Решение по КНАХД №1276/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Н. С. А., подадена чрез адв. А. Ч. от САК против Решение № 86 от 12.05.2025г., постановено по АНД № 252 по описа на Районен съд – Свиленград за 2025г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. При постановяването му съдът направил погрешни фактически и правни изводи и не се съобразил с разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че за същите факти и обстоятелства на жалбоподателя била ангажирана едновременно както наказателна, така и административно наказателна отговорност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на всички сторени в производсвтото разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление /НП/ № BG2024/1000-2935/HП от 06.11.2024 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, на Н. СЪБЧОВ А. с [ЕГН] с адрес [населено място],[улица] за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв.

С обжалваното Решение № 86 от 12.05.2025г., постановено по АНД № 252/2025г., Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно постановление № BG2024/1000-2935/HП от 06.11.2024 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, като е намалил размера на наложеното административно наказание „ глоба“ от 1000 лв. на 200 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Посочил е, че се установява извършването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е също, че наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид, но не и по размер. Съдът е мотивирал, че максимално определения за съответното нарушение размер на наказанието, не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства, обосноваващи превес на смекчаващите такива. В тази връзка с обстойно изложени мотиви и аргументи е намалил наложеното на наказаното лице наказание, като е определил същото в минимално предвидения му размер.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за доказаност на деянието по отношение на което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Не е налице и сочената в касационната жалба едновременност на ангажирана спрямо касационния жалбоподател наказателна и административно наказателна отговорност по отношение на едни и същи факти и обстоятелства.

Вмененото на наказаното лице административно нарушение е такова по чл. 238в, ал.1 от ЗМ. Съгласно последната разпоредба „Който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“, докато престъплението към което е привлечен да отговаря жалбоподателя по образуваното ДП по чл. 242, ал. 2, предл.1-во е за митническа контрабанда на забранени от закона вещества.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като последното по своите обективни белези не се поглъща от престъплението за което е привлечен като обвиняем касационния жалбоподател по ДП 86/2024г. по описа на ТД Митница Бургас.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място на извършване на нарушението, административно наказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил твърденията на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни, включително и по отношение на въведения и пред въззивната инстанция довод за нарушение на принципа “non bis in idem”.

Споделят се и изводите на съда, че в случая размерът на наложеното административно наказание следва да бъде редуциран до неговия минимум от 200 лв.

Мотивите на районния съд са подробно обосновани и не е необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.

Районният съд е приложил правилно материалния закон при постановяване на процесното решение, при липса на допуснати процесуални нарушения. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане чрез процесуален представител, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 120.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 12.05.2025г., постановено по АНД № 252 по описа на Районен съд – Свиленград за 2025г.

ОСЪЖДА Н. С. А. с [ЕГН] от [населено място], обл. П., да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.