МОТИВИ: Срещу
подсъдимия П.К.Б. *** е подадена
тъжба от М.С.И. ***, в която се твърди,
че спрямо тъжителката И. е извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
В проведеното
съдебно заседание повереника на тъжителката М.И. поддържа обвинението.
Гражданският иск
предявен с тъжбата за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и М.И. е конституирана, като
граждански ищец.
От обясненията
дадени от подсъдимия П.Б. в хода на съдебното следствие, съпоставени с
показанията на разпитаните свидетели П.И.И., И.А.А., Ц.А. Й., К.П.К., А.С.А., И.И.И.
и Б.М.Б., заключението на
съдебно-медицинската експертиза, както и приложените писмените материали имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както следва: изследване
от отделение образна диагностика,
амбулаторен лист № 2856 от ДКЦ І Габрово кабинет по психиатрия, Протокол
за психологично изследване № 4249 от 28.07.2020г., копие от фактура, съдебно
медицинско удостоверение № 65/2020г.,медицинско свидетелство амб. № 1767 от
23.07.2020г., свидетелство за съдимост, справка от Началник отдел „Разследване”
при ОДМВР Габрово, Справка от Изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова”
АД, ведно с лист за преглед на пациент в СО, два броя заповеди за разрешаване
на ползване на платен отпуск, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият П.Б. и
тъжителката М.И. ***.
В продължение на
няколко месеца през 2020г. са били в близки отношения, след което прекратили
връзката си, тъй като родителите на тъжителката не били съгласни с тази връзка.
Въпреки прекратяване на отношенията им, подсъдимият изпращал текстови съобщения
на тъжителката на мобилния й телефон.
На 19.07.2020г.
около 01,00 часа тъжителката била с приятели навън. Получила от подсъдимия Б. текстово съобщение с настояване
да разговарят. След отказа на тъжителката за
среща между тях, подсъдимият й изпратил съобщение, заплашвайки я, че ще
я пребие. Разтревожена от това, тъжителката потърсила свидетеля Б.Б., близък
приятел на подсъдимия с молба да разговаря с Б. и да го убеди да не я безпокои.
Около 02,00 часа
тъжителката се прибрала в дома си, заключила входната врата на къщата и легнала
да спи. Събудила се от докосване по рамото и видяла, че подсъдимият Б. е в
стаята. Поискал да говорят, но тъжителката отказала и го помолила да не вдига
шум, тъй като родителите й са в къщи и
спят. Настояла да си тръгва, тогава подсъдимият станал агресивен, започнал да я
заплашва. Хванал я с една ръка за гърлото и я блъснал на леглото, след което
застанал върху нея и с глава нанесъл няколко удара в носа й. Протекла кръв от
носа й, уплашила се, а подсъдимият избягал през вратата на килера.
На сутринта
тъжителката била подута в лицето, устата и носа и изпитвала силни болки. Същия
ден посетила Спешно отделение, направили й образно изследване, при което било
установена многофрагментна фрактура на носни кости. Първоначално заявила на
родителите си, че през нощта се е спънала и паднала върху ръба на леглото, тъй
като се притеснявала да няма последици за подсъдимия, но впоследствие им
признала, че е влязъл през нощта в стаята й и й е нанесъл побой.
На 22.07.2020г.
тъжителката посетила съдебен лекар, който след прегледа установил закрито
счупване на носните кости, кръвонасядания с оток на меките тъкани на клепачите
на двете очи със стесняване на очните цепки и с кръвоизливи в логовицата на
двете очи, кръвонасядане с оток на меките тъкани на лявото бедро.
На 23.07.2020г.
тъжителката посетила лекар по дентална медицина по повод болка в дъвкателните
зъби от горната челюст. След прегледа е установено, че оплакванията могат да
бъдат свързани с нанесените удари по лицето и костите на горночелюстния масив.
След нанесения побой, тъжителката изпитвала страх да излиза навън, появили се
сериозни проблеми със съня, била вътрешно напрегната и тревожна. Посетила на
27.07.2020г. консултативен кабинет по психиатрия и след извършне преглед е
установено, че се касае за посттравматично стресово разстройство с нарушения в
равнището и качеството на функционирането в бита и социума.
От заключението на
изготвената съдебно–медицинска експертиза се установява, че многофрагментното счупване на носните кости
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от
около 3- 4 седмици. Отокът и кръвонасядането на клепачите е довело до
стесняване на очните цепки, което е затруднило временно зрението, поради което
следва да се преценяват, като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, за срок от 1 седмица. Кръвонасядането в средната трета на лявото бедро по предно-страничната му повърхност
представлява травма довела до болки и страдания за срок от около 1 седмица. Описаните травматични увреждания отговорят да
бъдат причинени на 19.07.2020г., като могат да бъдат получени при удар, или
удари в основата на носа с твърд тъп предмет – възможно е и при удар с глава,
при което да се причини счупване на носните кости. Отокът и кръвонасяданията на
клепачите се дължат на миграция на кръвоизлива, в следствие на травмата в основата
на носа, към рехавата тъкан на клепачите и не се дължи на директен удар в
областта на орбитите. Възможно е при нанасяне на ударите в областта на лицето,
да е имало и засягане на орбитите, тъй като са установени и точковидни
кръвоизливи по роговиците на двете очи.
Кръвонасядането по предно-страничната средна трета на лявото бедро може
да се причини при удар с или върху твърд тъп предмет с продълговата форма,
възможно и при притискане с крак. Посттравматичното стресово разстройство
следва да се преценява, като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
На
04.08.2020г. в РУ Габрово е образувано
ДП № ЗМ 383 от 2020г. за престъпление по чл. 170 ал.2 предл.1 във вр. с ал.1
предл. 4 от НК. На 02.11.2020г. подсъдимият П.Б. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 170 ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 предл.4 от НК.
Така установената
фактическа обстановка е предмет на оспорване от страна на подсъдимия П.Б..
Същият дава обяснения, в които заявява, че до края на месец юни 2020г. с М.И.
били гаджета, а след това се виждали тайно. М. криела от родителите си, че се
виждат с подсъдимия..Продължили да говорят по телефона, излизали заедно,
виждали се в дома на М.. На 18.07.2020г. през деня, подсъдимият бил в село
Шумата при леля си. Преди време излизал с момиче от това село. М. разбрала и му
казала, като се върне в село ****** да отиде в дома й да говорят. Подсъдимият
се прибрал в село ****** с братовчедите си. Било след полунощ, когато
братовчедите му го оставили пред дома на М.. Тя го посрещнала, отворила му
вратата, от хола отишли в нейната стая. Започнали да говорят, отворил се въпрос
за ревност. М. му ударила три шамара, ударила го с глава в челото. Било тъмно,
подсъдимият я бутнал. Излязъл от входа, който тя му била направила, от нейната
стая, през мазата и двора и излязъл на пътя. На другия ден, излязъл с момчетата
да пият кафе и видял М.. Споделил с момчетата, че са се скарали с М.. На нея
нищо й нямало.... Не бил нанасял удари
на М., нито с ръце, нито с глава. Като я бутнал, отблъснал я с ръце,
защото тя го удряла, не видял да се е
ударила някъде, било тъмно... М. го била хванала за ушите, издърпала го и го
ударила с глава в челото, ударила го в основата на носа. И друг път се било
случвало М. да го драска по ръцете от ревност, когато го е виждала с други
момичета... На този вход от нейната стая през мазето, М. била поставила
тухлички, защото било високо, като скачал, да не си удрял коленете. От онази
вечер прекратил отношенията си с М., защото видял, какъв човек била.
Фактически по делото не се спори, че в ранните часове на
19.07.2020г. в дома на тъжителката е възникнал инцидент между нея и подсъдимия Б..
Спори се относно
това, подсъдимият да е нанесъл удари на тъжителката и да й е причинил телесна
повреда.
Навеждат се
доводи, че на подсъдимият е бил нанесен побой от тъжителката.
Факта на причинените телесни увреждания на тъжителката,
както и механизмът на причиняването се установяват по категоричен начин от
изготвеното съдебно – медицинско удостоверение и заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
По отношение на
основния факт по делото се оформят две групи свидетели. В първата група се
състои от свидетелите П.И., И.А., И.И. и Б.Б..
Втората група
свидетели се състои от А.А., К.К. и Ц. Й..
Практически никой от свидетелите и от двете групи не е
очевидец на нанесения побой над тъжителката от подсъдимия.
Факта, че телесната повреда на тъжителката М.И. е
причинена от подсъдимия Б. се установява показанията на първата група
свидетелите П.И., И.А., И.И. и Б.Б.. Свидетелите П.И. и И.И. установяват по
категоричен начин състоянието на тъжителката на сутринта след инцидента,
първоначално заявеното от тъжителката пред тях, че травмата е в резултат на
падане, както и че в последствие тъжителката е разказала за случилото се през
нощта – влизането на подсъдимия в нейната стая,
нанесените удари от негова страна, както и напускането на къщата през
мазата. Детайли относно влизането на подсъдимия в дома на тъжителката,
причината за влизането, нанесеният побой, причинените травми, както и
впоследствие състоянието и поведението на тъжителката се черпят от показанията
на свидетеля И.А., полицейски служител, извършил проверката по случая и провел
разговори, както с тъжителката и нейните родители, така и със свидетеля Б.. В
хода на проверката от свидетеля А. са били установени и заплашителните
съобщения изпращани от подсъдимия на тъжителката, както и е изяснено цялостното
поведение на подсъдимия в нощта на 19.07.2020г., включително и посещението му в
дома на свидетеля Б. веднага след като е напуснал дома на тъжителката.
Свидетелят Б. макар и по-обран в показанията си пред съда, потвърждава факта,
че тъжителката притеснена от съобщенията, които подсъдимият й е изпращал, е
потърсила помощ от него, проведеният разговор с подсъдимия с цел да го разубеди
да не ходи в дома на тъжителката.
Показанията на свидетелите на тази група са логични и последователни,
разкриват в пълнота случилото се, техните показания взаимно се допълват и
същите кореспондират изцяло със събраните писмени доказателства и изготвеното
заключение на съдебно-медицинско удостоверение и съдебно-медицинската
експертиза. В тази група свидетели има и свидетели които не са близки на
тъжителката, които са напълно незаинтересовани от изхода на процеса и в този
смисъл липсва каквото и да било съмнение в достоверността на заявеното от тях,
поради което съдът ги кредитира.
В подкрепа тезата на подсъдимия, че
той самият е пострадал от нанесен побой от тъжителката, както и че на
тъжителката не са били причинени телесни увреждания са показанията на свидетелите от втората
група. В показанията си свидетелите А.А., К.К. и Ц. Й. сочат, че подсъдимия бил
одран по гърба и ръцете, а сутринта на 19.07.2020г., докато тримата –
подсъдимия заедно със свидетелите К. и Й. пиели кафе, видели тъжителката да
отива да магазина и нямала следи от причинени травми. Потвърждават в
показанията си факта, че действително подсъдимия е бил в дома на тъжителката,
като заявяват, че само лекичко я бил бутнал.
Липсват каквито и да било данни за
налични наранявания на подсъдимия, а още по-малко за нанесен побой от
тъжителката на подсъдимия и то по начина описан от него.
Твърденията за липса на видими следи и съотвено за липса
на причинени увреждания на тъжителката противоречат изцяло, както на
показанията на свидетелите от първата група, но и на писмените доказателства –
лист за преглед на пациент на 19.07.2020г., извършено изследване в отделение за
образна диагностика на 19.07.2020г. с приложена ренгенография, на
съдебномедицинското удостоверие от извършения преглед при съдебен лекар,
установяващи по несъмнен начин факта на налично телесно увреждане.
Факта, че е посетен съдебен лекар на 22.07.2020г. в гр.
Велико Търново, не дава отражение и не
внася съмнение, тъй като медицинска помощ е била потърсена още на 19.07.2020г.и
на същата дата е установено и счупването на носните кости.
Съдът не кредитира показанията на втората група
свидетели, която освен, че се състои само от близки на подсъдимия, но и
показанията им
са неубедителни и нелогични, насочени към
оневиняване на подсъдимия, като на преден план изпъква противоречието с
останалите по делото доказателства.
Логическа последица от очертаните и доказателствено
обезпечени фактически положения сочи на
осъществено от подсъдимия П.Б. деяние по
чл. 130 ал.1 НК.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства, относими към престъплението, от които се
черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях - авторството на деянието,
водят до постигането на единствения възможен извод, а именно, че
подсъдимият е извършител на деянието в което е обвинен.
При
така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състава на
съда намира, че подсъдимия П.Б. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, като на 19.07.2020г. в жилище, находящо се на ул. „******” № 11 в село ******, общ. Габрово нанесъл побой на
М.С.И. и с това й причинил лека телесна повреда, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От обективна страна деянието е
осъществено, като чрез нанесени удари подсъдимият Б. е причинил леки телесни
повреди на тъжителката изразяващи се в: многофрагментното счупване на носните
кости представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота за
срок от около 3- 4 седмици; оток и кръвонасядане на клепачите, довело до
стесняване на очните цепки, затруднило временно зрението, представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от 1 седмица,
както и кръвонасядането в средната трета на лявото бедро по предно-страничната му повърхност, представляващо
травма довела до болки и страдания за срок от около 1 седмица.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици на деянието и пряко
е целял тяхното настъпване.
За деянието в
извършването на което подсъдимият бе признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години
или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието за
извършеното от подсъдимия П.Б. престъпление, съдът взе предвид следните
обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност : младата възраст на
подсъдимия, чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието. От
друга страна установените няколко телесни увреждания, съдът приема, като
отегчаващи обстоятелства.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като деец
е ниска, предвид чистото му съдебно минало.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена,
предвид извършеното посегателство против личността и настъпилия противоправен
резултат.
Въпреки, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност, не са налице предвидените от закона предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 78 а от НК.
Видно от свидетелството за съдимост на
подсъдимия Б. /в което, макар и да е вписано, че е изданено за работа, след
извършена служебна проверка е установено, че то отразява действителната
съдимост на подсъдимия/, по отношение на него е налице влязла в сила на
16.09.2020г. Присъда по НОХД № 212/2020г. на РС Габрово, с която му е наложено
наказание обществено порицание за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК, извършено
в средата на месец април 2019г.
От това следва, че са налице множество
престъпления, за които съществува ограничение за приложение на чл. 78 а от НК.
Съобразно изложеното относно
съставомерността и правната квалификация на деянието, съдът намира, че наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА, с
периодичност на изпълнение ДВА пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
С наложените
пробационни мерки ще бъде упражнен контрол върху подсъдимия, като ще бъде
постигнато целеното превъзпитателно въздействие спрямо него, с реалното
ограничаване на неговите права на свободно придвижване и да определя сам режима
си на живот, като това ограничаване на правата му се явява последица от
извършеното от него престъпление.
Съдът счита, че така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и че така наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати
целите на личната и генерална превенция.
От изложеното по-горе относно осъждането по НОХД №
212/2020г. на РС Габрово е видно, че са налице основанията предвидени в закона
за определяне на общо наказание, тъй като деянието по настощото дело и по нохд
№ 212/20г. са били извършени преди да е имало влязла в сила за което и да е от
тях.
На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия П.К.Б., едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата Присъда
и по Споразумение по НОХД 212/2020г. на РС Габрово, влязло в законна сила на
16.09.2020г., в размер на най-тежкото от тях, а именно ПРОБАЦИЯ с пробационни
мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с
периодичност на изпълнение два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА, към което на основание чл. 23 ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Тъжителката М.И. с предявеният
граждански иск е претендирала неимуществени вреди изразяващи се претърпени
болки и страдания в резултат на причиненото увреждане в размер на 7 000
лв. /седем хиляди лева/.
По делото безспорно се установи, че на тъжителката са
причинени няколко леки телесни повреди, като освен многофрагметнтото счупване
на носните кости, отокът и кръвонасядането на клепачите, довели до и двете до
врременно разстройство на здравето, неопасно за живота, и една телесна повреда
изразяваща се в болки и страдания- кръвонасядането в средната трета на лявото
бедро, вещото лице е приело и че установеното „Посттравматично стресово разстройство
с нарушение в равнището и качеството на функциониране в бита и социума” следва
да се преценява като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като времето на отзвучаването на симптоматиката не може да бъде определено
точно.
Съобразно установените телесни увреждания, съпроводени с
претърпени болки и страдания от тъжителката, както физически, така и
психически, съдът намира, че гражданският иск за неимуществени вреди е доказан
по основание.
Претърпените от
пострадалата болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието,
поради което искът се явява доказан по основание.
Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети
пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от
подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде
уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителния
времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално
отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния
физически и психически статус на увредения.
Съобразявайки всички обстоятелства, имащи значение към
правилното отмерване на понесените от М.И. неимуществени вреди, съдът намира,
че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева е съответен
на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е в състояние до обезщети
пострадалата, като в останалата част над уважения размер искът следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По изложените съображения съдът ОСЪЖДА подсъдимия П.К.Б.,
да заплати на М.С.И. ***, ЕГН ********** сума в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат противоправното му деяние, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 19.07.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в
останалата част предявеният граждански
иск над уважения размер до пълно предявеният размер от 7 000 /седем
хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
В настоящото производство е предявен и граждански иск за
обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 30 лева, представляващи
направени разходи за извършен преглед при лекар по дентална медицина и издаване
на медицинско свидетелство. Направените
разходи са отразени във фактура № 0021 от 24.07.2020г. съставена от д-р М.
Марков и получател М.И..
Съдът намира, че
направените разходи за заплащане на извършения преглед във връзка с
оплакванията са в резултат противоправното деяние на подсъдимия, поради което
предявеният граждански иск се явява
доказан по основание и размер.
Съобразно изложеното, съдът ОСЪЖДА подсъдимия П.К.Б. да
заплати на М.С.И. ***, ЕГН ********** сума в размер на 30 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние,
ведно със законната лихва от 24.07.2020г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия П.К.Б. със снета
самоличност да заплати ДТ върху уважените граждански искове в размер на 130
лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Габрово на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия П.К.Б., със снета
самоличност да заплати на М.С.И. ***, ЕГН ********** сума в размер на 662
/шестотин шестдесет и два/ лева представляваща направени по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови
съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: