№ 31
гр. Велико Търново , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000387 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 100 от 30.07.2020г. по т.д. № 200/ 2019г. по описа на
Плевенски окръжен съд, е осъден ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД-
гр.София да заплати на П. П. А. от гр.Плевен сумата 2750 лв. /от общо
дължимо обезщетение в размер на 5000лв., от което е заплатена сума в размер
на 2250 лв. от ответника/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й при ПТП, настъпило на 01.11.2016г. по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-
полица № 30116002627214, валидна от 18.10.2016г. до 17.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2017г. /на осн.чл.429 от КЗ вр.чл.430 ал.1
т.2 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираното обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в
размер на 27750 лв., както и за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането, е отхвърлен искът като неоснователен. Присъдени са разноски.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
адв.Р.Стефанова, пълномощник на Павлинка А. от гр.Плевен срещу
решението на ПОС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди само за размера над 2750 лв. до
10000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно е присъдил този размер на
обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно установеното
състояние на ищцата от момента на ПТП до датата на разглеждане на делото,
както и на критериите за справедливост. Счита за некореспондиращ на
приетите по делото доказателства и оттам-неправилен, изводът на съда, че
продължителните болки и страдания на ищцата се намират в причинна връзка
с нейно заболяване-артрозни изменения, предшестващи травмата, и съответно
не се намират в такава с причиненото при ПТП увреждане. Сочи, че е
доказано от свидетелските показания на нейната дъщеря-св.В.Асенова, че
преди инцидента ищцата се е придвижвала нормално за възрастта си, без
помощни средства, като не е имала оплаквания от болки в увредените при
инцидента стави, а след него е била със силно изразени болки,
непреминаващи и след приема на болкоуспокояващи лекарства, като тези
болки са и до момента, макари с по-нисък интензитет. Сочи, че според
заключението на СМЕ фактът на съществуващите остеоартрозни изменения
има неблагоприятно отражение на протичането на възстановяването, като го
забавя и затруднява, но според него един от факторите за възникване на
гонартрозата е травма. Счита, че дори и да се приеме, че пострадалата е имала
артрозни изменения преди ПТП, то същата не е имала никакви оплаквания и
ако не е било настъпило това травматично увреждане, тя не би търпяла тези
болки и страдания. Счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение е в необосновано нисък размер предвид интензитета на болките
и продължителния период, през който ищцата ги понася. Счита, че
неправилно при определяне на обезщетението съдът не е отчел настъпилото
трайно, необратимо /дефинитивно/ ограничение в движението на дясната
колянна става, което се намира в пряка причинна връзка с увреждането. Моли
въззивният съд да отмени решението на ПОС в обжалваната част и да уважи
предявения иск до размера на 10000лв., ведно със законната лихва от
19.01.2017г. Претендира разноски.
2
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД-гр.София.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“ АД-гр.София, чрез пълномощника
адв.Вл.Пенчев, срещу решението на ПОС в частта, с която е уважен
предявеният иск в размер на 2750 лв. Счита, че решението в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно е определил размера на обезщетението,
като не е съобразен принципът на справедливостта. Сочи, че по предявената
пред него претенция и предявения частичен иск, който е уважен,
застрахователното дружество й е изплатило обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2250 лв., който размер счита за напълно овъзмездяващ
болките и страданията на ищцата с оглед наличието на предхождащо ПТП
дегенеративно заболяване остеоартроза на ставния апарат, като гонартрозата
е проява на това заболяване, а не е в причинна връзка с ПТП. Счита, че съдът
е следвало именно през призмата на тези предхождащи дегенеративни
заболявания да отчете степента на получените травматични увреждания,
времетраенето на търпените болки и неудобства и продължителността на
оздравителния процес. Счита, че неправилно първоинстанционният съд
избирателно се е позовал на части от заключението на СМЕ, при което
неправилно е присъдил обезщетение в по-висок размер от справедливия.
Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея Павлинка А. от гр.Плевен.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
3
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск до размера на сумата 2750 лв. /след
приспадане на заплатеното от ответника обезщетение в размер на 2250 лв./.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя А., съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил
този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно
установеното състояние на ищцата от момента на ПТП до датата на
разглеждане на делото, както и на критериите за справедливост, е
неоснователно. Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприета от съда, е
обективно установено състоянието на ищцата А. на база приложената
медицинска документация-изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална
ставна връзка на дясното коляно, навяхване и разтягане на ставните връзки на
десния глезен. Действително, както посочва, вещото лице, оздравителният
процес при ищцата не е настъпил в рамките на нормалния период за това от
2-3 месеца за коляното и 1-2 месеца за глезена. Експертът обяснява по-
продължителния възстановителен период с наличието на артрозни изменения
при ищцата-спондилартроза /дегенеративни изменения на гръбначния стълб/
и гонартроза /дегенеративни изменения на коляното/, с дифузна остеопороза,
които са описани при проведените прегледи на ищцата през м.март 2017г. и
4
м.февруари 2020г. Вещото лице е посочило, че тези болестни процеси могат
да се свържат с наличната към момента симптоматика.
Макар и в експертизата да е посочено от вещото лице, че травмата принципно
е фактор за възникването на гонартрозата, то видно от заключението е, че тя е
само един от възможните фактори, тъй като експертът е посочил, че
етиологията на гонартрозата е многофакторна, като към нея спадат пол,
възраст /към момента на ПТП ищцата е била на 59г./, наднормено тегло
/ищцата е с наднормено тегло съгласно свидетелските показания/, ендокринни
причини, остеопороза, възпалителни заболявания на ставата, травми.
Експертът е изложил и че рискови контингенти са жени на средна възраст с
наднормено тегло и в менопауза-профил, на който ищцата отговаря.
Експертът е изложил и че в случая артрозните изменения предшестват
травмата /видно от тяхното развитие и изразеност/ и последната се е
насложила върху тях, с което може да се свърже бавният и непълноценен
оздравителен процес. Изложено е, че А. е с диагностицирана остеоартроза,
която не е заболяване в резултат на травма, а е невъзпалително хронично
дегенеративно заболяване на ставния апарат, като гонартрозата е проява на
това заболяване, а травмата в случая води до усложнено и затегнато
протичане. Вещото лице е посочило, че гонартрозата в случая има значението
на неблагоприятен фон, който забавя и затруднява възстановяването. От
показанията на св.В.Асенова, дъщеря на ищцата, се установява, че към
момента майка й не може да се движи като преди-ако походи повече, кръстът
започва да я боли, десният й крак стои леко подут и се придвижва повече с
бастун. Безспорно е, че ищцата не се е възстановила напълно и продължава да
изпитва болки в дясното коляно. Това й състояние обаче е провокирано от
заболяването гонартроза, за което вещото лице предвид наличните обективни
данни е посочило, че датира отпреди травмата от настъпилото ПТП
/независимо, че е диагностицирано впоследствие/, което именно заболяване
на ищцата затруднява и забавя възстановяването на травмата на дясното
коляно, получено при ПТП, но не е възникнало в резултат на тези травма.
Предвид на това, и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., като е присъдил
сумата 2750 лв. след приспадане на заплатеното преди това от ответника
5
обезщетение. С оглед изложеното, неоснователни са и другите оплаквания на
жалбоподателката А..
По направените оплаквания от жалбоподателя „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че
обжалваният съдебен акт е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и несъобразен с
принципа на справедливостта, и с факта, че ищцата е с предхождащо ПТП
дегенеративно заболяване остеоартроза на ставния апарат, като гонартрозата
е проява на това заболяване, а не е в причинна връзка с ПТП, е
неоснователно.
При определяне размера на обезщетението съдът е спазил принципа на
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и
обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер
и степен на уврежданията, получени от А., период на тяхното проявление,
продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания,
препятстването на нормалния живот на пострадалата, възрастта й,
обективното й здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към
този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи. При определяне размера на
обезщетението, първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че
ищцата е с това заболяване отпреди ПТП, което заболяване затруднява
нормалния оздравителен процес, поради което присъденото от него
обезщетение е в правилно определен размер, съответстващ на получените от
ищцата при процесното ПТП травми на фона на заболяването й, обсъдено по-
горе.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер
от 2750 лв. /след приспадане на заплатеното от ответника обезщетение в
размер на 2250 лв./.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде потвърдено от
6
въззивния съд. При този изход на делото разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 30.07.2020г. по т.д. № 200/ 2019г. по
описа на Плевенски окръжен съд в обжалваните части.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7