№ 24129
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110163652 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпилa e молба с вх. № 356173 от 11.12.2023 г. от А. В. М., чрез адв.
Р.П., с искане определение № 30922 от 04.09.2023 г. постановено по ч. гр. д.
№ 63652/2022 г. по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за
разноските.
В молбата се посочва, че на страната следвало да се присъдят разноски,
доколкото с посоченото определение се приключвало делото.
Насрещната страна по молбата ЮЛ срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК взема
становище, като счита молбата за неоснователна, като претендирания
адвокатски хонорар се явява прекомерен.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от А. В. М. е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично
основателно.
Производството по делото е образувано по подадено от ЮЛ заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу А. В.
М., като в полза на заявителя е издадена поисканата заповед. След връчване
на издадената от съда заповед за изпълнение на длъжника, същият е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи заплащането на посочените в
заповедта за изпълнение парични суми, като е представен и договор за правна
защита и съдействие, с уговорено възнаграждение в размер на 1300 лв., която
сума се претендира.
Предвид постъпилото възражение съдът е указал на основание чл. 415 от
ГПК на заявителя, че може да предяви иск за процесното вземане срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението, като заявителят е предупреден
за последиците от непредявяването на иск. Въпреки това, заявителят не е
1
представил доказателства, че иск е бил предявен, поради което издадената
срещу А. В. М. заповед за изпълнение е обезсилена с определение № 30922 от
04.09.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 63652/2022 г. по описа на СРС, 39
състав.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на по 200
лева за длъжника. Още повече, че има и въведено изрично възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 от ГПК за
допълване на определение в частта за разноските се явява основателно само
до сума в размер на 200 лева, а в останалата част следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 30922 от 04.09.2023 г. постановено по ч. гр.
д. № 63652/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на А. В. М., ЕГН **********, адрес:
/административен адрес/, сумата в размер на 200 лева– представляваща
сторените разноски в заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2