Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Елена, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 32 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Б. ДСК”
ЕАД гр. С., представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., чрез старши юрисконсулт С.Г.З.,
против И.Б.Г. ***. В същата се твърди, че с договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 22.06.2016 г. ищецът „Б. ДСК” ЕАД – Клон гр. Г. Оряховица е
предоставил на ответника И.Б.Г. с ЕГН ********** *** кредитен лимит в размер на
1000.00 лева със срок за издължаване 22.06.20** г. и с падежна дата 20 число на
месеца. „Б. ДСК” ЕАД е изпълнило своето задължение по сключения договор за
кредит, като е предоставило на кредитополучателя изцяло достъпа до кредитния
лимит чрез кредитна карта на основание чл.1, ал. 2 от Договора за кредит. В чл.
28 от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, е
уговорено, че се определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране,
която кредитополучателят е длъжен да внесе. В случай, че четири поредни месеца,
считано от падежната дата, клиентът не револвира кредита или револвира със суми
по-малки от минималните суми за револвиране, ползването на кредита се
преустановява. Ако клиентът не погаси задължението си изцяло до края на петия
пореден месец, целият използван кредитен лимит става окончателно изискуем. В
конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл. 31 от Общите условия,
уреждащи ангажиране на отговорността на длъжника. В тази връзка, считано от
21.09.2017 г. целият остатък от кредита е станал изискуем. Броят
непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница преди
обявяване на кредита за изискуем е 6 бр. на обща стойност 1116.94 лв., а дните
забава са 341 дни, а именно: 20.04.2017 г. – 922.81 лв.; 02.05.2017 г. – 126.94
лв.; 02.06.2017 г. – 16.12 лв.; 02.07.2017 г. – 17.79 лв.; 02.08.2017 г. –
15.54 лв.; 02.09.2017 г. – 17.74 лв. Ищецът твърди, че са налице невнесени
изцяло или частично минимални суми за револвиране, както следва: 21.11.2016 г.
– 30.17 лв.; 20.12.2016 г. – 60.39 лв.; 20.01.2017 г. – 90.67 лв.; 20.02.2017
г. – 120.99 лв.; 20.03.2017 г. – 151.36 лв.; 20.04.2017 г. – 181.77 лв.
Излага се, че с оглед възможността да
събере вземанията си по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК, Б.та е предприела
съобразно изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ упражняване на това свое право чрез
изпращане на нотариална покана до длъжника на адрес, посочен в договора за
кредит, с която го уведомява за волята й да обяви кредита за изискуем. Поканата
е получена от бабата на длъжника на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК. С
упражняване на правото на покана за доброволно изпълнение вземанията са
преминали в състояние на пълна изискуемост, т.е. придобили са годност за
принудителното им осъществяване чрез съдебна намеса по реда на чл. 417 вр. с
чл. 418 от ГПК или по общия исков ред, щом в дадения срок за доброволно
изпълнение не са били погасени /аргумент от чл. 79, ал.1, пр. 1-во вр. с чл.
63, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД/.
Това е дало право на Б.та да реализира правата си по съдебен ред, като е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК и се е
снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч. гр. д. №
358/2017 г. по описа на РС – Елена.
Излага
се, че въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ по ч. гр. д. № 358/2017 г. по описа на
РС – Елена, „Б. ДСК“ е подала молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ
Силвия Косева с peг. 809 и район на действие ОС – В. Търново. Образувано е ИД
под № 20178090401077/2017 г. Съгласно промените, настъпили в ГПК, съдът е
констатирал, че ЗНИ е връчена на длъжника от ЧСИ при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК и в тази връзка на Б.та е изпратено Разпореждане от 07.12.2017г.,
получено на 18.12.2017 г. на основание чл. 415, ал. 2, т. 2 от ГПК за
необходимостта от подаване на иск за установяване на вземането.
Твърди се, че към 28.09.2017 г.
задължението към Б.та е в размер на 1253.94 лв., от които 922.81 лв. –
главница, 207.43 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 21.10.2016 г. до
27.09.2017 г. и законна лихва върху главницата от 28.09.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, 1.04 лв. – лихва за забава върху цялата
главница за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г. и дължими такси в размер
на 120.66 лв., както и разноски за ДТ в размер на 25.08 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Моли се съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на „Б. ДСК” ЕАД, че И.Б.Г. с ЕГН **********
дължи 1253.94 лв., от които 922.81 лв. – главница, 207.43 лв. – неплатена
редовна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г. и законна лихва
върху главницата от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 1.04
лв. – лихва за забава върху цялата главница за периода от 21.09.2017 г. до
27.09.2017 г. и дължими такси в размер на 120.66 лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 358/2017 г. по описа
на PC – Елена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С разпореждане от 17.01.2018 г. съдът
е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца „Б. ДСК”
ЕАД гр. С., представлявано от В.М. и Ю.Г., чрез юрисконсулт П.Н.Т.. В същата се
посочва, че ищец по делото е „Б. ДСК” ЕАД гр. С., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „М.” № **, представлявана от подробно
посочените в извлечението от ТР физически лица. Исковата молба е предявена от
името на „Б. ДСК” ЕАД чрез С.З.в качеството й на пълномощник на законите
представители на Б.та В.М.С. – главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г. –
изпълнителен директор. Като се съобразява с присъдения в заповедта за
изпълнение по ЧГрД № 358/2017 г. на ЕлРС размер на таксите по Договора за
издаване и обслужване на кредитна карта изрично посочва, че претендираните
такси са в размер на 122.66 лв.
Постъпила е молба от ищеца „Б. ДСК”
ЕАД гр. С., представлявано от В.М. и Ю.Г., чрез юрисконсулт П.Н.Т.. Със същата
допълва предходната си молба, като уточнява, че началната дата на законната
лихва, претендирана с исковата молба е 29.09.2017 г., обективирана в издадената
по ЧГрД № 358/2017 г. на ЕлРС заповед за изпълнение № 313/29.09.2018 г.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника И.Б.Г., чрез
назначения му особен представител адв. С.П.Н. от ВТАК. В същия последният взема
становище, че, според изложеното в исковата молба и от доказателства към нея,
иска е допустим и вероятно основателен. Твърди, че видно от представените
доказателства е, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по
който договор на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лева,
а последният се е задължил да внася редовно минимална сума за револвиране. От
изложеното в исковата молба се предполага, че ответникът не е изпълнил поетите
с договора задължения, вследствие на което ищецът е приел задължението за
окончателно изискуемо, което от своя страна обуславя правния му интерес от събиране
на вземането по съдебен ред. Адв. Н. намира, че приложените към исковата молба
доказателства следва да бъдат приети, като допустими и относими към предмета на
делото. Счита, че следва да се уважи искането на ищеца за назначаване на СЧЕ.
Адв. Н. излага, че на този етап няма да сочи доказателства и няма да прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт П.Н.Т.. Същият поддържа исковата молба и
допълнителните молби. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 от ГПК
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от особения представител адв. С.П.Н. от ВТАК,
който подържа подадения отговор на исковата молба. Последният в хода на делото
по същество взема становище, че исковата претенция е основателна и доказана и
като такава следва да се уважи.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГрД № 358/2017
г. на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело „Б. ДСК” ЕАД гр. С.,
представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., като кредитор, против ответника И.Б.Г. ***, като
длъжник, е издадена Заповед № 313/29.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Присъдена е сумата 922.81
лв. – главница, представляваща дължима по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта на физически лица от 22.06.2016 г. и общи условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. ДСК, сумата 207.43
лв., представляваща редовна (договорна) лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017
г., сумата 1.04 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница за
периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 122.66 лв., представляваща
такси, ведно със законната лихва върху главницата от 922.81 лв., считано от 29.09.2017
г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото –
сумата 25.08 лв., представляваща държавна такса и сумата 50.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809 на
КЧСИ и район на действие ОС – Велико Търново по ИД № 20178090401077 е връчила
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК Заповед № 313/29.09.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С
разпореждане от 07.12.2017 г. е постановено да се изпрати съобщение по чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК на „Б. ДСК” ЕАД гр. С., в което да му се укаже, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от
получаване на съобщението. Заявителят по ЧГрД № 358/2017 г. на Районен съд –
Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от справките от търговския регистър,
ищецът „Б. ДСК” ЕАД гр. С. е вписан в последния. Същият се представлява от Д.Д.М.,
Д.Н.Н., В.М.С., Ю.Б.Г. и М.Д.П.-К..
Видно от Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2016
г. е, че същият е сключен между ищеца „Б. ДСК” ЕАД гр. С. и И.Б.Г. –
кредитополучател. Съгласно договора Б.та е издала на последния кредитна карта и
му предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до
който се осигурява чрез кредитната карта, в размер на 1000.00 лв., считано от 22.06.2016
г., за срок от 3 години. За месечна падежна дата било определено 20-то число на
месеца. За представеният кредит кредитополучателят, след изтичане на период от
3 месеца, считано от датата на издаване на картата, заплащал лихва с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно или
0.06% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR за карти в BGN. Лихвеният процент се променял с
промяната на 6-месечния SOFIBOR
в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. От приложения договор
се установява, че кредитополучателят е запознат с Общите условия на Б.та и
условията за този вид карта и се задължил да ги спазва.
По делото са приложени общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.
ДСК, преференции по банкови карти, условия за издаване и обслужване на плащания
с кредитни карти DSK MAXICARD
на Б. ДСК, които са подписани от кредитополучателя И.Б.Г..
Представени са нотариална покана рег.
№ 739/16.05.2017 г. на Й.Ц. – нотариус с рег. № 321 на НК и район на действие
РС – Елена и разписка № 22/2017 г. Със същата ищецът уведомил ответника, че
поради забавата в погасяване на задълженията на последния по сключени с „Б.
ДСК“ ЕАД договор за банков кредит от 22.06.2016 г., отпуснат в размер на
13000.00 лв., отчитан по сметка № 0000000023655483, и договор за банков кредит
от 22.06.2016 г., с договорен размер 1000.00 лв., отчитан по сметка №
0000000024355538, и на основание предвидените в тях условия, Б.та обявява
кредитите за предсрочно изискуеми; от датата на получаване на поканата цялата
непогасена главница по договорите за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидените
в договорите надбавки за забава; Б. ДСК ще пристъпи към събиране на вземането
по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Поканата била получена от
ответника на 04.07.2017 г.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че ищецът „Б. ДСК“ ЕАД, като кредитор, и ответника
И.Б.Г., като кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2016 г. Съгласно чл. 1,
ал. 2 от процесния договор на ответника е предоставен револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта
и е в размер на 1000.00 лв. Сумата по кредита е предоставена от ищеца на
ответника чрез ползване на кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. по издадената
му кредитна карта. Към 30.09.2016 г. ответникът е бил използвал целия кредитен
лимит от 1000.00 лв. плюс 14.20 лв. над лимита. Кредитът е следвало да се
възстановява на части или изцяло във всеки един момент от кредитополучателя без
задължителни по размер вноски, а със задължение за внасяне на ежемесечни
минимални суми за револвиране на кредита, вносими на всяко 20-то число на
месеца. Информация за минималните месечни револвиращи суми се определят от Б.та-кредитор
и се оповестяват в извлечението на сметката, по която се администрира
кредитната карта. До 22.06.20** г. ответникът е следвало да изплати напълно
задължението си към ищеца при спазване на клаузите по договора за кредит.
Размерът на сумата, представляваща дължима и незаплатена от ответника на ищеца
главница по предоставения кредит – договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2016 г., е 922.81 лв.
Размерът на дължимата сума, представляваща договорна лихва за периода от
21.10.2016 г. до 27.09.2017 г., е 207.43 лв. Начислената договорна лихва за
периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г. не е заплатена от ответника на ищеца.
Договорната лихва се начислява на основание чл. 1, ал. 3 от договора за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит и съобразно раздел VII, чл. 26, ал. 4 и 5 от Общите условия
към процесния договор. Размерът на дължимата сума, представляваща лихва за
забава върху цялата главница за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г., 1.04
лв. Дължимата лихва за забава в размер на 1.04 лв. не е заплатена от ответника
на ищеца. Отразено е, че съгласно Общите условия, когато ползването на
кредитния лимит се прекрати от Б.та, целият използван кредитен лимит,
независимо от начина по който е формиран, става изискуем и започва да се олихвява
с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка
за забава от 5%. Размерът на начислените и неиздължени такси е 122.66 лв.
Начислените такси общо в размер на 122.66 лв. не са заплатени от ответника на Б.та-ищец.
Сумите за такси са определени в Общите условия към кредита и конкретно посочени
в нарочно приложение към общите условия – „Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MAXICARD
на Б. ДСК“. Таксите, приложени по договора са посочени с конкретните стойности.
Отразено е, че последната вноска за плащане по кредитната карта е направена на
15.11.2016 г. Първото непогасено задължение за лихви е от 28.10.2016 г. и е в
размер на 17.77 лв. Първата незаплатена месечна минимална сума за револвиране
на кредита е в размер на 30.17 лв., която е незаплатена към 21.11.2016 г.
Вещото лице е посочило размера на неплатените месечни минимални суми за
револвиране на кредита, както следва: падежна дата 21.11.2016 г. – незаплатена
сума 30.17 лв.; падежна дата 21.12.2016 г. – незаплатена сума 60.39 лв.;
падежна дата 20.01.2017 г. – незаплатена сума 90.67 лв.; падежна дата
20.02.2017 г. – незаплатена сума 120.99 лв.; падежна дата 20.03.2017 г. –
незаплатена сума 151.36 лв.; падежна дата 20.04.2017 г. – незаплатена сума 181.77
лв. Същото е посочило размера на непогасените задължения за главница и/или
лихви, както следва: падежна дата към 20.04.2017 г. – незаплатена сума за
главница 922.81 лв.; падежна дата към 20.05.2017 г. – незаплатена сума за лихви
126.94 лв.; падежна дата към 20.06.2017 г. – незаплатена сума за лихви 16.12
лв.; падежна дата към 20.07.2017 г. – незаплатена сума за лихви 17.79 лв.;
падежна дата към 20.08.2017 г. – незаплатена сума за лихви 15.54 лв.; падежна
дата към 20.09.2017 г. – незаплатена сума за лихви 17.74 лв. Към последната
падежна дата 20.09.2017 г., преди подаването на заявление за изпълнение с вх. №
4074/29.09.2017 г., не са заплатени пет броя вноски за договорна лихва. Към
20.04.2017 г., когато е преустановено ползването на кредитния лимит от Б.та, са
били невнесени шест броя минимални месечни суми за револвиране на кредита.
Вещото лице е посочило, че условия за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са възникнали към 21.03.2017 г.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че предмет на
разглеждане в настоящото производство е положителна установителна претенция с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен
установителен иск, ищецът следва да установи, при условия на пълно и главно
доказване съществуването на фактите, които са породили вземането му към
длъжника, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти,
а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на облигационно правоотношение по повод процесния
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 22.06.2016 г., настъпване изискуемостта на паричното
задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по конкретното
правоотношение. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на
дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
По делото е представен Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
22.06.2016 г., сключен между „Б. ДСК” ЕАД гр. С. и ответника И.Б.Г.,
установяващ наличието на соченото облигационно правоотношение между страните. Установи
се също, видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по него и е предоставил
уговорената сума. Установи се и, както бе отразено по-горе, че ответникът И.Б.Г.
е преустановил обслужването на кредита след 15.11.2016 г., като първото
непогасено задължение за лихви е от 28.10.2016 г. и е в размер на 17.77 лв., а първата
неплатена месечна минимална сума за револвиране на кредита е в размер на 30.17
лв. и същата не е заплатена към 21.11.2016 г. Предвид това заплащането размера
на усвоения кредит станал дължим. Възникнали и задължения за заплащане на лихви
– редовна (договорна) лихва и лихва за забава върху цялата главница, както и за
заплащане на такси. Поради нередовност при обслужване на кредита и неплащане от
страна на ответника на ищеца на минималните месечни суми за револвиването му на
първия била изпратена нотариална покана изх. № 07-20-00923/12.05.2017 г. – рег.
№ 739/16.05.2017 г. на Й.Ц. – нотариус с рег. № 321 на НК и район на действие РС
– Елена, връчена му на 04.07.2017 г., с която кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. Налице са доказателства относно изискуемостта на вземанията и техния
размер. Условията за обявяване на кредита за изискуем са настъпили към
21.03.2017 г.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на задължението за главница е 922.81 лв. и същата не е
заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща редовна (договорна) лихва за
периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г., е 207.43 лв. Същата не е заплатена
от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи,
като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава върху цялата
главница за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г., е 1.04 лв. Същата не е
заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща такси е 122.66 лв. Същата не
е заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
По отношение на обусловената искова
претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна
и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично
задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда – 29.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява
основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно ответникът И.Б.Г. ***
дължи на ищеца „Б. ДСК” ЕАД гр. С. сумата 922.81 лв. – главница, представляваща
дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 22.06.2016 г. и общи условия по договор за издаване
и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. ДСК, сумата 207.43
лв., представляваща редовна (договорна) лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017
г., сумата 1.04 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница за
периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 122.66 лв., представляваща
такси, ведно със законната лихва върху главницата от 922.81 лв., считано от 29.09.2017
г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 313/29.09.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД
№ 358/2017 г. по описа на Районен съд – Елена.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75.08 лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство по ЧГрД № 358/2017 г. по описа на Районен
съд – Елена, и сумата 994.92 лв., представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 32/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Водим
от изложените съображения, Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на И.Б.Г.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С. 1036, район „О.”, ул. „М.” № **, представлявано от В.М.С.
и Ю.Б.Г., сумата 922.81 лв. (деветстотин двадесет и два лева и 81 стотинки) –
главница, представляваща дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2016 г. и общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.
ДСК, сумата 207.43 лв. (двеста и седем лева и 43 стотинки), представляваща редовна
(договорна) лихва за периода от 21.10.2016 г. до 27.09.2017 г., сумата 1.04 лв.
(един лева и 4 стотинки), представляваща лихва за забава върху цялата главница
за периода от 21.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 122.66 лв. (сто двадесет и
два лева и 66 стотинки), представляваща такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 922.81 лв., считано от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане,
по Заповед № 313/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 358/2017 г. по описа на
Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА И.Б.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
1036, район „О.”, ул. „М.” № **, представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., сумата 75.08
лв. (седемдесет и пет лева и 8 стотинки), представляваща направените разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 358/2017 г. по описа на Районен съд – Елена,
и сумата 994.92 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и 92 стотинки), представляваща
направените разноски в исковото производство по гр. д. № 32/2018 г. по описа на
Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: