Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 16.03.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в публично съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Галина Христова
разгледа докладвано от районния
съдия гр. дело № 2709 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Гражданско дело № 2709/2020г. по описа на Районен съд – Добрич е
образувано по повод подадена от П.В.А., ЕГН ********** и И.С.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адреса***, искова молба, с която против „А. грейн" ЕООД, ЕИК
*********, град Добрич, ул. „Кирил и Методий" № 10, са предявени следните
осъдителни искове:
- за заплащане на И.С.А. сумата от 1869,94 лева, съставляваща половината
от уговореното арендно плащане за стопанската 2019-2020г. за поземлен имот с
идентификатор 39127.21.10, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;
- за заплащане на П.В.А. сумата от 1869,94 лева съставляваща половината
от уговореното арендно плащане за стопанската 2019-2020г. за поземлен имот с
идентификатор 39127.21.10, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;
- за заплащане на П.В.А. сумата от 3739,89 лева, съставляваща наемна
цена за стопанската 2020-2021г., уговорена в чл. 5, ал. 1 от договор за наем за
поземлен имот с идентификатор 39127.21.10, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, а
евентуално, при неоснователност на този иск за горницата над сумата 1869,95
лева за заплащане на всеки от ищците П.В.А. и И.С.А. ЕГН поотделно по 1869,94
лева, т.е. по половината от наемната цена за стопанската 2020–2021г., уговорена
в чл. 5, ал. 1 от договор за наем за поземлен имот с идентификатор 39127.21.10,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
Исковете
се основават на следните обстоятелства: ищците П.В.А. и И.С.А. придобили в
режим на законова съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
поземлен имот 021010 по плана за земеразделяне на с. К. с площ от 33,999 декара
и на основание чл.17 от ЗАЗ и по силата на изрична уговорка в т. 5 и 6 от
анекс, вписан на 17.01.2013г. към договор за аренда с вх. per. №17 от
16.07.2007г. на СлВп – Т., същите са арендодатели на ответника до изтичане на
срока на договора за аренда, продължен до 01.10.2020г., съгласно т. З от
цитирания анекс. По време на извънредното положение бил сключен договор за наем
на същия имот за една година с наемно плащане в размер не по-малък от 110 лева
на декар, дължимо до 20.04.2020г. В същия договор било установено, че дължимото
арендно възнаграждение за предходната стопанска година в размер на не по-малко
от 110 лева на декар ще бъде заплатено в срок до 01.09.2020г. Дължимите суми не
са платени.
Претендират се законни лихви от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на претендираните суми, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор.
Заявил е, че исковете са
допустими и вероятно основателни. Предложил е спиране на производството по делото с извънсъдебно уреждане на спора. В съдебно заседание е оспорил
исковете по основание и размер, като е навел възражения, че за първата
стопанска година размерът на дължимото арендно възнаграждение е по-малък от
претендираното от ищците и се е позовал на настъпили форсмажорни обстоятелства
– суша, а през втората стопанска година не е обработвал земеделската земя
поради прекратяване на договора едностранно от ищеца.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На
дата 12.07.2007г. между наследниците на Г. К. Г. и „А. грейн“ ЕООД е сключен
договор за аренда на земеделска земя – нива с площ от 33,999 дка в землището на
село К., имот с номер 021010, за срок от шест стопански години – от
01.10.2007г. до 01.10.2013г. Писменият договор с нотариална заверка на подписите
е вписан в СлВп – Т. под № 166, том III от 16.07.2007г. /л. 16/. Арендното плащане е уговорено като годишно в
размер на 30% от реализираната продукция по среден добив, по видове култури,
изплатено по пазарни цени, но не по-малко от 5 лева на декар, платимо след
реализиране на продукцията, но не по-късно от 31 декември на текущата стопанска
година.
С
анекс към договора за аренда от 09.01.2013г. с нотариална заверка на подписите,
вписан в СлВп – Т. под акт № 74, том I от 17.01.2013г. /л. 19/, страните са
уговорили продължаване срока на договора с още четири стопански години – от
01.10.2013г. до 01.10.2020г. Промени относно размера на арендното плащане не са
договорени. Изрично в анекса е постигнато съгласие, че ако арендодателите
продадат имота на трети лица, условията на договора остават в сила и за новите
собственици, които ги заместват като страна по договора.
С
договор по нотариален акт № 153, том II, дело № 245 от 03.06.2016г. на нотариус
№ 160 от регистъра на НК /л. 11/, наследниците на Г. К. Г. са продали на П.В.А.,
по време на брака му с И. С. А. /така удостоверение на л. 15/ земеделския имот.
Продавачите са декларирали, че всички плащания по договора за аренда и анекса
към него за 2015/2016г. и всички следващи стопански години ще се получават от
купувача.
На
31.03.2020г. между П.В.А. и „А. грейн“ ЕООД е подписан договор за наем за същия
земеделски имот за срок от една стопанска година – от 01.10.2020г. до
01.10.2021г. Наемното плащане е уговорено в размер от не по-малко от 110 лева
на декар и е дължимо в срок до 20.04.2020г. В чл. 5, ал. 2 от този договор
страните по него са се споразумели, че арендното плащане по действащия между
тях договор за аренда за стопанската 2019/2020 година е не по-малко от 110 лева
на декар и се дължи в срок до 01.09.2020г.
