РЕШЕНИЕ

 

 

Номер……/….…                         Година 2020                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На седми юли                                                      Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

    Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

    като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2014 по описа на съда    за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Р." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, с управляващ и представляващ Т.Е.Т.,  депозирана чрез адв. А.Х. ***, против Наказателно постановление № 03-012098/ 04.12.2019 година, издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ).    

 

     В подадената до съда жалба се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Изтъква се, че АУАН и НП страдат от съществени формални пороци. При съставянето на АУАН не били спазени императивните разпоредби на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН, с което се затруднявало съществено правото на защита на наказания. В АУАН като нарушение било записано: „допуснато е до работа", което изречение само по себе си било с неясен текст, и не посочвало конкретно нарушена правна норма. Не било подробно описано и не било ясно  как точно проверяващите са стигнали до категоричния извод, че лицето В.М.К., с ЕГН: **********, в момента на проверката е полагало труд в проверения обект, за да се заключи, че същото е започнало работа преди да му бъде предоставено уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ, заверено от ТД на НАП. Сочи се, че е допуснато и нарушение по чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН при описание на нарушението в НП, поради това, че мястото където е извършено нарушението, не било детайлно посочено. Като място на извършване на нарушението, проверяващите са посочили: „строителен обект-междублоково пространство, гр. Варна, между улиците „Георги Бенковски", „Сава Доброплодни", „Христо Попович", „Панайот Волов", ПИ:10135.1503.371." Не бил посочен и час на извършване на нарушението. Не било посочено и как АНО е стигнал до извода, че дружеството жалбоподател се явява „работодател" по отношение на лицето: В.М.К., с ЕГН: ********** към момента на проверката, за да бъде ангажирана отговорността му. Липсата на конкретизация на нарушението препятствали правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че лицето в момента на проверката не е полагало труд по сключения между него и жалбоподателя в същия ден трудов договор, а е било само на посещение в обекта, в който е щяло да започва работа на трудов договор същия ден, за да се запознае с условията на труд, да се срещне с колегите си и да ги види, преди да започне работа, а не за да престара работна сила. Не било посочено и какви дейности е извършвало самото лице при самата проверка, за да се стигне до извода, че същото е полагало труд като „общ работник". Сочи се, че декларацията по чл. 402, ал. 1 т. 3 от КТ не изразява волеизявление на лицето В.М.К.. Същата била попълнена от лицето Р.С.Д., генерален пълномощник на представляващия дружеството жалбоподател, под диктовката на проверяващите и евентуално само била подписана от В.М.К., без същия да бил запознат и съгласен със заявеното.

     В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. А.Х.,  който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено на основанията посочени в жалбата.

     Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Н., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 11.11.2019год., около 14.30ч., служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите П.Е. и П.Б., извършвали проверки в строителен обект - междублоково пространство, гр. Варна, между улиците „Георги Бенковски",. „Сава Доброплодни", „Христо Попович", „Панайот Волов“, ПИ 10135.1503.371, стопанисван от въззивника. При стартиране на проверката проверяващите установили, че в обекта работят шест лица, които полагали тротоарни плочки. Едно от лицата бил св.В.К.. Проверяващите се легитимирали и дали на установените лица да попълнят декларации по чл. 402 от КТ. На обекта нямало представител на възз.дружеството. Някои от работниците декларирали, че са неграмотни и че не знаят за кое дружество полагат труд, поради което декларациите били попълнени от един от работниците и било посочено за работодател друго дружество. Бил осъществен контакт и с представляващ възз. дружеството- св.Р.Д., който поел ангажимент да се срещне с проверяващите на следващия ден в проверявания обект. На 12.11.2019г. св.Е. и св.Б. отново посетили обекта, като там бил и св.Д.. Той им представил трудови договори с работниците, в това число и трудов договор №18/11.11.2019г. със св.К.. В последният било вписано, че работникът е постъпил на работа на 11.11.2019г. На 12.11.2019г., св.Д. попълнил  съдържанието на декларация по чл.402 от КТ от името на св.К.,  в която било декларирано, че той работи за въззивника от 08.11.2019г. като „общ работник строителство“,  с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., че има сключен трудов договор, че почива събота и неделя, а в работния ден-1ч., че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 680лв., както и че не е получил копие от заверено уведомление  и екземпляр от ТД. Декларацията била подписана от св.К. пред проверяващите и била датирана с дата 11.11.2019г. Впоследствие в Д“ИТ“ от страна на въззивника била представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 03388193172378/12.11.2019год. с изх.№ на НАП от същата дата в 12:47ч.

     При проверка на представените документи св.Е. установил, че ТД сключен със св. К. е бил регистриран в ТД на НАП Варна един ден след проверката.

