№ 720
гр. Русе, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
202*********** по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 1**, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от Г. Б. Ю., Е. Б. А., С. Б. Ш. и Н. Б. Х.
срещу Ю. А. Х. и Б. Б. Б., в която се твърди, че ищците и наследодателят на
ответниците и брат на ищците са наследници на Б. Х.И., който от своя страна
бил наследник на Х. И.Ч., починал на 13.02.1999г. На последния с решение на
Общинска служба „Земеделие“ Сливо поле на 04.07.1994г. била възстановена
нива с площ от 20дка. Твърди се, че след смъртта на Х. Ч. имотът се ползвал
и стопанисвал от сина му и баща на ищците Б. А.И. до неговата смърт през
2006 година. След това ищците, заедно с наследодателят на ответниците,
упражнявали заедно фактическа власт върху имота, като всеки владеел
припадащата му се част за себе си. Съгласно устна уговорка между
наследниците единият от тях – Б. Х. поел задължението да стопанисва имота,
намирал подходящ арендатор, сключвал с него договори, след което
разпределял получената арендна цена за имота между страните по делото.
Когато през 2020г. той починал оставил за наследници двамата ответници –
съпругата си и детето си Б. Б.. Тогава ищците научили за това, че през 2012г.
същият се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху процесната нива
от 20дка, като придобита от него по давност.
1
Ищците считат, че този нотариален акт удостоверява несъществуващо
право на собственост, тъй като наследодателят на ответниците не е владял за
себе си имота, а още повече 10-годишната придобивна давност би могла да
започне да тече най-рано от 03.08.2006г. когато починал техният общ
наследодател - баща им.
Възползвайки се от издадения Констативен нотариален, ответницата Ю.
Х. и покойният съпруг отчуждили части от наследствения недвижимия
имот, като се разпоредили с имуществени права - на 28.06.2013г. с нотариален
акт продали на С. Е. НИВА с площ 5.000 дка в местността „*******“ в гр.
Сливо поле, представляваща имот № ***, а на 18.08.2013г двамата с
нотариален акт продали на С. Е. НИВА с площ 5.000 дка в местността „****",
в гр. Сливо поле, представляваща имот № ***.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено по отношение на двамата ответници, че не са собственици на
поземлен имот с идентификатор ****, НИВА, пл.№ ***, с площ 10003кв.м. в
гр. Сливо Поле, местност „****“ — обособен от НИВА с площ 20.000 дка,
представляваща имот № ***, намираща се в землището на гр. Сливо Поле с
ЕКАТТЕ ***, общ. Сливо Пале, обл. Русе в местността „****" и да се отмени
констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност от 2012 год. на нотариус Адриана Филчева.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че процесния имот е придобит
по давност от техния наследодател Б. Б. Х., като се оспорва твърдението на
ищците, че същият не е владял имота изцяло за себе си и е разпределял
получените от отдаването му под аренда суми на всички наследници, в това
число и ищците. Твърди се, че през всичките години до смъртта си на
03.03.2020г. Б. Х. е демонстрирал пред неговите сестри своето субективно
отношение на своене на процесната нива. Поради това се моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че с Решение №*** от 04.07.1994г. на Поземлената комисия в
село Сливо поле, обл. Русенска е възстановено правото на собственост на
2
наследниците на И.А. Ч. (К.), бивш жител на село Сливо поле, а именно Нива
от 20.00 дка в местността *** в землището на Сливо поле.
Видно от представените удостоверения за наследници, Х. И.Ч., поч. на
13.02.1999г. е син на И.А. К. и баща на Б. А.И., поч. на 03.08.2006г.
Последният е баща на ищците и на Б. Б. Х., наследодател на ответниците –
съпруг на първата и баща на втората, поч. на 03.03.2020г.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давност №** том. ХІІ рег. №***, дело №*** от 19.12.2012г. на
нотариус Адриана Филчева с район на действие РС – Русе, Б. Б. Х. е признат
за собственик на Нива, с площ от 20,000 дка, представляваща имот №*** в
местността „****“ в землището на гр. Сливо поле, при граници имот №***,
№***, №***, №*** и №***
Няма спор по делото, че процесният имот с идентификатор ****, с площ
10003кв.м. в землището на гр. Сливо Поле, местност „****“ е обособен от
нивата с площ 20.000 дка, за която наследодателят на ответниците се
легитимира като собственик с горепосочения нотариален акт. Също така няма
спор между страните, че от другата част от имота са обособени два
самостоятелни такива, с които приживе Б. Б. Х. и съпругата му са се е
разпоредили.
Свидетелката С.А. установява, че е братовчедка на ищците по делото,
които били дъщери на нейния чичо. Знаела, че нейния баща има по
наследство 5 дка ниви в Сливо поле. Тъй като живеел в Турция и не можел да
управлява имотите си дал пълномощно на бащата на Г. през 2002г., за да се
„интересува от местата си“. Преди около две години разбрали от Г., че друг е
придобил нивите им. През годините пари за тази ниви не били получавали и
не били търсили. Други наследствени имоти в гр. Сливо поле освен тези 5 дка
бащата на свидетелката нямал.
Свидетелката В.Я.И., майка на ищците и наследодателя на ответниците,
установява, че не знаела покойният съпруг да има наследство от 20 дка
ниви. След като той починал, нейният син казал, че е взел нивите от 20 дка
на негово име. През годините ги обработвал С., който на два пъти давал пари
на свидетелката, но тя ги давала на сина си. Минали много години откакто
синът й казал, че е прехвърлил нивите на негово име. Дъщерите й не вземали
пари от тях и не знаели, че нивите са прехвърлени. След като синът на
свидетелката починал, поискали от обработващия земята С. да плаща и на
3
ищците, тъй като и те имали права.
Свидетелят С. Л. Е. установява, че познавал ответниците и починалия
Б., както и неговия баща Б.. След като последният починал, свидетелят
обработвал земите им, във връзка с което контактувал само с Б. и на него
давал парите за арендата и сключвал договорите. Имало случаи когато
оставял парите на неговата майка, с която живеели заедно, но после разбирал
от него, че тя му е дала парите. Преди смъртта на Б., единствено той и синът
му обработвали въпросните 20 дка ниви и гледали животни. Живеели заедно
семействата на бащата и сина. През 2012г. Б. станал собственик на нивите и
представил за това нотариален акт на свидетеля, след което на два пъти той
закупил по 5 дка от тези земи, обособени в самостоятелни имоти. Едва след
смъртта на Б., неговите сестри поискали от свидетеля и на тях да плаща
аренда за „наследствените“ им земи.
Свидетелят А.А.Р. установява, че е баща на първата ответница и знае, че
покойният му зет имал 20 дка земеделски земи. През годините те били
обработвани от Б. и баща му Б., а след смъртта на последния ги обработвал
арендатор, който давал парите на зет му, а останалите му роднини нямали
претенции към нивите. Спора за тях станал след смъртта на Б..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищците са предявили отрицателен установителен иск за собственост по
отношение на двете ответници, като обосновават правния си интерес от
същия с наследствените си права върху процесния имот, поради което
предявеният иск се явява допустим.
Ответниците черпят права и се легитимират като собственици на
процесния имот (земеделска земя) с констативния нотариален акт за
собственост от 19.12.2012г., според който собственик на имота, част от който
е процесния е техния наследодател Б. Б. Х..
Предпоставка за уважаване на предявения отрицателен установителен
иск е оборване констатациите на нотариуса относно правото на собственост
върху описания в констативния нотариален акт имот ( дка земеделски земи).
В случая не само не е оборено доказателственото значение на констативния
нотариален акт, легитимиращ ответниците като собственици на процесния
имот, придобит по наследство и давностно владение, а и този придобивен
способ се установява и от събраните по делото гласни доказателства.
4
Безспорно всички разпитани свидетели установяват, че от възстановяването
на земеделските земи през 1994г., наследствения на ищците и починалия им
брат, имотът е стопанисван (обработван и отдаван под наем и аренда) от него
и техния баща, а след смъртта му през 2006г. единствено от брата на ищците
и наследодател на ответниците. До смъртта на последния на 03.03.2020г.
никой от ищците като негови сестри, а и от останалите наследници на
първоначалния собственик, на чиито име е възстановена земеделската земя,
не е предявил претенции както за ползването , така и за получаването на
добивите от нея. Липсват каквито и да е доказателства по делото в подкрепа
на твърденията на ищците от исковата им молба, че Б. Б. е стопанисвал имота
от името на всички наследници, че между тях е имало уговорка затова, както
и че получените арендни плащания е разпределял между всички. Установява
се точно обратното, че единствено той е получавал тези плащания и не е
давал от тях на останалите наследници. Същевременно в исковата молба няма
твърдения, че ищците не са знаели за наличието на наследствените им
земеделски земи, а точно обратното. Това тяхно знание, с демонстрираното от
покойния им брат поведение на своене, необезпокоявано от никого, го е
направил единствен техен собственик, израз на което негово намерение е
издаденият констативен нотариален акт. Няма основание да се приеме, че
през годините ищците като сестри на Б. Б. Х. не са знаели, че той е
прехвърлил имота на свое име, че получава всички арендни плащания за
неговата обработка, за което свидетелката Васвие Исмаилова, тяхна майка
също е знаела, за което лично свидетелства. Не случайно едва след смъртта на
Б. Б. Х. ищците са предявили претенции по отношение на процесния имот и
не само на него, което обстоятелство е известно служебно на съда във връзка
с водено друго съдебно производство между същите страни – ***/2020г.
Очевидно е, че семейните традиции в семейството на страните са давали
морално и житейско основание наследственото имущество да не се
раздробява, а да остава за едно от децата, което живее заедно със своите
родители и полага грижи за тях, което в случая е бил Б. Б. Х. и ищците са
били наясно с това. След смъртта му обаче е настъпила промяна, която е дала
повод тепърва ищците да претендират за свои имуществени права, които не
са упражнявали съзнателно в продължителен период от време, което е
позволило на техния брат да придобие собствеността върху наследствените
им земеделски земи, като ги е владял необезпокоявано до смъртта си в период
5
много по-дълъг от 10 години, като по този начин семейната традиция е
намерила и своя юридически израз и понастоящем ответниците са
собственици по наследство на процесния имот. Ищците не установяват свои
права върху процесния имот към датата на предявяване на исковата им
претенция.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатя по ¼ от направените от двете ответници
разноски за настоящото дело – платено адвокатско възнаграждение в размер
на 600лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Б. Ю. ЕГН**********, С. Б. Ш.
ЕГН**********, Е. Б. А. ЕГН********** и Н. Б. Х. ЕГН********** и
четирите със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №2, вх.3,
ет.1, ап.** срещу Ю. А. Х. ЕГН********** и Б. Б. Б. ЕГН********** и двете с
адрес гр. Сливо поле, ********* отрицателен установителен иск – да бъде
признато за установено в отношенията на страните, че ответниците не са
собственици на поземлен имот с идентификатор ****, НИВА, пл.№ ***, с
площ 10003кв.м. в землището на гр. Сливо Поле, местност „****“ —
обособен от НИВА с площ 20.000 дка, представляваща имот № ***,
намираща се в землището на гр. Сливо Поле с ЕКАТТЕ ***, общ. Сливо
Пале, обл. Русе в местността „****", като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Б. Ю. ЕГН**********, С. Б. Ш. ЕГН**********, Е. Б. А.
ЕГН********** и Н. Б. Х. ЕГН********** и четирите със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Църковна Независимост“ №2, вх.3, ет.1, ап.** всяка от тях да
заплати по 150лв. (или общо 600лв) на Ю. А. Х. ЕГН********** и Б. Б. Б.
ЕГН********** и двете с адрес гр. Сливо поле, ********* разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7