мотиви към присъда № 102/ 14.07.2020г. по НОХД № 2042/2020г. по описа на Районен
съд –гр.Бургас
Производството e образувано по повод
обвинителния акт на Районна прокуратура–гр.Бургас против Т.А.М. ЕГН **********,
съдържащ обвинение за престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях, съгласно чл.371, т.2
от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът е
разгледал делото по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура–гр.Бургас поддържа обвинението. Счита, че престъплението е
безспорно установено от обективна и субективна страна, като релевира подробни
доводи в подкрепа на обвинителната теза. Пледира за осъдителна присъда и
индивидуализиране на наказанието при условията на чл.54 от НК. Моли съда да определи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на три години лишаване от
свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК същото бъде редуцирано с 1/3 до
размер от две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години.
Според
защитника описаните в обвинителния акт действия осъществяват признаците на
инкриминираното престъпление. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира при приложението на чл.58а, ал.1 от НК и, че адекватно
наказание в конкретния случай се явява лишаване от свобода за срок от две
години, редуцирано до една година и четири месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, предвид
липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият разбира обвинението. Признава
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава вината си и
изразява съжаление на деянието си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Малолетната свидетелка Л.И.Х. е родена на ***г. в гр.Бургас. Живее с
родителите си - свидетелите П.К.И. и И.С.Х. ***. В същата къща живеела и свидетелката М. Х.Х. със семейството си, която била племенница на свидетеля И.С.Х..
На 06.03.2019г. около 17.00 часа свидетелката Л.И.Х. се прибрала от
училище у дома си. След като оставила ученическата си чанта свидетелката
излязла отново, като с нейни приятелки се разходили по центъра на с.Равна гора.
Приятелките на Х. останали в центъра, а тя посетила хранителен магазин, след
което тръгнала сама към дома си.
По пътя свидетелката Х.
срещнала подсъдимия Т.А.М., когото познавала. Подсъдимият М. попитал свидетелката
Х. какво прави, след което се поинтересувал къде е баща и. Тя му отговорила, че
баща и е в гр.Карнобат. Подсъдимият М. решил да осъществи развратни действия
спрямо свидетелката Х. и по този начин да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на същата. В изпълнение на престъпното си намерение подсъдимият
М. дръпнал за ръката свидетелката Х. и я повел по пътя в посока на детската
градина на селото. Свидетелката Х. попитала подсъдимия М. къде я води, а
последният и отговорил, че я води към детската градина.
Подсъдимият М. отвел свидетелката
Л.Х. на поляна, находяща се в близост до детската градина в с.Равна гора,
общ.Созопол, обл.Бургас. Казал и да седне на поляната, след което седнал до нея
и започнал да я целува по бузите и по врата, като я хванал с ръце за врата.
Свидетелката Х. казала на подсъдимия да я остави, но вместо да изпълни
желанието и, той и наредил да не мърда, след което свалил дънките и бельото и
против нейната воля, въпреки оказаната от последната съпротива. Свидетелката Х.
молела подсъдимия М. да я остави да се прибере, но последният не я пуснал, а
извадил половия си член и продължил да я целува по устните и врата, като я приканил
да направи ръчни и орални стимулации на половия му член чрез отправяне към нея
на репликата: „Ще ми направиш ли чекии и свирки?". Свидетелката Х., била наясно с значението на думите „чекия" и „свирка" в смисъл на ръчни и
орални стимулации на половия член на подсъдимия М. отказала да направи това. След
отказа на Х., М. я бутнал на земята, легнал върху нея и започнал да я опипва по
седалищните части, по гърдите и по половия и орган и осъществил допир на
половия си член с половия орган на свидетелката Х. без съвкупление.
В един момент подсъдимият М.
забелязал присъствието на други лица в близост и предупредил свидетелката Х. да
не казва на никого за случилото се, след което се облякъл. Свидетелката Х. също
се облякла и се отскубнала от подсъдимия, който се опитал безуспешно да я спре,
тъй като тя побягнала към дома си.
Междувременно подсъдимия М.
и свидетелката Х. били забелязани от свидетелите С.Т. М., И. Й. К., Н.С. М., С. М. Й. и М. Т. Х., които също се намирали в близост до детската градина в с.Равна
гора, общ.Созопол, обл.Бургас.Свидетелят С.Т.М.чул виковете на свидетелката Л.Х.
към подсъдимия М. да я остави на мира.Свидетелят И. Й.К.осветил с прожектора на
мобилен телефон подсъдимия и свидетелката и ги видял, че са със свалени дънки,
като подсъдимият М. се намирал върху свидетелката Х.. При появата на
горепосочените лица подсъдимият М. се уплашил, станал и вдигнал дънките си.
След него станала свидетелката Х., която също вдигнала дънките си и се опитала
да отиде към тях, но била хваната от М., който се опитал да я спре.
След като свидетелката Х. се отскубнала от подсъдимия
М. се насочила към дома си, като по пътя към нея се присъединили свидетелите М. и К..
По същото време у дома на свидетелката
Х. била свидетелката М. Х.Х.. Пострадалата и свидетелите М. и К. споделили на свидетелката
М. Х. за случилото се. Последната от своя страна
споделила това на свидетелката П.К.И. - майка на Л.Х., когато се върнала в дома си заедно със съпруга си.
Впоследствие свидетелката Л.Х.
била откарана в СМП в „УМБАЛ – Бургас“ за извършване на медицински преглед.
В хода на разследването на 08.03.2019г. за
времето от 13.55 часа до 14.15 часа бил извършен оглед на местопроизшествие.
При извършения оглед на местопроизшествие не са открити и иззети следи или
веществени доказателства.
Според заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза № 128/2019г. по тялото на пострадалата
Л.Х. не са установени травматични увреждания.
При гинекологичния преглед е установена
нарушена цялост на девствената ципа, но без пресни охлузвания и травми по
половите органи, липса на кървене и семенна течност. В експертното заключение е
посочено, че експертизата не може да определи давността на нарушената цялост на
девствената ципа, но същата не е от датата на инкриминираното деяние - 06.03.2019г..
Според заключението на изготвената ДНК
експертиза, обективирана в протокол № 19/ ДНК-79 от 22.05.2019г., изготвен от
вещо лице към БНТЛ при ОД на МВР - гр.Бургас не е доказано наличие на
биологичен материал по обекта от второ
лице -
клетъчният материал от обект № 1 /тампон с обтривка от
влагалището на Л.И.Х./ има ДНК профил, който показва, че същият произхожда от лице от женски
пол - вероятно Л.И.Х. /не е предоставен сравнителен материал от същата/.
Според заключението на
изготвената комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза към
процесния период - 06.03.2019г. малолетната Л.Х. ***, не е изпадала в състояние
на продължително или краткотрайно качествено разстройство на съзнанието,
причинено от психична болест или слабоумие, което не би и позволило да разбира
свойството и значението на случващото се и да ръководи съобразно малолетната й
възраст постъпките си. Л.И.Х., не се е намирала в особено психическо състояние,
което би повлияло на възможностите и да възприема и запаметява факти и
обстоятелства, имащи отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях
и да участва в наказателното производство, при условията на нейното малолетие. Личностовата
структура на Л.И.Х. е в процес на формиране, поради малолетието, затова все още
е налице емоционална и психическа незрелост. Отчетена е тенденция за изграждане
на екстравертна насоченост на личността и водещи психодинамични характеристики,
свойствени за холеричен темперамент с присъщите енергичност, жизнерадостност,
активност и стремеж към действие, както и нисък фрустрационен толеранс, лесна
провокируемост, повишена импулсивност и раздразнителност. Посочено е, че ако се кредитират
показанията на освидетелстваната, може да се коментира симптоматика на остър
стрес, която с течение на времето е отзвучала и не е прерастнала в дисстрес,
видно от споделеното: „Сега имам добро
настроение. Аз се храня добре. Аз спя вече добре.“. Поради това не се налага прилагане на специализирани психиатрична и
психологична интервенции в тази насока
Според заключението на
изготвената допълнителна комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза
при обстойния анализ на данните от комплексното обследване на Л.И.Х.,
свидетелските показания и от двете психиатрично-психологични интервюта, както и
от валидизираните резултати от физикалните медицински изследвания вещите лица
откриват известна неточност и несъвпадения на данните. Според вещите лица
съществуват данни за известна склонност у Л.И.Х. за изборност и неточност в
интерпретация на събитията провокирана от необичайната, екстремна ситуация, в
която се е намирала и ниската календарна възраст на малолетната. В заключението
е посочено, че вещите лица не разполагат с обективна показваща априорно
склонност да преувеличава, лъже или дава неверни показания.