      С оглед горните констатации, на 02.09.2019г. св.Е., на длъжност гл.инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, като приел, че същото в качеството  на работодател е допуснало до работа  лицето В.М.К., ЕГН **********, на длъжност „общ работник" по Трудов договор 11.11.2019 г., в строителен обект - междублоково пространство, гр. Варна, между улиците „Георги Бенковски",. „Сава Доброплодни", „Христо Попович", „Панайот Волов“, ПИ 10135.1503.371, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП. Било прието, че нарушението е извършено на 11.11.2019г. в гр.Варна и  квалифицирано като такова по чл.63 ал.2  от КТ.

    Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, а именно на св.Д., който го подписал без възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО .

      На 04.12.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, декларация, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки, и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и взаимосвързани, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя и свидетеля по акта и присъствал в хода на проверката- свидетелите П.Е. и П.Б..

      В хода на съдебното следствие бе разпитан и св.К..  От показанията на същия съдът не кредитира частта, в която той сочи, че към момента на проверката не е работил за възз. дружество и че не е имал сключен трудов договор. На първо място сам св.К. сочи, че при пристигане на проверяващите, той и лицата от неговата бригада са опъвали канапи и са проверявали линиите.  Т.е. дори от неговите показания е видно, че той е полагал труд в обекта за възз. дружество. На второ място двамата проверяващи са категорични, че лицата са работели в обекта, като св.Б. пояснява , че са полагали тротоарни плочки. При предявяване на приложената към АНП декларацията св.К. потвърждава, че той я е подписал, като декларира в съдебната зала, че може да чете и пише, в което се увери и съдебният състав. Сочи, че към момента на проверката нямал сключен трудов договор с въззивника, като такъв сключил след проверката. От друга страна при предявяване на трудовия договор от дата 11.11.2019г. декларира пред съдебния състав, че подписите в договора са положени от него. Ето защо съдът не кредитира показанията на св.К. в частта, в която обяснява, че към момента на проверката не е работел за въззивника, а само бил отишъл да гледа, тъй като на първо място показанията му в тази част са в пълно противоречие с декларираните от него данни в декларацията по чл. 402 от КТ попълнена в хода на проверката в обекта. Там изрично св. К. се е съгласил с попълненото в декларацията, че работи за въззивника, посочил е от кога работи /от 08.11.2019г./ като какъв работи /общ работник строителство/, къде работи /посочил е конкретно обекта/ с какво работно време /от 08:00ч. до 17:00ч./ какво е възнаграждението му - 680лв., както и почивки. Нещо повече, именно в тази декларация е посочено и К. се е подписал под нея, че има сключен трудов договор с въззивното дружество. В съдебно заседание св. К. потвърждава, че именно той се е подписал под данните в декларацията. Най-накрая няма каквото и да било логично обяснение лице, което още не е наето и няма каквито и да било уговорки с работодател по отношение на това какво ще работи, с какво работно време, каква ще е заплата му и т.н. да декларира подобни данни. Отделен е въпросът че в случая видно от декларацията е декларирано, че работи в обекта от три дни преди проверката- от 08.11.2019г.. Всъщност единственото обяснение за всички тези обстоятелства, е че фактите отразени в декларацията която е подписана от К. са верни, а показанията му депозирани в съдебното производство са мотивирани от желание да подпомогне въззивника, за който той сам съобщава, че е работил до преди  3-4 месеца. В останалата част показанията му се кредитират от съда.

     Съдът, кредитира показанията и на св.Р.Д. като кореспондиращи с установената фактическа обстановка. От тези показания съдът не кредитира частта, в която Д. сочи, че св.К. не е работил в обекта и че не е имал сключен договор възз.дружество. По отношение на обстоятелството, че К. не е работил в обекта, показанията на Д. са вътрешно противоречиви. От една страна сочи, че лицето не е работило там, а от друга, че в момента на проверката е оглеждал, за да може да продължи работата си. От друга страна сам Д. е попълнил декларация от името на К., в която той е вписал, че лицето работи за възз. дружество от 08.11.19г., като са посочени и елементи на трудово правоотношение, в това число и че К. има трудов договор. Нещо повече, самият Д. *** и трудов договор с К. от дата 11.11.2019г. Както и по-горе бе посочено, в тази част показанията му са в противоречие и с показанията на двамата проверяващи, които са категорични, че заварените в обекта лица, в това число и К. са работели като са полагали тротоарни плочки. Поради това и съдът не кредитира показанията му в тези части.

      Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от Д „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от П.Е., който към момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор.

        АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено,  тъй като те не рефлектират пряко върху правото на защита на наказания субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила. Мястото на нарушението е детайлно отразено в НП. От описанието на местоизвършването става безспорно ясно, че то е извършено в гр.Варна, което определя и местната компетентност на настоящия съд.

        Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

    С НП на въззивника е наложено наказание за това, че на 11.11.2019год. е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като работодател е допуснал до работа св. К. /на длъжност общ работник/, преди да му предостави екземпляр от сключен ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.

    За да е налице от обективна страна това нарушение следва между страните по трудовото правоотношение да има сключен ТД в писмена форма, като работникът да е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр от сключения трудов договор както и уведомление от НАП за регистрацията на ТД.

    В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства /показанията на св. Е., Б., декларация по чл. 402 от КТ, показанията на св.К. и св.Д. в кредитираната част/, съдът прие за безспорно установено, че към момента на проверката въззивникът е имал качеството на работодател спрямо св. К., като последният е престирал труд в негова полза изпълнявайки функциите на общ работник в строителството в стопанисвания от него обект. При положението, че работника се намира на работното си място, има уговорено работно време, заплата и пр., сам е декларирал тези обстоятелства, полагайки подписа си в декларацията, няма как да се приеме, че не е работил там. От всички събрани в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда гласни доказателства и приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К., както и трудов договор между него и възз. дружество е видно, че между дружеството  като работодател и св. К. като работник е бил наличен и  сключен ТД в писмена форма от 11.11.2019г.. Това обстоятелство е било декларирано от К., като от страна на св.Д. след проверката е бил представен трудов договор именно от дата 11.11.2019г..

     Съгласно чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Според ал.2 на същата разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на разпоредбите сочи, че за да е налице осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, необходимо и задължително условие е наличието на трудов договор в писмена форма и уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП Варна. Именно това са документите, които се визират в нормата /чл.63, ал.2 КТ/, посочена като нарушена, като допускането на работника до работа без тяхното предоставяне на работника обуславя състава на нарушението по тази разпоредба. С други думи, наличието на сключен трудов договор в писмена форма е предпоставка за осъществяване на нарушение по цитирания текст.

   От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.  Безспорен факт е, че между „Р.“ ЕООД, ЕИК: ********* и работника В.К. е бил  сключен трудов договор № 18/11.11.2019г., който е бил  регистриран в ТД на НАП едва на  12.11.2019г. в 12,47 часа , като в 14.30ч. предния ден работникът е извършвал трудова дейност като общ работник в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички доказателства по делото- копие от трудов договор, констативен протокол, справка от ТД на НАП, показанията на св.Е., св.Б., от показанията на К. и Д., в кредитираните части и др.    В случая безспорно по делото е било установено, че В.К. е полагал труд за въззивното дружество, като е работил като общ работник на строежа. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, както сам е посочил на проверяващите в декларацията приложена по преписката, под която се е подписал. Именно там е записано, че работи за възз.дружеството като общ работник в строителството от 08.11.2019г.. Предоставянето на труд в изпълнение на договореност между страните, при наличието на писмено съглашение, независимо от регистрацията му в ТД на НАП след проверката, обуславят извода на съда за осъществен състав на нарушение по чл.414, ал.3 от Кодекса на труда в хипотезата „допускане на работник на работа без връчено уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП“.За осъществяването на нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е достатъчно работодателят да не предостави който и да е от двата документа на работника при допускане до работа, тъй като законът урежда кумулативно изискването допускането до работа да стане след предоставяне и на двата документа. В този смисъл е Решение по касационно административно - наказателно дело № 660 по описа за 2020 г. на АдмС-Варна.

    Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63, ал.2  от КТ. Именно тази норма  забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението.   Действително , в чл.62 ал.3 от КТ  законодателят е предвидил  като задължение в  тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от КТ.

         С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че  в случая отношенията между  В.К. и „„Р." ЕООД, ЕИК: *********   са между  „ работник”  и „работодател” ,  като    дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява  лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

       Правилно е била ангажирана отговорността на „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********  в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

      Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,  не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават  по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1936645/28.11.2019г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

     АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на  „Р." ЕООД, ЕИК: ********* имуществена санкция” в размер на 3 000лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1936645/28.11.2019г., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.

        С оглед направеното искане от процесуалния представител на възиваемата страна  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени две съдебни заседания, в коитое участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 50,00 /петдесет / лева. 

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

                                                              Р  Е  Ш  И :

      ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-012098/ 04.12.2019 година, издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, с управляващ и представляващ Т.Е.Т. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000 /три хиляди/ лева  на 1 500 / хиляда и петстотин / лева. 

     ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, с управляващ и представляващ Т.Е.Т. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: