейност и настьпването на
твърдените вреди, считат, че не са налице елементите от фактическия състав
за ангажиране на деликтна отговорност на адв. Д.Н. Г., с оглед на което не
били налице предпоставки за ангажиране на отговорност и заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя на професионалната
му отговорност. Предявен иск по чл.432 ал.1 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД.
Не е спорно обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по посочената полица.
В хода на производството бяха приети като писмени доказателства
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съдебно-оценителна
експертиза, автотехническа експертиза, постановление за прекратяване на
НП, пълномощно, пълномощно с отговора на исковата молба, заверено копие
на документите по ликвидационна преписка по щета № 10016100100690 Н по
застраховка „ГО“ на автомобилистите, полица № 11114003052038, образувана
за събитие от 19.08.2015 г., представени със становище с вх. рег. №
260719/01.02.2021 г., гр. дело № 1253/2020 г. по описа на Районен съд –
Димитровград; копие от договор за покупко-продажба на МПС от 22.10.2014 г.
с нотариална заверка от 21.10.2014 г. на нотариус Нели Тончева ХРС, копие от
пълномощно с което Й. Г. Г. упълномощава К.Г.Х. – нотариално заверено,
копие на свидетелства за регистрация Част 1.
4
В качеството на свидетел беше разпитана К.Х., която заяви, че тя лично
ангажирала адв. Г. по делото и съпруга й, тъй като съпругът и карал колата с
пълномощно от майка й, тя имала пълномощно от нея да я представлява
навсякъде. Ангажирала адвоката на втория ден след катастрофата, били в
болницата.Делото се забавило толкова много, защото адвоката бил
несериозен, все отлагал,носили му документите и накрая ние не били
удовлетворени от резултата, които им дали Армеец и искали по съдебен път да
си търсят щетите, това било 2020 година. Веднага завели дело Адв. Г. казал, че
пет годишния давностен срок изтичал и нямали време. Непрекъснато
поддържали връзка с адв. Д. Г., непрекъснато имали разговори и лични срещи.
По телефонна основно поддържали връзка, но той много често не си вдигал
телефона, налагало се да ходи да го търси, да пита за резултатите по делото, да
се информира и все й казвал „няма резултат, няма резултат“. Заплатена за
услугите била сумата в размер на 2000 лева, като тези средства само за
неговото възнаграждение били, тя лично си плащала държавните такси в съда.
Той не ги уведомил, че ще има дело и заседание. Не ги уведомил и че има
решение. През 03.2024 г. се свързали с Армеец да питат за резултата, обяснили
каква е причината и те казали, че чакат адв. Г. да им представи пълномощно за
сметката, банкова сметка по която да им преведат сумата. По делото с №
1253/2020 г. за решението разбрали през 03.2024 г., когато тя задействала
нещата с Армеец и те й казали кога ще им бъде изплатена сумата само за
колата и от там й казали, че това дело отдавна е прекратено и няма движение
по него. Тогава те го потърсили, казал им, че не се е явявал и тогава се скарали
с него. Питала адв. Г. защо се е бавило делото през тези години, но той казвал,
че съдията бил в болничен, че било летен сезон и нямало насрочени дела, но за
решението разбрали 2024 год., след като лично от съда взела решението.
Казвал, че е забравил и за трите заседания, а те не били информирани от него.
В мотивите и обстоятелствената част на влязлото в сила съдебно решение по
г.д.№1253/20г., съдът е обсъдил, че в проведените на 04.02.2021г. и на
04.03.2021г. съдебни заседание, редовно призована, ищцата не се явява и не
изпраща представител. При така установеното и като е взел предвид, че
ответникът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение по
отношение на ищцата, съдът е обсъдил, че в производство ищецът Й. Г. Г. се
представлява от пълномощника си адв.Д. Г., като в исковата молба е посочен и
съдебен адрес за призоваване в гр.Х., ул."П." № ***. За първото по делото
съдебно заседание на 04.02.2021г. Й. Г. Г. е била редовно призована, като
призовката за нея е връчена на 10.12.2020г. на посочения от нея в исковата
5
молба съдебен адрес в гр.Х. и е получена лично от пълномощника й адв.Д. Г..
Въпреки това, ищецът не се е явила в първо по делото съдебно заседание, като
за нея не се е явил и пълномощника й адв.Г..С оглед на това, че по делото не са
били представени поискани от ответника с отговора на исковата молба
писмени доказателства намиращи се в трето неучастващо в делото лице, съдът
е отложил същото, като е насрочил ново съдебно заседание на 04.03.2021г., за
което страните се считат за редовно призовани. В това второ заседание,
ищецът отново не се е явила, нито пък участие е взел нейния пълномощник.
Същевременно, ответникът е депозирал в съда две свои становища, с които е
поискал на основание чл.238 ал.2 от ГПК по делото да бъде постановено
неприсъствено решение и доколкото ищецът и нейния упълномощен
процесуален представител адв.Д. Г. не са взели становище по отговора на
исковата молба, не са ангажирали доказателства в подкрепа на предявения
иск, въпреки дадените от съда указания в тази насока, не са поискали
разглеждане на делото в тяхно отсъствие и редовно призовани за проведените
по делото две съдебни заседания не са се явили, без да сочат уважителни
причини за това, съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.238 ал.2
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, след направеното
изрично искане за това от страна на ответника. Достигнал е до извод и че с
оглед на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба
обстоятелства, представените от ответника неоспорени писмени
доказателства и възражения, както и правилата на доказателствената тежест,
съгласно които ищецът не е доказал основателността на своя иск, съдът приел,
че същият е неоснователен, че са налице предпоставките на чл.238 ал.2 от
ГПК, поради което по делото следва да се постанови неприсъствено решение,
с което предявения от Й. Г. Г. иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./
сега чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането вр.чл.54 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Осъдил е ищцата Й. Г. Г. със
съдебен адрес в гр.Х., ул."П." № ***, и пълномощник адв.Д. Г. от АК-Х., да
заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“, с ЕИК *********, направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева.Делото е приключило с неприсъствено решение, като в двете проведени
по него съдебни заседания страните не изпратили представител. По делото не
са приемани заключения на експертизи, нито провеждани разпити на
свидетели. Случаят не бил със значителна фактическа и правна сложност,
поради което съдът е приел, че дължимото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:Безспорно в хода на настоящото производство се доказа, че
отношенията между наследодателя на ищеца и адв.Д.Г. са уредени от сключен
на 17.8.2020г. между тях договор за консултантска услуга по процесното
гражданско дело по описа на ДРС с №1253/20г./изпратено по подсъдност от
РС-Хасково с г.д.№1725/20г./, независимо че в приложеното по същото дело
пълномощно номер на делото липсва, но е посочено процесуално
6
представителство пред РС-Хасково, а и съдебния състав по г.д.1253/20г. е
приел за безспорен този факт. Впрочем, фактът на поетите задължения не се
оспорва от ответника. Предвид рамките на исковата молба, договорът следва
да се разгледа само по отношение на тяхното изпълнение от адв.Д.Г.. По
отношение на него договорът има характер на поета адвокатска услуга,
предвид изпълняваната от същия адвокатска дейност и предвид характера на
възложените му правни действия и последващото му упълномощаване. С
договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши
необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя
какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена
защитата на едно претендирано от доверителя материално субективно право,
така че то да може да бъде реализирано от него. При изпълнението на
поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин и от
тази на добрия търговец, по аргумент от чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2 ЗА, който го
задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със
законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна
степен, той дължи обезщетение по чл.51 ЗА.Основателността на иска е
обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: неправомерно
поведение от страна на адвоката, установяване на вреда и причинна връзка
между неправомерно поведение и нанесената вреда в патримониума на ищеца.
Положителният отговор за наличието на всяка от тях е условие за
преминаване към проверка за наличието на следващата. Съдът счита, че
неправомерното поведение на адв.Д.Г. във връзка с изпълнение на поетите по
договора задължения не се доказа. Със сключването на договора за адвокатска
услуга от посочената дата адв.Г. е поел задължението в качеството си на
адвокат да завежда съдебни искове срещу застраховател с оглед получаване от
ищеца на обезщетение по застраховка, за които има издадена застрахователна
полица. От св.показания на разпитания свидетел не се установи безспорно, че
адв.Г. е бил снабдяван от ищците с документи, които е поискал, необходими на
адвоката за изпълнение на поетите задължения, нито се наведоха такива
твърдения, заяви се заплащане на държавни такси. Ответникът оспорва
твърдението за извършени неправомерни действия или бездействия от страна
на адвокат Димитьр Г.. Ищцата е представлявана в производството по гр. д.
1253/2020 г. по описа на РС – Димитровград от адв.Г., но от факта на
неявяването на този процесуален представител или на нея самата в
проведените съдебни заседания, по никакъв начин не може да се направи
заключение, че претенцията на Й. Г. Г. би била приета от съда за основателна.
Напротив, всичко изложено в цитираното по-горе съдебно решение, води до
обоснован извод за неоснователност на претенцията по гр. д. 1253/2020 г. по
описа на РС - Димитровград. Ищцата е представила на адв.Г. документите, с
които са разполагали. Отделно от това, адв.Г. е разполагал с възможността да
направи искане за събирането им като доказателства при предявяване на иск
срещу надлежния застраховател и е приложил, ведно с исковата молба тези
писмени документи. Данните и документите, с които е разполагал адвокат Г.,
7
според преценката му са били достатъчни, за да може ищцата да предприеме
действия за защита на своето материално право на застрахователно
обезщетение. Защитата им е включвала предявяване на застрахователна
претенция пред съответния застраховател Ответникът прави възражение, че
адв.Г. е изпълнил задълженията си по процесния консултантски договор със
завеждандето на иск срещу застрахователя по гр.д. № 1253 / 2020г. по описа на
ДРС, защото по този начин съдът е бил сезиран с претенцията на ищцата.
Съдът споделя това възражение. Изложените по-горе съображения водят до
извод, че не е налице лошо изпълнение на поетите задължения от адв.Д.Г. по
договора за адвокатска услуга. С тези действия упълномощения представител
е достигнал до извод, че са достатъчни да бъдат защитени правата и
интересите на възложителите по най-добрия начин, съгл. чл.2 ал.2 и чл.40 ал.2
ЗА, както и предприетите действия да са извършени компетентно и грижливо,
съгл. чл.11 ал.3 от ЕК на адвоката, което в случая е сторено. Отделно от това,
видно от приложеното като доказателство г.д.№1253/2020г. по описа на
ДРС/л.99/ е, че препис от съдебното решение и бил лично връчен на ищцата
Й. Г. Г. на 15.4.2021г., който факт не кореспондира с изнесените от свидетеля
твърдения, че са узнали за наличието на съдебно решение едва през месец
март 2024 година.Разпоредбата на чл. 240 ГПК дава възможност за защита
срещу неприсъственото решение, но няма данни това право да е упражнено от
Й. Г. Г., с оглед на което, ако се претендират настъпили вреди, то същите са
последица и от собственото й бездействие в тази връзка.
Предвид този извод, съдът не е задължен да се произнася относно следващата
предпоставка, но за пълнота на изложението следва да отрази и това, че тази
предпоставка, относима към ангажиране на гражданската отговорност на
адв.Д.Г., е установяване на имуществената вреда за ищците, изразяваща се в
пропуснати ползи от нереализираната защита на правото им да получат
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
вследствие на ПТП. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща
се в решение № 227 / 19.08.2013г. по гр.д. № 1166 / 2012г. на ВКС, ІV г.о.,
имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната
оценка на имуществото му при надлежно изпълнение на адвокатската услуга
и паричната оценка на неговото имущество в резултат от пропуснатото от
адвоката. Размерът на имуществената вреда винаги трябва да е конкретно
доказан. В случая, в договора за адвокатска услуга не е определен размер на
имуществената претенция спрямо застрахователя, за получаването на която
изпълнителят се е съгласил да оказва адвокатско съдействие на
възложителите. Имуществената претенция обаче е определяема и нейният
размер е в границите, установени за вида застрахователен риск в
застрахователния договор, защото предметът на договора за адвокатска услуга
е именно предявяване на претенция пред застрахователя . В разглеждания
случай, вредата за ищцата, съгласно цитираната по-горе съдебна практика, би
се изразила в неполучаването на застрахователното обезщетение в размер,
установен в границите и лимитите, определени от застрахователния договор.
8
Предвид изложеното, съдът не споделя довода в исковата молба, че
претендираният размер от 3107лв. за ищеца е обоснован и произтича от
обичайната съдебна практика на присъжданите в подобни случаи
застрахователни обезщетения за имуществени вреди. Доколкото самата ищца
отрича правилността в действията на адв.Д.Г. по заведеното срещу
застрахователя гр.д. № 1253 / 2020г. на ДРС, цената на предявения по това
дело иск също не може да служи за основа при определяне договореностите
между страните и по-конкретно размера на застрахователното обезщетение, за
което адв.Д.Г. е поел задължение да съдейства. Още повече, че в
разглеждания случай вреди се търсят не от лошото водене на гр.д. № 1253 /
2020г. на ДРС, а от лошо изпълнение на договора за консултантска услуга от
17.8.2020г. Въпреки дадените изрични указания по реда на чл.146 т.5 ГПК,
ищецът не ангажира доказателства относно размера на претендираните от
него имуществени вреди. Предмет на исковете е правото на ищеца да получи
обезщетение за имуществени вреди вследствие лошо изпълнение на договора
му с адв.Г.. Паричното изражение на тяхното материално право да бъдат
обезщетени от застрахователя следва да е установено между договарящите
към момента на сключване на договора и може да бъде доказано по
посочените по-горе начини, което не е сторено. Исковата претенция произтича
от договорното неизпълнение на поетите от адв.Г. задължения. Предвид
горното, вредите, изразяващи се в пропуснати ползи за ищците от
нереализираната защита на правото им да получат застрахователно
обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди вследствие на ПТП,
са останали недоказани по размер, което води до недоказаност и на
предявените искове. Застраховка „Професинална отговорност на адвокати“
има задължителен характер,чрез установяването на чл.50 в закона за
адвокатурата от 2005г.Включва и покрива рискове с избираеми лимити на
отговорност със застрахователна сума по желание на застрахования, в
зависимост от количеството и сложността на проблематиката, с която се
занимава. Покритите рискове са свързани основно с претърпени имуществени
вреди от страна на клиентите, след неизпълнение на професионалните
задължения на Застрахования(отсъствие от съдебно дело и наложени поради
това глоби, действие или бездействие и др.). Настоящото производството е
образувано по искова молба, с която е предявен иск срещу застраховател, с
оглед на наличието на застрахователна полица на адвокат със сключена
застраховка „Професионална отговорност“ и за осъждането му да заплати на
ищеца сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договор за адвокатска услуга вследствие на ненадлежно
осъществяване на представителство, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на настъпване на вредата до окончателното заплащане на
сумата и разноски по делото.
Поради достигнат извод от настоящия състав за липса на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране на деликтна отговорност на
адв. Д.Н. Г., води до извода, че не са налице предпоставки за ангажиране на
9
отговорност и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя на професионалната му отговорност.
Предвид изхода на делото, ищецът дължи разноски на ответника,
който претендира такива в размер на 300 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Г. В. ЕГН ********** , с.Г.и., община
Димитровград срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седaлище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 89Б, ОББ Милениум центьр,
ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от адв.Д. Н. Г. имуществени вреди от
неизпълнение на договор за адвокатска услуга, вследствие на ненадлежно
осъществяване на представителство, в общ размер на 4831.00 лева, от които
3609.00 лева, представляващи цената на предявения иск по г.д.№1253/20г. по
описа на РС-Димитровград, изразяващи се в пропуснати ползи от изгубената
възможност да получат претендираното обезщетение, сумата 1222.00 лева-
имуществени вреди от заплатени разноски по същото дело, от които 800.00
лева-адвокатско възнаграждение, 122 лева-разноски по делото за заплатена ДТ
и 300.00 лева-определени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно Застрахователна полица №
211420261000008/16.06.2020 г. и Общи условия по задължителна застраховка
„Професионална отговорност на адвокатите", ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на настъпване на вредата до окончателното
заплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда В. Г. В. ЕГН ********** , с.Г.и., община Димитровград, да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седaлище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша" 89Б, ОББ Милениум центьр, ЕИК
********* сумата 300/триста/ лева, представляваща заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10