№ 101
гр. Тетевен, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20234330100193 по описа за 2023 година
Предявени са установителен иск за прогласяване нищожност на договорна
клауза,съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума,заявен като
частичен.
Ищцата излага,че на 15 .12.2021 г. между нея и ответника е сключен договор за
паричен заем № 14008876. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
1 000,00 лева (хиляда лева), а размерът на погасителната вноска - 75,90 лв., видът на
вноската е двуседмична, вноските са 15 бр. Размерът на годишната лихва е посочен в размер
на 40,00%, а размерът на годишния процент на разходите е 48,7%, като размерът на общата
сума, която следва да върне С. Н. е в размер на 1138,50 лева.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т.1 и т.2 на чл.4.
В чл. 4, ал.2 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си
да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в
размер на 496,50 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено , заедно с всяка от
погасителните вноски.
Така на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 496,50 лева, тъй като не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор, като месечната погасителна вноска става 109,00 лева вместо 75,90 лева, а общата
сума което следва да върне е 1 635.00 лева, вместо 1138,50 лева .
Към датата на завеждане на настоящата искова молба С. Н. е изплатила изцяло
задълженията по процесния договор за заем.
1
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.4 от Договор за паричен заем
№14008876, спрямо която г-жа Н. трябва да заплати неустойка в размер на 496,50 лева, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл, 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР, с чл. 22, както
и по чл, 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.З то от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г,, Решение №1270/2009г. по гр,д.№509/2007г,,
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират
по този начин"
В този смисъл смята за нищожна, клаузата, с която в процесния договор за паричен
заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 496,50 лева, в случай че
не предостави при сключването му, обезпечение — банкова гаранция или двама поръчители
/солидарен длъжник/, който да отговарят на определени изисквания, като ако не стори това
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди {няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.
3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен
съд/.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че
2
подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите
са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски, Смята, че
от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде
предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при
непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение
същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при
предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то
смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на
„задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява
по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл, 143, ал. 2,
т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от
ЗЗП.
Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване
на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В чл, 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право
само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме
за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна
клауза, като моля да се произнесете относно действителността на договора в мотивите на
решението. Не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.
Тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите и общата сума, дължима по кредита, съзнателното погрешно
посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в
3
него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно
неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за
недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от
15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657 / 2021 г. на Възз. Ill-в състав на Софийски градски съд:
„...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК."
Моли да бъде постановено решение,с което:
Да се обяви нищожността на неустоечната клауза на чл.4 в Договор за паричен заем
№ *********, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, сключен между доверителката ми С. Т. Н. с ЕГН: ********** и „Адессо
кредит България" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ботевград, бул. „3-ти Март" № 83, представлявано от Л. В. Л.;
-Да бъде осъден, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Адессо кредит
България" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград,
бул. „3-ти Март" № 83, представлявано от Л. В. Л., да заплати на С. Т. Н. с ЕГН:
**********, сумата в размер на 50.00 лева частичен иск от общо 496,50 лева,
представляваща недължимо платени суми, при начална липса на основание по неустоечна
клауза съгласно договор за паричен заем № 14008876, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Моля да и бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,н който е изразено становище за допустимост на исковете,но са развити обстойни
възражения за тяхната неоснователност.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
икономическата експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Приложен е договор за паричен заем №14008876/15.12.2021г.,сключен между
страните по делото „АДЕССО КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ботевград, ул, „3-ти Март“ № 83, e-mail: ************@*****.***.
(Заемодател) и С. Т. Н. от село Черни Вит, ул. Капитан Войновски №10 (Заемател) със
следните параметри:
4
Размер на отпуснатия заем: 1000.00 лева;
Размер на погасителната вноска: 75.90 лева;
Брой погасителни вноски 15 броя
Срок на вноските: Двуседмични
Дата на отпускане на кредита: 15,12,2021 г.
Дата на първа вноска: 29.12.2021 г.;
Дата на последна вноска: 13.07.2022 г.;
Фиксиран годишен лихвен процент: 40,00%
Годишен процент на разходите на заема: 48,7%;
Съгласно чл.4 от договора,заемателят е декларирал,че желае да се възползва от
допълнителни услуги,предоставяни от заемодателя,описани в текста,а заемодателят да
предостави същите на заемателя ,срещу представяне на допълнително обезпечение по т.1
или т.2 на текста,а именно:две физически лица-поръчители или банкова гаранция с
бенефициент със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора.
Съгласно чл.4,ал.2 от договора,при неизпълнение на задължението си за представяне
на обезпечение,заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 496.50 лева,същата
се заплаща разсрочено,заедно с всяка една от погасителните вноски,като към размера на
всяка от вноските се добавя сума в размер на 33.10 лева.
От заключението на съд.-икономическата експертиза се установява,че ищцата С. Т.
Н. е внесла по Договора за паричен заем сумата от 1 635.00 лева,от които:
-1000.00 лева-главници,
-138.50 лева-договорна лихва,
-496.50 лева-неустойка.
При така изложената фактология,съдът намира иска за прогласяване нищожност
клаузата на договора,предвиждаща задължение за заплашъане на неустойка за
непредставяне на обезпечение, за основателен и доказан.
В клаузата на чл. 4 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 496.50 лева,
която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.По своята правна
природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от
страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
5
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане
на главното задължение по установения от заемодателя начин. Следователно задължението
за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в
договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на
кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното
възнаграждение на кредитора. Така установеното задължение не може да се характеризира
като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на
последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да
има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява
скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя. Този
извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително
възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това
задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно
на главницата и възнаградителната лихва. По така изложените съображения клаузата,
установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по
кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
Клаузата,предвиждаща дължимост на неустойка за непредставяне на обезпечение, е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143,ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
6
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Въпреки отразеното в договора,
клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
В предвид горните съображения предявеният установителен иск следва да бъде
уважен.
Съдът приема обаче,че прогласяването на отделната договорна клауза за
недействителна-нищожна, не влече нищожност на целия договор,каквито съображения са
изложени в исковата молба.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.23 от ЗПК,според
който при прогласяване на договора за недействителен се връща само чистата стойност на
кредита.Логическото тълкуване на разпоредбата налага извода,че действието на договора не
запазва,потребителят дължи изпълнение,но следва да върне само стойността на заетата сума.
В предвид основателността на иска за прогласяване нищожност на
клаузата,предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение,то основателен и доказан се явява и осъдителния иск за заплащане на сумата от
50.00 лева,заявен като частичен иск от иск с цена 496.50 лева.Сумата подлежи на връщане
като получена от ответника при начална липса на основание или в хипотезата на
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.42 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат Й.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 960.00 лева,на основание Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 100.00 лева,както и съдебни разноски в размер на 200.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 ,пр.2 и пр.3от ЗЗД, нищожността на клаузата на
7
чл.4,ал.2 от Договор за паричен заем № 14008876/15.12.2021г,сключен между страните по
делото „АДЕССО КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Ботевград, ул, „3-ти Март“ № 83,представлявано от Л. В. Л., e-mail:
************@*****.***. (Заемодател) и С. Т. Н. от село Черни Вит, ул. Капитан Войновски
№10 (Заемател),предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение,в размер на 496.50 лева,като противоречаща на
закона и накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ботевград, ул, „3-ти Март“ № 83,представлявано от Л. В. Л., да заплати на
С. Т. Н.,ЕГН:********** от село Черни Вит,Лов.обл.,сумата от
50.00/петдесет/лева,представляваща част от недължимо платена сума,цялата в общ размер
на 496.50 лева, за неизпълнение на задължение за непредставяне на обезпечение по Договор
за паричен заем №14008876/15.12.2021 година.
ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ботевград, ул, „3-ти Март“ № 83,представлявано от Л. В. Л., да заплати на
адвокат Х. П. Й.,член на САК,с личен номер х,за осъществена правна помощ по реда на
чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
960.00/деветстотин и шейсет/лева.
ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ботевград, ул, „3-ти Март“ № 83,представлявано от Л. В. Л.,да заплати по
сметка на РС-Тетевен държавна такса в размер на 100.00/сто/лева,както и съдебни разноски
в размер на 200.00/двеста/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред ОС-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8