РЕШЕНИЕ
№ 11861
гр........ София, 17........06........2024 г........
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ........ ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС........ БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ........ ХРИСТОВ Гражданско
дело № 20231110164471 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Л.К.С.Л.“ ЕАД, искова молба
насочена против „А.Т.08.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединен искови
претенции с правно основание чл........ 345, ал........ 1 ТЗ вр........ чл........ 232, ал........ 2 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1725........22лв........ – неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг
№ 62006/16........11........2018г........ за периода 05........06........2023г........ – 24........08........2023г........,
чл........ 345, ал........ 2 ТЗ за заплащане на сумата от 35........78лв........ – данък за 2023г........ върху
превозното средство по процесния договор за лизинг и 1 550........09лв........ – застрахователна
премия по застраховка „Автокаско“ за 2023г........, чл........ 92, ал........ 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1 554........24лв........ – неустойка за забава за периода 05........02........2023г........ –
24........08........2023г........, и за сумата от 8 236........53лв........ – компесаторна неустойка, ведно със
законна лихва върху индивидуализираните суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане........
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между него и
ответното дружество е сключен договор за лизинг № 62006/16........11........2018г, по силата на
който на ответното дружество е предоставено правото на ползване на автомобил „Пежо 208“ с ДК
№ СВ **** НА........ Сочи се, че цената по договора от 21 056........34 евро е следвало да бъде
платена при първоначална вноска 3 414........54 евро и 60 равни месечни вноски, всяка една в
размер на 294........03 евро........ Твърди се, че съгласно клаузите от договора при неплащане в срок
на лизинговите вноски се начислява неустойка в размер на 0........5% за всеки ден забава, като всяка
вноска е дължима до 5-то число на всеки нов месец, като първата вноска е дължима до
05........12........2018г........, а последната до 05........11........2024г........ Релевират се съображения, че
автомобилът е предаден на представител на ответника на 22........11........2018г........, като е съставен
приемо-предавателен протокол........ Навеждат се доводи, че поради натрупани големи задължения,
формирани от неизплатени вноски, договорът бил развален едностранно от ищеца, за което
ответното дружество било уведомено с писмо от 05........09........2023г........ Сочи се, че автомобилът
бил върнат на 24........08........2023г........, за което бил съставен констативен протокол........ Сочи се,
че ответното дружество дължи на ищеца по силата на процесния договор за лизинг сумите както
следва: 1 725........22лв........ – неплатени лизингови вноски за периода 05........06........2023г........ –
24........08........2023г........, 1 554........24лв........ – неустойка за забава за периода
05........02........2023г........ – 24........08........2023г........, формирана от сбора на неустойките за забава
1
за плащане на лизинговите вноски от м........02........2023г........ до м........08........2023г........,
35........78лв........ – данък за процесното МПС за 2023г........, 792........55евро – застрахователна
премия по застраховка „Автокаско“ за 2023г........ и 8 236........53лв........ – компесаторна неустойка
по договора........ По изложените съображения се прави искане претенцията да бъде уважена........
В срока по чл........ 131 ГПК ответното дружество не е депозирало отговор........
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединен искови претенции с правно основание чл........ 345,
ал........ 1 ТЗ вр........ чл........ 232, ал........ 2 ЗЗД, чл........ 345, ал........ 2 ТЗ и чл........ 92, ал........ 1
ЗЗД........
По иска с правно основание чл........ 345, ал........ 1 ТЗ вр........ чл........ 232, ал........ 2 ЗЗД
Съгласно материалноправнанта разпоредба на чл........ 345, ал........ 1 ТЗ „ лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл........ 232 и чл........ 233, ал........ 2 от Закона за
задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на
договора........“
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил с ответника договор за
лизинг със съдържанието, посочено в исковата молба, елемент от което са и клаузи за заплащане
на неустойка за забава и обезщетителна неустойка, както и размера на неустойките; предоставяне
на ответника съгласно процесния договор на лизинговия автомобил, извършени разходи за данък
за МПС и застрахователна премия по застраховка „Автокаско“ в индивидуализираните размери и
развалянето на договора по вина на ответника........
В тежест на ответника е да докаже плащането на лизинговите вноски........
От приложеното на л........ 6 по делото копие на лизингов договор №
62006/16........11........2018г........, се установява, че между страните по делото са възникнали
търговски правоотношения, с предмет договор за лизинг на автомобил, по силата на който ищецът,
в качеството му на лизингодател е предоставил ползването на ответника в качеството му на
лизингополучател, на индивидуализирания в приложение № 1 към договора /л........ 18/ автомобил
– „Пежо 2008“ с ДК № СВ **** НА........
От раздел IV от договора е видно, че уговорената между страните лизингова цена е в размер на
21056........34 евро с включен ДДС, като същата е следвало да бъде заплатена при първоначална
вноска в размер на 3414........54 евро, а останалите 17 641........80 евро на 60 равни месечни вноски,
съгласно изготвен погасителен план, копие от същия приложено на л........ 23 по делото........
От приложеното на л........ 20 по делото копие на приемо-предавателен протокол се установява, че
лизинговият автомобил е предоставен от ищцовото дружество на представител на ответника
„А.Т.“ ЕООД........
С оглед неплащане на част от дължимите се лизингови вноски, ищцовото дружество, видно от
приложеното на л........ 28 по делото Писмо изх........ № 194/05........09........2023г........, на основание
т........ 1 от Раздел IX от договора е развалило същия едностранно........
От представеното копие на протокол /л........ 27 по делото/ се установява, че на
24........08........2023г........, процесния автомобил „Пежо 2008“ с ДК № СВ **** НА е върнат от
представител на ответното дружество и е получен от представител на ищеца с оглед прекратените
договорни правоотношения по процесния договор за лизинг........
Ответното дружество, въпреки разпределената доказателствена тежест не доказа по делото
плащане на дължимите се лизингови вноски за исковия период преди прекратяване на договора -
05........06........2023г........ – 24........08........2023г........, съгласно погасителния план уговорен в Раздел
IV от договора........
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което притежава
нужния опит и професионална квалификация, размерът на дължимите се лизингови вноски за
исковия период 05........06........2023г........ – 24........08........2023г........ е 1725........22лв........, като
сумата не е платена, респективно исковата претенция за това вземане се явява изцяло
основателна........
По исковете с правно основание чл........ 345, ал........ 2 ТЗ........
2
Съгласно материалноправната разпоредба на чл........ 345, ал........ 2 ТЗ „ разноските по поддържане
на вещта са за сметка на лизингополучателя........“........
Задължението на лизингополучателя да заплаща разноските по поддържане на вещта, е
обективирано и в сключения между страните договор за лизинг, в частност Раздел VIII, т........ 3,
съгласно която клауза лизингополучателят дължи на лизингодателя суми по застраховка „Каско“ и
„данък“ за МПС-то, предмет на договора за лизинг........
От представеното на л........ 29 копие на Полица № 0320220111022665 „Каско на МПС“ се
установява, че процесният автомобил „Пежо 2008“ с ДК № СВ **** НА е имал валидна
застраховка „Каско“ със срок на застрахователно покритие 21........11........2022г........ –
20........11........2023г........ Дължимата се застрахователна премия е в размер на 810........44евро или в
лева съгласно курса на БНБ – 1585........09лв........, като доколкото искът с правно основание
чл........ 345, ал........ 2 ТЗ за това вземане е заявен именно за тази сума, същият се явява изцяло
основателен, доколкото от приложеното на л........ 30 копие на удостоверение, се установява
плащане на сумата от страна на ищеца в полза на застрахователя........
От приложените на л........ 31 копие на платежно и на л........ 32 копие на списък се установява, че за
2023г........ ищцовото дружество е заплатило данък за процесния автомобил в размер на
60........70лв........ Доколкото договорът за лизинг е прекратен и автомобилът е върнат на ищеца,
ответникът дължи на основание чл........ 342, ал........ 2 ТЗ данък за периода от
01........01........2023г........ до датата на предаване на автомобил 24........08........2023г........, в частност
данък за 236 дни от 2023г........ Данъкът за цялата 2023г........ е 60........70лв........, респективно за
периода 01........01........2023г........ – 24........08........2023г........ /236 дни/ дължимият се данък е в
размер на 39........24лв........ Ищецът е заявил претенция за неплатен данък за сумата от
35........78лв........, като съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало намира, че искът
се явява изцяло основателен........
По исковете с правно основание чл........ 92, ал........ 1 ЗЗД........
По иска за неустойка за забава, претендирана на основание Раздел IV, т........ 6........1........
От съдържанието на договора, в частност Раздел IV, т........ 6........1 е видно, че страните са
уговорили неустоечна клауза, съгласно която в случай на забава от страна на лизингополучателя с
повече от пет дни, той дължи обезщетителна неустойка в размер на 0........5% върху дължимото се
плащане за всеки ден забава, считано от първия работен ден след петия ден........
В процесния случай от страна на ищеца се претендира неустойка за периода
05........02........2023г........ – 24........08........2023г........, в размер на 1554........24лв........ за забава при
заплащането на лизинговите вноски, дължими се за м........02........2023г........ –
м........08........2023г........ / последния месец преди разваляне на договора/........
Не се доказа от ответника плащане на лизинговите вноски за процесния период, респективно
същият е в забава и на основание Раздел IV, т........ 6........1 дължи на ищеца неустойка........ От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата се неустойка за исковия период 05........02........2023г........ – 24........08........2023г........, е в
размер на 1125........48лв........, до която сума претенцията се явява основателна, като над уважената
част до максимално предявения размер от 1554........24лв........ или за разликата от 428........76лв........
искът с правно основание чл........ 92, ал........ 1 ЗЗД се явява неоснователен........
По иска за неустойка, която се претендира на основание Раздел IX, т........ 2 във вр........ с
Раздел IX, т........ 1........
Съгласно клауза, систематизирана в Раздел IX, т........ 2 от процесния договор за лизинг ответното
дружество, в качеството му на лизингополучател, дължи на ищеца – лизингодател, обезщетителна
неустойка при разваляне на договора по вина на ответника при пълно неизпълнение на
задълженията........
Съгласно разпоредбата на чл........ 92, ал........ 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват........ Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение........ В настоящия случай логическото и граматическо
тълкуване на текстовата редакция на т........2 от раздел ХI обуславя извода, че ищцовото дружество,
в качеството му на лизингодател може да претендира неустойка на това основание единствено при
пълно неизпълнение на лизинговия договор........ Съдът приема, че разпоредбата не би могла да
се тълкува разширително и да се приеме, че такава неустойка се дължи винаги при разваляне на
договор за лизинг, дори и ако е налице частично неизпълнение на задълженията както е в
3
настоящия случай........ Това е така, тъй като разваляне може да се упражни и се упражнява от
изправната страна само за в бъдеще с оглед продължителния характер на договора с периодично
изпълнение, поради което развалянето няма обратно действие, а ефектът настъпва само в
бъдеще........ Не е налице обаче втората предпоставка за възникване на вземането – пълно
неизпълнение на договора от лизингополучателя, доколкото не се твърди от ищеца, а и от
материалите по делото не се установява ответното дружество да е в пълно неизпълнение, тъй като
се претендират част от неизплатени лизингови вноски за периода 05........06........2023г........ –
24........08........2023г , а не всички такива по приложения погасителен план който е с първа вноска с
падеж 05........12........2018г........ и последна вноска с падеж 05........11........2023г........
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на заявената искова претенция с
правно основание чл........ 92, ал........ 1 ЗЗД за сумата от 8 236........53лв........ – неустойка, дължима
се на основание Раздел IX, т........ 2 във вр........ с Раздел IX, т........ 1 от договор за лизинг №
62006/16........11........2018г........, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24........11........2023г........ до окончателно изплащане
По разноските:
Заявени са искови претенции в общ размер на 13101........86лв........, уважената част е в размер на
4436........58лв........, респективно отхвърлената част е в размер на 8665........28лв........
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1072........64лв, от които
400........00лв........ – депозит вещо лице, 572........64лв........ – внесена държавна такса и
100........00лв........ – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер........
При този изход на спора, на основание чл........ 78, ал........ 1 вр ал........ 8 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски с оглед уважената част на исковите
претенции в размер на 363........22лв........
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Т.08.“ ЕООД , ЕИК *********, да заплати на „Л.К.С.Л.“ ЕАД, ЕИК **********,
на основание чл.345, ал. 1 ТЗ вр.чл.232, ал.2 ЗЗД сумата от 1725.22лв. – неизплатени лизингови
вноски по договор за лизинг № 62006/16.11.2018г.за периода 05.06.2023г. – 24.08.2023г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023г. до окончателно изплащане
на сумата, на основание чл.345, ал. 2 ТЗ сумата от 35.78лв. – данък за МПС „Пежо 2008“ с ДК
№ СВ **** НА - за 2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2023г. до окончателно изплащане, сумата от 1 550.09лв........ – застрахователна премия по
застраховка „Автокаско“ на МПС „Пежо 2008“ с ДК № СВ **** НА - за 2023г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023г. до окончателно изплащане на сумата
и на основание чл.92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1125.48лв. - неустойка за забава за периода
05.02.2023г. – 24.08.2023г. дължима се на основание Раздел IV, т.6.1, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 236.53лв. –
неустойка, дължима се на основание Раздел IX, т.2 във вр. с Раздел IX, т. 1 от договор за лизинг №
62006/16.11.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023г.
до окончателно изплащане и за сумата от 428.76лв. – неустойка за забава за периода 05.02.2023г.
– 24.08.2023г., дължима се на основание Раздел IV, т. 6.1, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023г. до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „А.Т.08.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати
на „Л.К.С.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от на 363.22лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски градски съд........
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4