Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………
гр. Варна, …………..2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХІ-ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря АННА ДИМИТРОВА и
прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев
административно дело № 1765 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК.
Образувано е по предявени от „АГРО КОНСТАНТ“ ЕООД, ЕИК 2****, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 40, ет. 6, ап. 12,
представлявано от К.Д.К., чрез пълномощник адвокат И.П.Д. от ВАК против
Областна дирекция „Земеделие“, гр. Варна и ДФ „Земеделие" - Разплащателна
агенция, гр. София обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди, както следва: сумата
в размер на 7852,33 лева, като частичен иск за пълния размер от 78523,30
лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, следствие на неоснователно
възпрепятстване обработването на полагащи се на дружеството 785,233 дка. зем. земи
и реализиране на печалба; сумата в
размер на 1285,40 лева, като частичен иск за пълния размер от 12853,95
лева, представляваща обезщетение за понесени загуби, следствие на заплащане от
страна на дружеството на суми за наем на неизползваните от него площи, както и сумата в размер на 2318,64 лева, като
частичен иск за пълния размер от 23186,43 лв., представляваща обезщетение пропуснати
ползи от неизплатена на дружеството субсидия за стопанската 2011/2012г.
Вредите се претендират като резултат от незаконосъобразната
според ищците Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г. издадена от Директора
на Областна дирекция „Земеделие" - Варна, с която били предоставени за
ползване площи в размер на 103.005 дка като по този начин дружеството било
ощетено с ползване на земеделски земи в размер на 785,233 дка със сключени
договори за имоти идентифицирани с номер, площ и местонахождение, съгласно
списък на потвърдени кадастрални имоти за аренда и наеми. С неправомерно
издадената заповед, както и в резултат на действия и бездействия на
длъжностните лица към ответниците, които ищецът определя като „допуснати
грешки“ били накърнени правата и търговските интереси на дружеството. Ищецът
обжалвал Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие"- Варна пред Районен съд – Варна, който с Решение №
5793/14.12.2013 г., постановено по гр.д. № 15420/2011 г. отменил Заповед №
РД-17-46/31.08.2011 г. в частта в която се засягат интересите на ищеца.
Налагат се доводи, че след влизане в сила на решението на ВРС, за ищеца
е налице правен интерес да търси обезщетение за имуществени вреди, получени
вследствие на незаконния акт поради лишаване от фактическа възможност за
обработване и реализиране на земеделска продукция за стопанската 2011/2012 г.
от упражняваната от дружеството дейност свързана с добив, обработване и
реализиране на готова продукция. През стопанската 2011/2012 г. дружеството е
било лишено от възможността да разполага с принадлежащите земеделски земи по
сключените договори в размер на 604,800 дка, същото не по своя вина е изпаднало
в състояние на договорно неизпълнение към лицата с които били сключени
договорите. Твърди се, че нанесените вреди поради неосъществяваната дейност на ищеца
възлезли на около 78 523,30 лв. за стопанската година. При невъзможност за
изпълнение на договорните задължения с ползването на отнетите 785,233 дка в
резултат на отменената по съдебен ред неправомерно издадена заповед, ищецът
счита, че дружеството реално е било лишено от възможността при конкретните
пазарни условия за периода на процесната стопанска година да реализира
полагаеми доходи в посочения размер по-горе. Дружеството е било лишено да
реализира и доходи от възпрепятстване на ползването т.н. „бели петна",
съгласно сключените договори за землището на с. Константиново.
На 27 април 2012 г. дружеството е подало заявление за подпомагане 2012
г. в ОСЗ - гр. Варна, в което били очертани 876.800 дка обработваема земя, 250
дка от които в землището на гр. Белослав 22 дка лозя и 604,800 дка в с.
Константиново. На 15 октомври 2012 г. е получило Приложение към уведомително
писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат и Таблица на
установените застъпвания и опис на предоставените документи от които
установили, че на фирмата са записани като декларирани 257 имота, вместо
реалните декларирани 78 имота за които има надлежно сключени договори за наем и
аренда със собствениците.
В законоустановения срок на 23 октомври 2012 г. в Дф "3емеделие"
- Разплащателна агенция - гр. Варна „изчистил" дублирането на имоти-
застъпени площи, както и тези които не били подадени коректно, тъй като имало
три пъти повече описани имоти в уведомителното писмо от тези които ищецът е
декларирал и очертал, като например в колона N 93 на Таблицата от Приложението
имало едни и същи имоти описани по няколко пъти: в колона № 1, позиции: №3 с №
21, № 4 с № 22, №5 с № 32 и № 38, №9 с № 30, № 45, № 136, № 60 и № 159,№ 56 с №
57, №137 и № 138.
От документ за дължимо рентно плащане за землище с. Константиново, общ.
Варна ЕКАТТЕ 38354 за стопанската 2011/2012 г. се установило, че доказаните и
потвърдените в ДФ "3емеделие" - Разплащателна агенция - гр. Варна на
фирмата имоти 50.18 ха са предоставени като бели петна на „Лозар" ЕООД
Варна, че същата е получила субсидии по 30 лв. на декар, а е превеждала по
17.50 лева на декар по банкова сметка ***. Константиново, общ. Варна.
Ищецът подал няколко жалби и молби до МЗХ, до ДФ "3емеделие"-
София и други институции, но не получил отговор. Подал сигнал и жалба до
Изпълнителния Директор на Държавен Фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция - гр.
София, по който била образувана преписка и след извършена проверка с писмо изх.
№ 02-030- 2600/1719/11.12.2014 г. се установило се, че всички документи
подадени от „Агро Констант“ ЕООД са коректно и надлежно попълнени и изчистени
по отношение на дублирани/застъпени площи. Разликата от описани над 179
недекларирани имота на дружеството в приложението към уведомителното писмо
възлизала на 36,62 ха. Уточнява, че в колона №7 на Уведомително писмо грешката
е била получена следствие на виновно поведение на служители в ОСЗ - гр. Варна.
Следствие на тази грешка е допуснато завишено процентно отношение на
наддекларираната площ към установената.
Заради посочените по-горе грешки допуснати от служители на ОСЗ - Варна
и ОД "Земеделие" - Варна в резултат на неправомерни действия на длъжностните
лица при ответните институции е било спряно плащането на дължимата на
дружеството субсидия в размер на 23 186,43 лева. Това било потвърдено
цитираното писмо на Изпълнителния Директор на Държавен Фонд „Земеделие" -
Разплащателна агенция гр. София, като изрично е записано следното: „Във връзка
с констатираното наддеклариране в размер на повече от 20% Ви уведомяваме, че
същото основно се дължи на допуснатите голям брой грешки при очертаване на
заявените за подпомагане площи от „Агро Констант" ЕООД. При тези грешки се
е получило навлизане в съседни имоти, които дружеството Ви не е заявявало за
подпомагане и които са обработвани и заявени за подпомагане от други земеделски
стопани."
Ответникът
Областна дирекция "Земеделие" – Варна моли производството по делото
да бъде прекратено поради недопустимост на иска, или евентуално искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в полза на дирекцията да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По същество се
твърди, че отменената от съда Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г., издадена от
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна е отменена само на
процесуално основание, тъй като помощният орган - Комисията по чл.37в, ал.1 от
ЗСПЗЗ е действала в нелегитимен състав. След като съдът е върнал преписката на
административния орган за спазване на процедурата по назначаване на легитимна
комисия, относно стопанската 2011/2012г. за землището на с. Константиново, обл.
Варна е била издадена нова Заповед № РД 14-10-306/26.06.2014 г, от директора на
Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, при спазване на указанията на съда за
формиране на законосъобразен състав на комисията, която не е била обжалвана от
ищеца и е влязла в законна сила. Намира, че вредите не са ясни и доказани като
основание и размер, както и че липсва пряка причинно-следствена връзка между
претендираните вреди и определен акт, действие или бездействие на
административен орган. Оспорва се
Другият
ответник - ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София в отговора си
по исковата молба също счита исковете да недопустими и моли за прекратяване на
производството по делото, по същество излага, че от страна на служителите на ОД
на ДФ „Земеделие“ - гр. Варна не са извършвани действия, които да са
противоправни и от които да са произтекли каквито и да е вреди за дружеството
ищец. Налагат се твърдения, че дружеството - ищец не е било лишено от
възможността да обработва предоставените му декари. Твърди, че установената
съгласно стр.5 на уведомително писмо изх. № 02-030-2600/1719 от 31.07.2013 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2012 г., е в пъти по високо от твърдяната от
ищеца. Излагат, че причината за не изплащане на субсидия е в наличието на висок процент на наддеклариране в размер на
36.62 % от страна на Агро констант ЕООД.
Варненска
окръжна прокуратура, конституирана на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, дава
заключение за неоснователност на исковата претенция, поради което счита, че следва
да бъде отхвърлена изцяло.
Административен
съд - Варна, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление вх. № КН 97 от
31.05.2011г. до Общинска служба по „Земеделие”, ищецът “АГРО КОНСТАНТ” ЕООД, е
заявило желание за участие в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ за обработване на
земеделски земи, за които притежава документ за право на ползване, придружено
от Декларации по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за землището на с. КОНСТАНТИНОВО,
ЕКАТТЕ 38354, община Варна, обл. Варна, с площ от 670,025 дка и за землището на
гр. БЕЛОСЛАВ, ЕКАТТЕ 03719, община Варна, обл. Варна, декларация № 6
/31.05.2011г. за площ от 94,647 дка.
Със
Заповед № РД 17-46/31.08.2011 г. издадена от директора на Областна дирекция
Земеделие - гр. Варна (л. 369), на дружеството-ищец са били предоставени за
ползване земеделски земи в общ размер на 103.005 декара, находящи се в Масив №
4 по проекта за разпределение на масивите за ползване в с. Константиново,
община Варна от които с правно основание 83,005 дка и за имоти по чл. 37в, 3,
т. 2 ЗСПЗЗ 20,00 дка.
Между страните по
делото не е спорно, че с Решение №5793/14.12.2013г., постановено по гр.д.
15420/2011г. по описа на ВРС, е отменена т.1 от Заповед №РД-17-46/31.08.2011г.
на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Варна, с която на осн. чл. 37в, ал. 4 и
ал. 13 ЗСПЗЗ, е определено разпределението на масивите за ползване в землището
на с. Константиново, община Варна и преписката е върната на административния
орган за процедиране съобразно изложеното в мотивите на решението. В последните
съдът е констатирал, че комисията, предвидена в чл.37в ЗСПЗЗ, е действала в
нелегитимен състав, тъй като в нея не е участвал кметът на с. Константиново,
или оправомощено от него длъжностно лице. Оттам е възприето и че липсват мотиви
към административния акт и заповедта е издадена в нарушение на законовото
изискване за форма. Решението е влязло в сила на 24.01.2014г.
Със Заповед №
РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Варна на дружеството-ищец са били предоставени за ползване земеделски земи в
общ размер на 103.005 декара, находящи се в Масив № 4 по проекта за
разпределение на масивите за ползване в с. Константиново, община Варна от които
с правно основание 83,005 дка и за имоти по чл. 37в, 3, т. 2 ЗСПЗЗ 20,00 дка..
Не се спори и че с
Решение № 2899/27.06.2019г., постановено по гр.д. 5843/2019г. по описа на ВРС,
е отхвърлена жалбата на „Агро констант ЕООД, ЕИК 2****, срещу Заповед №
РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Варна по искане да бъде прогласена нищожността й.
За установяване
твърденията на ищеца относно размера на вредите и размера на дублираните площи по делото бе
допусната и изслушана комбинирана съдебна експертиза. С оглед на това, че
същата е обективно и всестранно извършена, както и с оглед заявените становища
на страните, изразено в съдебното заседание съдът я кредитира за годно
доказателство по делото.
От заключението на
вещото лице А.В. по съдебно-счетоводната част от допуснатата експертиза се
установява, че средният добив на пшеница в землището на с. Константиново,
община Варна за стопанската 2011/2012 г. е 390.00 кг. от 1.00 декар. Средната
изкупна цена на пшеница за стопанската 2011/2012 година е 400.00 лв./тон, или
0.40 лева/кг. При
средна изкупна цена на пшеницата в размер на 400.00 лева/тон, среден добив
390.00 кг./декар и разходи в размер на 148.00 лева/декар се получава 8.00 лева
печалба/декар. Общ размер на субсидията за стопанската 2011/2012 г. е 28.63
лева/декар. При претендирани площи в размер на 888.238 декара, субсидията за
2012 г. би била 25 430.25 лева.
От приетата, като
доказателство по делото съдебно техническа експертиза на вещото лице Л.Д.,
коятосъдът кредитира, като компетентно и всестрано извършена се установява, че със
Заявление вх. № КН 97 от 31.05.2011г. до Общинска служба по „Земеделие”, ищецът
“АГРО КОНСТАНТ” ЕООД, заявява участие в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ за
обработване на земеделски земи, за които притежава документ за право на
ползване, придружено от Декларации по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за землището на с.
КОНСТАНТИНОВО, ЕКАТТЕ 38354, община Варна, обл. Варна, с площ от 670,025 дка. Дублирани
имоти по заявлението за подпомагане в землището на с. Константиново са с обща
площ 43.23 хектара, от които наддекларирани са 18.12 хектара.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които
вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице -
чл. 4 ЗОДОВ. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това
основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди,
изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно от
кое действие или бездействие произтичат. В чл. 204, ал. 1 АПК е посочено, че иск
може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а
ал. 4 предвижда, че незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Както с
исковата молба, така и в хода на съдебното производство ищецът твърди, че
претърпените от него вреди са в причинно следствена връзка с незаконосъобразен
акт – Заповед № РД 17-46/31.08.2011 г. издадена от директора на Областна
дирекция Земеделие - гр. Варна, която е била отменена с Решение №5793/14.12.2013г.,
постановено по гр.д. 15420/2011г. по описа на ВРС, е отменена т.1 от същата.
Твърди се
също и че вредите претендирани по исковете са причинени от незаконни действия
на администрацията при ответните институции, от които ищецът е претърпял както
преки вреди, изразяващи се в невъзможност да ползва дублираните площи, така и
от пропуснати ползи за реализация на печалба и такива за получаване на целева
субсидия.
В чл. 203,
ал. 1 АПК законодателят е предвидил възможност за предявяване и разглеждане на
исковете за обезщетение, когато те са причинени от незаконни действия или
бездействия на администрацията, като в този случай сезираният съд преюдициално
се произнася по незаконосъобразността на действието или бездействието. Съгласно
трайната практика на ВАС, при разглеждане на исковете по чл. 203 и следващите
от АПК, въпросът дали твърдените от ищеца действия и бездействия са именно
такива или представляват индивидуален административен акт е въпрос, който съдът
следва да прецени по същество, а не по допустимостта.
Въз основа
на изложеното съдът приема, че предявените искови претенции за сумата в размер
на 7852,33 лева, като частичен иск за пълния размер от 78523,30 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени вреди, следствие на неоснователно
възпрепятстване обработването на полагащи се на дружеството 785,233 дка. зем.
земи и реализиране на печалба и тази за сумата в размер на 1285,40 лева, като
частичен иск за пълния размер от 12853,95 лева, представляваща обезщетение за
понесени загуби, следствие на заплащане от страна на дружеството на суми за
наем на неизползваните от него площи са процесуално допустими по отношение на
ответника Областна дирекция „Земеделие“, гр. Варна. Доколкото ищецът основава
претенцията си на отменен, като незаконосъобразен административен акт издаден
от орган към юридическото лице Областна дирекция „Земеделие“, гр. Варна, същата се явява
надлежен ответника съобразно чл. 205, ал. 1 АПК. Същата
обаче, е недопустима по отношение на ответника ДФ „Земеделие" -
Разплащателна агенция, гр. София, тъй като ищецът претендира вредите от неоснователно
възпрепятстване на обработването на земите и от заплатените наеми да са
настъпили именно от незаконосъобразната Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г.
издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие" – Варна. В случая
актоиздателят не е част от ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция, гр.
София, поради което искът по отношение на същия се явява недопустим, а исковата
молба по отношение този ответник по тези два иска следва да се остави без
разглеждане.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В практиката на ВАС по прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е
възприето становището, че за да е изпълнен фактическия състав на този вид
отговорност за вреди следва да са налице всички негови елементи, а именно: 1.
Да е доказано наличието на вреда, 2. Вредата да е причинена на гражданина или
юридическото лице от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи
на държавата и общините и или техни длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност и 3. Да е налице връзка между вредата и
незаконосъобразният акт, действие или бездействие.
От доказателствата по
делото може да бъде обоснован извод, че е налице незаконосъобразен акт на орган
при единия от ответниците - Заповед № 17-46/31.08.2011 г. на Директора на
Областна дирекция "Земеделие" Варна отменена с решение №
5793/14.12.2013 г. постановено по гр.д. № 15420/2011 г. по описа на Районен
съд-Варна, 18 състав. По делото обаче, не бе установено по безсъмнен начин
наличието на останалите елементи за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
– наличие на причинена вреда и връзката между отмененият административен акт и
вредата.
Действително с Решение №5793/14.12.2013 г. постановено по гр.д. № 15420/2011 г. по описа на Районен съд-Варна, е отменена т. 1 от Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна. Съдът е отменил оспорената заповед на процесуално основание - защото помощният орган - Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ т.к. в нея не е участвал Кмета на с. Константиново или оправомощено от него длъжностно лице. След отмяната на заповедта, съдът е върнал преписката на административния орган за спазване на процедурата по назначаване на легитимна комисия. В последствие за стопанската 2011/2012г. за землището на с. Константиново, обл. Варна от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна е била издадена нова Заповед с № РД 14-10-306/26.06.2014 г. Същата не е била обжалвана в срок и е влязла в сила, но след това е била оспорена, като нищожна от ищеца за което е било образувано гр.д. 5843/2019г. по описа на ВРС. От постановеното Решение № 2899/27.06.2019г. по гр.д. 5843/2019г. по описа на ВРС, се установява безспорно, че тази заповед е постановена при спазване на указанията на съда за формиране на законосъобразен състав на комисията.
При това положение, макар
да се установи че е бил налице отменен незаконосъобразен административен акт,
засягащ интересите на ищеца, не са налице данни, от които да се установява, че
от него са произтекли вреди. В случая от ищцова страна не бяха представени
доказателства, от които при условията на пълното и главно доказване да бъде
установено, че по някакъв начин ищецът е бил възпрепятстван да обработва
имотите, за които е имал сключени договори за наем и аренда, т.е. тези имоти,
от които е имал правно основание да получи добиви. В този смисъл не е налице доказана причинна
връзка между констатираната от ВРС незаконосъобразност в Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г., издадена от
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна и твърдените от ищеца вреди.
Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства, в това число и СТЕ бе
установено, че ищецът е подал заявление за подпомагане за землището на с.
Константиново за общо 62,68 хектара, при което съдът приема за противоречиви твърденията
му, че в резултат на незаконосъобразен акт на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Варна е бил възпрепятстван да обработва наетите и арендувани
земи. Така от една страна се твърди, че ищецът е бил възпрепятстван да
обработва наетите масиви, а от друга същият заявява подпомагане по реда на чл.
41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и разясненията на вещото лице Д., се установи, че
по подадено заявление вх. № КП-97/31.05.2011г. по чл. 70 ППЗСПЗЗ на „Агро
Констант“ ЕООД, за участие в споразумение за стопанската 2011/2012г., за голяма
част от имотите ищецът е нямал надлежно сключени договори за съответната
стопанска година, както и анекси за удължаване на срока на договорите от
предходна стопанска година, за текущата стопанска година, поради което същият е
нямал право да сключва споразумение по чл. 37в от ЗСГТЗЗ по отношение на дублираните
имоти за стопанската 2011/2012г.
По делото бе
безспорно установено, че с т.2 от Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г., издадена от
директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, на ищеца са били признати и
съответно разпределени за участие в споразумение за имоти с обща площ 103,005
дка, за които е представил валидни договори.
В производството по
делото не бяха установени по безспорен начин и твърденията на ищеца, че е
претърпял негативни вреди, чрез заплащане на наемни и арендни възнаграждения на
собствениците на тези земи. Доказателства за извършени плащания от такъв
характер не бяха представени по делото, поради което искът за този вид вреди
също се явява недоказан. В тази връзка следва да се има предвид, че, съгласно
разпоредбата на чл. 37в, ал. З, т. 2 ЗСПЗЗ, площта на земеделските земи, за
които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по
чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно
начина на трайно ползване на собствената, или арендуваната, или наетата
земеделска земя в съответното землище. Така имотите от заявлението на ищеца по
чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. №КП-97/31.05.2011г., за които не е било представено правно
основание за ползването им за стопанската 2011/2012г., са разпределени в землището
на с. Константиново, като „бели петна“. За тези имоти съответният ползвател, в
чийто масив за ползване са разпределени имотите и който ги обработва през
съответната стопанска година, внася средното рентно плащане на декар, за
землището. Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ тези суми се изплащат
на собствениците на имоти.
Твърдението на ищеца,
че е претърпял загуби от „платени наеми и „бели петна"“ не бе недоказано в
хода на настоящото съдебно производство. Плащането на наем и аренда за имотите
се явява положителен за ищеца факт, поради което той носи тежестта да установи
извършването му. Такова плащане не бе доказано от представените от него писмени
доказателства. По делото не бяха ангажирани специални знания и/или други
доказателствени средства, от които да бъде установено по безспорен начин
плащане на 12853,95 лева за рентни вноски и „бели петна".
Не основателен и
недоказан се явява и искът за сумата от 23186,43 лв, представляваща обезщетение
за неизплатена на дружеството субсидия за стопанската 2011/2012г. Според
твърденията на ищеца тези позитивни вреди, представляват пропуснатата от него
възможност да получи директно подпомагане по Регламент за изпълнение №
1122/2009 и субсидия за стопанската
2011/2012г.
Твърденията на
ищцовата страна са, че с писмо изх. №02-030- 2600/1719/11.12.2014 г. на
изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие" били уведомени, че
всички документи подадени от „Агро- Констант" ЕООД са коректно и надлежно
попълнени и изчистени по отношение на дублирани/застъпени площи. Разликата от
недекларираните имота в Приложението към уведомителното писмо възлизала на
36,62 ха., като от колона №7 на Уведомително писмо грешката е получена
следствие на виновно поведение на служители в ответните институции и в резултат на тези неправомерни действия било
спряно плащането на дължимата на дружеството субсидия в размер на 23186,43 лв. Допуснатите
от служителите грешки били признати в писмо изх. №02-030- 2600/1719/11.12.2014
г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие" - Разплащателна
агенция - гр. София, тъй като изрично било записано следното: „Във връзка с
констатираното наддеклариране в размер на повече от 20 % Ви уведомяваме, че
същото основно се дължи на допуснатите голям брой грешки при очертаване на
заявените за подпомагане площи от „Агро- Констант" ЕООД. При тези грешки
се е получило навлизане в съседни имоти, които дружеството Ви не е заявявало за
подпомагане и които са обработвани изготвени за подпомагане от други земеделски
стопани."
В хода на настоящото
производство ищецът не успя да установи твърденията си за допуснати незаконосъобразни
действия на служители на ответниците, такива липсват в приложените към ИМ
доказателства. Наличието на такива и признание за това не може да се извлече и
от съдържанието на цитираното от страна
на ищеца писмо изх. №02-030- 2600/1719/11.12.2014 г. на ИД на ДВЗ – РА (л. 407).
