№ 48
гр. Харманли, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Т. Г.
при участието на секретаря И. АТ. И.А
като разгледа докладваното от И. Т. Г. Гражданско дело № 20235630101198 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по
чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Д. Ж., ЕГН:
********** от гр. Х., жк. „И.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, чрез адв. И. А. И., против С.
В. В., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № *. Твърди се, че с влязла в сила на
03.07.2023г. Присъда № 26/09.01.2023г. по НОХД №107/2020г. по описа на РС-
Харманли, ответникът С. В. бил признат за виновен за престъпление по чл.206 ал.1 от
НК за това, че на 09.09.2017г. в гр. Харманли противозаконно присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил „БМВ“, модел „530Д Е60“, с рег. № Х **** КА,
собственост на Б. Д. Ж., която владеел. В резултат на извършеното от ответника
престъпно посегателство спрямо собствеността на ищеца, на него му били причинени
имуществени вреди в размер на 12 276.45лв., от които 11 776.45лв. - стойност на
отнетия му автомобил и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 22.08.2018г. за процесуално представителство в
качеството му на пострадал по ДП № 352/18г. на РУ-Харманли, а впоследствие и като
частен обвинител в съдебната фаза на процеса.
Сочи се, че наред с посочените щети, от деянието на ответника и в пряка
причинна връзка с извършеното от него престъпление, ищецът претърпял и
неимуществени вреди, които ответникът следвало да му репарира. Освен нервите,
които Ж. изхабил, когато разбрал, че ответникът откраднал автомобила му и
дълбоките негативни емоции и притеснения от това, престъпното отнемане на
1
притежаваното от ищеца МПС го лишило от възможността да се придвижва със
собствен автомобил за дълъг период от време, което от една страна му създавало
изключителни неудобства при търсене и намиране на транспорт за придвижване на
къси и на дълги разС.ия, а от друга страна го лишило от удоволствието да шофира,
още повече да шофира колата, към която бил силно емоционално привързан, която
харесвал изключително много и бил закупил едва 2 години преди това. Ищецът
трябвало да търси, да избира и да закупи друг подходящ автомобил, който да
управлява, което освен че му е причинило щета, изразяваща се в намаляване на
имущественото му съС.ие до размера на платената за друг автомобил цена и
разноските по прехвърлянето на собствеността и регистрация в с-р КАТ , но било
свързано също така и със загуба на време и нерви.
Сочи се, че от 2017г., когато било извършено престъплението от ответника и по
настоящем ищецът продължавал да плаща местния данък на автомобила, тъй като не
можел да го дерегистрира в С-р КАТ, без да представи свидетелството му за
регистрация и регистрационните му номера, за което бил отговорен ответника.
Ответникът С. В., с престъплението, което извършил, не бил причинил на ищеца
единствено моментна вреда, а такава, която продължавала и в бъдещето, за необозрим
период от време. Наред с това, че тази вреда имала имуществено измерение, тъй като
била ежегоден разход за ищеца, самите неприятни усещания, свързани с плащането на
ненужен данък на противозаконно отнетата му от ответника вещ, следвало да намерят
своя паричен еквИ.лент, съобразно чл.52 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че самото наказателно дело, образувано от държавата
против ответника, за извършеното от него тежко престъпление от общ характер,
създало множество неудобства за ищеца. Той многократно трябвало да се явява на
разпити в РУ- Пазарджик, РУ-Харманли и PC-Харманли, да дава показания като
свидетел и да участва в очни ставки, а освен това по искане на ответника, тогава
обвиняем, и неговия защитник, трябвало да се подложи и на съдебно-психиатрична
експертиза относно менталното си съС.ие. Всичко това създавало на Б. Ж. много
неудобства и психическо напрежение, свързано било със загуба на време и
отрицателни емоции през целия шестгодишен период от започване на делото до
постановяване на присъдата. Ищецът работел и живеел поС.но във Франция и
трябвало да се връща в България за провеждане на разпити, на очна ставка и на
съдебни заседания, което освен че нарушило режима му на труд - почивки - отпуски,
но довело до загуба на време, дълги пътувания и множество разходи, което също му
създавало негативни емоции. Всички тези неимуществени вреди ищецът оценил на
сумата 6 000 лв.
Моли съда до постанови решение, с което да осъди ответника С. В. В. да
заплати на Б. Д. Ж., на основание чл.45 от ЗЗД, обезщетение за причинените му вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на присъдата, както
2
следва: 12 276.45 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2023г. до окончателното плащане и 6 000 лв. -
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2023г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. В. В., чрез адв. И. В., депозира отговор
на исковата молба, в който е изложено становището, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен, като го оспорва както по основание, така и по размер. С отговора на
исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на претенциите за
имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Датата на извършване на деянието
била 09.09.2017г., от който ден вземането станало изискуемо и започнала да тече
общата предвидена в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност относно него. В настоящия
случай вземането за обезщетение било погасено по давност - исковата молба била
депозирана в съда на 15.12.2023г., поради което счита, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 119 от ЗЗД се оспорва и предявените от ищеца претенции за
дължими законни лихви, като счита същите за изцяло погасени по давност.
Оспорва се и твърдението, че ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи
се в „изхабени нерви, дълбоки негативни емоции и притеснения“ вследствие на
отнемането на притежаваното от него МПС. Целта, за която ищеца ползвал автомобила
не обуславяла претендирания с исковата молба завишен размер за неимуществени
вреди. Твърди се, че ищецът, противно на твърденията в исковата молба, не бил
емоционално привързан към процесния автомобил, предвид факта, че владението на
същия доброволно било предавано на други лица преди датата на извършване на
деянието. Твърденията, че ищецът трябвало да закупи друг автомобил, както и че бил
плащал местен данък за процесния автомобил, тъй като не можел да го дерегистрира в
КАТ, не били подкрепени с никакви доказателства.
Оспорва се размера на претендиралото обезщетение за неимуществени вреди,
като прекомерно завишен и несъответстващ на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии за
справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от
извършеното престъпление нематериални вреди.
Оспорва се и размера на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 11 776.45 лв., представляващо стойността на отнетия му автомобил.
Обезщетението за имуществени вреди следва да репарира реално претърпените такИ.
от пострадалото лице. Процесното МПС било закупено за няколкократно по-ниска
стойност от претендиралата с исковата молба. Наред с това техническото съС.ие на
процесния лек автомобил далеч не обуславяло претендирания размер на обезщетение
3
за имуществени веди.
Моли съда да оставите предявените искове без уважение като неоснователни и
недоказани и да присъди на ответника направените по делото разноски. В случай, че
съда намери исковете за основателни, моли да се намали размера на претендираните
обезщетения.
С протоколно определение от 09.10.2024г., на основание чл.214 ал.1 от ГПК е
допуснато изменение на предявените искове, като искът по чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди се счита за предявен за сумата от
12 000 лв., от които 11500 лв. – стойност на отнетото МПС и 500 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, а искът по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди се счита за предявен за сумата от 2000 лв.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 03.07.2023г. Присъда № 26/09.01.2023г. по НОХД №107/2020г.
по описа на РС-Харманли ответникът С. В. е признат за виновен за престъпление по
чл.206 ал.1 от НК за това, че на 09.09.2017г. в гр. Харманли противозаконно присвоил
чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д Е60“, с рег. № Х ****
КА, собственост на Б. Д. Ж., която владеел.
Приложено е и НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли. Приета като
доказателство е и справка за собствеността на процесното МПС, ведно с документи
във връзка с регистрацията на МПС-то и ведно с ДП №352/2018г. по описа на РУ-
Харманли.
Видно от писмо с рег.№УРИ:272р-000-15762 от 02.09.2021г. на Д-р на ОДМВР-
Хасково, на 17.03.2021г. в ОДМВР-Хасково е постъпило писмо от ДМОС-МВР, в което
е посочено, че в Интерпол Анкара са съобщили, че на 15.06.2020г. при рутинна
проверка полицейските власти установили лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № Х
**** КА, който бил задържан, тъй като било установено, че бил обявен за издирване.
Отразено е също, че МПС-то е транспортирано и се съхранянвало на паркинг в
полицейското управление в Sanliurfa, както и че собственикът Б. Ж. е дал писмени
обяснения, в които посочва, че бил запознат, че автомобилът му е задържан в РТурция
и желае да си го получи. Приложени са и писмо с рег.№А-7702 от 17.03.2021г. на
Началник отдел „Интерпол и ММО“, писмо с рег.№272р-7904 от 04.04.2021г. от Д-ра
на ОДМВР-Хасково и обяснение на ищеца Б.Ж. от 22.03.2021г., че желае да си получи
автомобила.
Съгласно писмо с рег.№А-152 от 07.01.2025г. на Началник Отдел „Интерпол и
ММО“ към ДМОС, МВР, превозното средство е било в изправно съС.ие при
задържането му на 15.06.2020г., а към момента МПС-то не е в изправно съС.ие, поради
4
изминалия период на задържане (изтощен акумулатор, износени гуми), Предоставени
са данни за контакт с отговорния митнически орган във връзка с връщането на
автомобила.
На страната на ответника като свидетели бяха разпитани И. Б. и И. И., които
заявиха, че към 2017г. автомобилът бил в лошо техническо съС.ие – св.Б.: „Резервната
гума беше патерица. Турбото пушеше поС.но, цялата се клатеше в ляво-дясно. Вратата
имаше удар, пукнат прозорец……Имаше проблем с предавките“. Според свидетелите
автомобилът бил управляван от много хора.
От приетото заключение по назначената съдебна автотехническа и оценителна
експертиза се установява, че реалната пазарна цена на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530Д“ с рег. № Х **** КА, обект на престъпно посегателство, собственост на
Б.Ж., е 11 500 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че стойността на
автомобила е изчислена към датата на престъпното деяние – 09.09.2017г., като са
въведени 2 % корекция на стойността за лошо съС.ие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.
Преди да се произнесе по съществото на спора съдът следва да обсъди
направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД. В случая приложима е общата петгодишна давност,
доколкото се касае за претенция по чл.45 от ЗЗД – присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземания от
непозволено увреждане давността започва да тече от открИ.е на дееца, което в
настоящата хипотеза е от датата на деликта – 09.09.2017г., доколкото деликвентът е
бил известен на увредения към този момент. В този смисъл е и Решение № 643 от
4.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 533/2008 г., I н. о., НК, в което е прието, че вземането
възниква от деня на открИ.ето на дееца и от същия момент то става изискуемо, тъй
като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Не е
необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори
когато става дума за престъпление, давността тече от момента на извършването, а не
от влизането на присъдата в сила, с която се установява престъпния му характер.
Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъпление трябва
да се предяви в петгодишния давностен срок.
От друга страна съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД висящият съдебен процес е
5
основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този
период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се
погаси по давност.
В настоящия случай петгодишната погасителна давност е започнала да тече от
датата на деликта – 09.09.2017г. Тук най-напред обаче следва да се съобрази
разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), според която за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобИ.т права от частноправните
субекти. Също така съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г. от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Н.С. от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. От
изложеното следва, че давностният срок по отношение на процесните вземания за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, е спрял в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г., като същият е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. и е текъл
до момента на предявяване на гражданския иск по чл.45 от ЗЗД в наказателния процес
по НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли – 23.07.2020г., образуван за
процесното престъпление по чл.206 ал.1 от НК и представляващо настощия деликт. С
протоколно определение от 23.07.2020г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД, което означава, че по
силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД от този момент е спряла да тече погасителната
давност за вземането, което спиране е продължило до 11.05.2021г., когато при новото
разглеждане на делото от друг съдебен състав същият граждански иск по чл.45 от ЗЗД
не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Следователно
погасителната давност е текла в периода от 09.09.2017г. (датата на деликта) до
13.03.2020 г. (обявяване на извънредно положение). След това от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. е спряно изтичането на погасителната давност, която отново е почнала да
тече, считано от 21.05.2020г. и е текла до 23.07.2020г. (предявяване на гр.иск по по
НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли. От 23.07.2020г. отново е спряна
погасителната давност до 11.05.2021г. (когато не е приет гр.иск по НОХД №107/2020г.
по описа на РС-Харманли при гледане на делото от друг състав). След този момент,
считано от 12.05.2021г. и до предявяване на настоящия иск на 15.12.2023г.
погасителната давност е продължила да тече. Така от датата на деликта – 09.09.2017г.
до предявяване на настоящия иск на 15.12.2023г. е изтекъл срок от общо 4 години, 8
месеца и 11 дни, изключвайки периодите от време, през които погасителната давност е
била спирана. Следователно исковата претенция на ищеца не е погасена с изтичане на
5-годишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С влязла в сила на 03.07.2023г. Присъда № 26/09.01.2023г. по
НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли ответникът С. В. е признат за виновен за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК за това, че на 09.09.2017г. в гр. Харманли
противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530Д Е60“, с рег. № Х **** КА, собственост на Б. Д. Ж., която владеел. Имайки
6
предвид чл.300 от ГПК и така постановената влязла в сила присъда срещу ответника
като подсъдим по НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли, за настоящият съд е
задължително да приеме осъществения от ответника фактически състав на деликта по
чл.45 от ЗЗД чрез реализираното на 09.09.2017г. от него престъпно деяние по чл.206
ал.1 от НК спрямо ищеца Ж. като пострадал, противоправността на деянието и
виновността на ответника.
Остава да се изследва въпросът процесното непозволено увреждане,
представляващо престъпление по чл.206 ал.1 от НК, причинило ли е на ищеца
твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, същите в причинно-
следствена връзка ли са с деликта и какъв е размерът им.
По отношение на претърпените имуществени вреди ищецът претендира такИ.,
равняващи се на стойността на отнетия автомобил и адвокатското възнаграждение,
заплатено по ДП №352/2018г. по описа на РУ-Харманли и по съдебното производство
по НОХД №107/2020г. по описа на РС-Харманли. Безспорно с противозаконното
присвояване на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д Е60“, с рег. № Х
**** КА, собственост на ищеца Б. Д. Ж., ответникът В. е причинил имуществени вреди
на ищеца, който е бил лишен от автомобила и от възможността да го ползва по
предназначението му от датата на противозаконното му присвояване от страна на
ответника. Несъмнено се установи по делото (писмо с рег.№УРИ:272р-000-15762 от
02.09.2021г. на Д-р на ОДМВР-Хасково, писмо с рег.№А-152 от 07.01.2025г. на
Началник Отдел „Интерпол и ММО“ към ДМОС, МВР), че и до настоящия момент
автомобилът не е във владение на собственика му, тъй като се намира на територията
на РТурция, където е бил задържан при рутинна проверка на 15.06.2020г. Ищецът е
бил уведомен за местонахождението на автомобила на 22.03.2021г., видно от
наличните му обяснения от 22.03.2021г., но това само по себе си не води до изводи за
липса на причинени от деянието имуществени вреди, имайки предвид дългия период
от деликта до уведомяването на ищеца за установяване местонахождението на
автомобила от 2017г. до 2021г., в който период ищецът не е бил наясно къде е било
МПС-то му, за да може да си го вземе и да си възвърне владението върху него.
Безспорно това е причинило имуществени вреди на ищеца, които следва да бъдат
репарирани от деликвента, предизвикал същите с виновното си и противоправно
поведение и доколкото тези вреди несъмнено са в причинно-следствена връзка с
противпоравното деяние на ответника, като причинени именно в резултат на същото и
съставляващи пряка и непосредствена последица от деликта.
Що се касае до размера на тези имуществени вреди вещото лице по назначената
и приета съдебна автотехническа и оценителна експертиза е оценило, че реалната
пазарна цена на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег. № Х **** КА към
датата на деянието е 11 500 лв. Съдът възприема това заключение на вещото лице като
обективно и безпристрастно изготвено, но счита, че не следва да присъжда в полза на
ищеца пълната стойност на автомобила, изчилена на 11 500 лв. към датата на деликта,
доколкото от м.03.2021г. все пак ищецът е бил наясно с местонахождението на мпс-то
и е могъл да го вземе, както е възможно да стори това и към настоящия момент, което
пък би могло да доведе до неоснователно обогатяване от негова страна, изразяващо се
в едновременно получаване на обезщетение по чл.45 от ЗЗД и в получаване на самото
мпс. Предвид всичко изложено и отчитайки, че към настоящия момент процесното
МПС не е в изправно съС.ие (изтощен акумулатор, износени гуми), поради изминалия
период на задържане, съгласно данните в писмо с рег.№А-152 от 07.01.2025г. на
Началник Отдел „Интерпол и ММО“ към ДМОС, МВР, то съдът счита за оправдано да
определи размера на това обезщетение, прилагайки чл.162 от ГПК, според който
когато искът е доказан по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
7
лице. Това следва и от постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №
175/6.06.2011г. по гр.д.№ 1242/2010г. на ВКС, според което, при наличие на
доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по
съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. В тази хипотеза, съгласно
правилото на чл.162 ГПК съдът трябва сам да определи размера, а ако това е
невъзможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава – да
назначи експертиза. Имайки предвид конкретиката на настоящия казус, съдът счита, че
следва сам да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди,
отчитайки заключението по приетата съдебна автотехническа и оценителна
експертиза, дългия период, в който ищецът не е бил наясно къде се е намирал
автомобилът му, обстоятелството, че считано от м.03.2021г. ищецът вече е имал
обективната възможност да си възвърне владението върху мпс-то, но не го е направил,
както и фактът, че към момента автомобилът не е в технически изправно съС.ие,
поради изминалия период от време от задържането му от турските власти.
Съобразявайки всички тези факти по делото, съдът счита, че следва да присъди
на ищеца Ж. сумата в размер на 7000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
деянието по чл.206 ал.1 от НК, присъдени като стойност на отнетото мпс, намалена в
резултат на обстоятелството, че ищецът от м.03.2021г. вече е можел да си възвърне
отнетия му автомобил, когато все още същият е бил и в добро техническо съС.ие
(съгласно писмо с рег.№А-152 от 07.01.2025г. на Началник Отдел „Интерпол и ММО“
към ДМОС, МВР). По отношение на техническото съС.ие на процесното мпс съдът се
позовава на писмо с рег.№А-152 от 07.01.2025г. на Началник Отдел „Интерпол и
ММО“ към ДМОС, МВР, според което към датата на задържането му от турските
власти, то е било в изправно техническо съС.ие. Поради това съдът не кредитира с
доверие показанията на свидетелите на ответника И. Б. и И. И., които заявиха пред
съда, че мпс-то било в лошо съС.ие.
Съдът не следва да присъжда и претендираната като обезщетение сума от 500
лв. за адвокатско възнаграждение по ДП №352/2018г. по описа на РУ-Харманли, тъй
като видно от пълномощното (л.25 от ДП, т.2), няма доказателства договореното
възнаграждение да е било изплатено от ищеца Ж. на пълномощника му адв.И.И..
Дължим адвокатски хонорар се присъжда единствено при налични доказателства за
действително направен такъв разход, каквито не са налице по делото.
По тези съображения съдът следва да осъди ответника С.В. да заплати на ищеца
Б.Ж. сумата от 7000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
престъплението по чл.206 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане в сила на присъдата по НОХД №107/2020г. по описа на РС-
Харманли – 03.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като такова
искане е отправено до съда и доколкото вземането е лихвоносно. При вземания от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана съгласно чл.84 ал.3
от ЗЗД, т.е. ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждане. В случая такава е
поискана от влизане в сила на присъдата и така следва да бъде и присъдена с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес. Искът по чл.45 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 7000 лв. до пълния предявен
размер от 12000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът Ж. претендира на основание чл.45 от ЗЗД и обезщетение за претърпени,
вследствие на деянието по чл.206 ал.1 от НК, неимуществени вреди в размер на 2000
лв. Както вече се посочи, налице са всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, но съдът не счита за доказан фактът на настъпили за ищеца
Ж., в резултат на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, неимуществени вреди,
изразяващи се в твърдените от него неудобство, вследствие на невъзможността да
8
ползва отнетия автомобил, негативни емоции, притеснения, нерви, психическо
напрежение, загуба на време и други неудобства, вследствие на процесуално-
следствените действия, извършени с негово участие по ДП. Съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК на доказване от ищеца подлежат твърденията му за търпените от него
неимуществени вреди, конкретно изразяващи се в неудобство, вследствие на
противозаконно присвоения му автомобил и невъзможността да ползва същия,
негативните емоции, притеснения, свързани с това отнемане, психическото
напрежение, загубата на време и другите неудобства, вследствие на процесуално-
следствените действия, извършени с негово участие по ДП. Всички тези твърдения,
всяка негативна промяна в психическото съС.ие на човека (отрицателно емоционално
изживяване, душевно страдание) представляват неимуществена вреда по смисъла на
чл. 52 , вр. чл. 45 ЗЗД, която следва да бъде доказана по делото. Това имплицитно
следва и от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, предвиждаща определяне по справедливост
на дължимото за този вид вреди (неимуществени) обезщетение и формираната по този
въпрос съдебна практика, според която справедливото възмездяване на настъпилите от
деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, като при определяне размера на
обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото,
релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да
отрази своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на
справедливия размер на обезщетението. В този смисъл е и ППВС № 4/1968 г., в което
е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Имайки предвид така изложеното, се налага изводът, че съдът не може да си
служи с „предположения” при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. След като понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на обективно съществуващи
обстоятелства, те трябва да бъдат установени от ищеца чрез доказателства, събрани по
реда на ГПК. Следователно при предявен иск за неимуществените вреди подлежат на
установяване /доказване/ с допустимите доказателствени средства по ГПК както
самите настъпили неимуществени вреди, така и конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение,
като доказателствената тежест за това е на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК.
Предвид това и с оглед на обстоятелствата по делото и събраните
доказателства, съдът не намира за доказани претендираните от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в неудобство, вследствие на противозаконно присвоения му
автомобил и невъзможността да ползва същия, негативни емоции, притеснения, нерви,
психическо напрежение, загуба на време и неудобства вследствие на процесуално-
следствените действия, извършени с негово участие по ДП, тъй като ищецът не
ангажира никакви доказателства в тази насока, установяващи конкретно причинените
от деликта и твърдени от ищеца неимуществени вреди, които да обосноват
присъждане на обезщетение за същите. Поради това искът по чл.45 от ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част на исковете, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца направените по делото разноски в размер на общо 400 лв. за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице. Неоснователно е направеното от ответника
9
възражение за прекомерност на дължимия адвокатски хонорар, тъй като същият е дори
под минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски по делото съобразно отхвърлената част на
исковите претенции. От страна на ищеца чрез пълномощника му бе направено
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатството възнаграждение на
ответната страна, което възражение съдът намира за основателно, имайки предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема на свършената
работа, поради което съдът определя за дължимо адвокатско възнаграждение в
минималния размер по чл.7 ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно в размер
на 1660 лв. Отчитайки така определения размер на дължимото се на ответника
адвокатско възнаграждение и съобразявайки отхвърлената част на исковете, съдът на
основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да присъди в полза на ответника разноски в
размер на 830 лв. за адвокатски хонорар.
Ответникът В. следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати
по сметка на РС-Харманли дължимата се държавна такса в размер на 280 лв.,
доколкото ищецът бе освободен от заплащането й на основание чл.83 ал.1, т.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника С. В. В., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № *, на
основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Б. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. Х., жк.
„И.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** сумата от 7000 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане от 09.09.2017г., представляващо
престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като искът за разликата над 7000 лв. до пълния
предявен размер от 12 000 лв., отхвърля като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Б. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. Х., жк. „И.“,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** чл.45 от ЗЗД иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника
С. В. В., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № * да му заплати сумата от 2000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане от
09.09.2017г., представляващо престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца Б. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. Х., жк. „И.“, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап. ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответника С. В. В., ЕГН:
********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № * направените по делото разноски в размер на 830
лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ответника С. В. В., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № *, на
10
основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца Б. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. Х.
жк. И. бл. *** вх. * ет. * ап. *** направените по делото разноски в размер на общо 400
лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ответника С. В. В., ЕГН: ********** от гр. Х., ул. „К. В.“ № *, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли сумата от 280 лв.
за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
11