№ 228
гр. Перник, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105480 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 24705/27.11.2023 г.,
уточнена с молба вх.№ 25524/05.12.2023 г., подадена от Й. А. Г. и М. Г. Г., чрез адв. Р.
П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищците /в качеството ни наследници на Г.Б.Г., бивш жител на
гр.Перник, починал на 05.02.2014год./ не дължат на ответното дружество при
условията на разделна отговорност по ½ част от сумата в общ размер на 1839,62 лева –
главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011г. вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
381,93 лева за периода от 30.06.2009г. до 09.10.2012г., ведно със законна лихва върху
главницата — 1839,62 лв., считано от 29.03.2013г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направени разноски по делото, поради погасяването им по давност.
Ищците излагат в исковата молба, че въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение № 1551/29.03.2013г. по ч.гр.д.№ 1806/2013г. по описа на ПРС на
08.07.2013г. срещу наследодателят им Г.Б.Г. с ЕГН********** , бивш жител на
гр.Перник, починал на 05.02.2014 г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 1839,62
лева – главница неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. - 30.04.2011г.
вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 381,93 лева за
периода от 30.06.2009г. до 09.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
поделото разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист от „Топлофикация
Перник” АД срещу общият им наследодател е образувано изпълнително дело № 914 /
2013год. по описа на ЧСИ С.Д., № 752 с район на действие ПОС. Твърдят, че сумите за
които е издаден изпълнителният лист не са дължими от ищците, качеството ни
наследници по закон на Г.Б.Г. на „Топлофикация Перник” АД, тъй като са погасени по
1
давност. Претендират разноски.
Ответникът - „Топлофикация Перник“ АД, в срока по чл. 131 ГПК изрично
признава предявените искови претенции. Сочи, че от 2018 г. до настоящия момент не е
предприемал действия за събиране на вземането, поради което давностният срок не е
спиран и прекъсван. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
претендирал плащане на погасеното по давност вземане. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните доказателства при съобразяване с чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 08.07.2013г., издаден в
производството по ч.гр.д.№ 1806/2013г. по описа на ПРС се установява, че
наследодателят на ищците е осъден да заплати на ответника „Топлофикация Перник“
АД сумата от 1839,62 лева – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г. вкл., както и законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 381,93 лева за периода от 30.06.2009г. до 09.10.2012г.,
ведно със законна лихва върху главницата — 1839,62 лв., считано от 29.03.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направени разноски по делото за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
От представеното копие на изпълнително дело № 914 / 2013 год. по описа на ЧСИ
С.Д., № 752 с район на действие ПОС, се установява, че е образувано на 12.09.2012г. г.
въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2013г., издаден в производството по ч.гр.д.№
1806/2013г. по описа на ПРС. Извършвани са справки и проучване относно
имущественото състояние на длъжника, както е и изпратена покана за доброволно
изпълнение, която не му е връчена, а е отбелязано, че лицето е починало.
С молба от 14.06.2018г. взискателят е поискал да бъдат конституирани в
производството по образуваното изпълнително дело наследниците на починалия
длъжник, които няма данни по делото да са били конституирани.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищците от воденето му се
установява от представения изпълнителен лист, издаден на 08.07.2013г., издаден в
производството по ч.гр.д.№ 1806/2013г. по описа на ПРС. Наличието на изпълнителен
титул за спорното вземане обосновава правния интерес на ищците за предявяване на
настоящия иск за установяване, че правото на принудително изпълнение на същото не
съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по
изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти,
осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане
в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е
изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл.
410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като
2
едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника,
последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането,
обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част
производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че
обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува
към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК
при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока
за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е
установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на
който признатото с нея вземане се погасява, е пет години. /в този смисъл решение по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр.
д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата
по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист
– 08.07.2013 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. "в" от
ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство
прекъсват давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на
определен изпълнителен способ независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например - насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Няма спор между страните по делото, с оглед изричното признание на исковите
3
претенции, както и видно от данните в кориците на изпълнителното дело считано от
23.03.2017год. до настоящия момент от страна на съдебния изпълнител и взискателя не
са предприемани никакви действия относно спиране или прекъсване на давността. . От
този момент до предявяване на иска е изтекъл срок по-дълъг от 5 години.
Петгодишния давностен срок е изтекъл на 23.03.2022 г. и на основание чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД в този момент правото на принудително изпълнение на вземането, обективирано в
изпълнителния лист се е погасило по давност. Предвид изложеното така предявените
искови претенции са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
Ответникът е направил искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Следователно за приложението на нормата е необходимо едновременно да
съществуват две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за
завеждане на делото. В случая ответникът е признал иска и това обстоятелство не е
спорно между страните. Не е налице, обаче втората изискуема предпоставка – да не е
дал повод за завеждане на делото. За преценка на това обстоятелство при предявен иск
по чл. 439 от ГПК от значение е извънпроцесуалното поведение на ответника. Т. е.
предприемал ли е той действия сочещи на упражняване на правото на принудително
изпълнение след неговото погасяване. От представеното изпълнително дело е видно,
че същото не е прекратено, независимо от погасяване на вземането по давност.
Следователно след изтичане на погасителната давност ответникът не е предприел
действия за прекратяване на изпълнителното производство. Предвид изложеното не е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца разноски
следва да се възложат в тежест на ответника, поради което на осн.чл.78, ал.1 ГПК на
ищците се следват сторените по делото разноски в размер на 700,00 лева за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Й. А. Г. с
ЕГН ********** и М. Г. Г. с ЕГН *****, двете с адрес: с адрес: гр. ****, в качеството
им на наследници по закон на Г.Б.Г. с ЕГН********** , бивш жител на гр.Перник,
починал на 05.02.2014 г., не дължат на „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
"Република", представлявано от изпълнителния директор Чавдар Стойнев, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, при условията на
разделна отговорност по ½ част от сумата в общ размер на 1839,62 лева – главница,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г.
вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 381,93 лева за
периода от 30.06.2009г. до 09.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата —
1839,62 лв., считано от 29.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направени разноски по делото, за което вземане на 08.07.2013г. е издаден изпълнителен
лист в производството по ч.гр.д.№ 1806/2013г. по описа на ПРС и е образувано
изпълнително дело № 914 / 2013 год. по описа на ЧСИ С.Д., № 752 с район на
действие ПОС.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК
********* да заплати на Й. А. Г. с ЕГН ********** и М. Г. Г. с ЕГН ***** сумата от
общо 700. 00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5