№ 2312
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110114398 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И. П. Ф., ЕГН **********,
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***,
дължи сумата от 1860,07 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периодa от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
29.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 279,14 лв., представляваща обезщетение
за забава, дължимо за периодa от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; сумата от 53,19 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периодa от 01.08.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 10,93 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода
от 16.10.2020 г. до 21.08.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от
25.09.2023 г. по ч. гр. д. № 48474/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. След няколкократни
указания на съда, ищецът е заявил /с последна уточняваща молба вх. № 295268/19.09.2024
г./, че по делото след подаденото възражение от 13.12.2023 г., на 22.12.2023 г. е постъпило
частично плащане на претендираните от ответника суми, а именно сумата от общо 1000,22
лв., с която по реда на чл.76 от ЗЗД, ищецът е погасил разноските до момента от 44,07 лв.
/държавна такса от заповедното производство/; 290, 07 лв. /мораторните лихви върху
главницата за ТЕ и ДР, дължими за периода на забавата им/; 69,80 лв. /законни лихви върху
двете главници до датата на плащане/ и 596,28 лв. /част от главницата за ТЕ/, при което към
19.09.2024 г. ищецът претендира за установяване незаплатен остатък от главницата за ТЕ в
размер на 316,29 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски за ЮВ (за заповедното и исковото производства).
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
1
поддържа, че ответникът И. П. Ф., ЕГН **********, в качеството му на собственик за
процесния период на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***,
по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от "ДИРЕКТ“ ООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените
искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 48474/2023 г. по описа на СРС,
164-и състав. Твърди, че в хода на производството ответника е заплатил сумата от 1000,22
лв. Претендира разноски.
Ищецът е ангажирал относими писмени доказателства /с изключение на представените
с молба вх. № 131982/19.04.2024 г. месечни съобщения към фактури, които са неотносими
към процесните имот, период и потребител на ТЕ, издадени на името на трето за спора
лице – С.Й.Д., относно топлоснабден имот в *** различен от процесния по делото/ като е
посочил и допълнителни доказателствени искания в т.ч. изслушване на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да
отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и
заплащането на отоплителната услуга през процесния период. По искане на ищеца е
приложено към настоящото за послужване и заповедното производство по ч. гр. дело №
48474/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ДИРЕКТ“ ООД изразява становище за
основателност на исковете и представя с молба вх. № 306347/30.09.2024 г. изисканите от
ищеца, намиращи се в негова държане документи относно извършвания реален отчет и
изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и период, които са приети като
относими писмени доказателства.
Извън срока по чл. 131 ГПК, на 28.06.2024 г., ответникът, редовно уведомен от
23.05.2024 г. за заведените срещу него искове - И. П. Ф., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез упълномощен адв. Е. К. от САК. Възразява срещу допустимостта на
исковете, в частност предявените такива за сумата от 930,04 лв., представляваща главница за
ТЕ, и за сумата от 26,60 лв., представляваща главница за дялово разпределение, т.е. за ½
ид.ч. от претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК, суми, доколкото във
възражението по чл. 414 ГПК се твърди да е признал изрично дължимостта на тези
вземания, поради което за тях ищеца нямал правен интерес от установяване на тяхното
съществуване.
Твърди, че по ч.гр.д. № 48474/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, е депозирал
възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на другата половина от
вземанията на ищеца, съответно за сумата от 930,04 лв., представляваща главница за ТЕ за
отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 26,60 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периодa от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземанията, както и
претендираните от ищеца мораторни лихви върху двете главници в размери от 279,14 лв.,
2
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за периодa от
15.09.2021 г. до 21.08.2023 г., и от 10,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за ДР, дължимо за периода от 16.10.2020 г. до 21.08.2023 г. Във възражението по
чл. 414 от ГПК, въпреки че не се изисква обосновка, длъжникът и настоящ ответник е
изложил като мотиви, че оспорва посочените суми /1/2 ид.ч. от главницата за ТЕ и ½ ид.ч. от
главницата за ДР/ по основание и размер. Заявено е възражение за погасителна давност.
Направено е изрично признание за дължимостта на сумата от 930,04 лв., представляваща
главница за ТЕ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и на сумата от 26,60 лв.,
представляваща главница за услугата по дялово разпределение. По отношение на
наведените във възражението по чл.414 от ГПК доводи и оспорвания за недължимостта на
вземанията на заявителя, съдът дължал да се произнесе като по наведените с редовен
отговор по чл.131 от ГПК възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 48474/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на част от вземанията, за които е била
издадена заповедта за изпълнение от 25.09.2023 г. Ответникът е депозирал възражение по
чл. 414 ГПК в срок, с което е признал част от вземанията на ищеца за дължими /930,04 лв. за
главницата за ТЕ и 26,60 лв. за главницата за ДР/ и е оспорил дължимостта на останалите
вземания на ищеца – 930,04 лв. за ТЕ; 26,60 лв. – за ДР и мораторните лихви върху тях, за
посочените в заповедта за изпълнение периоди на забава, поради което съдът е дал на ищеца
изрични указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за
установяване съществуването на оспорените вземания. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. След
няколкократни указания на съда, ищецът е заявил /с последна уточняваща молба вх. №
295268/19.09.2024 г./, че по делото след подаденото възражение от 13.12.2023 г., на
22.12.2023 г. е постъпило частично плащане на претендираните от ответника суми, а именно
сумата от общо 1000,22 лв., с която по реда на чл.76 от ЗЗД, ищецът е погасил разноските до
момента от 44,07 лв. /държавна такса от заповедното производство/; 290, 07 лв.
/мораторните лихви върху главницата за ТЕ и ДР, дължими за периода на забавата им/; 69,80
лв. /законни лихви върху двете главници до датата на плащане/ и 596,28 лв. /част от
главницата за ТЕ/, при което към 19.09.2024 г. ищецът претендира за установяване
незаплатен остатък от главницата за ТЕ в размер на 316,29 лв., ведно със законната лихва от
29.08.2023 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски за ЮВ (за
заповедното и исковото производства). Ищецът моли за признатите в хода на заповедното
производство да му бъде издаден изпълнителен лист.
Въпреки, че не е налице пълна идентичност между предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, доколкото се твърди извършено частично
плащане на претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК вземания, извършено след
издаване на ЗИ от 25.09.2023 г. и частично признание дължимостта на вземанията на ищеца,
допустимо се явява в исковото производство да се заявят за установяване само част от
вземанията, за които в полза на ищеца е била издадена ЗИ, т.е. само тези от тях, за които
между страните все още съществува спор относно тяхното съществуване. В този смисъл,
предявения установителен иск за част от вземанията, за които на ищеца е издадена ЗИ по
чл.410 от ГПК е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Следва да се отбележи, че по делото няма доказателства за извършеното на 22.12.2023
г. плащане на сумата от 1000,22 лв. по партидата на абоната, с изключение на признанието
на ищеца, че такава сума е постъпила и начина на осчетоводяването й. При липса на
писмени доказателства /липсва платежното нареждане, вносна бележка или др./ за
3
вписаното от платеца основание за плащането, съдът е в невъзможност да извърши проверка
за законосъобразното му счетоводно отчитане по партидата на абоната. Изхождайки от
датата на плащането – 22.12.2023 г., около седмица след признанието на част от исковите
претенции на ищеца за дължими и посоченото от ищеца в молбата му от 19.09.2024 г., че
при плащането ответника е посочил като основание „частично по ч.гр.д. № 20231110148474
плащане, призната част И. П. Ф. 1000,22“ съществува голяма вероятност, а и е най-житейски
логично, длъжника да е погасил именно признатите от него вземания на ищеца, при което
разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД би била неприложима, във вида, в който е
приложена от ищеца. Още повече, че погасяването на разноски, които все още не са
изискуеми, е незаконосъобразно, а платената сума от 1000, 22 лв., съответства на сбора от
признатите главници за ТЕ и ДР и законната лихва върху тях до датата на плащане/.
Независимо от гореизложеното, в настоящото производство, ищецът е заявил за
установяване съществуването само на част от вземането си срещу ответника, а имено за
главницата за ТЕ до размер от само 316, 29 лв., дължима за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане,
за което и съдът дължи произнасяне по същество /с последната уточняваща молба от
19.09.2024 г., подадена след насрочване на делото и дадените от съда указания/.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от
ищеца- доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление,
топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. В случай че
се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи
способ за погасяване на задълженията си.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на
параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
При съобразяване на становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от допълнително доказване, че
ищецът е доставил до процесния имот топлинна енергия на стойност от 930,04 лв. в периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща половината от начислената по партидата с
аб. № ***, открита за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ***, ап. ***, а ФДР, в
лицето на „ДИРЕКТ“ ЕООД е извършило услугата по дялово разпределение, в периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за която е начислил такси на потребителя в размер на 26,60 лв.,
представляваща половината от общо претендираната такса за ДР от 53,19 лв.
По делото се установява от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 106, том I, рег. № 2844, дело № 074 от 2018 г. на нотариус В. П.а, че на 31.08.2018 г. М. И.
Ф.а дарява на сина си И. П. Ф. /настоящ ответник/ собствения си недвижим имот,
4
представляващ Апартамент № ***, находящ се в ***, като дарителят си запазва пожизнено
право на ползване върху целия дарен недвижим имот. От представеният нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 53/03.09.1980 г. е видно, че М. Ф.а е призната за
едноличен собственик на процесния топлоснабден имот, по силата на дарение в нейна полза
и съдебна спогодба. Видно от протокол без дата, от проведено ОС на ЕС при избор на ФДР,
като етажен собственик за апартамент № *** е вписан П.Б. Ф., на чието име са издавани и
Общите фактури за процесния период, както и главните отчети и Индивидуалните справки
за отопление и топла вода, издавани от ФДР „Директ“ ЕООД /приети като доказателство по
делото /на л.22-25 и 169-174/. По делото не са събрани доказателства как и по чие заявление
е открита партидата за Апартамент № *** с присъединен аб. № *** на името на П. Ф..
По делото е приет като доказателство Договор № Д-О-69/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД, по силата на който ищеца е възложил на
посочения ФДР да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите на СЕС или в сграда с повече от един клиент в гр. София, описани в Приложение
№ 1 към договора, сред които и процесната сграда, в която се намира Апартамент № ***, с
адрес ***
От страна на „Директ“ ЕООД са представени документи, удостоверяващи
сертифицирането и редовната метрологична проверка на инсталираните в процесния
апартамент № ***, средства за измерване на ТЕ, а видно от заключението на СТЕ,
измерването в СЕС на потребеното количество ТЕ е извършвано от общ топломер за
търговски цели с ф.№ ***, като за процесния период на същия е провеждан редовен контрол
от лицензирани лаборатории, съгласно Наредбата за средства за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол от 2003 г. Изправността на топломера и данните при демонтажа са
документирани съгласно изискванията със свидетелства за проведените изпитания, като са
представени и приети по делото документи, удостоверяващи и последващи проверки през
м.05.2021 г. и м.02.2023 г., т.е. действащия в СЕС през процесния период топломер е бил
технически изправен.
От Столична община – Район *** е представен и приет по делото като доказателство
препис-извлечение от Акт за смърт на М. И. Ф.а, от който се установява, че последната е
починала на 06.09.2022 г., т.е. след края на процесния отоплителен сезон /процесния период
е от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г./. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗС със смъртта на ползвателя се
погасява и учреденото в негова полза вещно право на ползване. Следователно в случая, със
смъртта на М. Ф.а на 06.09.2022 г. се е прекратило учреденото й пожизнено през 2018 г.
право на ползване върху процесния имот, от което следва, че за целия процесен период, от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., същата като ползвател на имота е имала качеството на
потребител на ТЕ, респ. клиент на „Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът е предявил исковете си в производството срещу ответника И. П. Ф., в
качеството му на собственик на процесния имот за процесния период, като твърди, че същия
има качеството клиент на ТЕ за битови нужди по см. на чл.153, ал.1 от ЗЕ.
По делото няма доказателства, освен косвени такива, че ответника Ф. е единствен
наследник на ползвателя М. Ф.а и че същия следва да отговаря за нейните задължения за
ползваната в имота до смъртта й топлинна енергия, а и ищеца не твърди такова
наследствено приемство. Напротив, ищецът свързва качеството на ответника на потребител
на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик топлоснабдения имот,
като в подкрепа на твърдението си е представил описания по-горе нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 106, том I, рег. № 2844, дело № 074 от 2018 г. на нотариус В. П.а, от
който е видно, че ответникът е придобил правото на собственост върху топлоснабдения
имот по дарение от майка си М. Ф.а, но последната си е запазила правото на ползване на
имота до смъртта си /настъпила на 06.09.2022 г., т.е. след края на процесния отоплителен
период/.
5
Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как се
разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и
вещния ползвател на топлоснабдения имот. Законът не урежда солидарната им отговорност,
поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика
се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното
отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярят на
вещното право на ползване. Този извод се извежда от нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС
предвиждаща, че ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на
имота. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляря му да владее и
ползва имота, като лишава собственика от тези правомощия и той остава притежател само
на т. нар. „гола собственост“. Следователно, след като само вещният ползвател извлича
ползите от вещта е оправдано именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването
й. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Или може да се направи изводът, че поначало собственикът
на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия, но ако върху имота има учредено
вещно право на ползване в полза на друго лице, ползвателят се явява клиент на
топлинна енергия, а не собственикът.
Константната практика на съдилищата, в т.ч. на ВКС приема безспорно, че потребител
на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно
право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. /в този
смисъл Решение № 65 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 15088/2021 г.; Решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК и др./.
Както бе посочено по-горе възникването на качество „потребител на топлинна енергия
за битови нужди“ е обусловено от притежание на право на собственост или вещно ползване
върху топлоснабден имот. Когато при обременен с вещно право на ползване недвижим имот
по искане на собственика без противопоставяне на вещния ползвател, е открита партида с
титуляр собственикът, се приема, че облигационното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия, е възникнало между топлофикационното дружество и
собственика, при което вещният ползвател не е материално легитимиран да отговаря по
предявените претенции. В случая обаче, по делото нито се твърди, нито се установява от
приетите доказателства, собственика на топлоснабдения имот, ответника И. Ф. да е поискал
от ищеца открИ.е на партидата за имота с аб. № *** да е на негово име, нито е декларирал,
че наред с вещния ползвател ще използва имота лично за битови нужди, респ. ще заплаща
потребената в имота топлинна енергия. Следователно, няма основания, за процесния период
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. собственика на имота, в лицето на ответника Ф., да се счита
потребител на доставената от ищеца до имота, топлинна енергия.
С оглед на това обоснован е извода, че ответникът не е бил клиент на топлинна
енергия в процесния период, респ. между него и ищеца не е съществувало облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия в процесния имот. При липса на
договорна обвързаност с ищеца ответникът не дължи заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и на извършваната услуга дялово разпределение /до претендираните от
ищеца размери в настоящото производство/.Ищцовото дружество, чиято бе
доказателствената тежест в процеса, изрично указана с доклада по делото по чл. 146 от ГПК,
6
приет за окончателен без възражения, не установи с допустимите доказателствени средства
пасивната материална легитимация на ответника и качеството му на длъжник на посоченото
в исковата молба основание. В заключение, съдът намира, че от съвкупния анализ на
ангажираните по делото доказателства, се налага извод, че потребител на топлинна енергия
за процесния имот и период, е бил вещния ползвател на имота, в лицето на М. И. Ф.а.
Предвид изложеното предявения срещу ответника И. П. Ф. установителен иск по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК, за незаплатена цена на доставена топлинна енергия в размер на
1316,29 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този извод по отношение на основанието на иска, съдът не следва да обсъжда
събраните по делото доказателства във връзка с реалната доставка на ТЕ, нейното
количество, качество на услугата и размера й.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Няма доказателства ответникът Ф. да е извършил съдебни
разноски в производството, които да подлежат на възстановяване от ищеца. Такива се
претендират единствено от неговите пълномощници в хода на заповедното и исковото
производство.
Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 22.11.2023 г., сключен между
ответника Ф. и адв. К.Б., последната е предоставила безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 , т.2 ЗАдв. в хода на заповедното производство, с оглед
което е направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като се претендира минимум 450 лв.
Относно претендираното възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство, съдът счита, че предоставената правна защита и съдействие,
изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези, поради което на основание § 1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия.
За да се определи по аналогия възнаграждението следва да се разгледа вида на извършеното
от процесуалния представител на длъжника, действие. Целта на заповедното производство е
не да се установи съществуването на дадено вземане, а единствено дали то е спорно в
отношенията между страните. Заповедното производство е формално, като отправеното до
съда искане за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде по образец, утвърден
с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. Съгласно утвърдените образци, ведно със заповедта на длъжника се изпраща
и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Предвид изложеното
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в размер на 50 лв.
С представения извън срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба,
пълномощника на ответника - адв. Е. К. претендира разноски за исковото производство в
общ размер на 2020,00 лв., за което е представен Списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 14.03.2024 г., сключен между
ответника и адв. Е. К., последната е предоставила безплатно процесуално представителство
по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. в настоящото производство, с оглед което е направено искане от
пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата
и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия от страна на
пълномощника на ответника, както и че съдът не е обвързан от Наредбата за минималните
7
размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съдът
определя дължимо се на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв., което ищецът ще следва да заплати на адв. Е. К. К., за оказана безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от А.А. и
И.Е. – изпълнителни директори, срещу ответника И. П. Ф., ЕГН **********, с адрес в ***,
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1316,29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение от 25.09.2023 г.
по ч. гр. д. № 48474/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изп. директор А.А. и И.Е. –
Председател на УС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адв. Е. К. К. от САК сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство по гр.д. № 14398/2024 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изп. директор А.А. и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адв. К..И.Б. от РАК сумата от 50,00 лв. за оказаната от нея на длъжника И. Ф., безплатна
помощ и съдействие в хода на заповедното производство по ч.гр.д № 48474/2023 г. по описа
на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
„ДИРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8