№ 18531
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110171107 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявила по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът С. С. З.,
чрез своята майка и законен представител В.В.П. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сума в размер на 3 032,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК 15.10.2021г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 481,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2019 г. до 05.10.2021 г., главница в размер на 34,30 лв, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-
15.10.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 7,33 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018г. до 05.10.2021 г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ..., вх. 4, ет.
2, ап.4, аб. № 187596, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. 59460/2021г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът С. С. З., чрез своята майка и законен представител В.В.П., е
депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с
1
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди че сградата, в която
се намира имота не е топлоснабдена, липсва валиден договор между ищеца и етажната
собственост процесния период, както и протокол от ОС на ЕС за присъединяване на
сградата към топлопреносната мрежа. Оспорва претенцията за извършена услуга
„дялово разпределение“ при твърдения, че не е проведено валидно общо събрание на
етажната собственост за избор на фирма. Поддържа, че не са налице доказателства за
реално потребено количество топлинна енергия на претендираната стойност, като
оспорва годността на уредите за дялово разпределение. Оспорва доказателствената
стойност на представените от ищеца доказателства – съобщения към фактури,
извлечение от сметки. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 59460/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 25.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу С. Д. З. да заплати на заявителя следните суми: сумата 3 032,59 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК 15.10.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на
481,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 05.10.2021
г., главница в размер на 34,30 лв, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- 15.10.2021г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 7,33 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 31.10.2018г. до 05.10.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ..., вх. 4, ет. 2, ап. 4, аб. №
187596.
В хода на производството по ч.гр.д. № 59460/2021г. по описа на СРС, 81 състав
и след издаване на заповедта по чл.410 ГПК е установено, че длъжникът С. Д. З. е
починал, като по реда на чл.227 ГПК съдът е конституирал наследникът му по закон -
С. С. З. /син/, съответно заповедта за изпълнение е връчена на последния, чрез
законния му представител В.В.П..
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът С. С. З., чрез законен представител
В.В.П., е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
2
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г.
/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
3
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия като доказателство по делото Договор за продажба на недвижим имот
- частна общинска собственост от 31.07.2007г. се установява, че С. Д. З. е придобил
собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 4 находящ се в гр.София, ж.к. ..., вх. 4, ет. 2. В допълнение към горното по делото е
прието заявление - декларация от 05.01.2004г., от съдържанието на което се
установява, че по силата на изричното искане на С. Д. З. за сключване на договор, чрез
откриване на партида, за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е
възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до
процесния имот, като по делото няма данни за прекратяване на това облигационно
правоотношение. В конкретния случай З. е заявил писмено волята си пред ищеца, че
иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име, Последното по
мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение,
отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на
името на собственика С. З., е приел отправеното му предложение, като по делото няма
данни за прекратяване на това правоотношение. По делото не е спорно между
страните, а и се установява от извършена по ч.гр.д. № 59460/2021г. по описа на СРС,
81 състав служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че С. Д. З. е
починал на 10.01.2023г., като е оставил за законен наследник - С. Д. З. /син/.
Последният съобразно приложимите разпоредби на чл. 5, ал. 1 ЗН е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот, съответно има качеството страна по
облигационно отношение с ищеца и като такава следва да отговаря за задълженията за
доставена в същия имот топлинна енергия.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Топлофикация София” ЕАД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 19.09.2011г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответника е имало 2 броя отоплителни тела с
поставени ИРРО, един водомер за топла вода, както и щранг – лира в банята. Вещото
4
лице дава заключение, че през исковия период е бил подсигурен достъп за отчет на
уредите. От същото се изяснява, че дължимата от сума за процесния период за
доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
3016,46 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той
се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за
всяко отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни
суми за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. /
нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД
на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид
това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен –
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 15.10.2021г., е изтекла погасителната
давност за месечните вземания, претендирани за м.05.2018г. Съобразно изложеното
претенцията срещу ответника, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, следва да бъде уважена
претенцията за доставена топлинна енергия за периода м.06.2018г. - м.04.2020г. за
сумата 2997,44 лева, до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявен размер от 3 032,59 лв. и за периода от м.05.2018г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от м.09.2018г. до м.04.2020г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 34,30
лв., следователно искът предявен за същия размер е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на
5
същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези
периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С
оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 510 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/, а за
заповедното производство сумата 102,95 лева – разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
По делото са представени доказателства за сторени от ответника разноски в
представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв. П., САК,
видно от представения към отговора на исковата молба договор за правна защита,
съдействие и процесуално представителство от 09.04.2024г. Съобразно отхвърлената
част от исковете, ответникът има право на разноски в размер на 75,00 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. С. З., ЕГН
**********, чрез своята майка и законен представител В.В.П., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2997,44 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.10.2021г. до изплащане на вземането и
сумата 34,30 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот- апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ж.к. ..., вх. 4, ет. 2, ап.4, аб. № 187596, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.10.2021 г. по ч.гр.д.
59460/2021г. по описа на СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия над сумата 2997,44 лева до пълния претендиран размер от 3 032,59 лева и за
периода м.05.2018г., за сумата 481,63 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2019г. до 05.10.2021г., както и за сума в размер на 7,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2018г. до 05.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. З., ЕГН **********, чрез своята
майка и законен представител В.В.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* сумата 510 лева, разноски за
държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и сумата 102,95 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на С. С. З., ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител В.В.П., ЕГН **********, сумата 75,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7