№ 765 / 11.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
11.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1205 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ.
Ищецът, “ ” ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С. р. И. у. м., б. 1. в. Б. е. 2. а., представлявано от П. К. - управител, чрез процесуален представител И.Н.Й. - юрисконсулт, е предявило иск срещу И.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска: 1 920лв.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2018г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 17997, по което е образувано ЧГД № 2727/2018г, за сумата от 1920 лв., като претендират и законната лихва върху върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Поради това, че длъжникът не е открит на адреса, въпреки многократните усилия на призовкаря, включително и с уведомяване чрез залепване, както и направена справка по трудов договор, с цел да бъде уведомен по месторабота, но безуспешно!
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.4 от ГПК, на основание чл.415 ГПК във връзка с чл.422 от ГПК и чл.210 (5) от КТ, предявяват иск за установяване на съществуване на вземането им за нанесени щети на дружеството, изразяващи се: Неспазен срок на предизвестие въз основа на договорни отношения, във връзка със сключен трудов договор с дружество „А. М.” ЕООД на 23.05.2018г. -чл.221 (2) КТ - „При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение."
В случая дължи обезщетение на 2 (две) брутни трудови възнаграждения.
Хронологично предприетите действия са следните:
Последният работен ден, на който работника се е явил на работа е 20.07.2018г.(петьк).
На 20.07.2018г. работникът И.П.Т. подава молба за напускане. Същата служи за предизвестие.
На 23.07.2018г.(понеделник) лицето не се явява на работа.
Направени са няколко опита да се свържат с него по телефона през деня, както и през следващия – безуспешно.
На 24.07.2018г. е изпратено препоръчано писмо с обратна разписка, като работника е поканен да даде обяснение за отсъствието си.
На 27.07.2018г., видно от обратната разписка, лицето е получило писмото лично.
На 30.07.2018г. е съставен констативен протокол № 04, с който се документира отсъствието.
На 01.08.2018г. е издадена заповед № 1/01.08.2018г., с която е наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение“.
Междувременно са направени няколко опита да се свържат по телефона през този период, същия дава свободно или се отказва разговор!
Въпреки направените усилия, работникът отново не се явява, както и нехае за заверката на трудовата си книжка.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на И.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на дружество „А. М.” ЕООД сума в общ размер на 1 920лв., представляваща обезщетение в размер на 2-(две) брутни трудови възнаграждения, за неспазено предизвестие - чл. 221 ал.2 от КТ, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , до окончателно изплащане на сумите.
Претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски июрисконсулско възнаграждение в заповедното и настоящето производство, на основание чл.78 от ГПК.
Ответникът, И.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения му особен представител адвокат А. В. М., вписан в АК Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ
Счита предявеният иск за НЕДОПУСТИМ. По делото не са представени доказателства относно спазването на процедурата по връчване на ЗАПОВЕД № 01/01.08.2018г., поради което, на доверителя му не му е била предоставена възможност да изрази становище и/или да се защити по съдебен ред срещу наложеното наказание по чл. 190, ал.1, т.2.
АЛТЕРНАТИВНО СЧИТА ДЕПОЗИРАНИЯТ ИСК ЗА НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
Депозираният иск по чл.415 във вр. с чл. 422 от ГПК и чл.210 ал.5 от КТ е вследствие на издадената ЗАПОВЕД № 01/01.08.2018г. По делото липсват доказателства процесната ЗАПОВЕД да е връчвана на доверителя му. Видно от представените от ищеца писмени доказателства, същия е връчил на И.Т. ПОКАНА за даване на обяснения на 27.07.2018г., т.е. ищецът е бил в контакт с ответника в периода на издаване на процесната ЗАПОВЕД, но същата не е била връчена.
Съгласно чл. 195 ал.2 от КТ - „При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.“
Нещо повече , в процесната ЗАПОВЕД липсват и реквизитите регламентирани в чл. 195 ал.1. Работодателят - ищец не е мотивирал писмената ЗАПОВЕД, няма данни кога е извършено нарушението.
Не възразява да бъде приет ТРУДОВ ДОГОВОР № 20/23.05.2018г.
Възразява срещу приемането на КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № 04/30.07.2018г. с оглед на това, че същият е съставен на различно от посоченото в ТРУДОВ ДОГОВОР № 20/23.0.2018г. работно място.
Възразява срещу приемането на ЗАПОВЕД № 01/01.08.2018г. с оглед на това, че същата не е връчена на доверителя му.
Възразява да бъде приета ПОКАНА за обяснения. Същата не съдържа данни за място и дата на съставянето й, както и на лицето съставител.
МОЛИ съда да приеме, че оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Претендира следващото се възнаграждение в производството.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 2727 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор по делото, че по силата на Трудов договор № 20 от 23.05.2018 година между страните е налице валидно сключено трудово правоотношение, като работодателят “А. М.” ЕООД е възложил на И.П.Т. изпълнение на длъжността Работник поддръжка на сгради, на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, за неопределено време, безсрочен трудов договор и договорено основно месечно трудово възнаграждение 960.00 лв. Договорен е и срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор на 60 дни, който е еднакъв и за двете страни.
От представените писмени доказателства се установява, че на 30.07.2018 година е съставен Констативен протокол, в който е отразено, че работника И.П.Т. от 23.07.2018 година до 30.07.2018 година отсъства от работа без каквито и да е било основателни причини, не представя и болничен лист. Отразено е в протокола, че с тези си действия лицето не спазва правилника за вътрешния трудов ред и нарушава трудовата дисциплина.
На 01.08.2018 година, със Заповед № 01, относно нарушаване на трудовата дисциплина от страна на И.П.Т. същият е наказан на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ, във връзка с чл.330/2/ т.6 и чл.188 т.3 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ”.
На основание чл.221 ал.2 от КТ е наредено да бъде осъществена имуществена отговорност спрямо И.П.Т., като при възможност от трудовото и възнаграждение да бъде удържана сумата в размер на xxxx лв. За тази заповед няма данни да е връчена по предвидения от закона ред на ответницата.
По подадено заявление по реда на чл.410 ГПК от страна на „А. М.” ЕООД срещу И.П.Т. е образувано частно гражданско дело № 2727 по описа за 2018 година на МРС, по силата на което със Заповед № 1674 от 27.11.2019 година И.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “А. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление град С. р. И. ул.Зографско м. 1. ЕИК xxxx , сумите, както следва: xxxx лв. главница; xxxx лв. мораторна лихва за периода 30.07.2018 г. до 07.11.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018 година до окончателното издължаване; 39.49 лв., представляващи платената държавна такса в производството и юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.
Налице е обосновка на вземането: Неспазен срок за предизвестие въз основа на договорени отношения, което представлява сключен трудов договор с фирма „А. М.” ЕООД на 23.05.2017 година.
Длъжникът не е намерен на регистриран постоянен и настоящ адрес. Липсва и месторабота, където би могло да стане връчването. На заявителя е дадена възможността, предвидена в чл.415 ал.1 т.2 ГПК в едномесечен срок да предяви специалния си установителен иск, с оглед изпълнение разпоредбата на чл.47 ал.5 ГПК за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК чрез залепване Уведомление. С срока по чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422. ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл. 415 ал.1 т.2 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 2727/2018 г. по описа на Районен съд гр. Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1 т.2 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. При предявен иск по чл. 422. ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено. Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията. При тези доказателства, съда намира, че ищеца не установи по безспорен и категоричен начин вземането си на посоченото основание, предмет на издадената заповед за изпълнение. В исковото производство в негова тежест е доказването по несъмнен и категоричен начин, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Обстоятелството, че ответникът в това производство не е оспорил по съдебен ред издадената заповед за дисциплинарно уволнение не го освобождава от задължението да установи по несъмнен начин законосъобразността и. Макар да се установи, преди издаването на Заповед № 01 от 01.08.2018 година за дисциплинарното уволнение да е изпълнено изискването работодателят да е поискал обяснения за неявяването на работа, съгласно задължителната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ, то това не е достатъчно да обоснове извода за законосъобразността на издадената заповед.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:
Целта на установителното производството е да се установи наличието на изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Процесните суми се претендират от ищеца на основание прекратено трудово правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед № 01/01.08.2018 г. По делото не се съдържат писмени данни за връчване на процесната уволнителна заповед на работника. В процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" не е изобщо мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, въпреки изложените факти в нея. В заповедта не са посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието - описание на лицето, извършило нарушението, и на конкретното действие, респективно бездействие на ответника, което съставлява простъпките и нарушението на трудовата дисциплина и на задълженията по индивидуалното му трудово правоотношение, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за поведение или задължение на работника. В заповедта се съдържат общи констатации за "нарушение на трудовата дисциплина" от цялата комисия, в която е участвал ищецът. Протоколът, посочен в заповедта и представен по делото, неразделна част от нея, не дават по конкретна преценка в какво се изразява неспазването на Правилника за вътрешния трудов ред и в какво се изразява нарушаването на трудовата дисциплина. Т.е. не се установява за какви конкретни действия от страна на работника работодателят му е наложил наказание. За да е съставомерно нарушението, следва да се посочи конкретна задача, която не е изпълнена, за да се прецени дали е била вменена в задължение на работника съобразно служебните му задължения и дали не е изпълнена в нарушение на КТ или на длъжностната му характеристика. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително следва да има описание на конкретното нарушение - така, както го е възприел работодателят - описание на конкретните действия, респ. - бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с неговите обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, предвиденото наказание за описаното нарушение, и нарушената норма, а ако то е довело до увреждане на имущество - данни от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Яснотата в отношенията на страните изисква работникът да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на трудовите си права, както и че нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието. В случая липсва каквото и да било посочване – следваше в заповедта да се отрази по категоричен начин безпричинното отсъствие от работа в посочен период. В Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева е прието, че в Кодексът на труда не се съдържат разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения. Задължението по чл. 195 ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. Когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения, което в случая не е установено също.
Липсват и доказателства за момента на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е този на връчване на заповедта за уволнение – чл. 195, ал. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2. изр. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. Законодателят е предвидил и още един способ за връчване на заповедта - изпращането й по пощата – чл. 195, ал. 2. изр. 2 от КТ, като за да е надлежно това връчване, не е необходимо то да е извършено лично на получателя - редовно е и всяко друго връчване, което е извършено съобразно общите правила, уредени в ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. /В този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. дело № 507/2009 г., ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл290 ГПК/. Изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал. 2 от КТ не е изчерпателно, като връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички допустими доказателства. Сочи се, че в периода 23.07. – 30.07.2018 година работникът не се е явил на работа без каквато и да е уважителна причина, отразено в констативния протокол. При издаване на заповедта за уволнение ответникът не е бил на работа, поради което тя не е могла да му бъде непосредствено, физически връчена от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице. Доколкото единствено от значение е волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор да достигне до работника или служителя, докладчикът приема, че е допустимо уведомяването за заповедта да се осъществи и по друг начин, а именно чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа. В хипотезата на чл. 195, ал. 2. изр. 2 от КТ за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощенският служител да е удостоверил доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка, е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В настоящият случай не е установено работодателят да е връчил заповедта за уволнение по реда на чл. 195, ал. 2. изр. 2 от КТ, с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на работника, което да е удостоверено от съответния пощенски служител.
При това разбиране, съдът приема, че процесната заповед за дисциплинарно наказание не е връчена на ответника И.П.Т. и по аргумент от чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание "Уволнение" не е наложено. Липсата на наложено дисциплинарно наказание, поради не връчване на заповедта за налагането му, води до извод за липса на изискуемо вземане от ищеца към ответника.
Това обстоятелство налага извода, че към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.11.2018 г., заявителят не е имал изискуемо вземане към ответника, което съответно обуславя и неоснователността на предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422. ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. М.” ЕООД, ЕИК xxxx ; със седалище и адрес на управление град София 1309, ул.”3ографски м.”, б. 1. в. Б. е. 2. а., представлявано от П. К. - управител, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422. ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.221 ал.2 от КТ, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 07.11.2018 година дължи на дружество „А. М.” ЕООД сумите, както следва: xxxx лв. главница; xxxx лв. мораторна лихва, начислена за периода от 30.07.2018г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и 39,49 лв. държавна такса в производството и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед № 1674 от 27.11.2018 година по частно гражданско дело № 2727 по описа за 2018 г. по описа на Районен съд Монтана, ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: