Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Велинград, 20.10.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1204 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК
вр.чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
ЕИК123526430 , седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37, чрез юрисконсулт Костадин Айвазов, с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, срещу С.Г.В., ЕГН ********** ***-К.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК
и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД- за
признаване за установено, че съществува вземанията на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД ответника за следните суми: 248,17лв. -
главница, представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 09.03.2017г. до 08.06.2017г.; 52,45лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.04.2017г.
до 16.06.2019г., ведно със законна лихва върху главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 17.06.19г. ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК пред РС- Велинград за вземанията си към С.Г.В. в размер
на 300,62лв. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 629/19г. по
описа на РС-Велинград, по което дело била издадена заповед за изпълнение. В
определения от съда срок не постъпило възражения от длъжника, но поради фактът,
че длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление, ищцовото дружество подало настоящата искова молба в срока по чл.
415 от ГПК.
Ищецът твърди също, че ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от ОУ и
подадените документи ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр.
Велинград, ул. Крупская 21, ап.1 с ИТН: 321086. За С.Г.В. бил открит клиентски
номер *********. Същият бил собственик на имота.
На 25.02.2019г. Банка ДСК подала заявление за услуга-
Смяна на клиент за обект на регулиран пазар, ведно с Постановление за възлагане
на недвижим имот от 29.03.2017г.; протокол за въвод във владение от
22.05.2017г., пълномощно, декларация за достъп до електроразпределителната
мрежа; декларация за започване продажба на електрическа енергия. Партидата била
сменена, но ответника С.Г.В. отговаря за период, в който е владял имота.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се бил
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18,
ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД доставило на обекта на С.Г.В. за периода от 09.03.2017 г.
до 08.06.2017г. електроенергия на обща стойност 248,17лв., която до този момент
не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел.
енергия ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 52,45 лв. за периода
от 28.04.2017 г. до 16.06.2019 г. Законна лихва за забава се дължал за период
от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото
производство, както следва:
По ФЕ №********** - 123,50лв. за доставка на ел.енергия в
периода 09.03.2017г. -27.04.2017г., с 26,77лв . лихва за периода 28.04.2017г.
-16.06.2019г.
По ФЕ №********** - 98,83лв. за доставка на ел.енергия в
периода 09.04.2017г.-08.05.2017г. с 20,53лв . лихва за периода 30.05.2017г.
-16.06.2019г.
По ФЕ №********** - 25,76лв. за доставка на ел.енергия в
периода 09.05.2017г.-08.06.2017г. с 5,15лв . лихва за периода 28.06.2017г.
-16.06.2019г.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване за установено, че
съществува вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към С.Г.В.,
за следните суми: 248,17 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 09.03.2017 г. до 08.06.2017 г., както и 52,45 лв. , сбор от
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 28.04.2017г. до 16.06.2019 г., , ведно със законна
лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 17.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД № 629/19 по
описа на РС-Велинград разноски в размер на 75 лв.
В
определения срок по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Десподски, в който изразява следното
становище:Счита, предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва
всички изложени факти и обстоятелства в исковата молба. Оспорва предявените
искове по основание и по размер. Прави
възражение, че вземането по предявеният иск не се
дължи от ответника, тъй като за претендираният в исковата молба период - от
09.03.2017 г. до 08.06.2017 г., той не е бил собственик на имота, за който е
начислена процесната електрическа енергия, а именно: Дворно място, съставляващо
имот №1443, за който е отреден УПИ I, в кв.244 по плана на гр.Велинград, с площ
301 кв.м., с административен адрес: ул А.Крупская" №21, ведно с
построените в него - Масивна жилищна сграда — еднофамилна на два етажа, със
застроена площ от 111 кв.м., масивна едноетажна сграда - хангар, депо, гараж
със застроена площ от 23 кв.м. и масивна едноетажна сграда - друг вид сграда за
обитаване със застроена площ от 23 кв.м. От представеното към исковата молба
Постановление за възлагане от 06.12.2016г. на ЧСИ Добромир Даскалов е видно, че
с влизане в сила на същото на 09.03.2017г. собственик на имота става „Банка
ДСК” ЕАД. Следователно от 09.03.2017г. по силата на влязлото в сила
постановление за възлагане на ЧСИ „Банка ДСК” ЕАД става собственик на процесния
недвижим имот и като собственик, тя се явява потребител на електрическа енергия
по смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество за
доставена и потребена електрическа енергия по три фактури - Фактура №**********
от 16.04.2017г., Фактура №********** от 16.05.2017г. и Фактура №********** от
16.06.2017г. Освен това, от постановлението за възлагане се установява, че
изнесеният на публична продан недвижим имот се намира в режим на съпружеска
имуществена общност между длъжниците С.Г.В. /настоящият ответник/ и неговата
съпруга Росица Ангелова Велинова ЕГН:**********, с адрес: ***. Следователно
съсобственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот е била съпругата на
настоящия ответник, която също се явява потребител на електрическа енергия по
смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество за
доставена и потребена електрическа енергия по три представени с исковата молба
фактури, и ответника следва да дължи половината от претендиралите от ищеца
вземания. Ищецът представя с исковата молба и Протокол за въвод във владение на
процесния недвижим имот от 22.05.2017г. От неговото съдържание се установява,
че при въвода във владение в процесния имот е била дъщерята на длъжниците С.Г.В.
и Росица Ангелова Велинова - Анна Светославова Велинова. С исковата молба не са
представени доказателства, които да установяват, че ответника е владеел и
ползвал процесния имот от 09.03.2017г., когато собственик на същия е станала
„Банка ДСК” ЕАД до 22.05.2017г., когато банката е въведена във владението на
имота. С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца спрямо ответника за
неплатената стойност на доставена електрическа енергия за периода от
09.03.2017г. до 08.04.2017г. по фактура №1 *********/16.04.2017г. за 123,58лв.
с краен срок за плащане 27.04.2017г., по фактура №1 *********/16.05.2017 г. за
98,83 лв. с краен срок на плащане 29.05.2017г. и по фактура
№**********/16.06.2017г. за 25,76лв. с краен срок за плащане 27.06.2017г., не
са недължими от ответника. Неоснователни и недължими били и вземанията за
мораторна лихва, изтекла върху всяко едно от тези посочени вземания.По тези
съображения се иска отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си юриск.Черняева, с писмена молба
подържа иска и иска уважаването му, като претендира и разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения
особен представител- адв. Д.. Твърди, че искът не е основателен, тъй като
ищецът не бил доказал, че титуляр на процесния електромер с ИТН, подробно
посочен, и клиентски номер, са на ответника. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от приложеното ч.гр.д. № 629/2019г. по описа на ВлРС се
установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед № 331/18.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено С.Г.В. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* - гр. Пловдив, следните суми: сумата от
248,17 лева -главница,
представляваща стойност на ел.енергия,
доставена за периода от 09.03.2017г. до 08.06.2017г. за клиентски №
**********, обект на потребление
-Велинград с ИТН:3210865, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
17.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 52,45 лева - обезщетение за
забавено плащане за периода от 28.04.2017г. до 16.06.2019г., както и разноски по делото в размер на 25.00 лева -държавна такса и 50.00 лева -юриск.
възнаграждение.
Тази Заповед е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.
Поради което и съгл. чл.47, ал.5 ГПК съдът е указал на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед. Ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК в месечния
срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Ответникът, чрез особения си представител- адв.Д.,
оспорва иска. Твърди, че не е доказано, че е
титуляр на партидата, открита за него и моли да бъде отхвърлен иска.
По делото
са представени и издадени от ищеца в края на всеки от периодите на
доставка 09.03.2017г. до 08.06.2017г.
фактури за ежемесечно начислена стойност на ел.енергия, а именно: ф.№
********** – на стойност 123,50лв. за доставка на ел.енергия в периода 09.03.2017г.-27.04.2017г.,
с 26,77лв. лихва за периода 28.04.2017г. -16.06.2019г.; ф. № ********** – на
стойност 98,83лв. за доставка на ел.енергия в периода 09.04.2017г.-08.05.2017г.,
с 20,53лв. лихва за периода 30.05.2017г. -16.06.2019г. и ф.№ ********** – на
стойност 25,76лв. за доставка на ел.енергия в периода 09.05.2017г.-08.06.2017г.
с 5,15лв. лихва за периода 28.06.2017г. -16.06.2019г. Общото задължение на
ответника по тези три фактури е 248.17 лева, а начислената лихва за забава-
52.45 лева.
От приетата по делото финансово счетоводна
експертиза, изготвена от в.л.Т. се установява, че за задължението на ответника в
посочените в исковата молба размери са издадени процесните фактури и същите са
осчетоводени в документите на дружеството. А също така, че задължението по тях
е в следните размери: общо 248,17лв. за главница и 52,45лв. –лихви.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява,
че за процесния период 09.03.2017г. -08.06.2017г. до обекта на потребление с
ИТН 3210865 е доставена общо/дневна и нощна/
1360 киловат часа ел.енергия,
като за периода от 08.06.2017г. до 10.01.2020г. не е доставяна ел. енергия.
От ангажираните от страна на
ищеца доказателства, фактури,
постановление за възлагане от
06.12.2016г., протокол за въвод във владение от 22.05.2017г., заявление –смяна
на клиент за обект на регулиран пазар от 25.09.2019г., се установява, че снабдяваният
с електрическа енергия от страна на ищцовото дружество обект на потребление,
намиращ се в гр.Велинград, ул.“Крупская“ № 21, ап.1 с ИТН 3210865 се е ползвал от ответника, на когото е открит
клиентски № 10003414, през процесния период- от 09.03.2017г. до 08.06.2017г. , до колкото въвод във
владение на имота, който е би възложен на Банката е станало на 22.05.2017г.
подписан от името на собственика от дъщеря му Ана Велинова, т.е. до тогава
ответника е бил в имота, като и според СТЕ в периода от 08.06.2017г. до
10.01.2020г. не е доставяна ел. енергия. А за потребената от него енергия са
издадени фактури за посочения период. След този
период настъпва промяна в собствеността и е открит нов клиентски номер,
първоначално на името на Банка ДСК, а в последствие на новия собственик Шолев.
В този
смисъл неоснователни са възраженията, че липсват доказателства, обосноваващи
основателността на исковата претенция. Видно от събраните може безпротиворечиво
да се установи, че за посочения период от време ответникът, който е бил
собственик на жилището, находящо се в гр.Велинград, ул.“Крупская“ № 21, ап.1 и в
него е потребявана ел.енергия в периода 09.03.2017г. -08.06.2017г. По делото
няма данни, а не се твърди ответникът да е заплатил на ищеца потребена от него
електрическа енергия в ползван от него
обект на потребление, за което му е открит и клиентски номер.
Неоснователни
са и възражанията на ответника, че след като според постановлението за
възлагане изнесеният на публична продан недвижим имот се е намирал в режим на СИО
между С.Г.В. /настоящият ответник/ и неговата съпруга Росица Ангелова Велинова
ЕГН:**********, с адрес: ***, то той не задължено лице, поради следното: Без
правно значение в случая дали един имот, в който се потребява ел.енергия е
съсобствен в режим на СИО между лицето водещо се титуляр на партида открита в
ЕВН и неговата съпруга, тъй като и задължението за плащане е същия режим на
СИО. Т.е. кредитора може да иска изпълнение от всеки един от двамата съпрузи,
тъй като тяхното задължени е неделимо. В случая точно и това е направено.
Като резултата от това, че към момента
ответника не е заплатил на ищеца претендираните: 248,17лв. - главница и 52,45лв.
-законна лихва за заплащане на които е издадена ЗИ по ч.гр.д.№ 629/2019г. на
ВлРС, то и предявения установителен иск за установяване на задължение за
заплащане на сумите: Сумата от 248,17лв. - главница, представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
09.03.2017г. до 08.06.2017г.; и сумата от 52,45лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.04.2017г. до
16.06.2019г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 17.06.2019г.
/дата на подаване на заявление за издаване на ЗИ/ до окончателно изплащане на
вземането е основателен и като такъв ще се уважи изцяло.
По отношение на разноските съдът намира следното:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на ЗИ в частта й относно разноските отпада.
В издадената в заповедното производство ЗИ на ищеца са
присъдени разноски в размер на общо 75,00 лв., в това число: 25.0 лева -
държавна такса и 50.00 -
юрисконсултско възнаграждение, съобразно
заявеното от него вземане. И тъй като с
поведението си ответника е станал причина ищеца ги претендира от него, то и
последния има право на разноските присъдени му в заповедното производство в
размер на общо 75,0лв., която и сема ще се осъди ответникът да запрати на
ищеца.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора, на
ищеца, който е представляван от
юрисконсулт, претендирал е разноски и е представил доказателства за направени
такива направени за настоящото производство от общо 825лв., в това число: 75.00 лева за държавна такса, 300 лева-
възнаграждение за особен представител, 300 лева – за съдебно техническа експертиза
и 150 лева за юриск. Възнаграждение, следва да се присъдят разноски в размер на
825,00лв., като се осъди ответника да заплати на ищеца тези разноски.
Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД, ЕИК123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37, че С.Г.В., ЕГН ********** ***-К, му дължи следните суми: СУМАТА от 248.17лева /двеста
четиридесет и осем лева и седемнадесет
стотинки /-главница, представляваща стойност на ел.енергия, доставена за периода от 09.03.2017г. до
08.06.2017г. за клиентски № **********,
обект на потребление -Велинград ИТН:3210865, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 17.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и СУМАТА от 52.45
лева /петдесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане за периода от
28.04.2017г. до 16.06.2019г., представляващи задължение, което разпоредено
да се заплати със Заповед № 331/18.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадената по ч.гр.д. № 629/2019г. по описа на ВлРС.
ОСъжда С.Г.В., ЕГН **********
***-К, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,
ЕИК123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“
37, сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева),
направени разноски за заповедното производство, както и Сумата от 825.00 лева
/осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща
разноски направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните
заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)