Решение по КНАХД №269/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 21, ал. 1 вр. чл. 182, ал.1, т. 6. от Закона за движение по пътищата /ЗДвП./

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. Ц., [ЕГН], гр. Габрово, чрез адв. П., против решение № 84/13.06.2025 г. по АНД № 160/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0892-000012/31.01.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП на В. Х. Ц., са наложени административни наказания „глоба” в размер 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП. С жалбата са отправени оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, осн. по чл. 348, ал. 1 НПК, тъй като не били изяснени всички факти и обстоятелства преди постановяването на съдебния акт, вкл. относно правната квалификация, доразвити в допълнителна молба със становище по хода на делото. Моли съда да отмени оспорения съдебен акт и да се постанови ново решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление, алтернативно да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна – началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Административен съд Габрово, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК и съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, приема, че касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в производството пред РС, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Габрово е образувано по жалба на В. Х. Ц., [ЕГН], гр. Габрово, против Наказателно постановление № 25-0892-000012/31.01.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на В. Х. Ц. са наложени административни наказания „глоба” в размер 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оспорения съдебен акт районният съд е потвърдил НП като правилно и законосъобразно. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и изрично посочени и обсъдени фактически и правни основания за издаването му, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон при подвеждането на процесните факти към относимата правна уредба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по издаването на НП, съгласно която на 19.07.2024 г. в 13:18 ч. автоматизирано техническо средство – система за измерване на скорост тип Celeritas MVD 2020 с № 000355С5, разположено на [улица]до № 2 в с. Драгановци, общ. Габрово, заснела и обективирала в снимка автобус „**********” с рег. № [рег. номер], движещ се със скорост в населеното място 111 км/ч. в посока гр. Севлиево. С извършена от административнонаказващия орган проверка било установено, че заснетият автобус е собственост на „Еврия 63“ ЕООД, чиито управител Е. Г. попълнил на 23.10.2024 г. декларация по чл. 188 ЗДвП, че на цитираните място, дата и час превозното средство е било управлявано от Ц., за което свидетелства и декларация на л. 16 от делото. За така установеното нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП бил съставен АУАН серия GА, № 1382776/08.01.2025 г., в предвидения срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, съответно е издадено атакуваното Наказателно постановление № 25-0892-000012/31.01.2025 г., връчено на В. Ц. на 25.02.2025 г., оспорено в срок на 27.02.2025 г. По делото са представени от АНО всички изискани с жалбата и с молба по делото от 25.04.2025 г. документация, справки, Инструкцията за експлоатация, обслужване и ремонт на мобилно устройство за контрол на скоростта и др., като са уважени всички доказателствени искания на жалбоподателя и в съдебния акт са обсъдени доводите в неговата молба по делото от 30.05.2025 г. В заключение съда е приел, че не са налице недостатъци в обективираното на изследваното деяние както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление, като същите отговаряли на изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Нямало съмнение относно приетата за наказуема от АНО скорост, а именно 107 км/ч. /след приспадане на процента допустима грешка на техн. устройство/ - над пределно допустимата за населено място. Според съда не можело да е приеме за основателно възражението за неяснота по отношение предназначението на процесното МПС, доколкото в нито един доказателствен източник не се съдържали данни, че към 13:18 ч. на 19.07.2024 г., а и изобщо, това МПС е извършвало обществен превоз на пътници, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП, вместо по специалната разпоредба на чл. 182, ал.3, т.6 ЗДвП. Като за доказаното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП на В. Ц. са наложени и двете предвидени от законодателя наказания в техните константни размери, поради което съдът е формирал вътрешно убеждение за потвърждаване в цялост атакуваното Наказателно постановление.

Решението е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав на АС Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда подробна фактическа обстановка, обосновава мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда, както и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление, като на осн. чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК съдът може да препрати към тях. Отправените с касационната жалба оплаквания релевират на тези, с които е сезиран районният съд, като в последствие са поставени за обсъждане с молба по делото от 30.05.2025 г. и не сочат конкретен порок на оспорения съдебен акт.

При извършената служебна проверка настоящият касационен съдебен състав на АС Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред РС Габрово. Не са налице твърдените в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила с оспорения съдебен акт. Изложените с касационната жалба оплаквания не опровергават достигнатите от съда изводи относно подвеждането на релевантните фактите към относимите правни норми и тяхното правилно тълкуване и прилагане.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта 50 в km/h за населено място за процесната категория МПС. Съответно, чл. 182,ал. 1, т. 6 ЗДвП урежда, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено по отношение на касационния жалбоподателя, че на 19.07.2024 г. в 13:18 ч. автоматизирано техническо средство – система за измерване на скорост тип Celeritas MVD 2020 с № 000355С5, разположено на [улица]до № 2 в с. Драгановци, общ. Габрово, е заснела и обективирала в снимка автобус „************” с рег. № [рег. номер], който се е движил със скорост в населеното място 111 км/ч. в посока гр. Севлиево, т.е. с повече от 55 km/h превишаване при разрешена максимална скорост 50 km/h. Доказателствата в този смисъл са освен снимките за нарушението и справките от АНО, така също и протокола от проверка на БИМ, протокола за използване на АТСС, дневника за отразяване на техническото му състояние, приложената инструкция за мобилното устройство за контрол на скоростта и др.

Неоснователни са изложените в касационната жалба и в молбата по делото доводи, същите не касаят порок на съдения акт, а отново на процесното наказателно постановление, за което правилно е прието от съда, че е издадено от компетентен орган, съгл. приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената форма и срок, изяснен от съда досежно декларациите по чл. 188 ЗДвП, съдържащо необходимите реквизити по чл. 57 ЗАНН, като са посочени в пълнота и точно данните относно дата и мястото на нарушението, обстоятелствата и същността му. Съдът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. е обсъдил изправността на система за измерване на скорост тип Celeritas MVD 2020 с № 000355С5 и правилно приложената санкционна разпоредба чл. 182, ал. 1., т. 6 ЗДвП, която ясно е цитирана в НП като основание за налагане на наказанието глоба в размер 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок три месеца, за разлика от изтъкнатата от касационния жалбоподател разпоредба на чл. 182, ал. 3, т. 6 ЗДвП, която предвижда наказване за превишаване над 50 km/h на разрешената скорост - с глоба 1000 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 кm/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

По делото е изяснена в цялост фактическата обстановка, вкл. са събрани гласни доказателства, и спазена процедура в съдебното производство, касационният състав приема, че твърденията на касационния жалбоподател макар да релевират на кредитираната от съда фактическа обстановка, не сочат конкретен порок на съдебния акт, представляващ отменително основание по чл. 348, ал. 1 НПК, както и не оборват формираните от съда изводи, че е доказано извършване на вмененото нарушение съответно обективната и субективната страна на деянието. В оспорения съдебен акт правилно са тълкувани и приложени материалноправните разпоредби, за които свидетелстват фактите по делото и събраните доказателства. По делото е установена безспорно фактическата обстановка по повод на издаването на НП.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на РС Габрово, относно спазването на административно производствените правила във вр. със съставянето на АУАН серия GА, № 1382776/08.01.2025 г. и издаването на процесния наказващ акт, съдържащ всички необходими реквизити по чл. 57 ЗАНН. От твърденията в касационната жалба не се опровергават изводите на съда и относно тълкуването и прилагане на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания при осъществяването на правомощията на служителите на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Габрово и на АНО, които в заключение и в цялост обосновават, че касационния жалбоподател е нарушил забраната за превишаване на разрешената скорост, във връзка с което е и наложеното наказание в установения от закона размер и вид. При така установената фактическа обстановка правилно съдът е приел от правна страна, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и следва да се приложи санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Като е потвърдил наказателно постановление № 25-0892-000012/31.01.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на изложеното касационният съдебен състав на АС Габрово приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, в съответствие с процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, Районен съд Габрово е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно за правилен и законосъобразно издаден административно-наказателен акт, който е следвало да бъде потвърден.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово, Първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/13.06.2025 г. по АНД № 160/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0892-000012/31.01.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП на В. Х. Ц., за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок 3 /три/ месеца.

Решението е окончателно.