Ответникът
не е извършил плащане на арендното и на наемното възнаграждение – противното не
се твърди от него. Възраженията за намаляване на арендното възнаграждение и за
недължимост на наемното възнаграждение поради прекратяване на договора от
страна на наемодателя и необработване на земята от страна на наемателя са
направени несвоевременно – след изтичане на срока за подаване на отговор на
исковата молба, и не подлежат на обсъждане.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Исковете
черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.
8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 4а от ЗСПЗЗ. С оглед събраните
по делото доказателства, те са основателни.
Между
праводателите на ищците по договор за продажба и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, породено от сключен между тях договор за аренда по
смисъла на чл. 2 от Закона за арендата в земеделието в изискуемата от закона
/чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ/ форма, с продължено действие по чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ и за
стопанската 2019/2020 година. Не се спори, че през последната стопанска година
земеделската земя е обработвана от ответника, който не е изплатил дължимото по
договора арендно възнаграждение. С придобиването правото на собственост върху
арендувания земеделски имот на дата 03.06.2016г. ищците са заместили
арендодателите като страна по договора за аренда – чл. 17 от ЗАЗ. Няма спор, че
новите собственици са уведомили арендатора за настъпилата промяна на страната
по договора за аренда, както и че той не им е заплатил дължимата рента за
стопанската 2019/2020 година. Относно размера на дължимото плащане от поне 110
лева на декар /общо 3739,89 лева/ е налице писменото признание на арендатора,
обективирано в подписания от него на дата 31.03.2020г. договор за наем, с поето
задължение за извършване на плащането в срок до 01.09.2020г. Като не е
престирал в срок, арендодателите имат основание да претендират реално
изпълнение в размери от по 1869,94 лева за всеки от тях.
Между
П.В.А. и „А. грейн“ ЕООД е възникнало облигационно отношение от сключен на дата
31.03.2020г. договор за наем при условията на чл. 4а от ЗСПЗЗ – в писмена
форма, за срок от една година. Предоставянето под наем на земеделска земя
съставлява действие на обикновено управление по смисъла на чл. 24, ал. 2 от СК,
което обвързва и другия съпруг. Налице и изрично писмено потвърждаване на
сключения договор от страна на съпругата в подадената исковата молба. Размерът
на дължимото наемно плащане е установен в чл. 5, ал. 1 от договора за наем и е
не по-малко от 110 лева на декар, или общо 3739,89 лева. Плащането е следвало
да бъде извършено в срок до 20.04.2020г. Тъй като наемателят не е престирал
своевременно, наемодателят има основание да претендира реално изпълнение. В
случая кредитор по договор е сключилият го съпруг П.В.А.. Неговият иск е изцяло
основателен и подлежи на уважаване.
Като
последица върху присъдените главни задължения ответникът дължи и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на претендираните направени от
тях разноски по водене на делото: на ищеца П.В.А. – държавна такса при
образуване на делото от 224,40 лева и банков комисион от 5 лева, както и 15
лева държавна такса във връзка с вписване на възбрана по допуснатото
обезпечение на исковете; на ищцата И. С. А. – държавна такса при образуване на
делото от 74,80 лева и банков комисион от 2,50 лева.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А. Грейн“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Кирил и Методий“ №
10, да
заплати на П.В.А., ЕГН ********** ***, сумата от 1869,94 лева, съставляваща половината от дължимото по договор за аренда, вписан в СлВп – Т. под №
166, том III от 16.07.2007г., продължен
с анекс, вписан в СлВп – Т. под
акт № 74, том I от 17.01.2013г. на поземлен имот с идентификатор 39127.21.10, арендно плащане за стопанската 2019-2020г., ведно със
законната лихва за забава от 08.10.2020г. до
окончателното заплащане на сумата; сумата от 3739,89
лева, съставляваща наемна цена за стопанската 2020-2021г., дължима по договор за наем от 31.03.2020г. на поземлен имот с идентификатор
39127.21.10, ведно със законната лихва за забава от 08.10.2020г. до
окончателното заплащане на сумата; както и разноските по водене на делото – 224,40 лева държавна
такса при образуване на делото, 5 лева банков комисион, 15 лева държавна такса за
вписване на възбрана по допуснатото обезпечение на исковете.
Банкова сметка *** П.В.А. – IBAN *** „Централна кооперативна
банка“ АД.
ОСЪЖДА „А. Грейн“
ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 10, да заплати на И.С.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1869,94 лева, съставляваща половината от дължимото по договор за аренда, вписан в
СлВп – Т. под № 166, том III от 16.07.2007г., продължен с анекс, вписан в СлВп – Т. под акт № 74, том I от 17.01.2013г. на поземлен имот с идентификатор 39127.21.10, арендно
плащане за стопанската 2019-2020г., ведно със законната лихва за забава от
08.10.2020г. до окончателното заплащане на сумата; както и разноските по водене на делото - 74,80 лева държавна
такса при образуване на делото и 2,50 лева банков комисион.
Банкова сметка *** И.С.А.
– IBAN ***
„Алианц Банк България“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :