Определение по дело №660/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 795
Дата: 28 ноември 2017 г.
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20172150100660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

Град Несебър, 28.11.2017г.

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                            Председател: Петър Петров

 

Като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 660/2017г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, чрез процесуалния си представител Десислава Бонева Златева – юристконсулт, против Е.Г.Д. с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и като такъв има качеството на потребител при ползването на водоснабдителните и канализационните системи, на обекта на потребление село Равда, улица Васил Левски № 15, община Несебър. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си валидно възникналото и съществуващо облигационно отношение с ответника непрекъснато е изпълнявал задълженията си по водоподаване към клиента с абонатен № 898308. Отчитането на доставените в обекта ВиК услуги е ставало посредством едно измервателно устройство – водомер, монтиран в двора на горепосочения адрес. Ответникът е поел задължението, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на ВиК оператора, да заплаща стойността на потребените от него услуги в 3-дневен срок от датата на издаване на фактурата. През периода от 25.07.2014г. до 24.03.2017г. са издадени фактури, в които са посочени действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, като задълженията по тях в резултат на потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 08.03.2014г. – 10.03.2015г., възлизат на сумата в размер на 385,84 лева. Ответникът-потребител не е изпълнил задълженията си да изплати дължимите суми след изтичане на уговорените срокове, считано от издаване на отделните фактури, когато са станали изискуеми, както и след като са предприети действия, целящи доброволно уреждане на отношенията във връзка с дължимите суми. По тази причина за вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 432/2017г. по описа на Несебърския районен съд. Съдът е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която обаче длъжникът е подал възражение. В резултат на това за заявителя е възникнал правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Поради това прави искане да бъде признато за установено, че Е.Г.Д. с ЕГН **********,***, дължи на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 385,84 лева – главница, за която са издадени фактури в периода от 25.07.2014г. до 24.03.2017г., като задължението произтича от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период 08.03.2014г. – 10.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Моли също ответникът да бъде осъден да заплати направените в заповедното производство разноски. Претендира разноски и по настоящото производство. Към молбата си прилага писмени документи. Моли да бъде допусната и съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на задачите дали са осчетоводени приложените към молбата 17 броя фактури и редовно ли е водено счетоводството на ищцовото дружество през процесния период и по отношение на процесните фактури. Моли да бъде допусната и назначена и съдебно-техническа експертиза със задачи: какво представлява, къде се намира и по какъв начин се индивидуализира водоснабдявания обект; колко са измервателните уреди и къде са разположени, по какъв начин се отчитат; колко е общото изразходено количество вода, преминало през измервателното устройство за посочения в петитума на иска отчетен период 08.03.2014г. – 10.03.2015г. На самостоятелно основание е направил искане и за допускане до разпит на един свидетел, който да бъде призован, и с чиито показания да установи периодичното отчитане на измервателното средство, осигуряването на достъп до водомера от страна на ответника.

              Назначеният на ответника по реда на чл.95, ал.2 от ГПК във връзка с чл.23, ал.4 от Закона за правната помощ особен представител адвокат Л.К. ***, е подала отговор на исковата молба в едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, в който заявява, че счита иска за допустим, като оспорва същия по основание и размер. Отчита обстоятелството, че за месеците април, май и юни 2014г. ищцовото дружество не е издавало ежемесечни фактури в изпълнение на задълженията си по чл.31, ал.1 от Общите условия, респ. не е връчвало същите на потребителя съгласно изискването на чл.40, ал.2 от Наредба № 4/2004г. и чл.32, ал.1 от Общите условия, поради което и за последния не е възникнало задължение да извърши плащане в 3-дневния срок от издаване на фактурата, по който начин ответникът е бил лишен и от възможността да възрази в 7-дневен срок от издаването на фактурата.Отчитането на показанието на водомера за периодите от 08.03.2014г. до 08.07.2014г. и от 08.11.2014г. до 10.03.2015г. е било в несъответствие с разпоредбите на Наредба № 4/2004г. и Общите Условия, тъй като не е спазено изискването водомерите да се отчитат за период не по-дълъг от 3 месеца, например фактура № ********** / 25.07.2014г. касае периода от 08.03.2014г. до 17.07.2014г., по който начин както отчитането е било нередовно, така е било нередовно и фактурирането. Искът срещу ответницата е частично неоснователен, предвид, че същата е абонат от 05.06.2014г. Сумата по цитираната фактура пък в размер на 65,14 лева не съответства на представеното от ищеца извлечение от счетоводна сметка 411, според която сумата по фактурата е в размер на 41,45 лева.

              Несебърският районен съд в решаващия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 от ГПК намира следното:

              С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и от петитума на същата, според който претенциите на ищеца произтичат от сключен договор за ВиК услуги – доставяне, отвеждане и пречистване на отпадни води, сключен между страните, че за претендираните от ищеца суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжник по която е ответникът по настоящото дело – потребителя, и с оглед твърдението на ищеца, че е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК, съдът намира, че предявеният установителен иск е допустим.

              Съдът намира също, че следва да допусне до разпит поискания от ищеца свидетел и същият да бъде призован, тъй като обстоятелствата, които ищецът цели да установи с показанията му са пряко свързани със спорните по делото въпроси.

              Представените от ищеца писмени документи следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал като относими към предмета на спора, а по искането на ищеца за назначаване на съдебни експертизи, съдът ще се произнесе след разрешаване предварителните въпроси по делото, изясняване на позициите на страните, и след преценка доколко събирането на тези доказателства са необходими за изясняването предмета на спора и доколко касаят спорни по делото факти, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

              ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищеца: Покана за доброволно плащане на задълженията от ВиК” ЕАД Бургас изх.№ К-905/03.05.2016г. до Е.Г.Д., ведно с известие за доставяне от 10.05.2016г.; Извлечение от счетоводна сметка 411 за неизплатени суми за вода от аб.№ 898308 по фактури, издадени през периода от 25.07.2014г. до 25.03.2016г.; Заявление за прехвърляне на партида от Иван Киров Дуков до „ВиК” ЕАД вх.№ 3-6-299/2014г.; Справка за показанията на водомер с партиден № 467/194 на Е.Г.Д. ***; Известия за начислени лихви №№ 0104092747 / 24.03.2017г., ********** / 24.02.2017г., ********** / 25.01.2017г., ********** / 23.12.2016г., ********** / 25.11.2016г., ********** / 25.10.2016г., ********** / 26.09.2016г., ********** / 24.08.2016г., ********** / 25.07.2016г., ********** / 27.06.2016г., ********** / 25.05.2016г.; Фактури №№ ********** / 25.03.2015г., ********** / 25.11.2014г., ********** / 27.10.2014г., ********** / 25.09.2014г., ********** / 25.08.2014г., ********** / 25.07.2014г.

              ДОПУСКА до разпит в качеството му на свидетел на Василка Христова Радинова, която да бъде призована на адрес: град Бургас, кв. Победа, улица Генерал Владимир Вазов № 3.

              На основание чл.146 от ГПК съдът обявява на страните проекто-доклада по делото, както следва:

              1. Претендираните права от ищеца са на основание възникнал спор с ответника за установяване, че последният дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 385,84 лева, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 08.03.2014г. до 10.03.2015г. в недвижим имот, находящ се в село Равда, улица Васил Левски № 15, община Несебър, и че за вземането му е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Особеният представител на ответника оспорва изцяло иска, като въвежда правоизключващо възражение, че за част от процесния период ответникът не е бил абонат на ищцовото дружество, респ. не е бил страна по материалното правоотношение, както и правопогасяващи възражения, а именно, че в резултат на неизпълнение на нормативно установени задължения от страна на ищцовото дружество, изразяващи се в несвоевременно отчитане на потребените услуги и несвоевременно и нередовно издаване на фактури за стойността на предоставените ВиК услуги, за целия или за част от вземанията през процесния период, не е съществувало задължение или не е настъпила изискуемостта на периодични плащания.

              2. При наведените в исковата молба обстоятелства и петитума, спорното материално право следва да се квалифицира по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, а именно установителен иск за признаване съществуване на вземане по търговски договор за периодична доставка на услуги – положителен установителен иск, че ответникът дължи плащане по договор.

              3. Съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва: Ищецът следва да докаже наличието на сключен договор с ответника, действащ през целия процесен период, както и доставянето на ВиК услуги – доставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, през отчетния период за недвижимия имот – обекта на потребление, както и стойността на услугите и изискуемостта на отделните периодични плащания и момента на възникването на тази изискуемост, че за вземането му е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът – длъжник по заповедта – е подал възражение Ответникът следва с всички допустими от ГПК доказателствени средства да докаже както, че е изпълнил задължението си да заплати стойността на предоставените му от ищеца ВиК услуги през процесния период, така и  с оглед възраженията и оспорванията в отговора на исковата молба, положителните факти, от които и в резултат на тяхното настъпване, вземанията в полза на ищеца по всички или отделни периодични плащания, не са възникнали или не е настъпила тяхната изискуемост.

              Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

              На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно и 2) да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посоча и представят доказателства за тях.

              Съдът приканва страните към спогодба или ги напътства към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

              НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2018г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват ищеца, както и ответника и особения представител на ответника.

              Да се изиска и приложи ч.гр.д.№ 432/2017г. по описа на Несебърския районен съд.

              Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

              Препис от отговора на ответника по чл.131 от ГПК да се връчи на ищеца.

              Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: