РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330110345 по описа за 2020 година
Искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ)
„Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ,
бул. „Пещерско шосе” № 66, предявена против В. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от П.*******,
с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 109 ал. 1 изр. последно от
Закона за здравното осигуряване.
Според фактите , така, както са изложени в исковата молба, на дата 13.06.2017г.,
ответникът постъпва в спешно отделение към ищеца – лечебно заведение , с оплаквания от
задух ,изпотяване, гадене и треперене на крайниците вследствие злоупотреба с наркотични
вещества. Спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешния кабинет, наложила
се хоспитализация в клиниката по токсикология и лекуван по клинична пътека № 107
„други синтетични наркотици“. Бил изписан на следващия ден, след като кличинчаната
пътека била довършена. Към датата на постъпването в болницата , ответника бил със
прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил до датата на изписването му ,
14.06.2017г. Съставена била „ история на заболяването”. Стойността на клиничната пътека
659.50 лева останала незаплатена въпреки нарочната покана. Затова ищцовото дружество се
снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение , издадена по частното
дело № 5832 по описа на ПРС за 2020г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, затова ищеца иска да се установи вземането му със сила на пресъдено нещо и
да му се присъдят направените по делото разноски.
1
Ответникът оспорва иска, възразява, че според чл. 82 от Закона за здравето, спешната
помощ в РБългария е безплатна; отрича извършването на част от включените в стойността
на клиничната пътека манипулации, а оттам – и иска , с оглед размера му. Моли иска да
бъде отхвърлен.
Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза дава заключение, че всички
медицински дейности, посочени в събраната документация и съставената „сметка на
пациент“, са извършени, необходими са за правилното лечение на пациента и са на стойност
от 659.50 лева.
Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна
идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за изпълнение , от
една страна, и исковата молба , от друга.
По същество:
Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ“.Тоест, доказаните по делото факти следва да са
следните: И. да е бил лекуван в ищцовото заведение, и да е бил здравнонеоосигурен за
целия период на лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права до края
на същото.
Установява се от приложеното по делото обилна медицинска документация, че за периода
от 13.06.2017г. до 14.06.2017г. Д.... бил хоспитализиран във клиниката по токсикология ,
където бил детоксикиран и изписан след завършването на клиничната пътека № 107.
Последният факт личи от копието от представена по делото епикриза както и от
заключението на вещото лице, което иначе съдът кредитира.
Съдът обаче приема – в противовес на твърдяното от ищеца - че към датите на
хоспитализация и изписване И. е бил здравноосигурен като лице, лишено от свобода по
смисъла на чл. 84 ал. 2 т . 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража. В това отношение са представени на л. 61 и л.116 удостоверения от НАП и от
Министерството на правосъдието , ГД „ ИН „ които съдът кредитира като официални
свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК, а и по делото няма данни,
което да противоречат на записаното там.
Само заради изложеното, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.Хипотеза по чл.
109 от Закона за здравното осигуряване не е осъществена.
Разноските остават в тежест на направилия ги ищец.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
Отхвърля иска на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, да се установи спрямо В. ИВ. ИВ.,
ЕГН **********, от П.***** съществуването на вземане на ищеца за сума от 659.50 лева
,стойност на клинична пътека № 107 за оказани при хоспитализация на 13 и 14.06.2017г.,
медицински услуги , за която стойност е издадена заповед за плащане № 2546/02.06.2020г по
частното дело № 5832 по описа на ПРС за 2020г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3