№ 3730
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.а
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело №
20243110101109 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. И. К., ЕГН **********,
адрес: гр. *****, съдебен адрес: гр. ***** чрез адв. Й. А. от ВАК срещу ЗД „Б И" АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално
задължението си за плащане на парична сума - 4610.11 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 30.01.2021г. до 20.03.2022г. върху сумата от
40 000 лева - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат
на ПТП, настъпило на 24.10.2020г. на АМ Хемус, км.362+590, общ. Нови Пазар, причинено
по вина на водач на л. а. Пежо 206 ЦЦ с рег. № *****, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД „Б И" АД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на 24.10.2020г. на АМ Хемус,
км.362+590, общ. Нови Пазар, е причинено ПТП по вина на водача на л. а. Пежо 206 ЦЦ с
рег. № *****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Б И" АД. Ищецът е
пострадал при ПТП, причинени са му множество травматични увреждания. Ответникът е
уведомен на 18.12.2020г. за настъпилото застрахователно събитие. От страна на
застрахователя не било изплатено обезщетение. Поведението на ответника принудило ищеца
да потърси правата си по съдебен ред. По искова молба от ищеца е образувано т.д. №
12/2023г. на ВОС, по което е постановено положително решение, с което ответникът бил
осъден да му заплати сумата от 40 000 лева - застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 24.10.2020г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /21.03.2022г./ до изплащане на задължението. Ответникът
е изпаднал в забава, считано от 18.12.2020г., датата на която е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие. Освен присъдената главница, застрахователят дължи и
обезщетение за забава, за периода от 30.01.2021г. до датата, предхождаща депозиране на
исковата молба по т.д. № 12/2023г. на ВОС.
Ответникът депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага
съображения за недопустимост на иска, а в условията на евентуалност оспорва размера му.
Възразява срещу дължимостта на обезщетението, като счита, че не е изпаднал в забава, тъй
като от пострадалия не е отправена претенция за заплащането му, както и не е налице отказ
за изплащане на такова, което да обосновава правото на иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
1
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат от ПТП на
24.10.2020 год. на АМ „Хемус", км. 362+590, предизвикано от Д.С.М., водач на лек
автомобил „Пежо 206 ЦЦ", рег. № *****, застрахован при ответника по договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № *****, със
срок на застрахователно покритие 12.03.2020г. – 11.03.2021г..
На 18.12.2020г. ищецът е подал до ЗД „Б И" АД уведомление за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП.
По искова молба на ищеца вх. № 18777/21.03.2022г. срещу ЗД „Б И" АД е образувано
гр.д. № 3552/2022г. на ВРС. С влязло в сила решение № 427/17.10.2023 г. по търговско дело
№ 20233100900012 по описа за 2023 година на ВОС, „ЗД „Б И" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** е осъдено да заплати на А. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** сумата от 40 000.00 лв. /четиридесет хиляди лева/, предявена
като частичен иск за сумата от общо 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от А. И. К. неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на 24.10.2020 год. на АМ „Хемус", км. 362+590 по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 260 ЦЦ", с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите от „ЗД „Б И" АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска - 21.03.2022 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Приложимият материален закон към процесния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е действащият Кодекс за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в
сила от 01.01.2016г.) на основание пар.22 от ПЗР на КЗ. В разпоредбата на чл.429 КЗ е
проведено разграничение между гаранционната и пряката отговорност на застрахователя за
забава.
Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди,
включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата на деликт
застрахования изпада в забава от момента на увреждането съгласно общото правило на
чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена в
чл.429, ал.2, т. 2 КЗ като част от застрахователното обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ
същата подлежи на изплащане от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорността). За периода от датата на уведомяването на застрахователя до
изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се
заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ.
Пряката отговорност на застрахователя за забава възниква от допълнителен
фактически състав, свързан с предприетите от него действия и бездействия в
производството по ликвидация на щета. Касае за отговорност, която произтича от
неправомерно поведение на застрахователя и която не е производна от отговорността на
прекия причинител на непозволеното увреждане. Пряката отговорност на застрахователя за
собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Именно по тази причина в чл.497, ал.2 КЗ е предвидено, че дължимите от
застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с отговорността
към третото лице, на което са причинени вредите.
Налага се изводът, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано от
2
увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на
застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на
регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя без
съобразяване на лимита на отговорността.
В случая застрахователната претенция е предявена от ищеца на 18.12.2020г., видно от
представения препис от уведомление за претенция. Следователно от този момент до
окончателното плащане на застрахователното обезщетение застрахователят дължи на
увредения лихва за забава.
Главното вземане в размер на от 40 000 лева е установено по основание и размер с
влязлото в сила решение по т.д. № 12/2023г. на ВОС. Безспорно е между страните, че липсва
плащане на главницата в периода от уведомяването на застрахователя до деня, предхождащ
предявяването на иска за главното вземане - 21.03.2022г., поради което искът с правно
основание чл.86 ЗЗД е доказан по основание. Изчислено със софтуерен продукт „Апис
финанси“ за претендирания период 30.01.2021г. до 20.03.2022г. обезщетението за забава
формира лихва в размер на 4611.11 лева върху сумата от 40 000 лева. Искът следва да бъде
уважен в претендирания размер.
Относно разноските:
Постановеният правен резултат и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него съдебно деловодни разноски по настоящото дело, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обуславя основателност на искането в
доказаните параметри. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на 1094.40 лв. Съдът, като съобрази, че
размерът на претендираното адвокатско възнаграждение съответства на минималния
еднократен такъв по чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. параграф 2а от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, счете възражението на ответника за
неоснователно.
Не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б И" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****
ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. *****, сумата 4610.11 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
30.01.2021г. до 20.03.2022г. върху сумата от 40 000 лева - застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди /присъдено по т.д. № 12/2023г. на ВОС/, в резултат на
ПТП, настъпило на 24.10.2020г. на АМ Хемус, км.362+590, общ. Нови Пазар, причинено по
вина на водач на л. а. Пежо 206 ЦЦ с рег. № *****, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД „Б И" АД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б И" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****
ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. *****, направените в настоящото
производство разноски, включващи заплатени държавна такса и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат в общ размер на 1094.40 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3