Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на
двадесет и седми септември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря Кона Дочева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 517 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№368 от 16.03.2018г по гр. дело № 1442/2017 г по описа на Пл РС състав на същия съд е ОСЪДИЛ на
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86
от ЗЗД ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
***, ж.к. „***”, ул. „***” №1 ДА ЗАПЛАТИ на П.П.А., ЕГН **********, адрес: ***,
пълномощник адв. Р.С.,***, съдебен адрес:***, сумата 1250лв., предявена
ЧАСТИЧНО от общ размер на 49 145лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, след контузия в областта на тазобедрената става, в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2016г. в гр.П.и причинено от
водач на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рама №***, peг. №***,
управляван от лицето В.А.В., по отношение на който към момента на причиняване
на увреждането е била налице валидно сключена застрахова „Гражданска
отговорност” със ЗАД „***” АД, за която е издаден полица №***, валидна от
18.10.2016г. до 17.10.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2017год., до окончателното
заплащане на задължението. Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
П.П.А. чрез нейния процесуален представител, в която се
възразява, че решението е незаконосъобразно. Според въззивната жалба съдът
неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, който
извод на съда е в противоречие със събраните по делото доказателства. Не е
отчетено при определяне на размера на обезщетението настъпилото трайно и необратимо ограничение в
движението на дясната колянна става. Претендира се отмяна на решението в
частта, в която е прието съпричиняване и размер на обезщетението от 8000 лв
като се постанови друго решение, с което се приеме за справедлив размер на
обезщетение претендираният с исковата молба.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като недопустима, респективно
неоснователна . Възразява се ,че жалбата е подадена от лице, което няма правен
интерес да обжалва решението, тъй като предявеният частичен иск е уважен
изцяло. По същество се възразява, че Пл РС е съобразил в съвкупност всички
събрани по делото доказателства, които дават основания да се стигне до извода,
че претърпените телесни повреди от ищцата пред Пл РС са леки и бързо са се
възстановили. Според въззиваемата страна при пресичането на пътното платно
ищцата не е съобразила разстоянието от пешеходната пътека до идващия автомобил,
поради което правилно е прието наличието на съпричиняване в размер на 50%.
Според въззиваемата страна ПлРС правилно е изключил травмите на дясна колянна
става поради това, че при рентгеновите снимки не е установено травматично
костно увреждане там. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието
на претърпени неимуществени вреди, техния вид и характер, причинна връзка с
ПТП, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и в какъв размер, както
и обезвредата на неимуществените вреди по справедливост
ЖАЛБАТА
е НЕДОПУСТИМА
Видно от делото се касае за
предявен частичен иск за обезвреда на претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, който иск е предявен срещу застрахователя с оглед наличието на
застрахователен договор между него и прекия причинител.
С предявяването на частичен
иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното право. Съгласно разрешението, дадено в т.18 на ТР
№1/2000г от 4.01.2001г на ОСГК на ВКС на
РБ със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.
Диспозитивът на решението се явява констатация относно спорното право и е
източник на силата на пресъдено нещо. По
отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно
юридическите и доказателствени факти не се формира сила на пресъдено нещо и те
не могат да се обжалват самостоятелно и отделно от решението. В процесния
случай предявеният частичен иск е уважен изцяло и подадената жалба срещу това
решение е недопустима поради липса на правен интерес.
Предвид гореизложеното следва да
се остави без разглеждане въззивната жалба и да се прекрати производството по
делото.
По делото с представеното становище от
въззиваемата страна е претендирано юрк. възнаграждение. С оглед недопустимостта
на жалбата такова следва да се присъди в минимален размер с оглед неявяването в
открито съдебно заседание на процесуален представител на другата страна, както
и присъобразяване на разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл.
25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да се присъди такова в размер на 100
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба от П.П.А. ОТ П., ЕГН **********, подадена чрез адв. Р.С. СРЕЩУ РЕШЕНИЕ №368 от 16.03.2018г по гр. дело №
1442/2017 г по описа на Плевенски
районен съд КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО
ОСЪЖДА П.П.А.
ОТ П., *** бл. *** вх.***, ап.***, ет.*** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ***, ж.к. „***”, ул. „***” №*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО / с характер на определение / подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен
срок от връчване на съобщенията пред ВТАС
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :