РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. гр. Лом, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100720 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. ****, представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д.,
пълномощник: юрк. В. М., срещу Д. Б. П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. **** и настоящ адрес: гр. ****, обективно съединени
установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за сумата от 264,50 лв. /двеста шестдесет и
четири лв. и 50 ст./ - дължима сума за ползвана ел. енергия за периода от
15.03.2021 г. до 14.05.2021 г., както и лихва за забава в размер на 12,09 лв.
/дванадесет лева и 09 ст./ за периода, дължима към дата 30.09.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението –
14.10.2021 г. - за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 2203/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 789 от 05.11.2021 г. Претендират се
разноските направени в заповедното производство и разноските направени в
1
настоящото производство.
Твърди се, че „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* е
дружество, притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия
съгласно издадено решение от ДКЕВР. Ищецът твърди, че се намира в
облигационни правоотношения с ответника. Дружеството е доставяло на Д. Б.
П. с ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в гр. ****, с
клиентски номер **** ел. енергия за периода от 15.03.2021 г. до 14.05.2021 г.,
за което е издало отделни фактури, които не са заплатени: Фактура №
********** от 15.03.2021 г. на стойност 143,76 лева за периода 23.01.2021 г. –
21.02.2021 г.; Фактура № ********** от 14.04.2021 г. на стойност 121,58 лева
за периода 22.02.2021 г. – 22.03.2021 г. и Фактура № ********** от
14.05.2021 г. на стойност 11,25 лева за периода 23.03.2021 г. – 22.04.2021 г.
Твърди се, че посочените задължения по изброените фактури са станали
изискуеми, тъй като, съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия на „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД , абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а
след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Сочи се, че чл. 20, ал. 1 от Общите условия
изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Релевира се,
че, на основание чл. 107 от ЗЕ, ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в Районен съд - гр. Лом, по което е образувано ч. гр. дело
2203/2021 г. По повод депозираното заявление е издадена Заповед № 789 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.11.2021 г. Сочи
се, че, в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях, до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Заявява се, че в посочените фактури е начислена лихва за забава в общ размер
на 12,09 лева.
Твърди се, че, към момента на предявяване на исковата молба в Районен
съд - гр. Лом, претендираните суми не са погасени.
С Молба с вх. № 895 от 03.02.2023 г., (предадена на куриер на 31.01.2023
г.) ищецът е посочил, че задълженията за лихва и главница за погасени. С
молба № 2126 от 17.03.2023 г. ищецът е представил извлечение за фактури и
плащания за процесния период, видно от което ответникът е превел сума в
размер на в размер на 276,59 лева на 20.04.2022 г. Иска се постановяване на
Решение, в което да се съобрази направеното плащане след депозиране на
исковата молба. Претендират се разноски по настоящото дело.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Не се
явява в откритото съдебно заседание, за него се явява назначеният особен
представител адв. Ц. П. при МАК.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му. Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква, при предявен положителен установителен иск с горепосоченото
правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на
която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е
обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между
страните, по силата на което ищецът продава ел. енергия на ответника, която
не е била заплатена в срок. Респективно следва ответникът да не е провел
успешно доказване за фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това право.
Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител
на ел. енергия, предоставяна от ищеца „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********.
Не се спори относно размера на претендираната мораторна лихва.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е
платил, след завеждане на исковата молба, цялото задължение по
претендираната главница и лихва. При това положение искът следва да се
отхвърли, поради погасяването на вземането чрез плащане в хода на процеса.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
3
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство, и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на
вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
Искове за установяване на съществуването на права към минал момент
са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на
заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че,
с иска по реда на чл. 422 от ГПК, се установява съществуването на вземането
към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Поради това съдът, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.
4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, с
извършеното на 20.04.2022 г. плащане, са погасени претендираната главница
и мораторна лихва.
Т. е., към момента на предявяване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене, претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК и извършеното плащане преди предявяване на исковата молба, но след
образуване на заповедното производство, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно
предявеното вземане за главницата и мораторна лихва, то предпоставя
отхвърляне изцяло на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
4
неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата и
мораторната лихва поради погасяването им, респективно следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че, по общо правило, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне
на иска, когато, след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца. При настоящата хипотеза цялата сума, предмет на иска, е
изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че, с поведението си,
ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл, с оглед правилото Per argumentum a
contrario (по аргумент на/от противното), следва да се тълкува и разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът, с поведението си, не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца, какъвто не е настоящият случай. В случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след
образуване на делото, поради което не освобождава ответника от
задължението за заплащане на разноски по делото. Освен това, в срока за
отговор, предявеният иск не е признат от ответника. На ищеца следва да се
присъдят разноски. Претендират се разноски в исковото производство в
размер на 75 лева за довнесена държавна такса. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.
Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и без
възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по делото - общо 276,59
лева, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер от 100 лева. Освен това юрисконсултското
възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското
такова. Следва да се поемат от ответника и разноските за особен
представител в размер на 300 лева.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство,
следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен
диспозитив.
5
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или
общо 75,00 лв.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса
предявените от „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
****, представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д., срещу Д. Б. П. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. **** и настоящ адрес: гр. ****, обективно съединени
установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за
сумата от сумата от 264,50 лв. /двеста шестдесет и четири лв. и 50 ст./ -
дължима сума за ползвана ел. енергия за периода от 15.03.2021 г. до
14.05.2021 г., както и лихва за забава в размер на 12,09 лв. /дванадесет лева и
09 ст./, дължима към дата 30.09.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението – 14.10.2021 г. - за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 2203/2021 г. по
описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 789 от 05.11.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Б. П. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. **** и
настоящ адрес: гр. ****, да заплати на „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. ****, представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д., сторените
разноски в общ размер на 550,00 лв., от които – 75 лв. за заповедното
производство и 475 лв. за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6