РЕШЕНИЕ
№ 19732
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110136929 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск от А. Д. К. срещу „ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ“ ЕООД за
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата, вследствие на непозволено увреждане, причинено на 14.05.2023
г. в магазин „Практикер“, находящ се в гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 75, при
който, правейки лека крачка назад се спъва в преминаващата зад гърба й товаро-
разтоварна количка, управлявана от служител на ответника, при което паднала на пода
на магазина и счупила долния край на лъчевата кост на лявата си ръка, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до погасяването.
Ищцата А. Д. К. твърди, че на 14.05.2023 г., около 13:50-14:50 ч. в магазин
„Практикер“, находящ се в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 75, разглеждала
заедно със съпруга си отоплителни уреди - камини. След като направила лека крачка
назад, се спънала в премиващата зад гърба й товаро-разтоварна количка, пълна със
стоки. В резултат от спъването паднала на пода в магазина. Сочи, че първоначално не
усетила силна болка, но малко след това лявата й ръка се подула, не можела да я
движи и усетила силна болка. Твърди, че посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където след преглед и рентгенография на лява гривнена става - фас и профил и
проекция за скафоид, се установило счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито. Сочи, че на 15.05.2023 г. посетила съдебния медик д-р Ал. А, който е издал
1
съдебномедицинско удостоверение № У- 167/2023 г.
Излага твърдения, че вследствие на настъпилия инцидент ищцата около 4
месеца била нетрудоспособна, като дори и понастоящем ръката не е изцяло
възстановена. Сочи, че изпитва и към настоящия момент болки на мястото на
счупването и изтръпвания, немощ в ръката, както и сетивни и циркулаторни
нарушения. Във връзка с болката, на 08.04.2024 г. посетила ортопед, който извършил
преглед и изписал медикаменти. Сочи, че вследствие на инцидента изпитва страх да
влиза в големи магазини и в открити пространства. Понякога сънува инцидента и се
буди изпотена. Твърди, че във връзка с тези чувства и усещания на 13.03.2024 г. е
посетила психиатър, който също изписал медикаменти.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор „ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ“ ЕООД изцяло оспорва
основателността на предявения иск. Признава факта, че на посочената дата ищцата се
е намирала в процесния търговски обект, както и че е настъпил твърденият инцидент.
Оспорва обаче наличието на причинно - следствена връзка с твърдяната травма. Счита,
че не е налице противоправно поведение от страна на служител на магазин
„Практикер“. В тази връзка сочи, че служителката е преминала с товаро - разтоварната
количка по пътеката между регалите в магазина, т.е. на мястото, предвидено за
преминаване между регалите, като предварително е предупредила за преминаването си
и е помолила да се отдръпнат - както ищцата А. К., така и нейният придружител. И
двамата се обърнали към служителката, която бутала количката и разбрали, че зад тях
преминава количка. Твърди се, че след като е отправила съответното предупреждение
и е получила ответна реакция от клиентите, служителката продължила по коридора
между регалите. Сочи, че инцидентът настъпил само и единствено по невнимание на
ищцата К., която без да прецени ситуацията, отстъпила назад, без да се огледа, поради
което се спънала в края на количката и паднала. Служителката незабавно се върнала и
се опитала да помогне, но ищцата К. заявила, че се чувства добре и не е пострадала
сериозно, поради което служителката продължила с изпълнението на служебните си
задължения. Сочи, че ищцата след инцидента продължила с разглеждането и
пазаруването в магазина, от което се прави извод, че към този момент ищцата не се е
чувствала травмирана нито физически, нито психически. Оспорва претенцията и по
размер, като счита, че същият е завишен и недоказан. Излага освен това, че от
представените амбулаторни листове се установявало, че ищцата е потърсила помощ
почти една година след инцидента, поради което не може безспорно да се установи
пряка причинно-следствена връзка между инцидента в магазин „Практикер“ от
14.05.2023 г. и констатираните оплаквания на ищцата на 08.04.2024 г. и 13.03.2024 г.
Намира, че соченият страх от открити пространства не е свързан с инцидента, тъй като
2
магазинът, в който е настъпил инцидентът, е закрит. Намира за недоказано и
обстоятелството, че ищцата е била неработоспособна в продължение на 4 месеца.
В условията на евентуалност, при достигане на извод за основателност на иска,
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради
нейното рисково поведение, изразяващо се в несъобразяване с предупреждението на
служителката на магазин „Практикер“, отправено към нея, недостатъчно внимание и
съобразяване със ситуацията, че зад нея преминава товаро-разтоварна количка. Счита,
че единствено и само поведението на ищцата е станало причина за настъпване на
вредоносния резултат.Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ангажира становище за неоснователност на предявения
иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С доклада по делото, обективиран в определение от 22.04.2025 г., допълнен и
приет за окончателен в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г., като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищцата на 14.05.2023 г. и
ориентировъчен час между 13:50 ч. и 14:50 ч. се е намирала в посочения в исковата
молба търговски обект, както и че е настъпило съприкосновение между нея и
използвана количка от служител в магазина.
Като писмено доказателство по делото е приет Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 102764/14.05.2023г., издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“, спешен кабинет по
ортопедия и травматология (л. 6 по делото), от който е видно, че е поставена основна
диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост закрито, с анамнеза: Паднала
върху лявата ръка в „Практикер“ магазин и е посочено обективно състояние: Болка,
оток и дефицит в движенията в лява гривнена става. Удостоверяват се направени
следните изследвания: рентгенография на лява гривнена става, фас и профил, и
проекция за скафоид и е назначена следната терапия: гипсова шина за 30 дни с
назначен контролен преглед на 22.05.2023г.
От представена като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение
№ V- 167/15.05.2023г. (л. 7-8 по делото), издадено от доц. д-р А доцент по съдебна
медицина в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицинския
университет – София, се установява, че при прегледа на ищцата пред съдебния лекар е
констатирано следното обективно състояние: в областта на лявата предмишница е
поставена гипсова имобилизационна превръзка, в областта на долния външен квадрант
на дясното седалище има мораво синкаво кръвонасядане на площ 2,5/2,5см., като въз
основа на личен преглед на ищцата, извършен от съдебния лекар и въз основа на
представената пред него медицинска документация медицинският специалист прави
заключение за счупване в областта на долния край на лявата лъчева кост, закрито и
3
отток в областта на лявата гривенна става и кръвонасядане в областта на дясното
седалище. Съдебният медик прави извод, че установените травматични увреждания се
дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по
начин и време, както съобщава освидетелстваната – при падане на тялото от собствен
ръст върху подлежащ терен. Посочено е, че установеното счупване на лявата лъчева
кост е причинило на освидетелстваната К. трайно затруднение в движението на
крайника (на лявата ръка) за срок от около 2-3 месеца до пълно възстановяване при
обичайно протичане на възстановителните процеси без усложнения, по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК, а останалите описани травматични увреждания са й причинили болка и
страдание.
Като писмено доказателство по делото е приет и Амбулаторен лист №
**********88/08.04.2024 г. (л. 9 по делото), издаден от д-р Т ортопед-травматолог, при
ДКЦ , ЕООД, от който е видно, че е поставена основна диагноза от издаващия
медицински специалист: счупване на долния край на лъчевата кост и е констатирано
следното обективно състояние: болка, сетивни и циркулаторни нарушения в лява
предмишница, както и функционална немощ, увреда на н. улнарис и н. медианус –
аксонална и е назначена терапия с тиозид, сераза, афламил, нераксил. По делото са
приложени и Амбулаторен лист №/22.05.2023 г. (л. 95 по делото), издаден от д-р П,
ортопед-травматолог, от който е видно, че след направен преглед в кабинета на лекаря
и направените образни изследвания е установено добро общо състояние, ищцата е
контактна и адекватна, статус локалис: шина в изправност, ръката е в елевация и след
направени изследвания е установено, че няма данни за вторична дислокация на
фрагментите и е предписано продължаване на имобилизацията до 14.06.2023 г.
Същите констатации се съдържат и в Амбулаторен лист № /31.05.2023 г. (л. 96 по
делото). Видно от Амбулаторен лист № /14.06.2023 г. (л. 97 по делото) се установява,
че на 14.06.2023 г. е свалена гипсовата имобилизация и пациентката е насочена за
физиотерапия и рехабилитация. По делото е приложен също така и Амбулаторен лист
№ /19.06.2023 г. (л. 98 по делото), издаден от доц. д.м. д-р К, лекар със специалност по
физикална и рехабилитационна медицина, е видно, че е констатирано следното
обективно състояние на ищцата при извършения преглед: Силно болезнени и
затруднени движения в лява гривнена става и пръсти, намален функционален
капацитет, затруднени ДЕЖ и са назначени следните изследвания: криотерапия,
механотерапия; аналит. гимнастика.
Видно от представен като писмено доказателство Амбулаторен лист
№/13.03.2024 г. (л. 10 по делото), издаден от д-р К С психиатър, се установява, че е
поставена основна диагноза от издаващия медицински специалист: агорафобия и е
констатирано следното обективно състояние: от около една година след преживяната
психотравма има страх да влезе в големи магазини поради страх от инцидент, че ще
пострада, а също така и от открити пространства, на работа и вкъщи се чувства
4
защитена, не приема лекарства, буди се изпотена, храни се, настроението е лабилно,
понякога е раздразнителна и избухлива. При изследване е установено, че ищцата е леко
напрегната, контактна, ориентнирана всестранно, критична и апсихотична,
оплакванията описват ситуативно провокиран страх при попадане в големи
пространства или в големи магазини, преживяване за застрашеност на здравето, с
интензивни вегетативно-психологични симптоми и с давност на симптоматиката от
около преди година, след преживяна психотравма в подобна ситуация. Назначена е
терапия с Ксетанор 20мг/ден и Атаракс от 25 мг/ден.
По делото са допуснати и изготвени и заключения по съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза, която работи въз основа
на представените по делото документи, както и въз основа на два броя представени
компактдискове, съдържащи образни изследвания от 14.05.2023 г. и 14.06.2023 г. на А.
Д. К.. В експертното заключение се установява, че от анализа на предоставената
медицинска документация е видно, че при инцидент на 14.05.2025г. А. Д. К. е
получила следните травматични увреждания – закрито счупване на долния край на
лявата лъчева кост, съпроводено с болка, оток и ограничение в движението на лявата
гривнена става; кръвонасядане на седалището вдясно. Установеното от медицинската
документация закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост реализира
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, а останалите мекотъканни
увреждания са й причинили болка и страдание. Относно механизма на настъпване на
увреждането вещото лице установява следното: установеното счупване на долния край
на лявата лъчева кост е получено от действието на твърд тъп предмет по механизма на
удар върху такъв, и може да се реализира при падане на тялото от собствен ръст върху
терен, каквито данни има в материалите по делото. Кръвонасядането на седалището
вдясно е получено от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар с или
върху такъв и може да се реализира в контекста на гореописания механизъм. Вещото
лице посочва, че периодът на имобилизация при счупване на долния край на лъчевата
кост е от порядъка на 4 седмици, а срокът на нетрудоспособност за нефизически труд е
1,5-2 месеца, а за физически труд 2,5-3 месеца, при липса на усложнения. Следва да се
има предвид, че след преминаване на възстановителния период е възможно да се
усеща дискомфорт в засегната област при промяна на времето, както и при значително
физическо натоварване на крайника. От анализа на представената медицинска
документация вещото лице установява, че между описания в исковата молба инцидент
на 14.05.2023г. и установените непосредствено след него травматични увреждания
(закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост, кръвонасядане на седалището
вдясно), съществува пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице констатира, че
от представената медицинска документация е видно, че на 08.04.2024г. (почти 11
5
месеца след травмата) е проведен преглед при ортопед-травматолог, като при този
преглед е установено наличие на ЕМГ данни за аксонална увреда на улнариния и
медианния (срединен) нерв на лява предмишница, с болка, сетивни, циркулаторни
нарушения и функционална „немощ“ на крайника. Вещото лице посочва, че от
медицинска гледна точка при счупване на долния край на лъчевата кост може да
възникне травма на нерв, като най-често се засяга срединният нерв, ранната увреда е
свързана с директно нараняване на нерва по време на травмата, с разместване,
хематом, оток или неправилна имобилизация. Точното наместване на фрактурата
спомага за отзвучаване на симптоматиката. Ако не се наблюдава облекчение на
състоянието, се извършва операция за освобождаване на нерва. Късна травма на нерв,
която обикновено възниква след 6-та седмица, се получава от изразена калусна
формация, разместени костни фрагменти, дегенеративни нарушения или лошо
срастване. При болка и значителна загуба на сетивност се извършва оперативна
декомпресия. Съпоставяйки посочените общи данни с установените от документите по
процесния случай данни за заболяването на ищцата, вещото лице установява, че в
конкретния случай в представената медицинска документация, не се установяват
данни за увреда на нерви на левия горен крайник, непосредствено след инцидента и по
време на възстановителния период, няма данни за разместване на костни фрагменти,
неправилно зарастване на счупването или провеждане на действия за декомпресия на
нерви, поради което прави заключение, че от анализа на представените материали по
делото не се установяват данни, на базата на който да може да се определи причинно-
следствена връзка между травмата на лявата лъчева кост и неврологичните изменения
установени почти 11 месеца след това, при проведен преглед от ортопед-травматолог.
В устно заключение, дадено в открито съдебно заседание на 10.07.2025 г., вещото лице
посочва, че по медицинската документация не се потвърждава, че има увреждане,
което да продължава и се вижда, че костта е зараснала. Вещото лице посочва, че
причините за увреждане на нерва, което е констатирано, може да бъдат най-различни:
могат да бъдат дегенеративни, обхващащи гръбначния стълб, особено в шийния отдел,
като посочва, че от документите по делото се установява шийна и лумбална
остеохондроза, което е заболяване на прешлените и вероятна причина за по-късното
появяване на заболяването на нервите. Вещото лице посочва, че за да е налице
причинна връзка между процесното счупване и увреждането на нерва, трябва или да
има разместване на костни фрагменти, или образуване на по-голямо костно вещество
за възстановяване на счупването, но от представената медицинска документация не се
установява нито едно от посочените, а увреждането на улнарния нерв е далеч от
областта на фрактурата.
Съдът кредитира съдебно-медицинската експертиза, като обективна,
компетентно дадена и обоснована, тъй като се основава на представени и приети по
делото доказателства и на закономерностите и правилата на медицинската наука.
6
Прието по делото е и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, вещото
лице по която работи въз основа на представените медицински документи, след анализ
на свидетелските показания и лично освидетелстване на ищцата на 21.06.2025 г.
Вещото лице, при провеждане на експертното освидетелстване посочва, че ищцата К.
се представя в добър емоционален тонус, с дискретно напрежение при коментиране на
нежелани елементи, с акцент върху преживявания дискомфорт, споделя за „някакъв
шок“ непосредствено след падането, уплаха, страх, като усилващата се болка я
подтикнала да предприеме адекватни действия – посещение в медицинско заведение
за спешна помощ. Този елемент илюстрира според експерта, че първоначалният стрес е
бил кратък и е бил преодолян сравнително бързо и достатъчно адаптивно. Вещото
лице констатира, че по-съществените смущения се описват във времето след това –
появили са се вегетативни прояви с нарушения на съня с необичайно събуждане,
сърцебиене, сънища със застрашаващо съдържание, сутрешна афективна отпуснатост,
несигурност, когато била сама. В характерни ситуации, като посещение на големи
магазини или преминаване покрай скеле, независимо от естеството му, също се
появявали вегетативни синдроми и преживявания за застрашеност, с които се справяла
като избягвала пребиваване в такава среда. Посочва, че посочените психологически
преживявания отговарят на диагностичните критерии на F43.0 - Остра стресова
реакция с кратка продължителност след стресогенно събитие, с описание на
състояние на "зашеметеност" с известно стесняване на полето на ясното съзнание и на
вниманието. Продължителността на тази реакция е била кратка и е била последвана от
адекватни действия. Сетне обаче сочи, че се е разгърнало F43.1 - Посттравматично
стресово разстройство с вегетативни смущения, засилване на употребата на тютюн,
тематични сънища, известна преходна отчужденост, активно избягване на действия и
ситуации, напомнящи за травмата, с разширяване на обектите. Диагностицираната от
психиатър агорафобия е само един от елементите на смущението и би следвало да
бъде определена като синдром, а не като основна диагноза. Вещото лице посочва, че
тези преживявания са претърпели динамика към редукция, без да са отзвучали
напълно и при освидетелстването, макар отношението на А. К. да е критично и
отхвърлящо. Вещото лице посочва, че стресовото разстройство не е оставило трайна
следа, а само продължително отражение върху съзнанието на ищцата. Посочва се, че
трайна следа би означавало трайни личностни или други психични деформации, когато
травмите от преживения инцидент да доведат до личностни отклонения при ищцата,
вследствие на което човек е различен за цял живот, а в процесния случай не можем да
се говорил за такива отклонения на преживяванията, здравето и състоянието. Вещото
лице установява, че без преживяването на инцидента в магазина на 14.05.2023 г.,
ищцата нямаше да преживее нито стресовата реакция, нито последвалото я
посттравматично разстройство, което означава, че стресовият фактор от процесния
инцидент е отключил негативните психически преживявания в съзнанието на ищцата,
7
поради което има пряка причинно-следствена връзка между инцидента и психичните
смущения на ищцата.
Съдът кредитира съдебно-психиатричната експертиза, като обективна,
компетентно дадена и обоснована.
Събрани в производството са и гласови доказателствени средства чрез разпита
на двама свидетели. От показанията на свидетеля М Р съпруг на ищцата, дадени в
открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2025 г., се установява, че свидетелят е
очевидец на инцидента на 14.05.2023 г., случил се около обяд 13-14 часа, и същият е
настъпил докато с ищцата са разглеждали камини в магазин „Практикер“, намиращ се
на бул. „Панчо Владигеров“ в гр. София. Посочва, че в някакъв неопределен момент
служителка на магазина е поставила товарна количка зад ищцата и свидетеля, без да ги
предупреди, поради което и ищцата не я е видяла, поради което, след като е направила
крачка назад, се е спънала в количката. Вследствие на това загубила равновесие и
паднала на лявата страна, като получила болка в китката на лявата ръка. Посочва, че
служителката е подреждала рафтове и се е намирала на около 5 метра от количката, не
била поставила обезопасителна лента, като след падането, свидетелят е поискал да
бъде извикан управителят на магазина и е попитал служителката защо не ги е
предупредила за оставената количка. В началото ищцата не е изпитала особено силна
болка, но след това, може би около 10-15 минути по-късно, е започнала да се оплаква
от болки, а ръката – да се подува. След като отишли в болница „Пирогов“ и след
направени там изследвания и снимки, се е установило, че ръката на ищцата е счупена.
Посочва, че в хода на възстановяването са потърсили помощ от ортопед и
рехабилитатор. Посочва, че след инцидента ищцата е започнала да се буди изпотена
през нощта, изпитвала е страх и паника като при паник атака, а също така и
дискомфорт от факта, че не може сама да се обслужва.
По делото като свидетел е разпитано и лицето А, зет на ищцата. Същият
посочва, че е близък с ищцата и всеки ден почти вечерят заедно. Свидетелства, че
ищцата е работила в магазин за дрехи, като след инцидента около 4-5 месеца не е
могла да работи и съответно не е получавала доход. Посочва, че ищцата е изпитвала
затруднения да движи ръката си и е изпитвала дискомфорт. Макар че след инцидента
ищцата е посетила ортопед, болката е продължила при промяна на времето, като и
досега изпитвала болки в областта на счупването. Сочи, че ищцата му е споделяла, че
вечер се буди и сънува инцидента. Споделя, че ищцата е безпокойна, изпитва страх от
големи помещения и не може да движи ръката си във всички посоки.
Съдът при анализиране на свидетелските показания, отчита роднинската
връзката между свидетелите и ищцата, поради което отчита евентуална
заинтересованост на свидетеля при даване на показанията по смисъла на чл. 172 ГПК,
при което ги подлага на по-задълбочен и критичен анализ. Съдът намира, че
8
показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани, тъй като ги намира за
достоверни, обективни и кореспондиращи с останалия фактически и доказателствен
материал с изключение на показанията на свидетеля Свиленов в частта, в която сочи,
че ищцата не е работила 4-5 месеца. Посоченото от свидетеля противоречи както на
представеното и кредитирано от съда заключение на съдебно-медицинската
експертиза, в което е отразено, че възстановителният период за нефизически труд
(какъвто упражнява ищцата), е около месец и половина – два месеца.
По делото е приложено ч.гр.д. 28254/2023 г., СРС, в което по реда на
обезпечение на доказателствата са изискани видеозаписи от охранителната камера на
магазин „Практикер“, находящ се в гр. София, на ул. „Панчо Владигеров“ № 75 от
14.05.2023 г. около 13:50 – 14:50 ч. и същите са представени от ответника „Практикер
Ритейл“ ЕООД с молба от 03.07.2023 г., към която са приложени 2 броя компактдиска,
съдържащи искания видеозапис. По настоящото дело обаче не е изискан оглед на
посоченото доказателствено средство в съдебно заседание, нито са поставени въпроси
към съдебно-техническа експертиза във връзка със съдържанието му, поради което в
настоящото производство не може да се коментира събраните в обезпечителното
производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който
ищецът е претърпял твърдените вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По делото безспорно е установено настъпването на процесния инцидент на
14.05.2023 г., около 13:50 ч. и 14:50 ч., в гр. София в магазин „Практикер“, находящ се
на ул. „Панчо Владигеров“ № 75, при който ищцата А. Д. К., която се е намирала в
магазина до щанда за камини, прави крачка назад и се спъва в поставена от служител
на магазина товаро-разтоварителна количка, при което ищцата губи равновесие, пада
на земята и чупи лявата си ръка. Вследствие на инцидента ищцата получава закрито
счупване на долния край на лявата лъчева кост, съпроводено с болка, отток и
ограничаване на движението на лявата гривнена става и кръвонасядане на седалището
вдясно.
Съдът намира, че настъпването на процесния инцидент е вследствие на
противоправни и виновни действия на служител на ответника, който при извършване
9
на трудовите си задължения е оставил товаро-разтоварителна количка между регалите
в салона за клиенти на магазин „Практикер“ в гр. София, на ул. „Панчо Владигеров“
№75, без да сигнализира за това, което се установява от показанията на М съпруг на
ищцата. Ответникът не е провел насрещно доказване на твърдените от него
обстоятелства, че неговият служител е сигнализирал за преминаващата количка. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът първоначално е уважил искането на ответника за
допускане на гласни доказателствени средства за установяване на това обстоятлество,
но поради недовеждането на свидетеля в опредления срок, на осн. чл. 253 ГПК
определението, с което доказателството е било допуснато, е отменено.
В т. 3 на ППВС № 4/75 г. са дадени указания как следва да се разграничи
отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от тази по чл. 50 ЗЗД. Прието е, че когато при
ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а когато
такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по
чл. 50 ЗЗД. Съгласно Решение № 50010 от 6.02.2023 г. по гр. д. № 1239/2022 г. на ВКС,
I г. о., е прието, че противоправност на бездействието на деликвента, има не само в
случаите когато са нарушени правила, предписани в нормативен акт, но също така и в
случаите, когато бездействието или действието са в противоречие с общоприети
правила и стандарти на поведение и по този начин вещта е станала причина за
настъпване на увреждане. Отнасяйки тези принципни положения към процесния
случай, съдът намира, че служителят на ответния магазин, под чиийто надзор се е
намирала количката, е проявила противоправно поведение, като е оставила количката
на място, предназначено за преминаване и от клиенти, без да се увери, че тя е
обезопасена и надлежно сигнализирана и без да подсигури, че няма да създаде
опасност за преминаващаите по пътеката клиенти на магазина. По този начин
служителката не е изпълнила задължението си да предотврати възникването на
опасност за клиентите, вследствие на което е настъпил инцидентът.
При доказване на противоправно поведение и причинени от него вреди,
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД създава оборимата презумпция, че при причиняване на
уврежданията делинквентът е действал при небрежна форма на вина, изразяваща се в
неполагане на дължимата грижа. В случая в доказателствена тежест на ответника е
било да обори презумпцията за вина на неговия служител при причиняване на
процесното увреждане, като ответникът не е представил доказателства в тази насока.
На следващо място, от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертиза се установява наличието на твърдените вреди – закрито
счупване на долния край на лявата лъчева кост и кръвонасядане на седалището вдясно
и преживяна от пострадалата остра стресова реакция, последвана от разгръщането на
постравматично разстройство, като между вредоносното поведение и посочените
10
вреди е налице пряка причинно-следствена връзка. От заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява обаче липса на причинна връзка между
процесния инцидент и неврологичните изменения, изразяващи се в болка и
циркулационни смущения на предмишницата и увреда на улиарис и медиакус –
аксонална и установени с Амбулаторен лист № **********В8/08.04.2024 г. (л.9 по
делото), поради което ответникът не следва да отговаря за посочените неврологични
страдания на ищцата.
На следващо място, отговорност по чл. 49 ЗЗД се носи от възложителя, когато е
възложил работата на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но
са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). „Възлагането“ е отделяне на
собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект. При него едно
трето лице се натоварва с работа в чужд интерес (на възложителя). Изпълнението
може да се изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността
по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането
на работа. Дори в хипотезите, при които се изисква определена форма на договора,
неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са
налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл.49 ЗЗД.
В процесния случай от доказателствата по делото и становищата на страните се
установява, че е налице възлагане на работата от страна на ответника на служителя,
причинил увреждането, а вредата е причинена от служителя при извършване на
възложена от ответника работа (което се признава от ответника в отговора на исковата
молба по настоящото дело). Между страните е безспорно, че количката е оставена от
служител на магазина, т.е. лице, работещо по трудов договор с ответното дружество,
при което ответникът като работодател създава организация на работа и контролира
работата на своя служител, което несъмнено представлява „възлагане на работа“ по
смисъла на чл. 49 ЗЗД
Предвид посоченото, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на
основание за отговорност на ответника за причинените вреди, тъй като са установени
всички елементи от фактическия състав по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Относно размера на обезщетението съдът намира следното: обезщетението за
неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост.
Критерият „справедливост“ по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно
понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото. При
определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
11
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Такива
обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, включително и прогнозата за в бъдеще.
В процесния случай, неимуществените вреди са във формата на болки, физически и
психически страдания и стрес. Получените травми покриват медикобиологичните
характеристики на средна телесна повреда, тъй като вследствие на увреждането
ищцата е получила трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок по-голям
от 30 дни, а болките и страданията на ищцата съдът намира, че са значителни,
доколкото вследствие на инцидента ищцата е получила счупване на долния край на
лявата лъчева кост, съпроводено с болка, отток, ограничение в движението на лявата
гривенна става, периодът на имобилизация чрез поставяне на гипсова шина на ръката е
бил около месец, през които ищцата е изпитвала затруднения в ежедневното битово
самообслужване, за което се е налагало да потърси помощ от близки, а за период около
1,5 – 2 месеца е била нетрудоспособна да упражнява нефизически труд и около 2,5 – 3
месеца – за физически труд. В рамките на възстановителния период, както и след това,
за период от около 3-4 месеца, ищцата е чувствала дискомфорт при промяна на време,
при тежки физически натоварвания и създаване на усещане за слабост на ръката. При
определяне на обезщетението съдът взе предвид също така и възрастта на
пострадалата към момента на настъпване на инцидента – 44 години. Следва да се
отчете също така претърпения от ищцата стрес – остра стресова реакция с кратка
продължителност непосредствено след процесния инцидент и разгърнало се след това
и продължаващо и към настоящия момент посттравматично разстройство с
вегетативни смущения, засилване на употребата на тютюн, тематични сънища,
известна предходна отчужденост и активно избягване на обекти и действия, свързани с
травмата. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, без
те да имат самостоятелно значение, както и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта“ до голяма
степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в
сферата на последните равенството в обществото намира най-чист израз /виж
например Определение № 842 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2055/2017 г., III г.
о., ГК/. Като ориентир могат да бъдат посочени и постановени решения със сходни
травматични увреждания, както следва: решение № 5946 от 21.11.2023 г. по в. гр. д. №
8694/2023 г. на СГС; решение № 3312 от 29.05.2025 г. по в. гр. д. № 10791/2024 г. на
СГС; решение № 7024 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 4262/2024 г. на СГС; решение №
7024 от 18.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4262/2024 г.; решение № 3877 от
14.07.2023 г. по в. гр. д. № 3644/2023 г. на СГС; решение № 3505 от 5.06.2025 г. по в.
12
гр. д. № 4715/2024 г. на СГС и др.
Отчитайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетението за репарирането на претърпените вреди следва да е в размер на 10 000
лв., до който размер следва да бъде уважен искът, като за горницата до пълния
предявен размер бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за съпричиняване:
При присъждане на обезщетението съдът следва да обсъди и направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат като основание по чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на
отговорността за вреди. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се
явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление № 17/1963 г.
Съдът намира, че в процесния случай не е налице доказано съпричиняване между
поведението на пострадалия и настъпилото увреждане. Ответникът не проведе
доказване с оглед разпределената му тежест на това обстоятелство. Недоказано остана
възражението, че поставената количка е била сигнализирана, че ищцата е била
предупредена от служител или че ищцата е преминала в участък, забранен за
преминаване от клиенти на магазина. Съдът намира за неоснователни твърденията, че
инцидентът е настъпил вследствие на обстоятелството, че ищцата отстъпва назад, без
да се огледа, тъй като посоченото поведение на ищцата не е противоправно, тъй като
не нарушава нито установени нормативни или технически правила (каквито например
са правилата на ЗДвП или технически правила за безопасност при работа), нито
13
общоприети и неписани правила. Няма утвърден обичай в практиката или общоприето
правило за безопасност, че при всяка крачка назад лицето следва да се оглежда във
всички посоки, за да види дали няма поставен опасен предмет, още повече като се
вземе предвид мястото и ситуацията, където е настъпил инцидентът – в търговския
салон на супермаркет, на място, предназначено за преминаване на клиенти, където се
предполага, че няма опасности и препятствия. Предвид посоченото, съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
Относно законната лихва върху обезщетението:
Ищцата е претендирала обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането – 14.05.2023 г. до окончателно заплащане на обезщетението. Съдът
намира, че при обезщетение за увреждане, причинено от деликт, действително се
дължи законна лихва от датата на злополуката, доколкото се касае до непозволено
увреждане, при което длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД),
т. е. той дължи обезщетение от момента на настъпване на увреждането. Лихвата, като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от
деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите
юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за
определяне размера на обезщетението, т. е. от момента на изискуемостта на вземането,
а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират приложение и при
отговорността на възложителя за неимуществени вреди, причинени от противоправни
действия на лице, на което е възложил работа. В този смисъл е и трайната съдебна
практика – Решение № 221 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV г. о.,
Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о., Решение №
441 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о. и др. Предвид посоченото
съдът намира претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение в размер на 9 000 лв. за периода от датата на увреждането –
14.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, за основателна.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца, съобразно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение рег.№ 546/13.01.2025 г. по
възз.гр.д. 512291/2024 г., СГС, ЧЖ-VI-A състав ищцата е освободена от заплащане на
1/2 от дължимите държавни такси, поради което заплатената държавна такса по делото
е в размер на 400 лева. Ищцата е заплатила също така и 800 лв. (л. 91 по делото) –
депозит за СМЕ и СПЕ. Следва да бъдат взети предвид и направените разноски в
свързаните с настоящото дело несамостоятелни производства – по обжалване на
определение № 40061/03.10.2024 г., постановено по настоящото дело, за което е
образувано ч.гр.д.12291/2024 г., СГС, по което ищцата е заплатила държавна такса в
14
размер на 7,50 лева (определена с крайният съдебен акт по делото – Определение рег.
№ 546/13.01.2025 г.) и в обезпечителното производство по ч.гр.д.28254/2023 г., СРС,
образувано за събиране на доказателства, относими към настоящото дело, по което
ищцата е заплатила държавна такса в размер на 20 лв. Съразмерно на уважената част
от иска на ищцата следва да бъдат присъдени сторени съдебно-деловодни разноски в
размер на 213,75 лв.
Ищцата е представлявана от адв. Е. И. въз основа на договор за правна защита и
съдействие № 118391 (л. 133 по делото) при осъществена от адвоката безплатна
адвокатска защита на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. Адвокатът е направил искане за
заплащане на адвокатско възнаграждение, което искане съдът намира за основателно.
Съобразно материалния интерес и водената от адвоката защита, правната и фактическа
сложност на делото, следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в размер на 2200 лева. Възнаграждението следва да бъде увеличено със сумата
от 400 лв. – определено от съда по делото за обезпечение на доказателства. Съдът
намира, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по
производството по обжалване на определение, постановено в настоящото дело, защото
трайната съдебна практика на ВКС в производствата по чл. 248 ГПК (която следва да
се приложи по аналогия и в другите случаи на обжалване на определения и
разпореждания в исковото производство) приема, че производството по обжалване на
определения в частта за разноските, не е самостоятелно и за това производство не се
следват нови съдебни разноски за адвокатски възнаграждение. Следователно общият
размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 2600 лева. Съразмерно с
уважената част от предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв., на адв. Е. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
1300,00 лв.
Ответникът „Практикер Ритейл“ ЕООД е доказал разноски в размер на 2640 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника се дължат разноски в размер на 1320 лв.
Доколкото с Определение рег.№ 546/13.01.2025 г. по възз.гр.д. 512291/2024 г.,
СГС, ЧЖ-VI-A състав ищецът е освободен от половината от дължимата за настоящото
производство държавна такса (400 лв.) и предвид изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СРС, сумата от 200 лв. държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА „Практикер Ритейл“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. Д. К., с
ЕГН: **********, сумите, както следва:
- сумата от 10 000 лева, на осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и физически и психически
страдания от счупване на долния край на лявата лъчева кост на лявата ръка и трайно
затруднение на движението на ръката за повече от 30 дни, вследствие на непозволено
увреждане, причинено на 14.05.2023 г. в магазин „Практикер“, находящ се в гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 75, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.05.2023 г. до датата на окончателното погасяване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 20 000 лева като
неоснователен;
- сумата от 213,75 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи съдебно-
деловодни разноски по гр. дело № 36929/2024 г. по описа на СРС, ч. гр. дело №
28254/2023 г. по описа на СРС и в. ч. гр. дело № 12291/2024 г. по описа на СГС,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. „Практикер Ритейл“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Е. С. И., член на САК, вписан с личен номер:
сумата от 1300,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска защита по гр. дело № 36929/2024 г. по описа на СРС и ч. гр. дело №
28254/2023 г. по описа на СРС, пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. К., ЕГН: ********** да заплати на
„Практикер Ритейл“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 1320,00 лева, представляваща
разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Практикер Ритейл“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за такси на Софийски
районен съд, сумата от 200,00 лева, представляваща дължима държавна такса,
пропорционално на уважената част от иска.
Решението е постановено при участие на Застрахователна компания
„Уника“ АД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16