Позоваването на допуснати „грешки“ в същото по никакъв начин не може да
обоснове категоричен извод относно автора на грешките и произхода на същите. В
този смисъл от това писмо не става ясно дали тези грешки са допуснати от
служители на някой от ответниците, или тези грешки се дължат на поведението на
самия ищец, още повече, че в уведомителното писмо приложено на листи 404 - 406
изрично са посочени количествата декларирана площ – 87,68 хектара, установената
площ от 64,18 хектара и процент наддекларирана площ – 36,62 %. Съгласно чл. 58
от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г.,
административният орган е констатирал процент на наддекларирана площ по мярката,
за подпомагане по които е кандидатствал заявителят - 36,62 %, в който случай не
се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури. Наддекларирането
на площи се потвърждава и от т.2 на заключението ва вещото лице по СТЕ. В същата
е посочено, че в подаденото от ищеца заявление има застъпвания, дублирания и
неточности, при които наддекларирането на имоти е в размер на над 20% от
заявената площ (дублираните имоти по заявлението за подпомагане в землището на
с. Константиново са с обща площ 43.23 хектара, от които наддекларирани са 18.12
хектара, а за землището на Белослав с обща площ 19,17 хектара, от които
наддекларирани са 5,38 хектара) което е основание по смисъла на чл. 58 от
Регламент 1122/2009г. за санкциониране на заявителя.
По гореизложените
съображения, съдът счита, че трите искови претенции следва да бъде отхвърлени
като неоснователни в цялост.
При този изход на
производството и предвид направеното искане от ответниците, всеки от които защитаван
от юрисконсулт, за присъждане на разноски, както и с оглед на продължителността
на производството и материалния интерес, съдът намира, че ищецът следва да бъде
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, или по 250 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на „АГРО КОНСТАНТ“
ЕООД, ЕИК 2****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги
Бенковски“ № 40, ет. 6, ап. 12, представлявано от К.Д.К. предявени срещу Държавен
Фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София за осъждането му да
плати солидарно с ответника Областна дирекция "Земеделие" – гр. Варна
сумата в размер на 7852,33 лева, като частичен иск за пълния размер от 78523,30
лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, следствие на неоснователно
възпрепятстване обработването на полагащи се на дружеството 785,233 дка. зем.
земи и реализиране на печалба и за сумата в размер на 1285,40 лева, като
частичен иск за пълния размер от 12853,95 лева, представляваща обезщетение за
понесени загуби, следствие на заплащане от страна на дружеството на суми за
наем на неизползваните от него площи, като недопустими.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГРО КОНСТАНТ“ ЕООД, ЕИК
2****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 40,
ет. 6, ап. 12, представлявано от К.Д.К., предявен срещу Областна дирекция
"Земеделие" – гр. Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
осъждане да плати сумата в размер на 7852,33 лева, като частичен иск за пълния
размер от 78523,30 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, следствие
на неоснователно възпрепятстване обработването на полагащи се на дружеството
785,233 дка. зем. земи и реализиране на печалба и за сумата в размер на 1285,40
лева, като частичен иск за пълния размер от 12853,95 лева, представляваща
обезщетение за понесени загуби, следствие на заплащане от страна на дружеството
на суми за наем на неизползваните от него площи, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ субективно
съединения иск на „АГРО КОНСТАНТ“ ЕООД, ЕИК 2****, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“ № 40, ет. 6, ап. 12,
представлявано от К.Д.К., предявен срещу Областна дирекция
"Земеделие" – гр. Варна и Държавен Фонд „Земеделие" -
Разплащателна агенция, гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди
за сумата в размер на 2318,64 лева, като частичен иск за пълния размер от
23186,43 лв., представляваща обезщетение пропуснати ползи от неизплатена на
дружеството субсидия за стопанската 2011/2012г..
ОСЪЖДА „АГРО КОНСТАНТ“
ЕООД, ЕИК 2****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги
Бенковски“ № 40, ет. 6, ап. 12, представлявано от К.Д.К., да заплати на
Областна дирекция "Земеделие" – гр. Варна сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АГРО
КОНСТАНТ“ ЕООД, ЕИК 2****, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Георги Бенковски“ № 40, ет. 6, ап. 12, представлявано от К.Д.К., да заплати на
Държавен Фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София сумата от 250
(двеста и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съдия: