№ 1193
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Асен Воденичаров
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500715 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4335 от 17.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 12055/2018 год. по описа на
СГС, I-10 състав е уважил частично предявените искове от „Банка ДСК” ЕАД против Г. Д. Б.
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на банката следните
суми:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 8230,44 лв., представляваща
неплатена част от главница по Договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г., дължима за
периода м.04.2013 г. – м.05.2015 г., ведно със законната лихва от 10.06.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, сумата от 105750,90 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г., ведно
със законната лихва от 29.11.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ, сумата 9 897,19 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 29.11.2014 г. - 21.05.2015 г.;
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 15,01 лева, представляваща неустойка за забава за
периода 29.11.2014 г. - 21.05.2015 г.
на правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 372,48 лева, представляваща неустойка за
забава за периода 16.11.2017 г. до 28.11.2017 г.
1
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 3 891,80 лева, представляващи
заемни такси, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери както
следва:
до предявения размер от 44 693,79 лева по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за неплатена част от главница по договор за ипотечен кредит, дължима за периода м.04.2013
г. – м.05.2015 г.,
до предявения размер от 7 6572,59 лева по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за
възнаградителна лихва, както и за периодите 01.05.2012 г. – 29.11.2014 г. и 21.05.2015 г. –
28.11.2017 г.,
до предявения размер от 1 490,66 лева по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка за забава и за
периода 30.04.2013 г. – 29.11.2014 г. и
до предявения размер от 381,94 лева по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка за забава за
периода 16.11.2017 г. до 28.11.2017 г.
Решението е обжалвано от ответника Г. Д. Б., в частта, с която е уважен искът с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 105 750,90 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г., ведно
със законната лихва от 29.11.2017 г. до окончателното плащане, като се правят оплаквания,
че решението е неправилно. Оспорват извода на съда досежноформирането на сумата, тъй
като е прието, че предсрочната изискуемост е настъпила на 21.05.2015 год., а от
заключението на вещото лице се установява, че е приело предсрочна изискуемост на
16.11.2017 год. и въз основа на това е изчислил сумата. Моли съда да отмени решението в
обжалвана част, като този иск бъде отхвърлен, като недоказан.
Въззиваемият „Банка ДСК” ЕАД оспорва жалбата, като твърди неоснователност, тъй като
съдът правилно и в съответствие със заключението на експерта е формирал посочената
дължима сума и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с
ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
2
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения договор за ипотечен кредит от 02.09.2008 г. се установява, че валидно е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът
„Банка ДСК” ЕАД се е задължил да предостави на ответника Г. Д. Б. сумата от 162 000 лева,
а ответникът се е задължил я да върне за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен в
пълния му размер от 162 000 лева на 09.09.2008 г.
Не е спорен пред въззивния съд момента на предсрочната изискуемост на кредита, а именно
– 21.05.2015 година.
Ето защо съдът приема, че процесния договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 21.05.2015 г.
Установява се от приетата пред първоинстанционне съд счетоводната експертиза, която се
кредитира и от настоящия състав, че размерът на непогасената главница по кредита е 105
750.90 лева, като тя е формирана по следния начин: от усвоения размер от 162 000 лева са
извадени: 1/ главница от 44 693.79 лева, присъдена по първото заповедно дело и 2/ главница
от 11 555.31 лева, погасена от кредитополучателя. Поради това приема, че искът за
предсрочно изискуемата главница, следва да се уважи в предявения размер от 105 750.90
лева. Като последица от уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск
за законна лихва, считано от 29.11.2017 г. /датата за заявлението в заповедното производство
по ч.гр.д. № 83866/2017 г. на СРС/ до окончателното изплащане.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззивника, че не е имал
процесуалната възможност за зададе въроси на вещото лице счетоводител, поради това, че
последното не е присъствало на последвоно открито съдебно заседание, проведено на
17.06.2020 год. Това е така, тъй като експертизата е била приета, като неоспорена от
страните в съдебно заседание на 29.01.2020 год., но което е присъствала и процесуалната
представителка на страната.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции в обжалваната част, решението на
Софийски градски съд следва да бъде потвърдено. В останалата част същото е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Отново с оглед изхода на спора, на
процесуалния представител на ответника не се дължи възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4335 от 17.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 12055/2018
год. по описа на СГС, I-10 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. Б. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4