Присъда по дело №6078/2017 на Софийски градски съд

            М    О    Т    И    В    И

                  към присъда по НОХД № 6078/2017 г. на СГС, НО, 28 с-в 

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Б.Н.К. за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че в периода 23.10.2015 г. - 11.02.2016 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление с 2 деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите чрез използване на неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата на 40 000.00 лв. собственост на Н.А.Г. и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 52 000 евро /с левова равностойност 101, 703, 16 лв.1, собственост на М. И.с намерение да го присвои като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и е останало недовършено поради независещи от дееца причини, както следва:

-        На 23.10.2015 г., в гр. София, бул. „********, в нотариална кантора на нотариус М. Д.С.- нотариус с район на действие PC - София, чрез използване на неистински документ - Нотариален акт № 39, том IV, дело № 2132/11.03.1976 г. за покупко-продажба на недвижим имот /имот с пл. № 7, попадащо в кад. лист 717, находящо се в землището на с. „Драгалевци“, м. „Орехите“, цялото с площ 705 кв.м., който е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1982.7, находящ се в гр. София, Столична община, район Витоша, в.з. „Симеоново - Драгалевци“, м. „Орехите“, с площ по кадастрална скица от 704 кв.м./ собственост на М.В.Т., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сума в размер на 40 000. 00 лв., собственост на Н.А.Г., с намерение да го присвои, като деянието е в големи размери.

-        На 11.02.2016 г. около 10,15 ч. в гр. София, ул. „********, в нотариална кантора на нотариус С.Т. *** действие PC - София, използвал неистински документ - Нотариален акт № 175, том XIV, дело 3981/83год. за покупко-продажба на недвижим имот /поземлен имот с идентификатор 68134.1982,77, находящ се в гр. София, район Витоша, кв. “Драгалевци ” - местност “Орехите ”, собственост на Е.К.К. и М.К.П., направил опит да получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 52 000 евро /преведени по банков път, с левова равностойност - 101, 703, 16 лв./, собственост на М. И., гражданка на Великобритания, с намерение да го присвои, като деянието е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, но е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

 

          В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че то е доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде осъден по посочената в обвинителния акт квалификация по всички нейни съставомерни елементи, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години или да бъде признат за виновен, че е извършил престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 316 от НК при установените по делото факти.

          Защитникът на подсъдимия Б.К. излага доводи, че от събраните по делото доказателства не е установена по категоричен и несъмнен начин изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита за недоказан факта на предаване от страна на свид. Г. на подсъдимия на сумата от 40 000 лв., предвид липсата на документ, удостоверяващ такова плащане, нито че е установено превеждането от страна на свид. И.на сумата от 52 000 евро по сметка на свид. А.Д.. Излага и съображения за множество противоречия между показанията на разпитаните по делото свидетели и пледира за постановяване на оправдателна присъда, а ако подсъдимият бъде признат за виновен – да бъде отчетено добросъвестното му процесуално поведение и добрите характеристични данни.

Подсъдимият Б.К. се възползва от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното следствие и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият Б.Н.К. е роден на *** ***, българин с българско гражданство, разведен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********

През 2015 г., по неустановен по делото начин, подс. Б.К. се снабдил с два неистински нотариални акта, легитимиращи неговите покойни родители като собственици на недвижими имоти в кв. Драгалевци, както следва:

Нотариален акт № 39, том IV, дело № 2132/11.03.1976 г. за покупко- продажба на недвижим имот, в който било отразено, че на 11.03.1976 г. лицето В.Н.Т.продава на Н.С.К. /баща на подс. Б.К./ недвижим имот с пл. № 7, попадащ в кад. лист 717, находящ се в землището на с. „Драгалевци“, м. „Орехите“, целият с площ 705 кв.м., който бил идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1982.7, находящ се в гр. София, Столична община, район Витоша, в.з. „Симеоново - Драгалевци“, м. „Орехите“, с площ по кадастрална скица от 704 кв. м. В същия документ поставеният от името на В.Н.Т.подпис бил положен от друго, различно от него лице. Приживе В.Т.бил получил по силата на постановление на Министерския съвет право на ползване върху посочения имот, без да има право да се разпорежда с него.

