№ 16311
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. СТОЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110143702
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК и с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО с ЕИК: ********* срещу Г. А. С., ЕГН: **********, И. А. С.,
ЕГН: **********, и Н. Г. С., ЕГН: **********, за заплащане в условията на разделна
отговорност на следните суми: 8 715,47 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 06.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, и 1 057,40 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.05.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 61,84 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,16 лева –
лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г., за които суми била издадена заповед за
изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31049по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав,
разделени както следва:
За И. А. С. с ЕГН:********** – 1/6, а именно: 1 452,58 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 176,23 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, както и суми за дялово разпределение в размер на
10,31 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането,както и сумата от 2,03 лева –
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.;
1
За Г. А. С. с ЕГН:********** – 1/6, а именно: 1 452,58 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 176,23 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, както и
суми за дялово разпределение 10,31 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането, и 2,03
лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.;
За Н. Г. С. с ЕГН:********** – 4/6, а именно: 5 810,31 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 704,93 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, както и
суми за дялово разпределение 41,22 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането, и 8,10
лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № 208950, находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за
който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата – Н. Г. С. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва материалната си легитимация като собственик, следователно и потребител на
топлинна енергия. Твърди, че по силата на саморъчно завещание от 05.06.1990г. правото на
собственост върху процесния имот е преминало към патримониума на Г. и И. С..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Г. С. и И. С. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковата претенция като неоснователна. Оспорват наличието на
материална легитимация при така посочените от ищеца квоти. Навеждат твърдения, че
начислените суми не са за реално консумирана топлинна енергия. Оспорват наличието на
валидно договорно отношение между страните.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно
2
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
3
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответникът - Н. Г. С. не притежават право на собственост върху процесния
недвижим имот.
Процесният имот е бил предоставен в собственост на лицето И. М. С. като
обезщетение срещу отчужден негов имот с Протокол № 18,статия 26, от 19.09.1972г. на
Софийски градски народен съвет – изпълнителен комитет. След анализа на приобщените по
делото преписи от справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. се
установява, че ответниците са наследници на лицето А. И. С., чиято смърт е установена с
акт за смърт № 0076 от 16.02.1998 г. Последният е бил единствен наследник на починалия
на 17.03.1992 г. И. М. С., установено с акт за смърт № 0321 от 17.03.1992г. собственик на
процесния имот съгласно посочения Протокол от 1972 г.
Ответницата Н. Г. С. е представила саморъчно завещание от 5 юли 1990 година с автор
И. М. С., обявено с протокол от нотариус И. Н. на 10.02.1995г. въз основа на молба,
подадена от К. С. Г., за което е съставен протокол по образувано нотариално дело 135/95г.
Със завещанието си наследодателят се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо
имущество в полза на ответниците И. и Г. С.и, индивидуализирани поименно. От
приложените преписите от саморъчното завещание и протокола за обявяването му се
установява, че ответниците И. и Г. С.и притежават право на собственост върху процесния
недвижим имот по силата на общо завещателно разпореждане, което са приели
конклудентно със заявлението за вписване на протокола за обявяване на саморъчното
завещание в службата по вписванията, т.е. притежават качеството потребител по смисъла на
чл. 150 ЗЕ. Ответникът Н. Г. С. не е собственик на процесния недвижим имот, т.е. не е
материално легитимирана да отговаря по настоящите претенции, тъй като последния попада
в рамките на приетата по завещание наследствена маса, поради което предявените срещу нея
искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Настоящият съдебен състав
приема, че всеки от ответниците И. С. и Г. С. притежават правото на собственост върху
процесния недвижим имот в обем на ½ идеална, поради което са материално легитимирани
да отговарят за заплащане на цената на доставената топлинна енергия съгласно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността, арг. чл. 30, ал. 3 ЗС. Но доколкото
настоящият съдебен състав е обвързан от принципът на диспозитивното начало, арг. чл. 6
ГПК, то следва да се произнесе със СПН единствено и в рамките на определения от ищеца
предмет на делото, а именно за 1/6 от общия размер на процесните притезания.
Обстоятелството относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, се установява от
представените писмени доказателства – Договор №4034/23.04.2002 г. за извършване на
дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и третото лице-
4
помагач ДРУЖЕСТВО Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на
ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата
на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно
чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът
установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. По
делото е предоставено извлечение от счетоводни книги с фактури, начисляващи сума за
дялово разпределение с посочен номер на инсталация **********, идентичен с номера на
инсталация по представените общи фактури за процесния период, поради което претенциите
срещу ответниците И. и Г. С.и за сумата от 10,31 лева, дължима от всеки от тях, са
основателни.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като
обективна и правилна, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал,
сградата, в която се намира процесният недвижим имот се захранва от абонатна станция,
5
която измерва постъпилата в нея топлоенергия с общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. С данните от средството за измерване може
коректно да се изчисли размера на топлинните загуби, които са за сметка на
топлопреносното предприятие и съответно потребената от абонатите топлоенергия за
съответния отчетен период. На 15.05.2021г. е извършен отчет за период 2020/2021, подписан
от клиента, а на 10.05.2022г. и 16.05.2022г., във връзка с извършване на отчет за период
2021/2022 не е осигурен достъп, за което са съставени протоколи. Не е представен документ
за искане от ответниците за допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка
за 2021/2022г., в която е начислен служебен разход на максимална мощност по реда на
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС, приложение към наредба
за топлоснабдяването. Също така вещото лице е установило, че изчисленията на
технологичните разходи от работата на съоръженията в абонатната станция са извършвани
съгласно действащите нормативни разпоредби. Констатирало е наличието на свидетелство за
метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция с № 60098452 от
16.11.2017г., и протокол за монтаж на топломера от 22.11.2017г, както и протокол за
демонтаж на топломер № 60098452 и монтаж на топломер №60098514, като липсват данни
за извършени последващи проверки и на двата топломера, от които да заключи били ли са
годно средство за измерване. Експертизата заключва, че начислените суми за процесния
период са начислени на базата на прогнозен дял от предишен период, които впоследствие са
били коригирани с начислените от ФДР ДРУЖЕСТВОсуми при дяловото разпределение и
възлизат обща стойност от 8 938,56 лева. И в двете изравнителни сметки е посочена
липсата на водомер за топла вода. Процесните суми са били изчислени съобразно чл. 69,
ал. 2 т. 2 от Наредба № Е_РД_04-1/12.03.2020 г. на база 4 потребители.
От заключението на назначената ССчЕ, която съдът кредитира като пълна и
изчерпателна, се установява, че ответниците не са заплатили начислените суми за
използваната топлоенергия. Експертизата установява, че индивидуалните изравнителни
сметки са въведени в информационната система на ищеца за процесния период, като са били
взети предвид и начислени към дължимата главница, която вещото лице изчислява също в
размер на 8 938,56 лева. Дължимата сума от И. С. и Г. С.. съобразно притежавания от
ответниците дял в съсобствеността, е 4 469, 28 лева. Но доколкото настоящият състав е
обвързван от определения от ищеца предмет делото и обем на търсената защита, арг. чл. 6
ГПК, то претенцията за заплащане на сумата от 1 452,58 лева, представляваща 1/6 от общо
дължимата сума за потребената топлинна енергия, се явява изцяло основателна.
Ответникът Н. Г. С. не притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот, поради което не се явява материално легитимирана да отговаря по претенцията за
заплащане на потребената топлинна енергия.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна
енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
6
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. За целия процесен период ССчЕ изчислява дължимата лихва в
общ размер на 994,38 лева. Исковата претенция спрямо ответниците И. С. и Г. С. е в размер
на 176,23 лева, 1/6 от общо претендираната сума, поради което следва да бъде уважена
изцяло.
Претенцията за заплащане на мораторна лихва върху цената, представляваща главница
за предоставената услуга дялово разпределение, следва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като
ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането на
длъжника в забава, арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има процесуалният представител на ответника Н. Г. С., който
претендира адвокатско възнаграждение въз основа на договор за предоставяне на безплатна
правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА настоящият съдебен състав
определя адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, в полза на адвокат И. А. Н.,
съобразно правната и фактическа сложност на делото. Съдът не е обвързан от НМРАВ,
доколкото представлява нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите,
поради което представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл.
101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22).
Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено е с фактическата и правна
сложност на делото, включително цената на иска.
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част на исковата претенция, а
именно 2/6 от общо претендираната сума или сумата от 332,31 лева. Представени са
доказателства за сторени разноски в размер на 996,94 лева, от които 196,94 лева държавна
такса и 700 лева – депозит за изготвянето на СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав, Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски в
заповедното производство.
7
Ищецът има правно на разноски в заповедното производство размер на 65,64 лева,
представляващи платената държавна такса, съобразно уважената част от исковата претенция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. С., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, сумата от 1 452,58 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № 208950, находящ се в АДРЕС, формирана за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г г. до окончателно
погасяване на притезанието, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 176,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, формирана за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., както и сумата в размер на
10,31 лева, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение,
формирана за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,03 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за предоставената услуга дялово разпределение, формирана за
периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 31049/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. А. С., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, сумата от 1 452,58 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № 208950, находящ се в АДРЕС, формирана за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г г. до окончателно
погасяване на притезанието, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 176,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, формирана за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., както и сумата в размер на
10,31 лева, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение,
формирана за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,03 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за предоставената услуга дялово разпределение, формирана за
периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 31049/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от ДРУЖЕСТВО с ЕИК
8
********* срещу Н. Г. С., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
5 810,31 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № 208950, находящ се в АДРЕС, формирана за периода от м.05.2020
г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г г. до окончателно погасяване на
притезанието, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 704,93
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, формирана за
периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., както и сумата в размер на 41,22 лева,
представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение, формирана за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до
окончателното плащане на вземането, като и претенцията с правна квалификация чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 8,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
предоставената услуга дялово разпределение, формирана за периода от 16.07.2020 г. до
05.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
31049/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, да заплати на адв. И. А. Н., сумата от 450 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника Н. Г.
С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. А. С., ЕГН **********, и И. А. С.,
ЕГН **********, да заплатят на ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, сумата от 332,31 лева,
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и
сумата от 65,64 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9