№ 83
гр. Благоевград, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501120 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “П.К- Б.” ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В тел. 0895 502 576,
представляван от С.Н.Н., Ц.Г.С.а и Я.К.Ч. управители, чрез юрк.Р.И.И. против
Разпореждане №1028 от 14.10.2021 г. по ч.гр.д.№1959/21 г. по описа на РС-Благоевград, в
частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П.К- Б.” ЕООД, ЕИК ***** срещу длъжника С. Р.
Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Благоевград, ул. „Мл.“ № 15 за следните суми:
сумата от 3597,95 лева (три хиляди петстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и пет
стотинки)- неплатено договорно възнаграждение за периода от 24.01.2013г. до 24.02.2017г..
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че заповедният съд не разполага с
правомощието да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
на отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. Оспорва се
клаузата за възнаградителна лихва да има неравноправен характер. Сочи се, че с оглед
принципа на свобода на договаряне страните са се съгласили да сключат договор за кредит с
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите в посочените параметри, които
размери според частния жалбоподател не противоречат на закона и на добрите нрави.
Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено
и да бъде уважено искането. Желае да му бъдат присъдени сторените разноски във
въззивното производство.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на
длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
1
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “П.К- Б.” ЕООД, ЕИК *****,
срещу длъжника С. Р. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Благоевград, ул. „Мл.“ № 15
за следните суми: сумата от 1639,90 лева (хиляда шестстотин тридесет и девет лева и
деветдесет стотинки) - главница; сумата от 3597,95 лева (три хиляди петстотин деветдесет и
седем лева и деветдесет и пет стотинки)- неплатено договорно възнаграждение за периода
от 24.01.2013 г. до 24.02.2017 г.; сумата от 8,05 лева (осем лева и пет стотинки) - лихва за
забава за периода от 25.01.2013 г. до 24.02.2017 г.; сумата от 276,98 лева (двеста седемдесет
и шест лева и деветдесет и осем стотинки)- законна лихва за периода от 24.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението- 28.07.2021 г.; ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
Договор за потребителски кредит № ********** от 16.11.2012 г., сключен между „П.К- Б.“
ЕООД, кредитор, Камелия Андонова Атанасова, клиент и С. Р. Д., солидарен длъжник от
16.11.2012 г.
Заявителят е представил копие от Договор за потребителски кредит № ********** от
16.11.2012 г., сключен между „П.К- Б.“ ЕООД, кредитор, Камелия Андонова Атанасова,
клиент и С. Р. Д., солидарен длъжник от 16.11.2012 г., Общи условия на „П.К- Б.“ ЕООД
към договор за револвиращ заем за физически лица.
Първоинстанционният съд намерил заявлението за частично основателно. Приел, че
уговореният между страните годишен лихвен процент от 76,87 %, не съответства на
изискванията на добрите нрави, както и уговорения годишен процент на разходите от 108,62
%, поради което клаузите в договора са нищожни и заявлението в частта, в която се
претендира сумата от 3597,95 лв. - договорно възнаграждение за периода 24.01.2013 г. -
24.02.2017 г., следва да бъде отхвърлено. В останалата част, районният съд приел, че
заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като
длъжник лице.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На
основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Правомощието на заповедния съд да се произнася относно
противоречието със закона или добрите нрави на клаузата, с която е уговорена договорна
лихва, произтича от цитираните разпоредби, като в т.3 е уредена засилена защита за
длъжниците, които имат качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.
Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната
лихва. По действащото право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна
или компенсаторна/ е ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в
съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от
2
накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона. Противоречие с
добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени,
третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва
недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване. Правилно
районният съд е приел, че в съдебната практика се приема, че противно на добрите нрави е
да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е
да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва /Определение
№901/10.07.2015г. на ВКС по гр.д.№6295/2014г., IV г.о.; Решение №906/30.12.2004г. на ВКС
по гр.д.№ 1106/2003г., II г.о.; Решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., II
г.о./.С Постановление №72/08.04.1994г. на Министерския съвет за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута /Обн. ДВ. бр.33 от 19 Април 1994г.,
отм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2012г. с приемане на Постановление №100/29.05.2012г. в сила от
01.07.2012г./, е определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 процентни
пункта. Законната лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ, който към момента на
сключване на договора е бил 0.05% плюс 10 пункта, или законната лихва е 10.05%. В случая
договорената между страните възнаградителна лихва от 76,87 % надвишава повече от
седемкратно размера на законната лихва, а уговореният годишен процент на разходите от
108,62% я надвишават десеткратно. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК законово е
регламентиран максимален размер на ГПР /в който се включва и договорната лихва/ - до пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Чрез тази разпоредба
законодателно се закрепва приетото и в съдебната практика, че договорна лихва уговорена в
необосновано висок размер, нарушава добрите нрави. Клаузата за договореното
възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката
неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и се използва недостига
на материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на
изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за
кредит на основание чл.24 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от “П.К- Б.” ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В тел. 0895 502 576,
представляван от С.Н.Н., Ц.Г.С.а и Я.К.Ч. управители, чрез юрк.Р.И.И. против
Разпореждане №1028 от 14.10.2021 г. постановено ч.гр.д.№1959/21 г. по описа на РС-
Благоевград, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П.К- Б.” ЕООД, ЕИК
***** срещу длъжника С. Р. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Благоевград, ул.
„Мл.“ № 15 за следните суми: сумата от 3597,95 лева (три хиляди петстотин деветдесет и
седем лева и деветдесет и пет стотинки) - неплатено договорно възнаграждение за периода
от 24.01.2013г. до 24.02.2017г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4