№ 33671
гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20221110126548 по
описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
С Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г.
по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени изцяло обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 203 ЗВ с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. Й. Д., дължи на „С. в.“ АД сумата от 1 032.88 лева за
незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 05.03.2012
година до 03.11.2018 година, 430.63 лева обезщетение за забава върху
посочената сума за времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година
включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2018 година до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 03.09.2019 година по частно гражданско дело № 25274
по описа на С. районен съд – ГО за 2019 г. С решението е осъден ищецът да
плати на адвокат Н. И. И. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на Д. Й. Д. в
размер 400 лева за заповедното производство и 446,30 лева за исковото
производство.
С Решение № 1831/26.03.2025 г., постановено по в. гр. дело №
11462/2024 г. на СГС, 2-Д състав, е отменено Решение № 19607/28.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК вр. с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи за признаване за установено,
че Д. Й. Д. с ЕГН ********** дължи на „С. в.“ АД с ЕИК *********** сумата
от 209,02 лв. – незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 09.05.2016
г. до 03.11.2018 г., и вместо него е признато за установено по реда на чл. 422
ГПК вр. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба №
1
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, че Д. Й. Д. с ЕГН
********** дължи на „С. в.“ АД с ЕИК *********** сумата от 209,02 лв. –
незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води за периода от 09.05.2016 г. до
03.11.2018 г. включително и законната лихва върху главницата за времето от
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2018 г.
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 03.09.2019 година по частно гражданско дело №
25274 по описа на С. районен съд – ГО за 2019 г., като е потвърдено Решение
№ 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 119 състав, в останалата обжалвана част, в която е отхвърлен искът за
признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, че Д. Й. Д. с ЕГН ********** дължи на „С. в.“ АД
с ЕИК *********** сумата над 209,02 лв. до 354,17 лв. В останалата част,
решението като необжалвано е влязло в сила.
С Решение № 1831/26.03.2025 г., постановено по в. гр. дело №
11462/2024 г. на СГС, 2-Д състав, е отменено Определение №
375703/29.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 119 състав, в частта, в която е оставено без разглеждане искането на „С.
в.“ АД с ЕИК ***********, обективирано в молба от 22.12.2023 г., за
изменение на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските и делото е
върнато на С. районен съд, ГО, 119 състав, за произнасяне, съобразно
дадените в мотивите на решението указания. В останалата част,
определението като необжалвано е влязло в сила.
В мотивите на решението при произнасянето по частната жалба на
ищеца по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че с оглед изхода на
спора – частично отхвърляне на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право съразмерно да получи направените по делото
разноски в исковото и в заповедното производство. Изложил е, че
непредставянето на списък не е основание да се отрече правото на страната да
иска изменение по реда на чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските,
когато искането се отнася до разноските, присъдени в полза на насрещната
страна в процеса. Счел е, че след като искането по чл. 248 ГПК на ищеца не
касае направените от страната-молител разноски, а цЕ. пререшаване на спора
за дължимите на насрещната страна разноски, пропускът да се представи
списък по чл. 80 ГПК не е пречка за надлежното упражняване на правото по
чл. 248 ГПК и не прави искането недопустимо. Изложил е, че в случая се
обжалват само разноските, присъдени на ответника за процесуална защита в
заповедното производство, които са претендирани на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Заключил е, че в настоящия случай, след като СРС е приел, че искането
на жалбоподателя-ищец по чл. 248 ГПК е недопустимо и няма право да иска
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съдът
е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото
2
– върнато на СРС за произнасяне по същество по искането с правно основание
чл. 248 ГПК.
С оглед на гореизложеното, настоящото производство е образувано по
молба с вх. № 375703 от 29.12.2023 г. на ищеца „С. в.“ АД с искане за
изменение на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските по
отношение на присъденото на адв. И. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ на длъжника – ответник по
делото, Д. Й. Д., в производството по частно гражданско дело № 25274/2019 г.
по описа на СРС, 119 състав, с доводи, че такова не се дължи респ. че е
присъдено в прекомерен размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата не е
депозирала становище по нея. В отговора на частната жалба срещу
определението по чл. 248 ГПК се изразява становище за неоснователност на
молбата.
С. районен съд, 119 състав, като разгледа постъпилата молба и взе
предвид становищата на страните, както и като съобрази решението на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване на
постановеното решение, от легитимирана страна с правен интерес, с оглед на
което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, се явява частично основателно, като
съображенията за това са следните:
С оглед изхода на спора – частично отхвърляне на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право съразмерно да получи
направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв
(при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв), ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като съдът определя
възнаграждението на адвоката.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.036.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредЕ. отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С посоченото ТР върховната съдебна инстанция изрично
приема, че „С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване
на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.“. В подкрепа
3
на изложеното е и многобройната практика на ВКС, в която се разглеждат
имено въпросите за справедливия размер на адвокатското възнаграждение,
дължимо на ответника за оказаната му защита в заповедното производство
(била тя при условията на заплатен адвокатски хонорар или при условията на
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА) в различни хипотези, като напр.
определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о.,
определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,,
определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о.,
определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, IV г.о и
много други.
С оглед на гореизложеното, на адв. И. се дължи адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
длъжника в заповедното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от приложените по
заповедното дело пълномощно и договора за правна помощ и съдействие адв.
И. е оказал безплатна правна помощ по частно гражданско дело № 25274/2019
г. по описа на СРС, 119 състав на длъжника Д. Й. Д., а последния е декларирал,
че е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска,
съдът е осъдил ищеца да плати на адвокат Н. И. И. адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на Д. Й. Д., в размер 400 лева за заповедното производство, което
съдът намира за прекомерно.
В хипотеза като процесната, при извършване на преценка за размера на
адвокатско възнаграждение, което съдът следва да опредЕ. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, съдът се ръководи от извършените действия от страна на
процесуалния представител на длъжника, които в конкретния случай се
изразяват в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. Процесуалният
представител на длъжника – адвокат И., видно от приложения към
възражението списък на разноските, е претендирал адвокатското
възнаграждение да бъде определено съгласно разпоредбите на Наредба №
1/2004 г. в размер 200 лева.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични
случаи (например при определяне на възнаграждение на юрисконсулт или в
хипотезите на ЗПП), без възможност на съда да прецени вида, количеството и
сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския
процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по
дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения, съдът преценява, че в конкретния случай
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
4
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият състав на СРС намира, че в полза на адвокат И. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
длъжника в заповедното производство като материално затруднено лице по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 200 лева. С оглед изхода на спора –
частично отхвърляне на предявените искове, възнаграждението следва да бъде
присъдено на адв. И., съразмерно на отхвърлената част от исковете – в размер
171, 43 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕ.:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК Решение № 19607/28.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта
за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адвокат Н. И. И. на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на Д. Й. Д. в заповедното производство от
400 лева на сумата от 171,43 лева, дължима от ищеца „С. в.“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при С. районен съд: _______________________
5