Според заключението на
изготвената техническа експертиза, обективирана в протокол № 11/ 2019 от
03.05.2019г., изготвен от вещо лице при РУ - Созопол при визуалния преглед на
предоставения за изследване оптичен носител на информация не са установени
дефекти и наранявания, които биха оказали влияние на настоящото изследване. При
прегледа на съдържанието на предоставения оптичен носител на информация е
установено, че същият съдържа един брой фонетичен /звуков/ файл. Текстът от
звукозаписа - обект на експертизата е снет и представен в писмен вид в
изследователската част на протокола. Не са установени признаци за извършени
манипулации в съдържанието на изследваният оптичен носител.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
от събрания по делото доказателствен материал разгледан по отделно и в
съвкупност, а именно от свидетелските показания на Л.И.Х., П.К.И., И.С.Х., М.Х.Х.,
С.Т.М., И. Й.К., Н.С.М., С.М.Й., М.Т.Х., К.М.М., С.Д.Г., И.Й.В., Н.С.Х., Г.С.Х.,
изготвените съдебномедицинска експертиза № 128/2019г., ДНК експертиза,
обективирана в протокол № 19/ ДНК - 79 от 22.05.2019г., изготвен от вещо лице
при БНТЛ при ОД на МВР- гр.Бургас, комплексна съдебнопсихиатрично-психологична
експертиза, техническа експертиза, допълнителна комплексна
съдебнопсихиатрично-психологична експертиза, писмо с рег.№ 10584р-674 от
09.04.2019г. на „Районен център 112" - Бургас, ведно с приложения към него
един брой CD с един брой запис на разговор, писмо с рег.№
66-00-107 III от 21.03.2019г. на
Община Бургас и приложеното към същото удостоверение за раждане, както и от самопризнанието на
подсъдимия, което кореспондира с доказателствената съвкупност.
Установената по безспорен начин фактическа обстановка, сочи на осъществен
от подсъдимия Т.А.М. от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.149, ал.2, т.1, вр.
ал.1 от НК, като на 06.03.2019г., в с.Равна гора, общ.Созопол, обл.Бургас, на поляна,
находяща се в близост до детска градина, чрез употреба на сила за сломяване на
съпротивата на ненавършилата 14-годишна възраст Л.И.Х., ЕГН: **********,***,
изразяваща се в дърпане за ръката на Х., хващане за врата и сваляне на дънките и
бельото против нейната воля, извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на същата, а именно целувал я по бузите, устните и
врата, извадил половия си член, приканил я да направи ръчни и орални стимулации
на половия му член, опипвал я по седалищните части, по гърдите и по половия
орган и осъществил допир на половия си член с половия орган на Х..
Блудството по основния състав на
чл.149 от НК е просто престъпление, т. е. такова, при което изпълнителното
деяние се осъществява с единично деяние, за което е характерно, че поредицата
от действия са обединени и подчинени на конкретно решение за реализиране на
конкретна цел и следва да бъдат квалифицирани като едно престъпление
Блудството с малолетни е формално
престъпление и същото е довършено с извършване на самото действие с цел
възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, без да е
необходимо тази цел да бъде постигната. Тъй като малолетните не могат да
формират правно валидна воля - блудството с такова лице е винаги престъпление,
независимо дали пострадалото лице е дало своето съгласие.
Съпротивата на малолетната е
преодоляна чрез използваните сила, изразяваща се в
дърпане за ръката на Х., хващане за врата и сваляне на
дънките и бельото и против нейната воля. Оказаната от
пострадалата съпротива, въпреки ниския и интензитет и оценена във връзка с
нейната възраст е достатъчна да демонстрира нежеланието и за такъв акт, с което
подсъдимият не се е съобразил, приложил е физическа сила, с които е неутрализирал оказаната му съпротива,
което доказва квалификацията на деянието по точка по чл.149, ал.2, т.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Т.А.М.
е извършил деянието при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е, че пострадалата не е навършила 14-годишна възраст и не
е съгласна да участва в осъществяването на блудственото действие. Налице е и
специалната съставомерна цел, а именно деецът да възбуди и удовлетвори полово
желание.
За престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от 2 до 8 години.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието обстоятелствата, при които е
извършено, както и личността на подсъдимия. Деянието е с висока степен на
обществена опасност с оглед обекта на засегнатите отношения. От друга страна личността на подсъдимия Т.А.М. е с ниска обществена
опасност. Същият е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, основно
образование, работи в Обединеното Кралство като работник във фабрика за цветя. Младата възраст, добрите характеристични данни, необременената
съдимост, признанието на вината, и изразеното съжаление съдът отчете, като
смекчаващи вината обстоятелства. При тези фактически данни съдът
индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира,
поради което наказанието лишаване от свобода бе определено за срок от две
години, като след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, съдът
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. Съдът намери, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително така определеното наказание да бъде търпяно
ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му
за срок от три години.
По
отношение на веществените доказателства по делото - един брой DVD и
един брой CD-R марка „НР“ с надпис на лицевата му страна
„10584р-674/09.04.2019.
Съдът
след като призна подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК възложи
разноските за производството в негова тежест.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
Председател : П. ГЕОРГИЕВА
В.О:
К.СЛ.