№ 146
гр. Благоевград, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200501107 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по две частни жалби срещу
различни актове на заповедния съд в заповедното производство.
Частна жалба с вх.№4147/15.09.2022 г. е подадена от „В.К.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Д., ул.
„Д.Г., против разпореждането за незабавно изпълнение на издадената
по ч.гр.д.№643/2022 г. по описа на РС-Г.Д. заповед за изпълнение
№377 от 25.07.2022 г. В нея се възразява, че към датата на подаване на
процесното заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, дружеството е изпълнило задължението си за плащане по
нот. акт, представен със заявлението. Сочи също, че е извършило
плащането в банкова сметка в „ПИБ“ АД, на която е титуляр и
заявителят, а не по личната банкова сметка на последния в „Б.“ АД.
Ето защо иска разпореждането за незабавно изпълнение да бъде
отменено.
Отговор на горната жалба е депозиран от пълномощника на
заявителя и в него са изложени обстойни съображения за
правилността на преценката на районния съд за наличие на
основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
1
основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Заявено е искане за
оставяне без уважение на ЧЖ.
Частна жалба с вх.№4738/17.10.2022 г. е подадена от адв. М. И.
Н., като пълномощник на заявителя Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „С.К., против Определение №447 от 23.09.2022 г.,
постановено по ч.гр.д.№643/22 г. по описа на РС-Г.Д.. В нея се
съдържа оплакване за това, че не е налице основание за спиране на
принудителното изпълнение по чл. 420, ал.1 от ГПК, тъй като
длъжникът не е представил надлежно обезпечение по чл. 180-181 от
ГПК, нито е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се
дължи. Излага съображения в подкрепа на горното и искане за отмяна
на определението за спиране на незабавното изпълнение.
В отговора на гореизложената ЧЖ дружеството длъжник е
застъпило теза, че представените от него писмени доказателства
доказват, че то не дължи сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение и ИЛ, поради което принудителното изпълнение
обосновано е спряно с атакувания акт на първоинстанционния съд.
Съдът констатира, че частните жалби са подадени в установения
от закона срок, от надлежни страни и против подлежащи на обжалване
съдебни актове. Същите отговарят на изискванията за редовност по
чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Осъществена е и
процедурата по връчване на препис от жалбите по чл. 276, ал. 1 от
ГПК. Ето защо, са редовни допустими.
По съществото на същите, въззивният състав приема следното:
По частна жалба с вх.№4147/15.09.2022 г. :
Видно е от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК с вх. №3426/20.07.2022г., по което е образувано ч.гр.д.
№643/2022г. по описа на РС гр. Г.Д., че Г. Г. Г. с ЕГН: ********** и
адрес гр. С., УЛ.С.К., с пълномощник по делото адв. М. И. Н., е
поискал издаването на заповед срещу „В.К.“ ЕООД за следните суми:
2
88 000 лева главница, 1 790 лева държавна такса и 1 500 лева
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2022 г. до
изплащане на същата. В обстоятелствената част на заявлението е
посочено, че вземането произтича от задължения по Нотариален акт за
продажба на съсобствен незастроен УПИ, №64, том1, рег.№2 384,
дело №44 от 23.08.2017г.
В разпореждане № 819 от 25.07.2022г. ГДРС е приел, че
подаденото заявление отговаря на изискванията на закона и не са
налице пречките по чл. 411, ал.2 от ГПК. То е подадено от надлежно
упълномощено лице, видно от представеното пълномощно.
Представеният документ по чл. 417, т.3 от ГПК е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Поради тази причина съдът е издал заповед за изпълнение
за претендираните парични вземания и изпълнителен лист в полза на
заявителя.
Решаващият състав споделя съображенията на заповедния съд,
тъй като безспорно нот. акт № 64, т. I, рег. №2384, д.№44/2017г. е
документ, посочен в чл. 417, т.3 от ГПК и в него се съдържа
задължение за „В.К.“ ЕООД за плащане на парична сума в полза на Г.
Г. Г., като изрично е посочен в него и начинът на плащане, а именно
чрез вноска по негова банкова сметка в „Б.“ ЕАД IBAN: *****. Заедно
с това, нотариалният акт е редовен от външна страна документ и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в него е
уговорено плащането да се направи най – късно до 27.07.2018г., т.е.
крайният срок на падежа е настъпил. Ето защо са били налице
предпоставките на чл. 418, ал.2, изр. 1 от ГПК за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение. Възраженията в частната жалба за
направено плащане по нотариалния акт от длъжника в полза на Г. Г.
не се установяват от представените банкови извлечения от „ПИБ“ АД,
защото те удостоверяват плащане по банкова сметка, различна от
3
горепосочената такава, съгласно договореното в нот. акт между
страните. Поради това настоящият състав не може да направи извод,
че вземането е платено от длъжника.
В контекста на горното следва да се посочи, че възраженията за
това, че плащането е направено по друга банкова сметка, чийто
титуляр е и заявителят Г. са по съществото на облигационното
отношение и следва да се разгледа в исковото производство по
установяване на вземането.
Неотносими към настоящото въззивно производство са и
оплакванията на „В.К.“ЕООД, че са възникнали финансови спорове
между продавачите по нот. акт, поради което е отправена и
настоящата финансова претенция към дружеството.
Въз основа на изложеното, Благоевградският окръжен съд приема,
че ЧЖ срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№643/2022г. на ГДРС е неоснователна, а атакуваният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
По частна жалба с вх.№4738/17.10.2022 г. :
С определение №49 от 23.09.2022 г. заповедният съд е спрял
постановеното незабавно изпълнение с издадената по настоящото
дело заповед за изпълнение, като е намерил искането да спиране на
изпълнението заявено от длъжника за основателно. Според
заповедния съд, по делото са представени убедителни писмени
доказателства, че вземането не се дължи, а именно банкови
документи за извършено плащане по сметка на тримата продавачи по
нотариалния акт, единият от които е заявителят по настоящото дело.
Настоящият състав вече обоснован становището си, че
представените банкови извлечения не установяват изпълнение на
задължението за плащане в полза на заявителя Г. Г., тъй като
удостоверяват банков превод в банкова сметка, различна от
посочената такава в нот. акт, по която следва да се плати. Ето защо не
4
е налице основанието по чл. 420, ал.2, т. 1 от ГПК за спиране на
принудителното изпълнение. Този извод на въззивния състав прави
атакуваното определение за спиране неправилно и последица от това е
неговата отмяна.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№643/2022 г. по описа на РС-
Г.Д. заповед за изпълнение №377 от 25.07.2022 г.
ОТМЕНЯ Определение №447 от 23.09.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№643/2022 г. по описа на РС-Г.Д. в частта, в която е спряно
постановеното незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение,
издадена по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5