Нотариален акт за продажба акт № 175, том XIV, н. д. № 3981/1983 г. на нотариус при СРС, в който било отразено, че на 14.09.1983 г. лицето К.В.К.продава на Н.Й.К. /майка на подс. Б.К./ недвижим имот с площ от 910 кв. м., представляващ имот с пл. № 77 от кадастрален лист 734 по плана на гр. София, кв. “Драгалевци - Симеоново”, местност “Орехите”. В същия документ поставените от името на К.К.и Н.К.подписи били положени от други, различни от тях двамата лица.

Подс. Б.К. подал заявления, съответно на 7.09.2015 г. и на 30.09.2015 г. до Служба по геодезия, картография и кадастър – София град за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и за издаване на скици на двата имота, като приложил към заявленията неистинските нотариални актове и удостоверения за наследници, съгласно които е единствен наследник на своите родители Н.С.К. и Н.Й.К. след смъртта им. Въз основа на така подадените заявления подс. Б.К. се снабдил и със скици на двата имота.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

Подсъдимият Б.К. се познавал със свид. Н.Г., тъй като посещавал кантората, в която тя работила като адвокат и контактувал с неин колега – адв. Д.. Пред свид. Г. подсъдимият споделил, че е собственик на имот в кв. „Драгалевци“, който продавал. След като Г. проявила интерес, подс. К. й представил копия от неистинския нотариален акт и издадената от него скица за имота с пл. № 7, попадащ в кад. лист 717, намиращ се в землището на с. „Драгалевци“, м. „Орехите“, с площ 705 кв.м.

Между подсъдимия Б.К. и свид. Н.Г. било постигнато съгласие последната да закупи имота за сумата от 40 000 лв., които да му плати в брой при изповядване на сделката пред нотариус.

На 23.10.2015 г., подс. Б.К. и свид. Н.Г. посетили нотариалната кантора на свид. М. Д.-С., където подсъдимият представил неистинския нотариален акт № 39, том IV, дело № 2132/11.03.1976 г., както и удостоверението скицата за имота и удостоверенията за наследници, с които се бил снабдил. Подс. Б.К. бил придружаван и от свид. Б.Б., който бил представен като негов адвокат.

Въз основа на така представените й документи и на съгласието, декларирано пред нея на страните по сделката, свид. Д.-С. изготвила Нотариален акт № 90/2015 г. за покупко - продажба на недвижим имот, съгласно който подс. Б.К. продавал на свид. Н.Г. имот - пл. № 7, попадащ в кад. лист 717, находящ се в землището на с. „Драгалевци“, м. „Орехите“, цялото с площ 705 кв.м., който бил идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.1982.7, находящ се в гр. София, Столична община, район Витоша, в.з. „Симеоново - Драгалевци“, м. „Орехите“, с площ по кадастрална скица от 704 кв.м.

След като подс. Б.К. потвърдил пред свид. М. Д.-С., че е получил от свид. Н.Г. продажната цена, свид. Д.-С. предприела необходимите действия по вписване на нотариалния акт в Службата по вписвания.

Свид. Б.Б. знаел, че съпругата на неговия познат и съсед свид. Г.М., свид. Р.М. се занимава с продажби на недвижими имоти. При среща помежду им в началото на 2016 г. свид. Б. споделил със свид. М., че негов приятел продава свой недвижим имот – дворно място в кв. „Драгалевци“ и го попитал дали все още свид. М. се занимава с недвижими имоти. След като свид. М. потвърдил, свързал своята съпруга със свид. Б.Б., който й представил копия от неистинския нотариален акт, според който майката на подсъдимия приживе била купила имота в кв. „Драгалевци“ от  К.В.К., както и от скицата на имота, с която се бил снабдил подсъдимият.

Свид. Р.М. обявила за продажба същия имот, като съответната обява била видяна от свид. П.Д.. Свид. Д. била позната със свид. А.Д., която упражнявала адвокатска професия и от която знаела, че свид. Д. има чуждестранен клиент, желаещ да инвестира парична сума в недвижими имоти в България. Свид. П.Д. показала обявата на свид. А.Д., която от своя страна я показала на своя клиент – свид. М. И., литовска гражданка, живееща в Лондон, Великобритания.

След като свид. И., проявила интерес към имота, поискала и да го разгледа, за която цел пристигнала в София и заедно със свид. А.Д. и свид. П.Д. отишли до дворното място, което И.Харесала.

По съвет на свид. А.Д. било регистрирано търговско дружество „М.Л.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала свид. М. И.с цел това дружество да е купувач на недвижимия имот, в чиято собственост свид. И.желаела да инвестира. При преговорите с посредничеството на свидетелите А.Д., П.Д. и Р.М. било постигнато съгласие подс. Б.К. да продаде имота на „М.Л.“ ЕООД за сума в левовата равностойност на 89 366,40 лв., каквато и сума свид. М. И.превела по доверителна банкова сметка ***. Д..

На 9.11.2016 г. свид. А.Д. позвънила в нотариалната кантора на свид. С.Т. и помолила да бъде запазен час за изповядване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот. След като свид. Т. предложил като време за изповядване на сделката 10,00 ч. на 11.02.2016 г., свид. Д. му изпратила по електронната поща данните за дружеството „М.Л.“ ЕООД – купувач по бъдещата сделка, както и копия от получените с посредничеството на свидетелките Д. и М. документи, легитимиращи подс. Б.К. като собственик на имота, предмет на бъдещата сделка – неистинския нотариален акт № 175, том XIV, н. д. № 3981/1983 г. на нотариус при СРС, в който било отразено, че на 14.09.1983 г. лицето К.В.К.продава на Н.Й.К. недвижим имот с площ от 910 кв. м., представляващ имот с пл. № 77 от кадастрален лист 734 по плана на гр. София, кв. “Драгалевци - Симеоново”, местност “Орехите”, удостоверенията за наследници, легитимиращи подс. К. като единствен наследник на Н.К.и скицата за имота.

Запознавайки се с изпратеното му от свид. А.Д. копие от нотариален акт, свид. С.Т. се усъмнил в неговата истинност, предвид стойността на отразените в него такси, предвид годината на съставянето му, поради което и решил да извърши по-обстойна проверка. По този начин свид. С. Т.установил чрез справка в имотния регистър, че подс. Б.К. бил извършил скоро друга продажба на имот в кв. „Драгалевци“, отново легитимирайки се с нотариален акт за покупка от родителите му през 70-те години на 20-ти век, по което време не било разрешено притежаване на повече от един недвижим имот. Тогава свид. Т. проверил и номерата на нотариалния акт, посочени като такива на партидата за вписването му и установил, че в Имотния регистър със същите номера е вписан нотариален акт за сделка с друг имот и между други страни.

Подозирайки, че се подготвя извършването на имотна измама, свид. С.Т. подал сигнал до СДВР, където проверката по случая била възложена на служители от сектор „Икономическа полиция“, между които и свидетелите С.Н. и Е.М..

На 11.02.2016 г., около 10,15 ч., в нотариалната кантората на свид. С.Т. се явили подс. Б.К. и свид. М. И., заедно със свид. А.Д. и преводач от английски език.

Въз основа на представените от подсъдимия Б.К. документи свид. С.Т. изготвил проект за нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, съгласно който подс. Б.К. продавал на „М.Л.“ ЕООД, чрез неговия управител и представител свид. М. И.имот с идентификатор 68134.1982.77, намиращ се в гр. София, Община Столична, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, м. „Орехите“, с площ от 891 кв. м. за сумата от 46 738,30 лв.

Свид. Т. прочел съдържанието на проекта за нотариален акт, подс. Б.К. и свид. М. И.заявили, че са съгласни с него и го подписали. След подписването на проекта за нотариален акт, свид. Т. излязъл от помещението и не след дълго се върнал, водейки със себе си служители на СДВР, които били предварително уведомени за сделката.

Преведената сума от свид. М. И.по доверителната сметка на свид. А.Д. за заплащане на имота била върната от свид. Д. на свид. И..

