№ 663
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503603 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на М. М. Н., подадена срещу
решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-19 състав, постановено
на 12.08.2021 г. по гр. дело № 16 464/2019 г., с което жалбоподателката е осъдена да
предаде на ищците К. Л. С. и Р. А. С. владението на недвижими имоти – апартамент и
гараж и с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката насрещен установителен
иск за собственост върху същите имоти.
Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита, изготвена
от процесуалния представител на М. М. Н. се твърди, че решението на градския съд е
необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че след закупуването на
недвижимите имоти от К.С., жалбоподателката и продавачът на имотите – Б. Н., са
започнали да осъществяват съвладение върху имотите, че владението не е било
предадено на купувачите и до смъртта на продавача С. не са се легитимирали като
собственици, че М.Н. не е знаела за продажбата. Цитират се показанията на
свидетелите, допуснати по искане на Н., които установяват нейното участие в
преустройството на имота, в отдаването му под наем. Обосновава се извод, че тези
обстоятелства недвусмислено доказват установено съвладение на М.Н. върху
процесните имоти, което е упражнявала в период от 20 години.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което първоначалният
иск да бъде отхвърлен, а насрещният – уважен.
1
Въззиваемите К. Л. С. и Р. А. С. изразяват становище, че жалбата е
неоснователна. Както в подадения срещу нея отговор, така и в писмената защита,
изготвена от процесуалния им представител се излагат доводи, че оплакванията на
жалбоподателката са неоснователни. Посочва се, че М.Н. се намира в имота без
каквото и да е правно основание и не е доказано да е упражнявала владение върху
процесните апартамент и гараж.
Иска се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на разноските,
направени за въззивното производство.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Производството е образувано по исковата молба на К.С. и Р.С., с която ищците
са поискали от съда, да осъди ответницата М.Н. да им предаде владението на
собствените им имоти – апартамент и гараж, находящи се в гр. ***, бул. „***“ № ***.
От своя страна ответницата е предявила положителен установителен иск за
собственост на ½ идеална част от същите имоти с твърдението, че е придобила по
давност собствеността върху тях.
Видно от приложените към исковата молба два нотариални акта, с нот. акт №
123/04.12.2009 г. Б. В. Н. е продал на К. Л. С. собствения си недвижим имот –
апартамент № 61, находящ се в гр. ***, бул. ***“ № ***, блок *, вход *, за сумата
40 000 лева. С нот. акт № 124/04.12.2009 г. Б. Н. е продал на К.С. и гараж № 11,
находящ се на същия адрес. В нотариалния акт е записано, че продавачът Б. Н. си е
запазил правото на ползване върху гаража „докато е жив“.
Видно от удостоверение за граждански брак, към датата на извършване на
продажбите К.С. е бил в брак с Р.С..
От представеното препис-извлечение от акт за смърт на Б. Н. се установява, че
същият е починал на 14.04.2019 г.
На 19.06.2019 г. на М.Н. е било връчено уведомление, изпратено от К.С., с което
последният, позовавайки се на правото си на собственост върху апартамента и гаража,
е поискал от Н. да освободи заеманите от нея помещения, а именно – гараж № 11 и
част от апартамент № 61.
На 05.08.2019 г. на К.С. е връчен отговор на уведомлението, подаден от М.Н.. В
него същата е заявила, че повече от 20 години е живяла на този адрес във фактическо
съпружеско съжителство с Б. Н. и до този момент владението на имотите не е било
предавано на С., който и досега не се е легитимирал като собственик.
2
За установяване на фактическите обстоятелства относно упражняването на
фактическата власт върху процесните апартамент и гараж страните са представили
писмени доказателства.
Ищците по първоначалния иск са представили: споразумение с „Топлофикация
София“ ЕАД, сключено на 13.02.2015 г., от което е видно, че към горната дата за
незаплатена топлинна енергия, ползвана от 01.12.2009 г. до 31.03.2013 г. се дължи
незаплатена сума в размер на 3 482 лева; кореспонденция, водена между К.С. и
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД по повод наводнение, причинено в
застрахования апартамент № 61.
От своя страна ищцата по насрещния иск е представила удостоверение за
постоянен адрес, от което е видно, че през 2000 г. се е регистрирала на постоянен и
настоящ адрес на бул. ***“ № ***, блок *, вход *, ап.**; договор за наем на апартамент
№ 61, сключен през 2015 г. между М.Н. като наемодател и наемател Я. Б.,
Както пред градския, така и пред въззивния съд са разпитани свидетели.
Показанията на всички свидетели са еднозначни относно обстоятелството, че между
гаража и находящия се над него апартамент е била изградена вътрешна връзка със
стълба и Б. Н. е ползвал гаража като жилище. Апартаментът е бил разделен на две
части – едната част е свързана с гаража, а другата е отделена и е давана под наем.
Свидетелят Б. Х. – брат на ищеца С., е посещавал многократно процесните
имоти. Познава Б. Н., който се нанесъл в апартамента около 1982-83 година. Знае, че
преди около 10 години Б. Н. е продал апартамента и гаража на брат му. След
продажбата С. правил подобрения в апартамента, шпакловал го, сменил дограмата и
остъкляването на балкона, застраховал апартамента. Поради възникнал теч в
апартамента се наложило да се разбива подът на кухнята и коридора. Свидетелят е
виждал няколко пъти М. – в гаража.
Когато Б. Н. се разболял, К.С. се грижел за него, носел му храна, след това го
уредил да му носят храна от социалните служби. Свидетелят знае, че брат му е отдавал
под наем части от апартамента.
Свидетелят А. Б. – приятел на Б. Н. и съсед, е разказал, че „Б. и жена му“
правили основен ремонта на апартамента, пускали наематели. Б. живеел долу в гаража,
защото му било трудно да се качва по стълби. Понеже му била малка пенсията,
пускали квартиранти да си помогнат с парите. Свидетелят знае, че имотът е на Б. и М.,
пред него Б. не е споделял, че иска да продава апартамента. Повече от 20 години Б. и
М. живеели там като семейство, когато се събирали, М. винаги била заедно с
компанията. Докато бил жив Б., свидетелят не е чувал някой друг да му казва, че
имотът е негов.
Един-два пъти е виждал К.С., знае, че са „някаква рода“ с Б..
3
Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите В. И. и З. В..
Свидетелката В. И. познава М.Н. от 1999-2000 г., откакто М. заживяла с Б..
Свидетелката знае, че това жилище е собственост на Б., купено от него и родителите
му. Заедно с М. направили преустройството на гаража в жилище – обособили тоалетен
възел с малка баня и кухненски бокс. В един определен момент започнали да дават под
наем част от апартамента – с активното участие на М., която намирала наематели,
сключвала договори. Събирала наемите и ги ползвали за лични нужди.
В присъствие на свидетелката Б. се възхищавал от трудолюбието на М. и от
нейната грижовност, казвал, че „ако това човече го няма и него няма да го има“. На
самата М. многократно говорел: „ще има за теб, няма да се притесняваш“.
Свидетелката познава семейство С. – по-добре К., когато идвали на семейни
събирания, най-вече докато била жива майката на Б..
За продажбата свидетелката узнала едва след смъртта на Б. Н..
Свидетелят З. В. познава семейство С. от повече от 30 години, знае, че К. и Б. са
първи братовчеди. От тях двамата разбрал за продажбата на апартамента. Преди това –
някъде 1992-93 г. Б. предлагал и на свидетеля да му продаде апартамента, за да „има
пари за развлечение“. Искал да си запази само гаража. Според този свидетел,
ремонтите в апартамента и гаража ги плащал К.. Знае, че М. е нощувала в апартамента,
когато трябвало да става рано и да купува стока на зеленчуковата борса. Този свидетел
няма впечатления, че Б. и М. са живеели като семейство. През последните 10 години Б.
претърпял много операции, бил в тежко състояние. За него се грижели само К. и
съпругата му.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през
определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност от
обективна страна включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, през
който да не е налице законова забрана за придобиване на недвижим имот по давност.
Владението от своя страна следва да бъде упражнявано с намерение за своене. В чл.69
от ЗС законодателно е въведена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
За да бъде признато едно лице за собственик на имот по силата на придобивна
давност, е необходимо да се докаже, че владението е упражнявано необезпокоявано в
продължение на определен срок – в случая 10 години, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.
В решение № 291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на
4
ВКС е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която
открито да демонстрира спрямо собственика. В решение № 270/20.05.2010 г.,
постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова
полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване,
е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо
другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е,
че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.
В настоящия случай М.Н. е започнала да ползва процесните имоти в качеството
си на съжителка на собственика Б. Н. при условията на заем за послужване – т.е., като
държател, а не като владелец. Презумпцията по чл.69 от ЗС намира приложение само
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още
към момента на установяването й. В случая преди 2009 г. Н. е упражнявала фактическа
власт съвместно със собственика, а не при условията на „съвладение“, както се твърди
от жалбоподателката.
След извършване на продажбите тя е продължила да живее заедно с Б. Н., който
е имал запазено право на ползване върху гаража. По делото няма данни, Н. да е
предприела действия, с които открито да се противопостави на правото на собственост
на купувачите. Нещо повече, през 2015 г. К.С. е сключил цитираното по-горе
споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД, от което може да се направи извод, че
след продажбата на имотите през месец декември 2009 г. до 31.03.2013 г. от
обитателите не е заплащана използваната топлоенергия, разходите за която са възлезли
на 3 482 лева. Обстоятелството, че жалбоподателката не е знаела за продажбата /както
твърди тя/ и е била убеждавана от Б. Н., „че ще има и за нея“, може да обоснове
житейски очаквания, но и правен извод, че държането е трансформирано във владение.
Обстоятелството, че М.Н. е сключвала договори за наем на част от процесния
апартамент не може да обоснове извод за упражняване на владение, тъй като
управителните действия, включително сключването на облигационни договори, не
съставляват такива, които да отричат правата на собственика.
Но дори и хипотетично да се приеме, че М.Н. е упражнявала владение, а не само
5
държане върху имотите, за да се направи извод, че ги е придобила по давност спрямо
купувачите С., е необходимо да се установи, че това владение е продължило повече от
10 години след датата, на която последните са придобили собствеността на правно
основание – два договора за продажба. Продажбата и на апартамента, и на гаража е
извършена на 04.12.2009 г., а исковата молба е подадена в съда на 31.10.2019 г. и по
силата на чл.116, б.“б“ предявяването на иск прекъсва давността. Дори и при това
хипотетично допускане, до предявяване на иска 10-годишният срок на придобивната
давност не е изтекъл.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че жалбата на М.Н. е
неоснователна, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноските, направени за производството пред настоящата
инстанция, документирани в размер на 2 000 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265378/12.08.2021 г. на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, I-19 състав, постановено по гр. дело № 16 464/2019 година.
ОСЪЖДА М. М. Н. с ЕГН ********** – със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Генерал Паренсов“ № 53 – адв. Л.Д., да заплати на К. Л. С. с ЕГН ********** и Р. А.
С. с ЕГН ********** – двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 3, ет.2
– адв. Св. Й., направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7