 

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите С.Н., Е.М., С.Т., А.Д., П.Д., Р.М.,          Г.М., Б.Б., Е.К., Н.Г., М. Д.-С., М.П., М.Т.; заключение на приетите по делото: съдебно-икономическа експертиза /л. 14-18, т. 2 от д. п./, графическа експертиза /л. 21-25, т. 2 от д. п./, графическа експертиза /л. 28-30, т. 2 от д. п./, оценителната експертиза /л. 11-17, т. 3 от д. п./; писмените доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени по делото.

 По категоричен и несъмнен начин по делото е установен неистинският характер на двата инкриминирани нотариални актове, които привидно са легитимирали родителите на подс. Б.К. като придобили по силата на покупко-продажби съответно през 1976 г. и 1983 г. собствеността върху двете дворни места в кв. „Драгалевци“. Категоричността и безспорността на тези фактически изводи се обосновават както от заключението на графическите експертизи, установили, че подписите за продавачите в двата нотариални акта не са положени приживе съответно от лицата В.Т.и К.К., съответно и от купувачката по втория от тях Н.К., така и от показанията на наследниците на посочените в нотариалните актове продавачи свидетелите М.П., М.Т. и Е.К., които по последователен и достоверен начин сочат, че техните наследодатели са били ползватели на двата имота, които нито са се разпореждали с тях, докато са били живи, нито са имали правна възможност да извършват такива сделки.

От изисканите в хода на разследването документи от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град по категоричен начин се установяват обстоятелствата по подаването от страна на подс. Б.К. на заявленията, съответно на 7.09.2015 г. и на 30.09.2015 г. за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и за издаване на скици на двата имота, както и прилагането към заявленията на неистинските нотариални актове и удостоверения за наследници, съгласно които е единствен наследник на своите родители Н.С.К. и Н.Й.К. след смъртта им.

По последователен и еднопосочен начин от показанията на свидетелките Н.Г. и М. Д.-С. се установяват обстоятелствата, при които е подписан нотариалният акт за продажба на имота с пл. № 7, попадащ в кад. лист 717, намиращ се в землището на с. „Драгалевци“, м. „Орехите“, с площ 705 кв. м. от страна на легитимиралия се като собственик на същия имот подсъдим Б.К., като наследник на своя баща Н.К., посочен като купувач в неистинския нотариален акт № 39, том IV, дело № 2132/11.03.1976 г. с продавач В.Т.. От показанията на свид. Н.Г. се установяват по последователен начин и обстоятелствата, при които същият имот й е бил предложен от подсъдимия и за постигнатата впоследствие уговорка между двамата относно цената и начина на плащане от нейна страна. Съдът намира за неоснователни поддържаните от защитата доводи за непоследователност и противоречивост на показанията на свид. Г.. Не се явява опровергано от доказателствата по делото, а напротив – потвърждаващо се, твърдението на свид. Н.Г., че тя е направила справка в кадастъра, откъдето е установила, че подсъдимият се явява легитимиран собственик на имота. Както съдът посочи, от изисканите в хода на досъдебното производство документи от Службата по геодезия, картография и кадастър – София град по категоричен начин се установява, че подсъдимият Б.К. е подал заявление, както за издаване на скици на двата имота, така и за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, предмет на двата неистински нотариални акта, като е приложил към заявленията съответните неистински документи и удостоверенията за наследници, легитимиращи го като единствен жив наследник на своите родители. В този смисъл и е установено, че въз основа на заявленията на подсъдимия и приложените към тях документи са били нанесени съответните промени в кадастралния регистър според отразеното в неистинските два нотариални акта. Неоснователни се явяват и доводите на защитата, с които се оспорват показанията на свид. Н.Г. относно размера на уговорената цена и начина й на плащане. В това отношение следва да се отбележи, че показанията на свид. Г. в така оспорената част се потвърждават както от съдържанието на нотариалния акт, документиращ изповяданата от свид. М. Д.-С. сделка, така и от показанията на свид. Д.-С. за това, че пред нея подсъдимият е потвърдил, че е получил в брой сумата за покупката на имота.

Обстоятелствата относно обявяването за продажба на втория от двата процесни имота, начинът, по който това е станало достояние на свид. А.Д. и ангажираността на същата да намери имот в България за инвестиране на парични средства от страна на М. И., чрез покупката на недвижима собственост от регистрираното с тази цел дружество „М.Л.“ ЕООД, се установяват по последователен и взаимнодопълващ се начин и от показанията на свид. Д., и от показанията на свидетелите Г.М., Р.М. и П.Д..

Съдът прие за установено, че след взетото от М. И.решение чрез „М.Л.“ ЕООД да закупи имота, е било постигнато съгласие с подсъдимия това да стане за сумата, представляваща левовата равностойност на 89 366,40 лв., като кредитира показанията на свид. А.Д. и съдържанието на представените от нея писмени доказателства в хода на разследването. В своите показания пред съда свид. Д. посочи, че уговорената продажна цена е била в размера на преведената й от М. И.сума по доверителната банкова сметка. ***и копия от банкови документи, които установяват, че сума в посочената левова равностойност е постъпила след превод от И.по доверителната сметка на името на свид. А.Д., каквато именно и сума последната е върнала след като не е била вписана изповяданата пред свид. С.Т. сделка, поради намесата на служителите на МВР.

По последователен и взаимнодопълващ се начин от показанията на свидетелите А.Д., С.Т., Е.М. и С.Н. се установяват обстоятелствата по осъществяването на контакт от страна на свид. Д. със свид. Т. за насрочване на изповядването на сделка в нотариалната му кантора; изпращането на необходимите за това изповядване документи по електронната поща; възникването на съмнение у свид. Т. относно истинноста на нотариалния акт, легитимиращ майката на подсъдимия като купувач на имота и извършената пвоверка в Имотния регистър, която е потвърдила тези съмнения; сезирането на СДВР от страна на свид. Т. със сигнал относно предстоящото изповядване на сделката между подсъдимия и „М.Л.“ ЕООД; намесата на свидетелите М. и Н. след подписването на изготвения от свид. Т. проект за нотариален акт от подс. Б.Н. и от М. И..

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият Б.Н.К. не е извършил престъплението по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което е обвинен с внесения в съда обвинителен акт, а е извършил престъпление по  чл. 210, ал. 1, т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като в периода от 23.10.2015 г. до 11.02.2016 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и е направил опит да им причини имотна вреда в общ размер на        129 366,40 лв. – големи размери, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини.

И в двата инкриминирани според обвинението случаи подсъдимият Б.К. е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица – свидетелите Н.Г. и М. И., че като единствен наследник на своите родители е придобил чрез наследяване собствеността върху двата процесни имота, които съответно неговият баща Н.С.К. и неговата майка Н.Й.К. са закупили приживе съответно от В.Н.Т.и К.В.К.чрез сключването на сделките документирани в двата неистински нотариални акта.

 Използвайки така възбуденото и поддържано заблуждение у свидетелите Н.Г. и М. И., че е легитимиран собственик на двата имота в кв. „Драгалевци“, подсъдимият е мотивирал двете посочени свидетелки да се съгласят да сключат с него сделки за придобиване на собствеността върху двата имота, като свид. Г. е участвала в изповядването на такава сделка пред свид. М. Д.-С. и е заплатила на подсъдимия сумата от 40 000 лв., а И.е превела по доверителна сметка на свид. А.Д. сума в левовата равностойност на 89 366,40 лв. с оглед същата да бъде платена на подсъдимия след придобиване на собствеността върху втория имот, което обаче не се е случило поради намесата на служителите от СДВР, предотвратила вписването на изповяданата пред свид. Т. сделка.

И двете деяния са извършени в непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка, при която последващото се явява продължение на предходното, като и при двете деяния подсъдимият Б.К. е съзнавал, че представяйки се за собственик по наследство на двата имота възбужда, а след това и поддържа заблуждение у Н.Г. и М. И., тъй като е знаел, че неговите родители в действителност не са закупували посочените в двата неистински нотариални акта имота и мотивирайки Г. и И.да се разпоредят с договерената покупна цена за имотите, без да придобият легитимно собствеността върху тях, причинява на двете имотни вреди, като набавя за себе си имотна облага.

Двете деяния осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като второто такова, извършено спрямо М. И.е останало недовършено във фазата на опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, доколкото въпреки осъществяването на изпълнителното деяние от страна на подсъдимия, поради намесата на служителите на СДВР, на И.не е била причинена имотна вреда, тъй като сумата от 89 366,40 лв. не е била платена на подсъдимия. Съобразно правилото на чл. 26, ал. 5 от НК предвид повече от двукратното надвишаване на останалата нереализирана имуществена вреда от останалото във фазата на опита деяние спрямо причинената вреда от довършеното деяние, съдът счете, че следва продължаваното престъпление да бъде квалифицирано като извършено при условията на чл. 18, ал. 1 от НК.

Въз основа на изложеното съдът счита, че от правна страна подсъдимият Б.Н.К. е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Всички посочени по горе съставомерни обстоятелства имат своето фактическо изложение във внесения обвинителен акт, с който за същите деяния на подсъдимия Б.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Така възприетата от обвинението правна квалификация не съответства на установените по делото факти, тъй като инкриминираните суми не са получени от подсъдимия чрез използване на неистински документи и такива с невярно съдържание без правно основание за това по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК.

Престъплението по основния състав на чл. 212, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК се осъществява чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински документи, които сочат едно привидно, несъществуващо основание, въз основа на което деецът получава чуждо движимо имущество в големи размери. Документи с невярно съдържание, средство за извършване на престъплението могат да бъдат само такива документи, които имат удостоверителен характер, тъй като само тогава същите документи могат да послужат за установяване, че съществува някакво основание, въз основа на което деецът има право да получи инкриминираното имущество. Инкриминираните от обвинението два нотариални акта не са такива документи, тъй като те отразяват първичните изявления на страните да се задължат по тях, а не някакви факти от действителността, поради което ползването на тези документи не може да представлява част от престъпната дейност по чл. 212, ал.1  от НК /в този смисъл Решение №139 от 17.04.1996г. по н.д.№738/95г. на ВКС, І Н.О./.

На следващо място, сами по себе си, двата инкриминирани като неистински нотариални акта, не представляват годно правно основание подсъдимият да получи инкриминираното имущество – паричните суми срещу които Н.Г. и М. И.са се съгласили да платят на подсъдимия за придобиване на собствеността върху двата недвижими имота. Неистинските два нотариални акта подсъдимият е използвал за да възбуди и поддържа възбуденото у съгласилите се да закупят имотите лица за своята легитимация като придобил по наследство собствеността, да им я прехвърли, като сумите за закупуване на двата имота, които подсъдимият е искал да получи, е следвало да му бъдат заплатени на основание сделките, които той сключва с Н.Г. и М. И., в качеството й на представляващ „М.Л.“ ЕООД.

С оглед на изложеното съдът намира, че подсъдимият Б.К. следва да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че е направил опит посочената сума да получи без правно основание чрез използване на неистински документи, като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както и че предмет на деянието е била и разликата над 129 366,40 лв. до инкриминираната в обвинението сума от 141 703,16 лв.

 

За престъплението по чл. чл. 210, ал. 1, т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено от подс. Б.К. е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и това, че подсъдимият е единственото лице, спрямо което е предприето наказателно преследване, въпреки очевидните данни по разследването, че престъпната дейност не е била могла да бъде осъществена, без дейността и на други лица, които са имали достъп до информацията, че лицата В.Н.Т.и К.В.К.са били ползватели на двата инкриминираните имота приживе, които са изготвили технически неистинските два нотариални акта и са направлявали действията на подсъдимия по подаване на заявления за нанасяне на промени в кадастъра и снабдяване със скици на имотите.

За отегчаващи обстоятелства съдът счита усложнената престъпна дейност и немалкият размер на причинената с едно от деянията имуществена вреда.

С оглед на изложеното съдът счита, че следва на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно под предвидения среден размер на наказанието лишаване от свобода. По тези съображения съдът наложи на подсъдимия Б.К. наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Съдът счита, че изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК не изисква непременно ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, с оглед конкретната обществена опасност на подсъдимия, предвид данните за личността му, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за максималния предвиден в закона изпитателен срок от пет години.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден подс. Б.К. да заплати направени разноски по делото.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: